Определение № 255 от 17.09.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 255 гр. Варна, 17.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Въззивно частно наказателно дело № 20263000600268 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.243 ал.8 НПК.

Образувано е по жалба на С. П. С., Н. С. Н. и М. С. Н., подадена чрез адв.М. В. срещу определение с рег. №84/05.06.2026г. по чнд №110/2026г. на Търговищки окръжен съд, с което е потвърдено постановление на Окръжна прокуратура-Търговище от 06.04.2026г. за прекратяване на наказателното производство по дп №421/2024г. на РУ на МВР-Търговище. Твърди се неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, иска се неговата отмяна и връщане делото на прокурора за извършване на допълнителни следствени действия – назначаване на повторна комплексна експертиза.

Жалбата е подадена в срок и от легитимирани лица, и като такава е допустима. Разгледана по същество, тя обаче е неоснователна.

Прокурорът и първостепенният съд са приели за установено от фактическа страна следното :

На 13.06.2024г. обвиняемият А. К. М. (с двойно гражданство и с турско име Altay Altay ) и семейството му - съпругата му Йойкю Алтай и дванадесетгодишната им дъщеря Н.А. пристигнали от Република Турция , където живеели постоянно, в Република България. Тримата се установили в дома на родителите на обвиняемия в с. Черковна, общ. Търговище, на който адрес той бил адресно регистриран. На 14.06.2024г. около 16,00ч. обв. А. М.

1 със семейството си тръгнал от с. Черковна за гр. Търговище, като се придвижвал със собствения си лек автомобил марка „Ситроен'" модел „СELYSEE“ с турски per. № 06 ADF 987. Автомобила управлявал А. М., до него на предната дясна седалка била съпругата му св.Й.А., а на задната седалка била дъщеря им св.Н.А.. Около 16,30ч. автомобилът излязъл от пътя за с.

Разбойна общ. Търговище и продължил по републикански път ПП-1-4 СофияВарна на север към гр. Търговище навлизайки в участъка на км. 224+610, в близост до местността „Драката“. Времето било ясно и слънчево, видимостта добра, асфалтовата настилка на пътя била суха без неравности. В този момент в същия пътен участък по банкета на пътя (извън пътното платно) също в посока на север вървял пешеходецът С. Н. С.. Наближавайки пешеходеца обвиняемият загубил контрол над автомобила, поради което същият се отклонил надясно, достигнал десния банкет и мантинелата, след което движейки се напред автомобилът започнал да стърже с дясната си странична част по мантинелата. Последвал удар на челната част на автомобила с намиращия се на десния банкет пешеходец. Инициалният удар бил със средната част на предния спойлер, намиращ се под предната броня, в подбедрицата на левия крак на пешеходеца. Вследствие на удара под масовия център тялото на пострадалия се завъртяло, краката му се изместили по посока на движението, а тялото паднало върху предния капак на автомобила, главата му се ударила в предното стъкло счупвайки същото, след което тялото се прехвърлило над тавана на автомобила и паднало върху терена. Автомобилът продължил движението си напред като застигнал попътно движещия се управляван от св. Й.М. лек автомобил марка „Волво“ с per. № СТ 4945 РМ с прикачено към него ремарке (платформа) с per. № РВ 5210 ЕС. Последвал удар в задния десен стоп на платформата, след което л.а. „Ситроен“ се отклонил наляво, пресякъл лентата за насрещно движение и напуснал пътното платно навлизайки в скат с храсти с наклон надолу, където преустановил движението си. В резултат на удара на пострадалия били причинени травми несъвместими с живота. Според назначената съдебномедицинска експертиза причината за смъртта на пострадалия е тежка съчетана травма - тежка черепно-мозъчна травма на главата, травми на гръбначния стълб и гръдния кош, травматични счупвания на крайниците, обща анемия на вътрешните органи. Смъртта е настъпила много бързо след възникване на ПТП и е била неизбежна. А. М. бил тестван с технически средства за употреба на алкохол и 2 наркотици от полицейски служители като резултатите били отрицателни.

Така изложената фактология е установена по един категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства, поради което и настоящата инстанция не намира основание да не я възприеме изцяло.

Всъщност спор по фактите не е налице – в жалбата на пострадалите лица се поставя под съмнение единствено констатираната от вещите лица невменяемост на обвиняемия по време на деянието. Твърдейки това повереникът на пострадалите изразява несъгласие с обжалвания съдебен акт, който счита за неправилен и незаконосъобразен и настоява за неговата отмяна, връщане делото за ново разследване с указания за назначаване на повторна съдебнопсихиатрична експертиза.

Доводите в жалбата не намират опора в доказателствения материал, поради което и не се споделят от въззивния съд. И настоящият съдебен състав категорично е на мнение, че по време на деянието А. М. е изпаднал в краткотрайно разстройство на съзнанието, изключващо вменяемостта. На тази хипотеза сочат безсъмнено множеството събрани по делото гласни и писмени доказателства и сторената тяхна интерпретация от вещите лица в рамките на изготвените експертизи.

По делото е изготвена комплексна съдебнопсихиатрична експертиза с участието на психиатър, психолог и невролог, от заключението по която става ясно следното :

А. М. страда от последици от черепно-мозъчна травма с резидуални/остатъчни паметови нарушения с голяма давност и нововъзникнали епилептични пристъпи, което състояние се описва и като посттравматична енцефалопатия. Налице се увреждания в мозъчния паренхим, документирани при две образни изследвания, които увреждания са довели до електрофизиологични промени в мозъка, които пък стоят в генезата на появилите се пристъпни състояния с характеристика на епилептични.

Самите мозъчни увреждания са получени вероятно при претърпяната от М. черепно-мозъчна травма през 2000г. Според експертите посттравматичната енцефалопатия протича при различните пациенти по различен начин, като и симптомите са най-различни – главоболие и световъртеж, промени в психиката, симптоматични епилептични пристъпи, различни двигателни и координационни нарушения. При М. посттравматичната енцефалопатия 3 протича с отчетливо проявени паметови нарушения и пристъпни промени в поведението и съзнанието, които пристъпни промени се приемат за епилептични. Епилептичните пристъпи представляват епизоди от внезапно настъпващо количествено и/или качествено разстройство на съзнанието, на сензорните, двигателните, автономните и психични функции. Към момента на настъпване на произшествието М. с голяма степен на вероятност може да се твърди, че е бил в състояние на епилептичен пристъп, който е повлиял на поведението му като водач, вследствие на което и е възникнало ПТП. По време на конкретния епилептичен пристъп съзнанието на А. М. е било помрачено и той не е бил в състояние да ръководи действията си. По време на инцидента се е намирал в състояние на краткотрайно разстройство на съзнанието. Това е временна загуба на съзнание, настъпила по време на епилептичен пристъп, продължаваща от няколко секунди до няколко минути.

Т.е. епилептичният пристъп е протекъл с краткотрайно разстройство на съзнанието.

Правилността на експертното заключение не може да се оспорва със съображенията на жалбоподателите, че заключението се базира на вероятности, и това представлява пречка за кредитирането им. Същността на експертното заключение съставляват научните изводи, като в тях вещите лица използват термина „вероятност“ именно в научния смисъл на понятието – доколкото разглеждат различни принципно допустими фактически възможности. Това не означава, че изводите им са съмнителни, несигурни или колебливи, какъвто смисъл има понятието вероятност в наказателния процес.

В случая експертите компетентно и изчерпателно са установили една от възможните хипотези (най-вероятната от медицинска гледна точка) за събитието на престъплението от гледна точка на своите специални познания (в този смисъл и решение №5/03.05.2016г. по н.д.№1570/2015г. на ВКС, ІІ н.о.). У съда не възниква никакво съмнение по отношение правилността и обективността на експертното заключение, защото на фона на заболяването на М. то дава логично обяснения на неадекватните му действия преди, по време и след настъпване на произшествието. Отделно от това изводите на експертите са формулирани въз основа на наличните по делото данни. А това са обясненията на обвиняемия, свидетелските показания, наличната медицинска документация от извършени прегледи и образни изследвания в болнични заведения в Турция и България, не на последно място – вещите лица лично и 4 непосредствено са извършили преглед на лицето, както и изследване и събеседване. Тук следва да се обърне внимание, че въпросните писмени доказателства са приобщени в съответствие с изискванията на НПК – те са представени с нарочни молби от защитника на обвиняемото лице и баща му. И само фактът, че са последващи датата на деянието не ги прави негодни или неотносими към предмета на доказване. Преди датата на деянието обвиняемият не се е лекувал, не е изследван, не е имал значителни пристъпни прояви (проявявал някои странности, които съпругата му отдала на прекарания от него КОВИД). Предприел мерки за лечение едва след деянието.

Всъщност тогава пристъпите зачестили – получил няколко в дома на баща си, където се изпълнявала мярката за неотклонение „Домашен арест“. Първото изследване е проведено на 28.06.2024г. в България, второто – на 10.11.2024г. в Турция, като и при двете изследвания се установяват аналогични по локализация и характеристика увреди на главния мозък. Аналогични са и поставените на лицето диагнози. И нещо също важно – въз основа на данните по делото, проведения психиатричен преглед и психологичното изследване и наблюдение вещите лица стигат до извода, че поведението на освидетелстваното лице е лишено от театралност и изкуственост.

В случая налице са и очевидци на състоянието на М. преди и по време на произшествието – това са съпругата му Йойкю Алтай и дъщеря му Н.А..

Техните показания са годно доказателствено средство и не бива да се отхвърлят с лека ръка само защото свидетелите и обвиняемия са в близки родствени отношения – просто следва да бъдат подложени на внимателна преценка като се съпоставят и с останалите по делото доказателства. А такава една съпоставка показва, че между тях и другите по делото доказателствени средства противоречия не съществуват, напротив – те са в синхрон и взаимно се подкрепят. Преценени съвкупно доказателствата по делото отговарят и на въпроса кога е започнал пристъпът на М. и колко е продължил – това се е случило непосредствено преди блъскането на автомобила в дясната мантинела и е продължил малко след преустановяване движението на автомобила в овраг от лявата страна на пътното платно. И двете свидетелки са категорични, че в този период от време М. се е „заключил“ (както те се изразяват), т.е. загубил е съзнание, съответно и контрол над автомобила.

Именно това е причината и за настъпилото произшествие – и според вещото лице по назначената автотехническа експертиза причината е загубата на 5 контрол от водача над автомобила поради неправилно боравене с органите за управление (волан, спирачен педал, педал на газта и др.), което довело до отклоняване на автомобила надясно, където достигнал десния банкет и мантинелата по посоката си на движение и блъснал намиращият се там пешеходец. И този извод не противоречи на факта, че обвиняемият е загубил съзнание (както се твърди в жалбата), а дори е в негова подкрепа.

Неправилното боравене с уредите за управление в случая се е изразило в липса на управление. Вещото лице прави своя извод от техническа гледна точка, а на какво се дължи липсата на управление дават отговор експертите в рамките на съдебнопсихиатричната експертиза, както и свидетелите очевидци, и това е загубата на съзнание. Извод, който се потвърждава от неадекватните действия на водача на автомобила – в прав участък от пътя със скорост около 60км/ч се блъска в дясната мантинела (започва да се плъзга по нея), след което удря пешеходеца, продължава движението си напред и блъска композицията от лек автомобил марка „Волво“ с per. № СТ 4945 РМ с прикачено към него ремарке (платформа) с per. № РВ 5210 ЕС, управлявана от св. Й.М., в областта на задния десен стоп на ремаркето. След това се отклонява вляво, подминава композицията (което създало субективното усещане у Монев, че водачът иска да избяга), напуска пътното платно вляво и навлиза в крайпътен овраг, където преустановява движението си. През цялото това М. не извършил никакви съзнателни движения, дори не направил опит да натисне спирачките – липсват спирачни следи, а това се потвърждава и от показанията на Й.М.(на когото направило впечатление, че стоп- светлините на изпреварилия го автомобил въобще не светнали при излизането му от пътното платно), Йойкю Алтай, Н.А., като последната дори твърди, че не видяла баща й въобще да държи волана. След като автомобилът принудително преустановил движението си навлизайки в храсти и дървета М. продължил с неадекватните си действия – мъчил се да запали автомобила. Чак след това се обърнал към съпругата си и я запитал къде се намират.