Определение № 403 от 17.09.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 403 гр. ХАСКОВО, 17.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ , в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ

Членове:

КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно частно наказателно дело № 20255600600757 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXII, вр. чл. 249 ал. 3 от НПК.

Образувано е по частен протест от прокурор при Районна прокуратура – Хасково, ТО – Харманли срещу протоколно определение от проведено на 18.06.2025 г. разпоредително заседание по НОХД № 180/2025 г. по описа на Районен съд Харманли, в частта по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, с която съдът е прекратил съдебното производство по делото и го е върнал на РП Хасково, ТО Харманли за отстраняване на допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила.

В частния протест са развити съображения, че атакуваното определение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до ограничаване правото на подсъдимия да участва лично в наказателното производство. Прокурорът счита, че в настоящото производство издирването на подсъдимият не е било приключило, поради което било налице процесуална пречка за разглеждане на делото в отсъствието на подсъдимия. Доколкото съдът е дал ход на разпоредителното заседание при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК в отсъствие на подсъдимия прокуратурата счита, че с това е допуснал съществено процесуално нарушение и атакуваният по реда на чл. 249, ал. 3 от НПК съдебен акт следвало да бъде отменен на това основание. На следващо място се твърди, че е допуснато абсолютно процесуално нарушение по чл.

348, ал. 3, т. 2 от НПК, тъй като разпоредителното заседание е приключило в 14.25 часа на 18.06.2025 г., а атакуваният съдебен акт е подписан електронно на 18.06.2025 г. в 16.25 часа. В допълнение са развити и съображения, че посоченото от първоинстанционният съд като отстранимо съществено 1 нарушение, не било от категорията нарушения, които дават основание за връщане на делото в предходната му процесуална фаза. Счита, че пропускът в диспозитива на обвинителния акт и в постановлението за привличане да бъде изписано, че е причинено „трайно“ затруднение в движението на ръката на пострадалото лице не е довело до невъзможност обвиняемият да разбере в какво е обвинен. Държавното обвинение счита, че в обстоятелствената част на обвинителния акт било посочено, че причиненото затруднение в движението на ръката на пострадалия е трайно – за повече от 30 дни, което било достатъчно, за да се извлече в какво е обвинен подсъдимия. Поради това искането към въззивната инстанция е да отмени обжалваното определение на районния съд и вместо него да постанови ново, с което да даде задължителни указания на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Против частния протест няма постъпило възражение.

Окръжен съд Хасково, като се запозна с обжалваното определение, материалите по делото и съобрази доводите в протеста, намира за установено следното:

Съдебното производство пред РС Харманли, е образувано по внесен от РП – Хасково, ТО - Харманли обвинителен акт, с който против Р. А. А. Х. /R.

A. A. H./ е било повдигнато обвинение в престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал.

1 от НК затова, че на 12.01.2024 година в гр.Х. причинил на М. Х. А. /M. H.

A./******* средна телесна повреда изразяваща се в счупване на лявата лакътна кост, с което се затруднява движението на лявата ръка.

Разпоредително заседание по НОХД 180/2025 г. по описа на РС Харманли е проведено на 18.06.2025 г. На същото е даден ход при условията и реда на чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК в отсъствието на подсъдимия. При обсъждане на въпросите по чл. 248 от НПК защитникът на подсъдимия и представителят на РП Хасково, ТО Харманли са взели становища, че не са допуснати на ДП отстраними съществени процесуални нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемия.

Първоинстанционният съд обаче е приел, че на досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правата на подсъдимия, изразяващи се в това, че на подсъдимия Р. Х. А. А. /R. H. A. A./ е повдигнато обвинение по чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК, т.е. за средна телесна повреда, но е налице пропуск от страна на прокурора, а и на разследващия орган, да отрази в диспозитива на обвинителния акт (съответно в постановлението за привличане), очертаващ рамките на самото обвинение, елемент от обективната страна на престъплението по чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК, негов съставомерен обективен признак, изразяващ се в липсата на посочване, че е налице трайност в причиненото затруднение на движението на съответния крайник. Поради това РС Харманли е приел, че така повдигнато обвинението е останало неясно, доколкото възниквали съмнения относно вида 2 на телесната повреда, предвид непосочването причинено затруднение в движението на крайника да е трайно, както било посочено в обстоятелствената част на едно от местата на стр.3 от обвинителния акт, или не е трайно, каквото било съдържанието на диспозитива на обвинителния акт и на постановлението за привличане. Това от своя страна били процесуални нарушения, съществено накърняващи и ограничаващи правото на защита на подсъдимия, за който не ставало ясно за какво точно е обвинен и съответно не можел да се защитава в пълнота срещу всички съставомерни факти и обстоятелства, поради което на основание чл. 249, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 248, ал. 5, т. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК съдът е прекратил съдебното производство по НОХД № 180/2025 г. по описа на РС Харманли и е върнал делото на РП – Хасково, ТО – Харманли за отстраняване на допуснатите на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила.

Настоящият състав на Окръжен съд Хасково намира крайният извод на Районен съд Харманли за правилен. Това е така, защото:

На подсъдимия Р. А. А. Х. /R. A. A. H./ е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК - за причиняване на средна телесна повреда на М. Х. А. /M. H. A./. В ал. 2 на чл. 129 от НК е посочено коя телесна повреда е средна. Съответно, за да бъде квалифицирано едно деяние като престъпление по чл. 129 от НК, със същото следва да е причинено увреждане, отговарящо на описанието в ал. 2 на този член. След като държавното обвинение е решило да повдигне обвинение на Р. А. А. Х. /R.

A. A. H./ за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК в диспозитива на обвинителния акт е следвало да бъде посочено, кой от изброените в ал. 2 на чл.

129 от НК видове увреждане е причинено от извършителя. Този пропуск в диспозитива на обвинителния акт води до неяснота относно един от обективните съставомерни признаци на престъплението, за което е повдигнато обвинение. Това от своя страна несъмнено води до невъзможност за подсъдимия да разбере за какво точно му е повдигнато обвинение и по какъв начин да организира защитата срещу него. В диспозитива на обвинителният акт задължително следва да бъде посочено какво е причиненото увреждане, поради което обвинението счита, че деянието се квалифицира по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Посочването единствено на причиняването на телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата лакътна кост, с което се затруднява движението на лявата ръка не е достатъчно, за да се извлече квалификация по чл. 129, ал. 2 от НК, доколкото в същия член е посочено, че една телесна повреда е средна, когато е причинено трайно затрудняване на движението на крайниците. Съответно същият вид увреждане - затрудняване на движението на някой от крайниците, когато не е трайно не би могло да се квалифицира като средна телесна повреда. Пропуска в обвинителният акт да се посочи, че причиненото затрудняване на движението на лявата ръка е трайно създава несигурност в обвинението относно това, защо същото е квалифицирано по чл. 129, ал. 2 от НК. Това от своя страна води и до неяснота 3 относно това дали се повдига обвинение за причиняване на средна телесна повреда или за лека такава.

Както правилно е посочил и първоинстанционният съд, този пропуск в обвинителния акт и в постановлението за привличане на обвиняем представлява съществено нарушение на процесуални правил, довело до накърняване правото на подсъдимия да научи за какво престъпление е привлечен в това качество и правото му на защита. Така посоченото нарушение на процесуалните правила е отстранимо с нова привличане на обвиняем и внасяне на нов обвинителен акт в съда, в които да бъде изрично посочено, защо държавното обвинение квалифицира причиненото увреждане като такова по чл. 129, ал. 2 от НК. Поради това първоинстанционният съд правилно е прекратил съдебното производство на основание чл. 249, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 248, ал. 5, т. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК и е върнал делото на РП Хасково, ТО Харманли за отстраняване на допуснатите на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила.

Неоснователно е възражението в частния протест, че този пропуск в обвинителния акт е саниран, тъй като в обстоятелствената част е посочено, че е причинено „трайно“ затруднение в движението на ръката на пострадалото лице. Първоинстанционният съд е обсъдил това в мотивите си и правилно е посочил, че още в следващият абзац причиненото увреждане отново е описано просто като причинено затруднение в движението на лявата ръка. Това несъмнено води до разминаване не само в самата обстоятелствена част, но между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт. Именно поради това в настоящия случай е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, тъй като същият е изправен пред това да не е наясно в какво точно е обвинен. Един път в обвинителния акт е посочено, че е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява лакътна кост, довело до трайно, за повече от 30 дни затруднение в движението на лявата ръка на пострадалото лице, на друго място, включително в диспозитива пък същото е описано като просто счупване на лявата лакътна кост, с което се затруднява движението на лявата ръка.

Настоящият състав на ОС Хасково приема възражението в частния протест, че атакувания по реда на чл. 249 ал. 3 от НПК съдебен акт следва да бъде отменен, тъй като РС Харманли неправилно е дал ход на разпоредителното заседание при условията и реда на чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК в отсъствието на подсъдимия за неоснователно. В чл. 249, ал. 3 от НПК са изброени кои от определенията на съда по чл. 248 от НПК подлежат на обжалване и протестиране. Предмет на настоящото производство е определението на първоинстанционният съд по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК.

Съответно предмет на настоящото производство не е и няма как да бъде обстоятелството, че съдът е дал ход на разпоредителното заседание при условията и реда на чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК. Поради това съображенията в тази връзка, развити в частния протест няма как да доведат до отмяна на 4 определението, с което първоинстанционният съд е констатирал допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници.

Неоснователно е и възражението за допуснато нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК. Това, че протоколът от заседанието е подписан в същият ден, но след приключване на съдебното заседание не представлява процесуално нарушение. Протоколът се подписва след изготвянето му. В конкретният случай същият е подписан електронно в същият ден. Това не води до липсата на подпис на протоколното определение към момента на произнасянето му. Същото не представлява процесуално нарушение.

По тези съображения, настоящият състав на Окръжен съд Хасково преценява частната жалба за неоснователна. Поради това обжалваният съдебен акт като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден, тъй като правилно Районен съд Харманли е прекратил съдебното производство на основание чл. 249, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 248, ал. 5, т. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК и е върнал делото на РП Хасково, ТО Харманли за отстраняване на допуснатите на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила.