Решение № 1169 от 23.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1169 гр. София, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Попова при участието на секретаря К.ка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело № 20241100109002 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл.от ГПК.

Предявени са обективно съединени /при условията на евентуалност/искове по чл.26 от ЗЗД и чл.17 от ЗЗД – за прогласване нищожността на договор за покупко продажба на недвижим имот.

Ищцата твърди, че на 29.07.2016г. с нотариален акт № 107, том I, per. №1515, дело №88 от 2016г., съставеи от Нотариус С. М., вписан в регистъра на НК под №389. е извьршена покупко-продажба на недвижим имот, в който ищцата е продавач . а наследодателят на ответниците - купувач, с предмет покупко продажба на недвижими имоти - . Апартамент №7, находящ се на трети етаж на жилищна страда в гр. София, Район „ Красно село”, ул.” ********, , както и СТУДИО, находящо се на четвъртия етаж на същата жилищна сграда. Твърди се, че към датата на сключване на договора, ищцата е била болна, безпомощна и не е получила никакво плащане на сумите, посочени в НА. Твърди, че е била принудена да сключи договорите поради болестното си състояние. Твърди, че сделката противоречи на морала, накърнява добрите нрави и е сключена при липса на основание, поради неплащане на продажната цена. Иска прогласяване на нищожността й, при евентуалност – да бъде прогласена за нищожна като симулативна – прикриваща договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане. Претендира разноски.

1

Ответниците оспорват предявените искове по съображения, изложени в отговора на ИМ. Претендират разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Няма спор по делото и от представеното удостоверение за наследници се установява, че ответниците Е. Г. и К. Г. са наследници на И. Г., поч.на 27.05.2024г.

Установено е по делото от представените писмени догазателства, че в периода 2003-2004г. и 2019 до 2024г. И. Г. е имал осигурителен доход, към 31.12.2007г. е имал сметка в ДСК и е ползвал кредитна карта с револвиращ кредит, , а през 2020 г. е разкрил срочен депозит и разплащателна сметка в ПИБ. Към датата на смъртта си по сметките му в Банка ДСК наличността е била 3 568.71 лева /по разплащтелната сметка/ и 54 468 лева /по срочен депозит/, а в ПИБ АД – 24 797.97 лева.

На 29.07.2016г. с договор за покупко продажба, обективиран в Нотариален акт № 107, том I, per. №1515, дело №88 от 2016г. на Нотариус рег.№ 389 при НК, ищцата Е. К. продала на И. Г. два недвижими имота – апартамент и студио, находящи се в гр.София.

Продавачът се е съгласил да прехвърли на купувача собствения си имот апартамент за сумата от 104 210.00 лева /т.1, б.А на нотариалния акт/ , а студиото – за сумата от 33 310 лева /т.1, б.Б на нотариалния акт/. Посочено е, че сумите са получени от продавача на датата на подписване на предварителен договор между страните за покупко-продажба на имота - 31.07.2007г. , какъвто договор не е представен по делото.

От показанията на св.С. М. – нотариус, пред който е сключен договора, се установява, че при изповядването на сделката страните са се явили лично, прочетен е акта и същия отразява волята на страните. Свидетелят сочи, че ищцата и друг път се е явявало при него – във връзка с нотариално завещание, като от представеното удостоверение се установява, че през 2020г. ищцата е направила нотариално завещание в полза на И. Г., а през 2024г. – нотариално завещание в полза на С. М..

По делото са разпитани две групи свидетели.

В показанията си свидетелите на ищцовата страна – К. Т. и Н. Д., сочат, че наследодателят на ответниците И. Г. не разполагал със средства, получавал само минимална пенсия бил болен. Обичал да употребява алкохол. Твърдят освен това, 2 че е полагал грижи за своя съседка, като им е споделил, че я е заплашил да му прехвърли имотите си, иначе няма да се грижи повече за нея. Твърдят освен това, че им е казал, че двамата са се явили пред нотариуса и са го „заблудили“ /така св.Т./ , че имотите се прехвърлят с покупко – продажба като пред нотариуса са заявили, че са сключили договор още през 2007г. , когато И. Г. е заплатил стойността на имотите.

Без да обсъжда достоверността на показанията на тези свидетели, съдът приема, че същите не могат да бъдат доказателство нито относно това дали и доколко е платена цената по сделката /в тази част са недопустими по иска за нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави и неотносими към предмета на доказване по иска за нищожност поради липса на предмет/, както и относно наличието на привидна сделка, прикриваща договор за издръжка и гледане /предвид забраната по чл. 164, ал.1 от ГПК/.

В показанията си свидетелите на ответниците – В. В. и Ж. Г.а, твърдят, че наследодателят на ответниците е разполагал с парични средства. Завършил Софийския университет – българска и руска фиология, след това – школата в Симеоново. Преподавал в частно училище, бил писател, работел по различни проекти. Св.Г.а /съпруга на брата на И. Г. и майка на ответниците/ твърди, че след смъртта на съпруга си през 2010г., при посещение в банка и от „служителката“ разбрала, за изтеглен от съпруга й кредит през 2007-2008г., който бил даден на И.

Г., и се наложило да бъде погасен от синовете й. Съдът не кредитира показанията на свидетелката в тази им част, тъй като са недостоверни и нелогични. Противно на всякаква житейска логика е служител в банка през 2010г. да има спомен за факти, свързани с отпуснат през 2007 – 2008г. банков кредит, а още по – малко – да бъде предоставена информация на трети лица, макар и наследници на кредитополучателя. Това, както и родствената връзка между свидетелката и ответниците, дискедитира показанията й в тази част и дава основание да се приеме, че в тази част, същите не могат да бъдат годно доказателство да фактите, които се съдържат в тях.

Така установеното от фактическа страна налага следните правни изводи:

В настоящия процес са предявени обективно съединени /при условията на евентуалност/искове по чл.26 от ЗЗД и чл.17 от ЗЗД – за прогласване нищожност на договор за покупко продажба на недвижим имот поради нарушаване на добрите нрави, липса на основание и като симулативен – прикриващ договор за издръжка и гледане.

3

По иска с правна квалификация чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.

Съгласно сочената разпоредба нищожни са договорите, които накърняват добрите нрави. Понятието "добрите нрави" не е легално дефинирано в закона . С оглед трайната и непротиворечива практика на ВКС обаче накърняването на добрите нрави е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаването на други разпоредби, част от действащото право /Решение № 88 от 22.06.2010 г., по т.д. № 911/2009 г. на ВКС, Решение № 4 от 25.02.2009 г., по т.д. № 395/2008 г. на ВКС и Определение № 794 от 15.12.2011 г., по т.д. № 224/2011 г. на ВКС/. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяване на несправедливото облагодетелстване. "Добрите нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни граждански, респ. търговски правоотношения, при приложението на която съдът прави конкретна преценка на обстоятелствата във всеки отделен случай въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело.

По делото не се събраха доказателства за наличието на обстоятелства при договарянето и осъществяването на процесния договор, който да са в категоричен разрез с общоприетите правила за морал и коректни отношения при осъществяването на подобни граждански сделки. Фактът, че ищцата е подписала нотариалния акт след като й е бил прочетен от нотариуса дава основание да се приеме, че същата е направила съзнателно волеизявление за разпореждане с имотите чрез продажбата им на наследодателя на ответниците. Не е доказана и липса на насрещна престация /плащане на продажна цена/, като твърденията в противната насока, поддържани от ищцовата страна останаха недоказани.

В нотариалния акт акт за продажба на недвижим имот е удостоверено, освен, че страните са се явили лично и след проверка на тяхната самоличност и процесуална дееспособност са сключили процесната покупко- продажба, и това, че ищцата е прехвърлила имотите срещу цена, която е заявила, че е получила през 2007г. В процесния нотариален акт ясно е обективирана изразената в него воля на ищцата да прехвърли на И. Г.. правото на собственост върху притежаваните от нея недвижими имоти, срещу цена, която е заявила, че е получила.

Съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК , процесният нотариалният акт за сделка като официален свидетелстващ документ с материална доказателствена сила, удостоверява осъществилите се пред нотариуса факти, включително и изявлението 4 на продавача относно продажната цена и нейното получаване. Страната, която оспорва някой от удостоверените от нотариуса факти носи тежестта да докаже пълно и главно твърдените от нея различни факти.

В процесния случай, твърденията на ищцата за липса на плащане на посочената в нотариалния акт цена остават недоказани. За установяване на тези твърдения бяха ангажирани само свидетелски показания, които са недопустими с оглед разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК .

Предвид това, предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По иска с правна квалификация чл.26, ал.2 пр.4 от ЗЗД

Предвид отхвърлянето на иска по чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, на разглеждане подлежи предявеният при евентуалност иск по чл. 26, ал.2, пр.4 от ЗЗД, който въвежда основание за нищожност на договорите, при които липсва основание.

Липсата на основание, водещо до нищожност на правните сделки с оглед посочената норма, е налице само при каузалните сделки. Основанието на сделката се схваща като типичната и непосредствена правна цел, която се преследва с предоставяне на имуществена облага. Съществуването на основание се извежда от вида и съдържанието на сделката. Основанието на всички договори за покупкопродажба е придобИ.ето на едно право. Дали договорът е породил вещнопрехвърлителен ефект и дали приобретателят е заплатил договорената цена, е относимо към изпълнението на договорните задължения, а не към наличие на основание на договора /така -решение № 31 от 01.03.2018 г. по гр. д. № 1532/2017 г. на II г. о. на ВКС/. Фактите дали плащането е извършено по време и по начин, различен от описания в договора за покупко-продажба или не е извършено изобщо, предадено ли е владението и платени ли са или не разноските по сделката, сами по себе си са неотносими при преценка наличието на основание на сключен договор за покупко-продажба.

Изложените от ищцата твърдения за липсата на плащане по сключения договор за покупко продажба, не обуславят липсата на основание на процесния договор. Те биха могли да бъдат предмет на обсъждане по иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД , какъвто в случая не е предявен. Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По иска с правна квалификация чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД Предвид отхвърлянето на иска по чл.26, ал.2 пр.4 от ЗЗД на разглеждане подлежи и претенцията за прогласяване нищожността на процесния доовор като привиден, прикриващ договор за издръжка и гледане.

5

Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД привидният договор е нищожен, а страните са обвързани от прикритото споразумение, ако са налице изискванията за неговата валидност - чл. 17, ал. 1 ЗЗД . Симулативният договор е нищожен, независимо от това, че не прикрива никаква друга сделка (абсолютна симулация) или прикрива някаква друга сделка (относителна симулация). Дали зад нищожния симулативен договор има прикрита сделка и каква, е предмет на иска с правно основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД.

РазкрИ.ето на симулация може да стане само с писмени доказателства по иск на страна по договора - т. н. обратно писмо, в което страните изрично са заявили, че сключения между тях договор е привиден, т. е. не желаят настъпване на правните му последици, а прикрива друг договор, за който са изразили съгласие.