Решение № 410 от 10.07.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 410 гр. Благоевград, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев при участието на секретаря Илияна Стоименова като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20221200501115 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба от адв. В. С., в качеството и на особен представител на М. К. К., ЕГН **********, от гр. Благоевград- ответник по гр.д. № 450/2021г. по описа на РС Благоевград, срещу Решение № 906846 от 11.10.2022г., постановено по гр.д. № 450/2021г. по описа на РС Благоевград.

С въззивната жалба срещу обжалваното решение са наведени оплаквания за неправилност и необоснованост, като се поддържа че същото е постановено в нарушение на процесуалния закон, доколкото първоинстанционният съд не е коментирал и взел в предвид направените от ответника възражения с отговора на ИМ.

Във връзка с оплакването за необоснованост, оспорват се фактическите изводите на първоинстанционния съд, като се навеждат доводи че същите са довели до грешни правни изводи за основателността на предявения иск. Така възразява се че абсолютно необосновано съставът на РС Благоевград е приел, че ищецът Б..., е изпълнил основното си задължение по договора за кредит, като реално е предоставил на кредитополучателя сумата от 620.21лв.

Поддържа се с въззивната жалба, че този извод на съда по никакъв начин не се подкрепя от събраните писмени доказателства, а същият не следва и от заключението на експерта по приетата ССчЕ. Така с договора като цена на стоката/смартфон/ е посочена сумата 769лв., а първоначалната вноска/за която се презумира че е платена в брой/ е в размер на 200лв. При 1 приспадане на предварително внесената сума, получава се остатък от 569.00лв., като това е размерът на паричната сума платена от кредитора на търговеца- продавач, като това се потвърждава и от вещото лице по приетата експертиза, при разпита и в съдебно заседание.

Навадени са доводи от особения представител на жалбоподателя по делото- адв. С., че грешните изводи на първоинстанционния съд за действителния размер на главницата по сключения договор за кредит, се дължат на игнорирането на възражението на ответника с отговора на ИМ, за понятието „надбавка“ по т. 2 от ОУ към сключения договор. Развиват се правни съображения, че съгласно т. 2 от ОУ, месечните вноски по сключения договор за кредит- „съставляват изплащане на главницата, ведно с надбавка, която съставлява печалбата на кредитора.“ В този смисъл според въззивната страна следва извода- че сумата от 51.21лв., съставляваща „надбавката“ по т. 2 от ОУ, е всъщност начислена печалба на кредитора. Така от една страна размера на главницата по договора не е в размер на 620.21лв., а обжалваното решение на РС Благоевград се основава на неверния извод на първоинстанционния съд, че на кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 620.21лв., а всъщност в тази сума е включена и надбавка от 51.21лв., която съставлява печалба на кредитора, която парадоксално следва да бъде изплатена от длъжника на кредитодателя по договора.

Наведени са с въззивната жалба правни доводи че изложеното води на извода за неравноправност на клаузите на сключения договор. Така кредиторът получава два вида възнаграждение съгласно сключения договор- възнаграждение като „надбавка“ по т. 2 от ОУ, в размер на 51.21лв., както и уговорената с договора възнаградителна лихва в размер на 59.47лв., за периода от 20.06.2017г. до 20.01.2018г., като общия размер на печалбата е в размер на 110.68лв. Поддържа се с въззивната жалба, че законната лихва изчислена за същия период е 33.98лв., поради което следва извода, че възнаграждението на ищеца кредитор, трикратно надвишава размера на законната лихва за същия период.

Отделно с въззивната жалба наведени са възражения, че по делото от събраните доказателства пред първоинстанционния съд, липсват каквито и да е доказателства за реалното предаване на стоката от продавача на купувача, с оглед на реалния характер на договора за покупко- продажба.

При изложените съображения с жалбата, иска се от въззивния съд, да отмени обжалваното решение на РС Благоевград, като неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, като необосновано от събраните доказателства, и да постанови ново решение с което да реши спора по същество.

В предвидения по чл. 263 ал.1 от ГПК двуседмичен срок, по делото е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от Б..., чрез юрисконсулт Н. М., с който се оспорва депозираната жалба и се иска от въззивния съд да остави същата без уважение.

Поддържа се с писмения отговор, че обжалваното първоинстационното решение е допустимо, правилно и обосновано, постановено при спазване на процесуалните правила и съобразено с материалния закон, поради което същото следва да бъде потвърдено от 2 въззивния съд.

С отговора на въззивната жалба се оспорва оплакването за необоснованост на обжалваното съдебно решение, като се поддържа че първоинстанционния съд е стигнал до верния правен извод- че сключения между страните договор за кредит съдържа всички необходими реквизити, като действията по сключването му са законосъобразни и отговарят на разпоредбите на закона.

Навадени са доводи от пълномощникът на въззиваемото дружество, че първоинстанционният съд е стигнал до правилния извод, че исковата претенция е доказана по основание и размер, предвид представените от ищеца с исковата молба доказателства, като съдът видно от мотивите към обжалвания съдебен акт, правилно е кредитирал и заключението на експерта по приетата ССчЕ.

Оспорват се като неоснователни доводите наведени с въззивната жалба- за безпаричност на сключения договор между страните по делото, като се застъпва становището че в този смисъл следва да бъде кредитирано заключението на вещото лице по приетата ССчЕ, в която ясно е посочено, че при извършените справки и проучвания, експерта Тахова е установила че в резултат на сключения договор за сумата от 620.21лв., сумата по кредита е била изплатена от кредитора директно на продавача, срещу което купувачът кредитополучател е получил закупената стока- 1 бр. смартфон.

Оспорват се като неоснователни възраженията наведени с жалбата срещу фактическите изводи на първоинстанционния съд- че главницата по сключения договор за кредит е в размер на 569.00лв., а не както е посочено в самия договор в размер на 620.21лв. Излагат се доводи че в тази насока следва изцяло да се кредитира заключението на експерта по приетата ССчЕ, в което вещото лице изрично сочи, че размера на главницата по кредита представлява сбор от две величини- 569.00лв. за закупуване на стоката и 51.21лв.застрахователна премия за застраховка „Сигурност на плащанията“, която е дължима от Б..., на Застрахователна компания „Б...“, по групова полица № 5/2008. Именно това обосновава размера на претендираната от ищеца главница в съдебното производство.

С отговора на въззивната жалба се оспорват доводите на въззивника- че сумата 51.21лв. представлява възнаградителна лихва, тъй като сумата 51.21лв. съставлява застрахователна премия, която е различна от претендираната възнаградителна лихва в размер на 59.47лв.

Поради изложените съображения, оспорват се доводите че в настоящия случай размерът на възнаградителната лихва накърнява добрите нрави и е налице недействителност на договора в тази му част.

Поради изложеното с писмения отговор на въззивната жалба се иска от съда, да потвърди обжалваното решение на РС Благоевград, с което предявения иск е бил уважен като основателен, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

Претендират се и разноски пред настоящата въззивна съдебна инстанция за юрисконсулстко възнаграждение, на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и във връзка с чл. 25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правна помощ, в размер на 100.00лв.

3

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК намери подадената въззивна жалба за допустима, като подадени в срока за обжалване, от легитимирана страна, с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна, като е насочена срещу съдебен акт на първоинстанционния съд, за които е изрично предвидена от закона възможност за инстанционен контрол от по- горната съдебна инстанция.

Писменият отговор от насрещната страна по въззивната жалба е своевременно депозиран пред съда, от надлежна страна, като изложените с него съображения следва да бъдат обсъдени от въззивния съд при постановяването на решението.

За насроченото от въззивния съд открито съдебно заседание, страните редовно призовани не изпращат представител или процесуален представител. Представят писмени становища, с които поддържат доводите си изведени с въззивната жалба и отговора към нея.

За да се произнесе със съдебен акт и изпълни задълженията си на въззивна инстанция, настоящият състав на ОС Благоевград, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по предявени пред РС Благоевград искове от Б..., П., per. № *, чрез Б... С.А., клон Б., Код по Булстат: *, със седалище и адрес на управление: град С., ж.к. „М.“, Б..., сгр. *, представлявана от Д. Д. - Заместник управител, чрез пълномощника юрисконсулт Н. М., срещу М. К. К., ЕГН **********, с адрес: Б., кв. „З.“, №.

*, ет. *, ап. *, общ. Б., обл. Б..

Исковата претенция е основана на наведените с ИМ фактически твърдения- за валидно възникнало между страните облигационно правоотношение, основано на Договор за потребителски кредит № *, сключен на 12.05.2017г., между „П...“ Е., ЕИК *, като кредитор и отвтеника М. К. К., ЕГН **********, като кредитополучател. Сочи се от ищцовата страна, че договора е сключен за закупуване на стоки и услуги на изплащане, за срок от 8 месеца, с краен срок 20.01.2018г., включващ погасителен план, вклячващ погасителни дати за равни месечни анюитетни погасителни вноски, включващи главница и лихви.

Твърди се още с ИМ пред първоинстанционния съд, че на кредотополучателя е бил предоставен кредит в размер на 620.21лв., който е бил преведен по сметката на упълномощения търговски партньор, с което е извършено плащана на закупената от купувача стока. Същата е следвало да бъде върната на Б... от длъжника М. К. К., чрез заплащане на равни месечни вноски от по 84.96лв., като съгласно чл. 2 от сключения договор, месечните погасителни вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, съставляваща печалбата на кредитора/чл. 2/, като надбавката се формира съобразно приложимите по договора ГЛП и ГПР. С договора е предвидено още, при забава на длъжника за плащането на една или повече месечни вноски, кредитополучателят да дължи обезщетение за забава в размер на действащата законова лихва за периода на забавата.

Исковата претенция, заявена от ищеца Б.../въззиваем пред настоящата съдебна инстанция/, е основана на правните твърдения за пълно неизпълнение на основното задължение на 4 длъжника- за погасяване на плучения от него кредит в уговорените размери и срокове, като се твърди че считано от 20.06.2017г., длъжникът М. К. К., е преустановила плащанията и не е погасила нито една вноска, съгласно поетите задължения по договора, до изтичане на крайния срок на същия.

Поддържа се с ИМ, че на осн. чл. 3 от ОУ към сключения договор, поради неплащане от страна на длъжника на повече от две погасителни вноски, вземането на Б... е било обявено изцяло за предсрочно изискуемо в пълен размер, включително и за задълженията с ненастъпил падеж, считано от 20.07.2017г., от която дата вземането е станало изискуемо и дължимо, за което на длъжника е изпратено изрично уведомление от 12.12.2017г.

Сочи се с исковата молба, че за да се удовлетвори за вземането си, кредитополучателят- Б... е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК пред РС Благоевград, като е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 908378 по ч.гр.д. № 2167/2020г. по описа на РС Благоевград, които са предмет на исковата претенция по настоящото гражданско дело.