Определение № 44444 от 12.12.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 44444 гр. София, 12.12.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело № 20221110111533 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

С Определение № 14500/30.11.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 4497 по описа за 2023 г. СГС, ГК, ЧЖ- I-E, въззивният съд е върнал делото на настоящия състав за произнасяне по същество на постъпилите молби по чл.

248 от ГПК с мотиви, че постъпилите молбите са подадени в срок.

Постъпили са молби с вх. № 175805/23.08.2022 г. и с вх. № 23005951/23.08.2022 г. с идентично съдържание от адвокат Н. И. И., за допълване в частта за разноските на Разпореждане № 51263 от 09.06.2022 г., постановено по настоящото дело, с искане ищецът фирма да бъде осъден да заплати на адвокатски хонорар в размер на 506,00 лева на адвоката за указана безплатна правна помощ на Д. В. Т. в провелото се заповедно производство.

Постъпили са молби с вх. № 175613/23.08.2022 г. и с вх. № 23005950/23.08.2022 г. с идентично съдържание от адвокат К. Б., за допълване в частта за разноските на Разпореждане № 51263 от 09.06.2022 г., постановено по настоящото дело, с искане ищецът фирма да бъде осъден да заплати на адвокатски хонорар в размер на 506,00 лева на адвоката за указана безплатна правна помощ на С. Д. Д. в провелото се заповедно производство.

Горепосочените молби са идентични по съдържание помежду си. В тях се посочва, че с разпореждането от 09.06.2022 г. производството е било прекратено. Във възраженията по чл. 414 от ГПК на ответниците и длъжници в заповедното производство е било направено искане за присъждане на адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Исковият съд следвало да се произнесе и по искането за присъждане на разноски в заповедното производство. Посочва се, че между адвоката и доверителя му бил сключен договор в писмена форма, в който било уговорено поемането на задължение за безплатна правна помощ, договорът бил представен, направено било своевременно искане за присъждане на разноски и страната имала право на такива.

Ищецът ФИРМА правоприемник в процеса на заявителя фирма, е подал 1 идентични отговори на молбите в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК. Страната е посочила, че молбите са недопустими, тъй като са подадени извън законоустановения срок. Сочи се, че същите се явяват и неоснователни, доколкото производство не било самостоятелно, а продължение на исковото.

Законът освобождавал длъжника от задължението да мотивира възражението си по чл. 414 от ГПК. Хонорарът не бил платен от ответника и подаването на възражение от процесуалния представител било извършено безплатно, поради което искането било неоснователно. Подаването на възражение не представлявало фактическа и правна сложността, а възраженията били бланкетни. Направено е искане за оставяне без уважение на исканията в молбите, а при условията на евентуалност – за намаляване до минималния размер на възнагражденията по чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената молба, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Разгледани по същество, молбите са частично основателни.

С Разпореждане № 51263/09.06.2022 г. постановено по настоящото дело, съдът е върнал исковата молба и е обезсилил издадената заповед за изпълнение, с което е сложил край на производството. Систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 78, ал. 4 и чл. 81 от ГПК налага извода, че съответната съдебна инстанция се произнася по разноските, ако с акта си приключва делото.

Видно от материалите в заповедното производство, длъжниците са осъществили в настоящото производство защитата си чрез депозиране на възражение по чл. 414 от ГПК, подадени чрез адв. Б. и адв. И.. Към възраженията са били приложени договори за правна защита и съдействие, списъци по чл. 80 от ГПК и пълномощни. В договорите били уговорени предоставянето на безплатно адвокатско съдействие на основание чл. 38 от ЗАдв на материално затруднено лице.

В случая съдът счита за основателно възражението на заявителя касателно размера на възнаграждението и разпоредбата, определящо го.

Съдът смята, че се дължи минимално адвокатско възнаграждение в размер на 50,00 лева на основание чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията към момента на сключване на договорите за правна помощ и съдействие (29.09.2021 г.) и че претендираният хонорар в размер на по 506,00 лева се явява прекомерен за осъществената защита в заповедното производство.

Делото не се характеризира с фактическата и правна сложност. Следва да бъде посочено, че възражение по чл. 414 от ГПК може да се попълни лично от длъжника и така бланкетно да севъзрази срещу издадената заповед, като това би могло да му осигури достатъчна защита на този етап от производството. Видно от обема и съдържанието на текста на възраженията, изложените в тях съображенията не се характеризират с особена обстоятелственост или конкретика във връзка с образуваното заповедно 2 производство, не е направен някакъв анализ, съпроводен с изброяване на доводи (какъвто и на този етап в производството не е необходим).

Отбелязвайки това, не може да бъде пренебрегнато обстоятелството, че е била извършена някаква процесуална активност, обусловила и ангажирането на адвокатска помощ. Предвид изложеното извършената от пълномощниците дейности в заповедното производство може да се подведе под нормата на чл.

6, т. 5 от горецитираната наредба – за изготвяне на други книжа и молби.

Молбите за размера над уважения от 50,00 лева следва да се оставят без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА по реда на чл. 248 от ГПК Разпореждане №

51263/09.06.2022 г., постановено по гр.д. № 11533 по описа за 2022 г. на СРС, I ГО, 24 състав, в частта за разноските, като постановява следното:

ОСЪЖДА ФИРМА ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, да заплати на адвокат К. И. Б., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв сумата в размер на 50,00 лева (петдесет лева), представляваща адвокатски хонорар за безплатно предоставена адвокатска помощ и съдействие в заповедното производство.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молби с вх. № 175613/23.08.2022 г. и с вх.

№ 23005950/23.08.2022 г., подадени от адвокат К. Б., в останалата част.

ОСЪЖДА ФИРМА ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, да заплати на адвокат Н. И. И., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв сумата в размер на 50,00 лева (петдесет лева), представляваща адвокатски хонорар за безплатно предоставена адвокатска помощ и съдействие в заповедното производство.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молби с вх. № 175805/23.08.2022 г. и с вх.

№ 23005951/23.08.2022 г., подадени от адвокат Н. И. И., в останалата част.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от получаване на препис от същото.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3