Акт от 30.05.2019, Районен съд - Белоградчик

Р Е Ш

Е Н И Е

№ ………….., 30.05.2019 г., гр. Белоградчик

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, 3 – ти състав, на двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание, в следния състав:

Районен съдия: БОЖИДАРКА ЙОСИФОВА

Секретар

МАРГАРИТА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдия Йосифова гр. дело № 172 по описа за 2018 г.,:

Предявен е иск с правно основание чл. 250 ЗЗД – връщане на дадени за ползване движими вещи и в условията на евентуалност – осъдителен иск за заплащане на равностойността на вещите, с цена на иска 6 796 лв.

В исковата молба, се твърди, че между ищцовата кооперация и първия ответник по делото – „АЧИ 2015” ЕООД, на 24.07.2015 г. е сключен Договор за франчайзинг на смесен магазин „Добруджа”, находящ се в с. Дреновец, общ. Ружинци, обл. Видин с пълното му оборудване, описани в 3 броя описи, подписани от представляващите страните по договора. Твърди се, че на 31.05.2017 г., е сключен договор с втория ответник по делото – „МИКРИТЕ – М” ЕООД, по силата на който вещите са предадени на втория ответник. Ищецът сочи, че вторият договор е бил прекратен, поради закупуване на недвижимия имот, в който се съхранява предаденото за ползване оборудване.

Твърди се в исковата молба, че движимите вещи не са били предмет на сделката за недвижимия имот, в който се намират вещите, не са част от оборудването на недвижимия имот, поради което и подлежат на връщане на собственика им – ищеца.

Ищецът сочи, че въпреки отправените покани към ответниците, движимите вещи, предмет на договорите не са им върнати.

Предвид гореизложеното ищеца моли, ответниците да бъдат осъдени да им върнат, движимите вещи подробно описани в исковата молба – Опис 1, Опис 2 и Списък 3 – в табличен вид на исковата молба. В условията на евентуалност, в случай, че вещите не са налични, се претендира ответниците да бъдат осъдени, да заплатят солидарно на ищеца, левовата равностойност на движимите вещи, предмет на исковата молба, в размер на 6 796 лв. Ищецът претендира и заплащане на направените по делото разноски.

В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.

По искане на процесуалните представители на страните, по делото е допусната и изслушана съдебно – оценителна експертиза за определяне на стойността на процесните движими вещи. Заключението на вещото лице – оценител не е оспорено и е приобщено към останалия доказателствен материал по делото.

В хода по същество на делото, представителя на ищеца, пледира съда да им присъди равностойността на движимите вещи в размер на 6 796 лв., както и направените по делото разноски, съгласно представен Списък на разноските съгл. чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор от страна на ответниците – „АЧИ 2015” ЕООД и „Микрите – М” ЕООД. В отговора, процесуалния представител на ответниците оспорва така предявените искове и моли съда да ги отхвърли. Оспорват предаването и приемането на движимите вещи.

Оспорват собствеността на вещите, като твърдят, че не са представени доказателства, че вещите са собствени на кооперацията – ищец – кога са придобити, правени ли са амортизационни отчисления, включени ли са в баланса на кооперацията. Не оспорват, че при сключване на Договора за съвместна дейност от 24.07.2015 г., със страни – ПК „Обединение” и „АЧИ 2015” ЕООД, в обекта са били налични движимите вещи, описани в Опис на инвентар от 30.07.2015 г., съдържащ 13 артикула – таблица 1 /Приложение първо от договора/. Предаването, респективно приемането на всички останали вещи се оспорва от ответниците.

Процесуалният представител на ответниците, оспори представеното от ищеца по делото писмено доказателство Опис на инвентара, предаден от ПК „Обединение” – Дреновец на фирма „Ачи 2015 г.” – с. Ружинци, представлявана от А. Д. М. за ползване на времето на действие на сключения договор между двете фирми на 30.07.2015 г., съдържащ 39 броя вещи /л. 33 от делото/ досежно неговата автентичност – че подписа в реквизита „приел” не е изпълнен от представляващия дружеството – А. Д.М.. В тази връзка, след изявление на ищеца, че ще се ползва от писменото доказателство, съдът е открил производство по реда на чл. 193 ГПК – за проверка на истинността на оспореното писмено доказателство.

По делото е допусната и изслушана съдебно – графическа експертиза от вещо лице – графолог. Заключението не е оспорено от страните и е приобщено към материалите по делото.

В хода на устните състезания, процесуалния представител на ответниците пледира съда да отхвърли така предявените искове, като недоказани.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна :

Предвид твърдяните с исковата молба обстоятелства, съдът вмени в доказателствена тежест на ищеца да докаже следните обстоятелства: наличието на сключен Договор за франчайзинг от 24.07.2015 г. между ищеца и ответника по делото „АЧИ 2015” ЕООД; сключването на Договор за франчайзинг от 31.05.2017 г. между ищеца и ответника по делото и „МИКРИТЕ – М” ЕООД; че ищеца е предал на отговорно пазене вещите, описани в исковата молба опис от 1 – до 3 в табличен вид, на ответника „АЧИ 2015” ЕООД, а впоследствие на „МИКРИТЕ – М” ЕООД; че ответника не е върнал на ищцовата страна предадените за отговорно пазене вещи; стойността на вещите, която се претендира в случай, е същите не са налични.

Съдът, при анализа на така събрания по делото доказателствен материал, намира, че ищеца доказа вменените му в тежест на доказване обстоятелства.

Видно от представените писмени доказателства, между ищцовата кооперация и първия ответник по делото – „АЧИ 2015” ЕООД, на 24.07.2015 г. е сключен Договор за франчайзинг на смесен магазин „Добруджа”, находящ се в с. Дреновец, общ. Ружинци, обл. Видин, с пълното му оборудване – движими вещи, описани в 3 броя описи. На 31.05.2017 г., е сключен договор с втория ответник по делото – „МИКРИТЕ – М” ЕООД, по силата на който вещите са предадени на втория ответник. С нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот акт № 165, том 4, дело № 656 от 27.11.2017 г., правото на собственост върху сградите, в които са съхранявани вещите, е прехвърлено на А.Д.М., в качеството му на земеделски производител. С прехвърлянето на правото на собственост върху имотите, договорите са прекратени, поради което и се дължи връщане на вещите, предмет на договорите, дадени за ползване на дружествата – ответници.

По отношение на движимите вещи, описани в т. 1 – табличен вид на исковата молба – Опис на инвентара предаден на отговорно пазене от ПК „Обединение“ – Дреновец на фирма „Ачи 2015“ ЕООД и впоследствие приет от „Микрите – М” ЕООД, съдържащ 13 артикула, съдът намира, че безспорно се доказа, че вещите не са върнати на собственика – ищцовата кооперация. В отговора на исковата молба, процесуалния представител на ответниците признава, че при сключването на Договора за съвместна дейност от 24.07.2015 г. със страни ПК „Обединение“ и „АЧИ 2015“ ЕООД, в обекта са се намирали вещите, описани в таблица 1 на исковата молба. Признава се, че описа е подписан от двете страни по договора. Това обстоятелство съдът е приел за признато и в така изготвения доклад по делото по реда на чл. 146, ал. 1 ГПК. Поради това, съдът намира, че по отношение на тези вещи, иска за връщането им е частично основателен. Вещите са предадени на ответниците са ползване, като след прекратяване на договорните отношения между страните, същите следва да бъдат върнати на собственика. При преценка на така събраните доказателства, съдът намира, че някои от вещите, описани в таблица 1, не подлежат на връщане. Това са : фризер за сладолед, описан в Опис 1 – т. 5, витрини – собственост на фирми – т. 4 и компютри – 2 броя. За фризера, се установи от разпита на вещото лице, че принадлежи на фирмата, която доставя сладолед в обекта и не е собственост на ищеца. Така е посочено и в Опис – т. 5 – „Фризер за сладолед, собствен на фирма”. Същото обстоятелство е посочено и за вещите описани в т. 4 на Описа – „витрини, собственост на фирми, които подлежат на връщане”. Поради това, по отношение на тези вещи, не се дължи тяхното връщане на ищцовата кооперация, тъй като те не са нейна собственост. По отношение на компютри – 2 бр. – т. 12 от Описа, е посочено, че същите са върнати. Това е посочено дори от ищеца при описание на вещите, които претендира да му бъдат върнати, че компютрите са им върнати. Поради това, по отношение на тези вещи не следва да бъде постановено тяхното връщане. При обстойния разпит на вещото лице – оценител, се установи, че при изготвяне на експертизата, вещото лице е посетило обекта, където се намират спорните вещи и е установило наличността им, както и че същите се съхраняват в обект, който е собственост на представителя на ответните дружества. Поради това, с изключение на посочените по – горе вещи, другите са налични и следва да бъдат върнати на ищеца.

Видно е, че с процесния и неоспорен от ответниците Опис 1, на ответника „АЧИ 2015”, са предадени и 5 броя костюми – т. 3 от описа. От заключението на вещото лице обаче се установява, че същите не налични. Поради това, основателен е иска за присъждане на равностойността на 5 броя костюми, за които се установи че са предадени на ответниците – с неоспорения опис от 30.07.2015 г., но същите липсват. Поради това, на ищеца следва да бъде присъдена тяхната равностойност – 25,00 лв. – за 5 броя костюми, всеки на стойност по 5,00 лв. По отношение на останалите вещи, не следва да бъде присъдена равностойността им, тъй като се установи, че същите са налични, поради което съдът постановява връщането им на ищеца.

По отношение на вещите, описани в таблица 2 на исковата молба – Опис на инвентара предаден от ПК „Обединение“ - Дреновец на фирма „Ачи 2015“ - с. Ружинци за ползване за времето на действие на сключения между двете фирми договор от 30.07.2015 г., съдът намира, че и за тези движимости се доказа, че неправомерно се държат от ответниците и подлежат на връщане на ищеца. За тяхното предаване е подписан двустранен опис – таблица 2 от исковата молба. Ответникът „АЧИ 2015“ ЕООД, чрез процесуалния си представител оспори подписа положен в реквизита – „приел” на Описа, като твърди, че подписа не е изпълнен от представляващия „АЧИ 2015“ ЕООД – А.Д.М.. След заявено от ищеца становище, че ще се ползват от оспореното писмено доказателство, съдът е открил производство по чл. 193 ГПК – за проверка истинността на оспореното писмено доказателство, досежно неговата автентичност.

Допусната и изслушана е съдебно – графическа експертиза, в която вещото лице – графолог е дало заключение, че подписа в реквизита „приел“ в оспорения писмен документ, е изпълнен от А.Д.М. – управител на единия от ответниците „АЧИ 2015“ ЕООД. Налага се правния извод, че вещите са предадени от ищеца, респективно приети от представляващия „АЧИ 2015“ ЕООД – А.Д.М.. Нещо повече – и по отношение на тези вещи, вещото лице заяви, че е констатирало тяхната наличност, както и че същите се съхраняват в обекта, ползван от ответниците. Поради това, съдът намира, че и по отношение на тези вещи се доказа, че същите са във фактическа власт на ответниците, поради което и подлежат на връщане на ищеца, предвид прекратените договорни отношения по между им. Поради това и по отношение на тези вещи се доказа наличие на законово основание за връщането им.

Досежно вещите, описани в таблица

3 на исковата молба – Списък на инвентара намиращ се в административно – търговската сграда на ул. „Г. Д.“ № 83 в с. Дреновец, собственост на ПК „Обединение“ и „Дреновецкооп“ ООД, с.

Дреновец, които трябва да се преместят в новия офис на кооперативните организации, съдът също приема, че ответниците дължат връщането им. Както бе посочено по – горе, при изслушване на вещото лице – оценител, както и предвид обективираното в заключението на приетата експертиза, се установява, че движимите вещи, описани н Списък 3, се намират в патримониума на ответниците, намерени са обект, собствен на управителя на ответниците, налични са, поради което и следва да бъдат върнати на ищцовата кооперация. Предвид съществувалите договорни отношения, вещите са предоставени за ползване на ответниците. Поради прекратяване на облигационните правоотношения между страните, движимостите следва да бъдат върнати на ищеца. На връщане не подлежат само 3 броя тръби от чадъри, тъй като по отношение на тях, в Списък 3 – ІІ етаж – т. 2 е посочено, че подлежат на връщане или договаряне на фирмите, собственост на чадърите.