Определение № 92 от 03.04.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 92 гр. Бургас, 03.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Яни Г. Гайдурлиев

Светлин Ив. Иванов като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20252000600077 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.249 ал.3 вр. чл.248 ал.1 т.6, във връзка с чл.341 ал.2 и следващите от НПК.

Образувано е по частен протест от прокурор в Окръжна прокуратура – Бургас, против протоколно определение без номер, постановено в проведеното на 19.03.2025г. разпоредително заседание по НОХД № 91/ 2025г. по описа на Окръжен съд – Бургас в частта, с която първостепенният съд на основание чл.248 ал.6 вр. ал.1 т.6 от НПК изменил взетата спрямо подс. С. П. К. ЕГН ********** мярка за неотклонение „домашен арест“ в полека – „парична гаранция“ в размер на 6000 лева, вносима в срок от 10 дни от постановяване на определението, и взел спрямо подс. К. мярка за процесуална принуда „забрана да напуска пределите на Република България“.

В частния протест са наведени оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на определението в оспорената част, и се критикуват изводите на съда, довели до смекчаване на мярката за неотклонение. Сочи се, че мярка за неотклонение „парична гаранция“ поначало не съответства на степента на обществената опасност на деянието, предвид факта, че подс. К. е обвинен за извършено престъпление по чл.116 ал.1 т.11 вр. чл.115 вр. чл.18 ал.1 от НК, което е сред най-тежките престъпни посегателства и за него алтернативно са предвидени наказания „лишаване от свобода“ от 15 до 20 години, „доживотен затвор“ или „доживотен затвор без замяна“. Изразява се несъгласие с изложените от съда съображения за отпадането понастоящем на опасностите по чл.63 ал.1 от НПК, като се поддържа, че взетата от съда полека мярка за неотклонение създава възможност подсъдимият да се укрие, включително като напусне страната въпреки наложената му от първата инстанция забрана за това. Налице е позоваване на произнасянията в досъдебното производство на различни съдебни състави, които счели, че действащата спрямо К. мярка за неотклонение „домашен арест“ се явява адекватна и достатъчна за изпълнение целите по чл.57 от НПК, както и че винаги, когато подсъдимият, предвид влошеното му здраве, е имал необходимост да напусне дома си за посещение при лекар, медицинско изследване или лечение, своевременно е получавал нужното за това разрешение от наблюдаващия прокурор. С такива аргументи се иска отмяна на първоинстанционно определение в оспорената част, и потвърждаване на взетата спрямо него мярка за неотклонение „домашен арест“.

Депозирано е и становище от прокурор в Апелативна прокуратура – Бургас, с което надзорният прокурор изцяло се присъединява към съображенията в протеста, като допълнително сочи, че заболяванията на подсъдимия са били факт както при извършване на престъпното деяние, така и при вземане спрямо него на мярката за неотклонение „домашен 1 арест“, липсват доказателства заболяванията да водят до животозастрашаващи съС.ия, и подсъдимият винаги своевременно е получавал нужните разрешения за провеждане на прегледи и изследвания извън дома си. Събраните доказателства подкрепят обоснованото предположение К. да е осъществил престъплението и това е обосновало изготвянето на съответен обвинителен акт, с който е бил надлежно сезиран съдът, а липсват новонастъпили, или промяна в съществуващите обстоятелства, която да изисква преосмисляне на мярката за неотклонение. Предлага се протестираното определение на Окръжен съд – Бургас да бъде отменено и да се потвърди актуалната мярка за неотклонение „домашен арест“.

Срещу частния протест е подадено становище от подс. С. К., в което се оспорва искането на прокуратурата и са изложени съображения за правилност и законосъобразност на атакуваното първоинстанционно определение. Поддържа се и становището на окръжния съд, че към момента липсват каквито и да е данни за опасност подсъдимият да се укрие или извърши друго престъпление при по-леката мярка за неотклонение, предвид чистото му съдебно минало и изрядното му до момента процесуално поведение, както и изтеклия продължителен период от началото на разследването. Моли се оспореното определение да бъде потвърдено.

Частният протест е подаден в установения в закона преклузивен 7-дневен срок, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХII от НПК акт, от процесуално легитимирана страна – участващия като публичен обвинител, и пред компетентния съд. Разгледан по същество, протестът е основателен.

Прегледът на материалите по делото разкрива от фактическа и правна страна следното:

В Окръжен съд – Бургас е на производство НОХД № 91/ 2025г., образувано на 23.01.2025г. по повод внесен от прокурор в Окръжна прокуратура – Бургас обвинителен акт, с който срещу подс. С. П. К. ЕГН ********** от гр.Бургас е повдигнато обвинение за извършено на 04.08.2023г. в гр.Българово, област Бургас, престъпление по чл.116 ал.1 т.11 вр. чл.115 вр. чл.18 ал.1 от НК. В проведеното на 19.03.2025г. разпоредително заседание съдът, по молба на защитниците на подсъдимия, с определението си по чл.248 ал.1 т.6 от НПК изменил взетата спрямо подс К. мярка за неотклонение „домашен арест“ в „парична гаранция“ в размер на 6000 лева, вносима в срок от 10 дни от постановяване на определението, и взел спрямо последния мярка за процесуална принуда „забрана да напуска пределите на Република България“.

Прегледът на материалите по досъдебното производство констатира, че К. е бил задържан на 04.08.2023г., т.е. още в деня на деянието. С Определение № 1703 от 07.08.2023 г. по ЧНД № 3125/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас спрямо него е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, която не е била обжалвана по реда на чл.64 ал.6 – 8 от НПК. С Определение № 1861 от 25.08.2023 г., постановено по ЧНД № 3352/ 2023 г. по описа на Районен съд - Бургас взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение „задържане под стража“ е изменена в „домашен арест“, която се изпълнява на адреса на К. в гр. Българово, ул. "С. К." №*, и е съпроводена с електронно наблюдение.

Законосъобразността на тази мярка за неотклонение е била многократно проверявана и потвърждавана в течение на досъдебното производство, последно с Определение № 161 от 11.07.2024 год., постановено по ВЧНД 164/ 2024 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено Определение № 718 от 05.07.2024г. по ЧНД № 854/ 2024г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

При очертаните фактически установявания въззивният съд споделя становището на контролираната инстанция, че продължава да е налице обосновано подозрение, дори с повисока интензивност, подс. К. действително да е осъществил умишлен опит за убийство по хулигански подбуди на пострадалия С. П. П. по смисъла на чл.116 ал.1 т.11 вр. чл.115 вр. чл.18 ал.1 от НК, чрез нанасяне на удар с нож в лявата половина на торса на жертвата.

Събраната в досъдебното производство доказателствена съвкупност създава достатъчна по обем и съдържание доказателствена основа, мотивирала изготвянето и внасянето в съда на обвинителен акт срещу подс. К. с посоченото обвинение, за което законът предвижда в условията на алтернативност наказания „лишаване от свобода“ от 15 до 20 години, „доживотен затвор“ или „доживотен затвор без замяна“. Следователно, налице е първата предвидена в чл.63 ал.1 от НПК предпоставка – наличие на тежко умишлено престъпление, 2 наказуемо с лишаване от свобода или доживотен затвор в двете му разновидности, и доказателствено подкрепено предположение негов автор да е подс. С. К..

При актуалната преценка за законността на задържането на подсъдимия под домашен арест, обаче, въззивният съд достигна до различни от контролираната инстанция правни изводи. Известни и напълно споделяеми са изложените от окръжния съд принципни съображения, че при продължаващо задържане, презумпцията е в полза на освобождаване на обвиняемия, освен ако конкретни обстоятелства (като опасност от укриване, намеса в хода на съдебния процес, предотвратяване на престъпление и опазване на обществения ред) не обосновават изискване на обществения интерес да надделее над правилото за зачитане на личната свобода. Наличието на опасност от укриване или извършване на престъпление от обвиняемия действително подлежи на преценка въз основа на обективните данни по делото за личността му, независимо от тежестта и характера на престъплението, за което е обвинен, доколкото тежестта на обвинението, взета самостоятелно, не е достатъчна да обоснове продължаващо задържане.

В контекста на конкретния случай съдът е съобразил възрастта на подсъдимия – 67 години, фактът, че е неосъждан (реабилитиран), с влошено здраве и обитава реално адрес на територията на страната, известен на съответните органи. Извън вниманието на съда са останали други факти – че инкриминираното деяние е осъществено от К. на зрялата възраст от 65 години, че хроничните му заболявания, уседналост и известен адрес са били налични и към датата на деянието, но не са препятствали неговото осъществяване, както и събраните при разследването конкретни данни за личността на дееца и обстоятелствата, при които е извършено посегателството. Видно от заключението на извършената комплексна тройна психиатрична и психологическа експертиза, подсъдимият е психически здрав, без данни да е консултиран или лекуван от психическо заболяване към процесната дата и при извършване на изследването. Вещите лица изрично отбелязват, че подсъдимият е личност със свръхконтролирана враждебност, т.е. способен е продължително време да сдържа гнева си, но при достигане на определена граница реагира изключително агресивно дори без сериозна провокация. Подсъдимият изглежда е личност, способна неочаквано да прояви животозастрашаваща агресия спрямо друг индивид, когото до момента не е познавал и не е имал никакви, включително конфликтни, отношения, и то по повод и при обстоятелства, които не биха могли да бъдат разумно предвидени. Този извод добре кореспондира с обстоятелствата, при които според обвинителния акт е осъществено деянието - след безсловесен конфликт с пострадалия П. по незначителен повод (спор за предимство на пътя), на оживено кръстовище в населеното място, където и двамата живеят, в светлата част на денонощието и без оглед дали поведението му ще бъде възприето от други лица, като предприетото нападение с нож очевидно не съответства на повода и същността на възникналия при управление на автомобили спор. Посочените обстоятелства налагат заключение за по-висока лична опасност на подс. К. поради конкретни особености на психиката му, въпреки възрастта, чистото му съдебно минало и трайната му уседналост, особено предвид факта, че той и пострадалият живеят в едно и също населено място.

Опасността от укриване на подсъдимия при мярка за неотклонение без ограничения в придвижването също не следва да бъде подценявана. Наистина, както е приел и първостепенния съд, при първоначалното задържане опасността деецът да се укрие се извежда в най-голяма степен от предвидените за престъплението наказания. В случая за престъплението, предмет на обвинението, са предвидени най-тежките установени в българския наказателен закон наказания, включително двете разновидности на наказанието „доживотен затвор“. Суровостта на евентуалното наказание, като фактор, годен да мотивира опит на подсъдимия да избегне ангажиране на наказателната му отговорност, продължава да съществува и след внасяне на делото в съда, независимо, че предмет на обвинението е опит, а не довършено докрай престъпление по чл.116 от НК. Настоящият съд взема предвид факта, че с пълноправното членство на страната ни в Шенгенското пространство, считано от 01.01.2025 г., гранични проверки се извършват само на границите с държави, които не са членки на ЕС и не са част от Шенгенското пространство, а по останалите граници такива проверки по правило не се извършват. При тези обстоятелства липсват обективни пречки подсъдимият да напусне пределите на страната дори в ограничен времеви интервал от няколко часа в рамките на един ден, през който му е разрешено например да напусне адреса си за посещение при лекар, или да направи изследвания/ медицинска манипулация.