Решение № 46 от 28.03.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Велико Търново, 28.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско дело № 20224001000262 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК, във връзка с чл. 432 от КЗ.

С Решение № 260020/ 23.06.2022 г., постановено по т.д. № 130/ 2020 г. по описа на Плевенския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ, на основание чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 498, ал. 3 от КЗ, ответника ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177, със седалище в гр. София, да заплати на ищеца Й. Н. Ш., ЕГН **********, от с. Гривица, Плевенска област, сумата 80 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на смъртта на сина му Н. Й. Ш., настъпила на 06.12.2019 г., вследствие на ПТП, причинено виновно от Б. Д. Б. като водач на микробус „Пежо Боксер“, с ДК № ЕН 71****, с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване исковата молба – 06.10.2020 г., до окончателното й изплащане; ОТХВЪРЛИЛ е иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 80 000 лева 1 до претендираните 250 000 лева, както и претенцията за лихва за забава за периода 31.03.2020 г. – 06.10.2020 г., като неоснователни и недоказани;

ОСЪДИЛ е ответника да заплати: в полза на бюджета на съдебната власт – по сметка на Плевенския Окръжен съд сумите: 3 200 лева – държавна такса и 160 лева – платени от бюджета на съда разноски, съобразно уважената част на иска; на адвокат П. Л. П. от АК – гр. Плевен сумата 2 930 лева адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца по реда на чл.

38 от ЗА, съобразно уважената част на иска; ОСЪДИЛ е ищеца да заплати на ответника сумата 6 103 лева разноски, съобразно отхвърлената част на иска.

Недоволен от постановеното Решение в следните негови части: в частта, с която исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлена за разликата над 80 000 лева до претендираните 250 000 лева, или за сумата 170 000 лева; в частта, с която акцесорния иск за лихва за забава върху претендираното обезщетение е отхвърлен за периода 31.03.2020 г. – 06.10.2020 г., ищецът Й. Н. Ш., ЕГН **********, от с. Гривица, Плевенска област, чрез пълномощника си адвокат П. Л. П. от АК – гр. Плевен, е подал въззивна жалба. Оплакването е за неправилност на съдебния акт, в обжалваните части. Навеждат се доводи за необоснованост, нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че част от изводите на съда са необосновани и не са съобразени с критериите за определяне обезщетение за неимуществени вреди в подобни случаи, като се цитира съдебна практика.

Възразява се и че съдът е определил прекалено голям процент съпричиняване от страна на пострадалия Н. Ш. – син на ищеца. Излагат се съображения в подкрепа на доводите и твърденията. Иска се от въззивния съд да постанови Решение, с което да отмени решението, в обжалваните части, като уважи изцяло иска, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.03.2020 г. Претендира се адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.

В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна е подала отговор. В него е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба, като са изложени съображения в тази насока и е цитирана съдебна практика. Иска се от въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба. Претендират се разноски.

Въззивна жалба е подадена

2 и от ответника

ЗАД

„ОЗК-

ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ИК 121265177, със седалище в гр. София, чрез пълномощника адвокат Т. Т. от АК – гр. София, срещу решението в частта, с която исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди е била уважена над сумата 60 000 лева до присъдените 80 000 лева, или за разликата от 20 000 лева. Оплакването е за неправилност на съдебния акт, в обжалваната част. Навеждат се доводи за противоречие с материалния и процесуалния закон. твърди се, че размерът на присъденото обезщетение е неоснователно завишен и не кореспондира с реално претърпените от ищеца вреди. Излагат се съображения в подкрепа на доводите и твърденията. Иска се от въззивния съд да постанови Решение, с което да отмени решението, в обжалваната част. Претендират се разноски.

В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна е подала отговор. В него е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и са изложени доводи в тази насока. Иска се от въззивния съд да остави без уважение жалбата.

Настоящият състав на въззивния съд като обсъди доводите на страните, прецени доказателствата по делото и провери правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и са процесуално допустими, поради което следва да се разгледат по същество.

Пред Плевенския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 261381/ 06.10.2020 г., от ищеца Й. Н. Ш., ЕГН **********, от с. Гривица, Плевенска област, чрез пълномощника адвокат П. Л. П. от АК – гр. Плевен, срещу ответника ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ИК 121265177, със седалище в гр. София, с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 от ЗЗД. В исковата молба се твърди, че на 07.12.2019 г., около 00,05 часа, на второкласен път Плевен – Ловеч, е настъпило ПТП по вина на водача Б. Д. Б., който при управление на микробус „Пежо Боксер“, с ДК № ЕН 71****, с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, нарушил правилата за движение по пътищата, блъснал и причинил смъртта на сина на ищеца Н. Й. Ш.. Във връзка с ПТП е било образувано ДП № 240/ 2019 г. по описа на Плевенска Окръжна прокуратура. Ищецът твърди, че пострадалият е единствено негово дете и на него възлагал всичките си надежди за бъдещето, 3 като връзката между него и сина му се основавала на взаимна обич и подкрепа, както морална, така и чисто човешка. Неочакваната му смърт, в разцвета на силите му – пострадалият е бил на 28 години, е огромен психологически шок за ищеца, за който животът загубил смисъл. Предвид емоционалния шок, ищецът потърсил лекарска помощ на психиатър, като му били изписани множество медикаменти, но те не повлияли върху състоянието на ищеца. До застрахователя била отправена писмена застрахователна претенция, въз основа на която била образувана щета № 0411-580-0001-2020/ 31.03.2020 г., но на ищеца не е изплатено застрахователно обезщетение.

Искането към съда е ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 250 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.03.2020 г. до окончателното й изплащане. Претендира се адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.

Пред Плевенския Окръжен съд е било образувано т.д. № 130/ 2020 г. по описа на съда. С Разпореждане № 260233/ 09.10.2020 г. ищецът е освободен, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, от заплащане на държавни такси и разноски по делото.

В о.с.з. на 07.02.2022 г. процесуалният представител на ищеца – адвокат П. е заявил, че подържа исковата молба. В пледоарията си по съществото на делото е поискал да се уважат изцяло исковете, като в представената писмена защита е изложил доводи за основателността им.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил основателността на исковете, въвеждайки възражение за съпричиняване от страна на пострадалия. В пледоарията си по съществото на делото процесуалният представител на ответника – адвокат Кътов е поискал от съда да отхвърли исковете, като в представената писмена защита е изложил доводи за неоснователността им.

От фактическа страна се установява следното:

Съдът е изискал и приложил образуваното наказателно производство срещу деликвента, от което се установява, че с влязла в сила на 18.11.2021 г.

Присъда № 6/ 18.05.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 246/ 2021 г. по описа на Плевенския Окръжен съд, подсъдимият Б. Д. Б. е бил признат за виновен в това, че на 07.12.2019 г., около 00,05 часа, в близост до разклона на с.

4

Гривица, област Плевен, при управление на МПС – автобус „Пежо Боксер“, с рег. № ЕН 71****, собственост на ЕТ „Шанс 21В-П. В.“, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на Н. Й. Ш..

С исковата молба ищецът е представил писмени доказателства, допуснати от съда с доклада по делото. От удостоверението за наследници се установява, че пострадалият Н. Й. Ш. е син на ищеца Й. Н. Ш.. До ответното застрахователно дружество е била подадена писмена застрахователна претенция от ищеца, въз основа на която е била образувана щета № 0411-5800001-2020/ 31.03.2020 г. С писмо от 01.04.2020 г. застрахователят е поискал представянето на допълнителни документи, а имено: всички документи по образуваното досъдебно производство; постановление за прекратяване на наказателното производство или съдебно решение, влязло в сила и мотиви към него. След като тези документи не са били представени, с писмо от 01.07.2020 г. застрахователят е уведомил ищеца, че не дължи заплащане на застрахователно обезщетение по образуваната щета, тъй като представените документи не са достатъчни за доказване основателността на претенцията и определяне размера на обезщетението.

С доклада си по делото съдът е приел за безспорно между страните съществуването към 07.12.2019 г. на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното застрахователно дружество на процесния микробус, с който е реализирано ПТП.

За установяване механизма на ПТП и във връзка с възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалия, съдът е допуснал извършването на съдебна авто – техническа експертиза /САТЕ/. В заключението си вещото лице инж. Кирил Т. Кирилов е отговорило на поставените му задачи. В о.с.з. на 30.05.2022 г. вещото лице е заявило, че подържа заключението и е отговорило на поставени въпроси от страните и съда. Заключението не е било оспорено и е прието от съда.

Във връзка с направеното възражение за съпричиняване в отговора на исковата молба, съдът е допуснал извършването на съдебна химико – токсикологична експертиза /СХТЕ/. В заключението си вещото лице д-р Н. В. е отговорило на поставените задачи. В о.с.з. на 07.03.2022 г. вещото лице е заявило, че подържа заключението и е отговорило на въпросите на страните и 5 съда. Заключението не е било оспорено и е прието от съда.

За установяване по какъв начин се е отразила върху психологическото състояние на ищеца смъртта на неговия син и намерила ли е отражение върху здравословното състояние на ищеца, предвид възрастта му и съпътстващите заболявания, съдът е допуснал извършването на съдебно – психологическа експертиза /СПЕ/ и съдебно – медицинска експертиза /СМЕ/.

В заключението си по допуснатата СПЕ вещото лице Ч. Д. М. е отговорило на поставените му задачи. В о.с.з. на 07.03.2022 г. вещото лице е заявило, че подържа заключението и е отговорило на въпросите на страните и съда. Заключението не е било оспорено и е прието от съда.

В заключението по допуснатата СМЕ вещото лице д-р Н.й М. е отговорило на поставената му задача. В о.с.з. на 07.03.2022 г. е заявило, че подържа заключението и е отговорило на поставените въпроси от страните и съда. заключението не е било оспорено от страните и е прието от съда.

С оглед установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди е бил разпитан един свидетел.

При тази фактическа обстановка въззивният съд достига до следните правни изводи:

Обжалваното Решение е валидно, допустимо и правилно.

За да се уважи иска, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, следва да се установи наличието на сложния фактически състав на деликтната отговорност, както и наличието на валидно застрахователно правоотношение, и подадена писмена застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ.