Решение № 2152 от 01.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2152 гр. Варна, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря Светлана Ст. Г. като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20253110105699 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Ж. В. И. срещу „Обединена българска банка“ АД и Ю. Е. Т., с която е предявен иск с правно основание чл. 29 ЗЗД за унищожаване на сключения между нея и ответника Ю. Т. и „Сибанк“ ЕАД договор за потребителски кредит № ************* поради измама.

В исковата молба ищцата твърди, че през 2017г. поддържала приятелски отношения с Т. Г. М., която към него момент съжителствала с ответника Т.. Двамата притежавали работеща фирма с магазин за авточасти. Ответникът, който бил управител на фирмата, живеел на широко, карал скъпа кола, демонстрирайки луксозен начин на живот. През лятото на същата година, М. и Т. и имат спешна нужда от пари за дейността си, като я помолили да отиде в банката и де се подпише като поръчител, за да могат да вземат кредит. С оглед приятелските отношения не се усъмнила в почтеността им и мотивирана от тях придружила Ю. Т. до банката. Бил й даден дълъг договор, заедно с погасителен план. Въпреки, че предварително нямала възможност да се запознае с договора, а служителката на банката бързала, И. подписала съглашението без да разбира точно смисъла и последствията на договорките, доверявайки се изцяло на Т.. Твърди, че многократно била уверявана, че няма да има никакви проблеми, като Т. ще погаси кредита без задължения и усложнения за нея, дори предсрочно. Скоро след сключване на договора, ответникът прекратил всякакви отношения с него, а покъсно, след като й било връчено искане за заплащане на сума в размер на 6128.50 лева по процесния договор за потребителски кредит и проведен телефонен разговор с Т. Г.

М., разбрала, че същият има задължения към други кредитни институции. Твърди, че в процес на разговорите узнала, че умишлено е въведена в заблуждение, като й е 1 представена невярна информация от ответника за целта на кредита, че е премълчана истината за другите му кредити и невъзможността му да ги изплаща. Твърди, че ответникът дори не я е уведомил, че е спрял плащането по кредита и съществува опасност за предсрочната му изискуемост. Поддържа, че не е получила никаква част от сумата, вписана в договора за кредит, която се претендира от нея. Твърди, че в нарушение на уговорките е вписана като съдлъжник, прикривайки фактическото поръчителство, тъй като Т. не е отговарял на изискванията за получаване на кредит с поръчител. Твърди, че в резултат на това й е вменена по-тежка отговорност, като същевременно е лишена от правата и възможностите, с които разполага поръчителя.

Твърди, че по отношение на нея умишлено е създадена невярна представа, както за нейната роля в договора, така и за последствията от него, поради което счита, че горепосочената сделка е опорочена с измама, поради умишлено създадена представа у нея за предмета на сделката, съдържанието на насрещните права и задължения, както и до правните поледици на сделката. Твърди, че ако е била информирана за действителното положение, касаещо финансовото състояние на ответника и предмета на договора, никога не би го подписала и не би се задължила при такива условия. По същество моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответниците „Обединена българска банка“ ЕАД и Ю. Е.

Т. не депозират отговор.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното на л. 75-80 от гр.д. № 7358/2023г. на ВРС заверено копие от формуляр на банката за искане за потребителски кредит от 13.07.2017г., че в същото са попълнени раздели „Данни за кредитоискателя“, съдържащо такива за ответника Ю.

Т. и „Данни за съдлъжника“, в случая за ищцата Ж. И.. Непопълнен в останал раздел „Данни за поръчител“. Формулярът е подписан от ответника Т., като кредитоискател и ищцата И., която е положила подписа си срещу отбелязването „съдлъжник“, макар и в бланката на формуляра да е предвидена възможност за подпис и от двама поръчители.

Процесният договор за потребителски кредит № ************* между „Сибанк“ ЕАД, в качеството му на кредитор, от една страна и от друга – Ю. Е. Т., в качеството му на длъжник и Ж. В. И.. Страните по сделката са положили подписите си върху всяка една от деветте страници на договора срещу отбелязаното тяхно качество:

„Банка“, „Длъжник“ и „Съдлъжник“. Подписи страните са положени и срещу съответното тяхно качество в приложението към договора за потребителски кредит относно методиката за изчисляване на референтния лихвен процент на банката за кредити на физически лица.

Представен по делото е и погасителен план за кредитен договор, като върху 2 всяка една страна по сделката е положила подписа си срещу съответното нейно качество, в което са встъпили в правоотношението „банка“, „длъжник“ и „съдлъжник“, като срещи „поръчител“ липсва положено подпис (л. 66 от гр.д. № 7358/2023г. на ВРС).

В хода на производството са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Т. Г. М., която установява, че ищцата е нейна и на ответника приятелката.

Установява още, че с ответника Т. преди години имали нужда от финансови средства, но тъй като банката имала изискване за поръчителство се обърнали към ищцата за това. Не са искали от нея да бъде съдлъжник. Ищцата не е получавала суми по кредита. Свидетелката заявява, че не е присъствала по време на сключване на договора за потребителски кредит.

Изслушани в хода на производството са и обясненията на ищцата и ответника Т..

Ищцата заявява, че уговорката й с Ю. Т. била да му стане поръчител. След като се съгласила, документите били подготвени от банката. Ответникът Т. и ищцата отишли в банката в обедната почивка на И.. Служител на банката й дала документите, казала й къде да се подпише, без обаче да я уведоми за правата и задълженията й и други подробности във връзка с договора.

От своя страна ответникът Ю. Т. излага, че с ищцата са имали уговорка тя да бъде поръчител по кредита, тъй като от банката изисквали такъв, за да може да му бъде отпуснат заем. По време на подписване на документите в банката никой не бил казал на ищцата дали е поръчител или съдлъжник. Ищцата не е получавала средства от отпуснатия му кредит.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 29 ЗЗД, измамата е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била подведена от другата да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Последователно в съдебната практика и доктрината се приема, че елементите от фактическия състав на измамата са: сключване на сделка; едната страна по нея да е била в заблуждение относно характера на сделката, така и/или относно последиците от нея; заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна и сделката да е сключена поради заблуждението.

Основателността на предявения иск възлага в тежест на ищеца да установи всички елементи от фактическия състав на чл. 29 ЗЗД.

В настоящия случай между страните е безспорен факта на сключване на процесния договор за кредит, по който ищцата има качеството съдлъжник. От събраните по делото доказателства обаче не може да бъде направен извод, че ищцата е сключила сделката с невярна представа относно качеството й по същата, още по3 малко, че тази невярна представа е формирана в резултат на умишленото й въвеждане в заблуждение от насрещната страна по правоотношението. Както искането за потребителски кредит, така и самият договор за потребителски кредит и приложенията към него носят подписите на ищцата. Във всеки един от тези документи Ж. И. е положила подписите срещу качеството „съдлъжник“, макар и в част от тях, непосредствено до и ли под горното качество, да е било изписано „поръчител“.

Последното по недвусмислен начин сочи, че ищцата, която има висше икономическо образование (в този смисъл изявлението в о.с.з. на 5.12.2023г. по гр.д. № 7358/2023г. на ВРС – л. 98-гръб) е можела да възприеме, че договаря не като поръчител, а именно като съдлъжник. Съдът приема, че причината ищцата встъпи в процесния договор е приятелството й със свидетелката М. и към тогавашния момент с ответника Т. и убеждението й, че последният е в състояние да обслужва кредита, доколкото е имал работещ бизнес, демонстрирал е луксозен начин на живот и в този смисъл ролята на й на „съдлъжник” ще е формална. Тази представа обаче не се установи да е формирана в резултат на умишлени действия на насрещната страна по сделката, доколкото в текста на чл. 13 от договора изрично е посочено, че със средствата по кредита ще се рефенансират други задължения на кредитополучателя към БНП Париба в размер на 740 лева и 19390 лева и към Уникредит Булбанк в размер на 1500 лева и 250 лева.

Обстоятелството, че ответникът е преустановил изпълнението на задължението си по кредита, цесионерът е насичил претенция за погасяване на дълга и към ищцата и невъзможността й да се ползва от правата на поръчител по кредита, не касаят нито съдържанието на сключения договор, нито правните му последици, за да бъде квалифицирано като заблуждение по смисъла на чл. 29, ал. 1 ЗЗД, опорочаващо изразената от нея воля за участие в договора като „съдлъжник”.

В обобщение, съдът намира, че договорът за потребителски кредит валидно обвързва страните, поради което и предявеният иск за неговата унищожаемост следва да бъде отхвърлен.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и в съответствие с отправеното искане в полза на ответника се следва разноски, в случая за юрисконсултско възнаграждение.

Отчитайки правната и фактическа сложност по делото, извършените процесуални действия от юрисконсулта, изразяващи се единствено в подадена молба, в съответствие с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правната помощ, съдът намира, че следва да бъде определено възнаграждение в размер на 200 лева, равняващи се на 102.26 евро.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж. В. И., ЕГН **********, от гр. *************, срещу „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на 4 управление гр. София, бул. „Витоша”, № 89Б, иск с правно основание чл. 29 ЗЗД за унищожаване на договор за потребителски кредит № ************* поради сключването му при измама.

ОСЪЖДА Ж. В. И., ЕГН **********, от гр. *************, да заплати на „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша”, № 89Б, сумата от 102.26 евро (сто и две евро и двадесет и шест евроцента), представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5