Решение № 220 от 09.05.2024, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Дупница, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Р. Саневски при участието на секретаря Ива Д. Георгиева като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело № 20241510100377 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

В. А. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, е предявила срещу ОУ „Христо Ботев“, с. Самораново, БУЛСТАТ: 000252122, с адрес: с. Самораново, ул. „Г. Димитров“ № 28, иск с правно основание чл. 128, т. 2, вр. с чл. 245, ал. 2 от КТ.

Ищцата твърди, че по силата на сключен между страните трудов договор № 242/13.09.2012г. работила в ответното училище на длъжност „старши начален учител“. С Допълнително споразумение №027/26.09.2022г. трудовият й договор бил актуализиран при определени с него основна месечна работна заплата – 1533.00 лв., за допълнителни възнаграждения, съответно: - за придобит трудов стаж и професионален опит: 36% 551,88лв.; - лекторски часове за учебната 2022/2023г. — 48часа, определени със заповед на директора; - втори допълнителен час на класа – 46.00 лв.; -ПКС: V – 30.00 лв.

Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2023г. било предвидено увеличение на индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти в системата на образованието. Законът, макар и обнародван на 01.08.2023г., е в сила от 01.01.2023г. и урежда отношенията считано от тази дата. На това основание е сключен Анекс № Д01-192/10.08.2023г. към Колективния трудов договор /КТД/ за системата на предучилищното и училищното образование с № Д01-269/06.12.2022г., с който е променен чл.27 от договора и считано от 01.01.2023г. са увеличени индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти и непедагогическия персонал в системата на образованието, като съгласно чл. 27, ал.1, т.2, б. „б“ за старши учител и старши възпитател е определена минимална основна работна заплата в размер на 1763.00 лв.

1

Съгласно ал.3, т.2 индивидуалните работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %. Съгласно чл.4 от сключения КТД за системата на предучилищното и училищното образование № Д 01269/06.12.2022г., постигнатите между страните договорености са минимални, имат задължителен характер и се прилагат за работниците и служителите, членове на синдикалните организации и за работодателите - членове на организациите на работодателите - страни по договора. Съгласно цитираното по-горе допълнително споразумение към трудовия договор на ищцата брутното й трудово възнаграждение, считано от 01.09.2022г. е в размер на 2114,88 лв., поради което полагащото й се увеличение от 15 % възлиза на 317,23 лв. на месец, което увеличение до настоящия момент не й е изплатено.

Междувременно, със Заповед №285/05.04.2023г. на Директора на ответното училище, трудовото правоотношение на ищцата, считано от 05.06.2023г., е прекратено поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В заповедта е наредено да й се изплати обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ /11 единадесет БРЗ/ в размер на 23263,68лв., без отново да е съобразено полагащото й се увеличение с 15% , тоест счита, че при изчислението на обезщетението е ощетена с още 3489,55лв. Въпреки отправеното заявление от 11.10.2023г. за преизчисляване и изплащане на възнаграждение и обезщетение за минал период, това увеличение до настоящия момент не й е изплатено.

Отделно от това, от 2013г. до датата на пенсионирането си ищцата е членувала в регионалния съюз на КТ „Подкрепа“ и НС „Образование“ към КТ „Подкрепа“. Разпоредбата на чл.57 от КТ предвижда, че колективният трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по договора. В случая в процесния период 01.01.2023г. - 05.06.2023г. ищцата е била в трудово правоотношение на длъжността “старши учител начален етап на основно образование /І-ІV клас/”, като с ответника са обвързани от разпоредбите на КТД за системата на предучилищното и училищното образование № Д 01-269/06.12.2022г. Спорният момент е дали процесното изменение на КТД, направено с анекс № Д01-192/10.08.2023г., с което са определени нови по-високи размери на работните заплати на служителите със задна дата /считано от 01.01.2023г./ се прилага и за тези работници или служители, които към датата на приемане на анекса вече са с прекратено трудово правоотношение. С приемането на Закон за държавния бюджет за 2023г. (обн. ДВ. бр.66/01.08.2023г.) и § 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4/ 2017г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ. бр.75/ 01.09.2023г.), законодателят е постановил същите да се прилагат считано от 01.01.2023г. С това с преуредил вече възникналите в предходен момент правоотношения между правните субекти. Също така приетото изменение на КТД с анекс № Д01-192/10.08.2023г. предвижда нов размер на основните възнаграждения, приложим считано от 01.01.2023г., за работните заплати на заетите в системата на образованието.

Следователно, според ищцата, посочените разпоредби се прилагат по отношение на 2 лицата, които към момента на влизане в сила на нормите /01.01.2023г./ са отговаряли на изискванията на закона - да са страни полагащи труд по трудово правоотношение, обхванати от действието на КТД по силата на членственото си правоотношение. Затова счита, че има право да получи предвиденото в Закон за държавния бюджет, Наредбата и КТД увеличение на работната заплата, респ. увеличение на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ, като последващото прекратяване на трудовото й правоотношение, не засяга правното положение към по-ранния момент на приложимост на промяната. Тъй като с приемането на разпоредбите са преуредени съществувалите между страните индивидуални правоотношения, то, според ищцата, следва да се приеме, че считано от 01.01.2023г. е увеличено възнаграждението за длъжността, която е заемала. С оглед изложеното, иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответното училище да й заплати сумата от общо 5075,70 лв., от които 1586,15 лв.- неплатено дължимо увеличение на месечното възнаграждение за положения труд през периода 01.01.2023г. - 05.06.2023г. в размер на 386,82лв. на месец и 3489,55лв.-неплатено дължимо увеличение на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба до окончателното й изплащане.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Ответникът не оспорва, че с ищцата са били в трудово правоотношение, възникнало по силата на Трудов договор № 242/13.09.2012г. и прекратено със Заповед №285/05.04.2023г. на Директора на ответното училище, считано от 05.06.2023г., поради придобитото от ищцата право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на осн. чл. 328, ал. 10 от КТ. Спорно между страните е обстоятелството дали изменението на КТД № Д 01-269/06.12.2022г., направено с анекс № Д01-192/10.08.2023г., с което са определени нови по-високи размери на работните заплати на служителите със задна дата /считано от 01.01.2023г./ се прилага и за тези работници или служители, които към датата на приемане на анекса (10.08.2023г.) вече са с прекратено трудово правоотношение. Становището на ответника по този въпрос е отрицателно, поради което счита, че предявените искове се явяват неоснователни. Излага подробни правни съображения в тази насока.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства, както и доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 128, т. 2, вр. с чл. 245, ал. 2 от КТ. С оглед предмета на предявените искове, в тежест на ищцата е да докаже че е работила по трудово правоотношение с ответника, както и размера на неплатените трудови възнаграждения и обезщетения, както и че е налице основание за получаване на същите.

Не е спорно между страните, а се установява и от събраните писмени доказателства по делото (трудов договор №242/13.09.2012г., Допълнително споразумение №027/26.09.2022г., заповед № 285/05.04.2023г. за прекратяване на трудовото правоотношение, Удостоверение с изх. № 002/15.02.2024г., издадено от СРС към КТ „Подкрепа“-Дупница), че ищцата е работила в ответното училище на длъжност „старши начален учител“. Със Заповед № 3

285/05.04.2023г. трудовото правоотношение между страните е прекратено, на основание чл.

328, ал. 1, т. 10 от КТ, поради придобитото от ищцата право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 05.06.2023г. В заповедта е наредено да й се изплати обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ /11 единадесет БРЗ/ в размер на 23263,68лв., както и обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Ищцата е членувала в регионалния съюз и НС „Образование“ към КТ „Подкрепа“ от м. септември 2013г. до 04.06.2023г.

Спорен между страните е въпросът дали процесното изменение на КТД, направено с анекс № Д01-192/10.08.2023г., с което са определени нови по-високи размери на работните заплати на служителите със задна дата /считано от 01.01.2023г./ се прилага и за тези работници или служители, които към датата на приемане на анекса вече са с прекратено трудово правоотношение, но полагали труд от момента на който е придадено действие на увеличението-01.01.2023 год., до датата на прекратяване на трудовия им договор. Съдът извежда отговора на този от систематично тълкуване на разпоредбите на Анекс № Д01192/10.08.2023г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г. /Анекса/ и разпоредбите на КТ. Съгласно т. 1 от Анекса, Текстът на чл. 27, ал. 1 КТД е изменен, като е постановено, че за системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023 год. Съгласно ал. 2 на чл. 27 осигурените средства от държавния бюджет на Република България за 2023 год. в размер на 524 млн. лева се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 год. на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогическия персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя.

Видно от ал. 2 на Анекса, която се явява допълваща разпоредбите на ал. 1, увеличението се отнася само до заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогически персонал към датата на постигане на договоресността, а именно 10.08.2023 год., т. е. с действащ трудов договор към този момент и имащи качеството педагогически специалисти и непедагогически персонал.

Съгласно тази разпоредба, ищцата няма действащ трудов договор и изискумото от КТД качество на заето лице, като педагогически специалист. Предвид на това, същата няма и право да се ползва от договореното увеличение на което е придадена обратна сила от 01.01.2023 год. В случая ответникът отказва да заплати, не защото не приема придаденото обратно действие на разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от Анекса, а защото ищцата няма необходимото качество на заето лице, съобразно разпоредбите на чл. 27, ал. 2 от Анекса, с действащ трудов договор към датата на постигане на договореността. Приемането на противно тълкуване, следващо логиката на ищцата, би било незаконосъобразно, не само, защото е неправилно за конкретния Анекс към КТД, а и защото би се явило в противоречие с разпоредбите на КТ, който не предвижда правна възможност за увеличаване на трудово възнагражедние на лица с прекратени трудови договори. Трудовото възнаграждение е част от съдържанието на съществуващо трудово правоотношение и няма как да се подпише 4 допълнително споразумение за увеличение на възнаграждение към вече несъществуващ трудов договор /чл. 119 КТ/ или работодателят едностранно да увеличи трудово възнаграждение по несъществуващо правоотношение на лице която няма качеството на работник или служител по действащ договор.