Решение № 22 от 21.01.2025, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Ямбол, 21.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петранка П. Кирова при участието на секретаря В.Г. Г. като разгледа докладваното от Петранка П. Кирова Административно наказателно дело № 20242330200812 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на Г. И. И. от гр. Ямбол, подадена чрез редовно упълномощен адвокат, против НП № 24-0814-000103/17.07.2024 г., издадено от Началника на РУ – Стралджа при ОД на МВР - Ямбол, с което на основание чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, са му наложени административни наказания глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП С жалбата се иска НП да бъде отменено по съображения за допуснати съществени нарушения на процедурата по установяване на нарушението и налагане на наказанието, изразяващи се в непосочване съставомерни обстоятелствата на нарушенията, както и поради това, че АУАН не е предявен за запознаване на наказаното лице и препис от него не е връчен на нарушителя.

В с.з. жалбата се поддържа от редовно упълномощен адвокат, който 1 пледира за отмяна на НП и за присъждане на направените по делото разноски.

Чрез процесуалния си представител АНО оспорва жалбата, като я намира за неоснователна. Излага, че НП намира е съобразено с материалния и с процесуалния закон и пледира да бъде потвърдено. Също претендира присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение, и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 23.06.2024г. около 12:30 часа свидетелите М. К. и Д. Р. – мл. автоконтрольори в РУ - Стралджа при ОД на МВР - Ямбол, били изпратени от ОД на път III-707, и конкретно на входа на гр. Стралджа в посока с.

Воденичане, обл. Ямбол, по сигнал за настъпило ПТП. На място свидетелите установили, че вляво от пътя в посока с. Воденичане и извън пътното платно се намира л.а. „Хонда”, с рег. *** като около и в автомобила нямало хора.

Установили следи от гуми по пътното платно в рамките на гр. Стралджа, отместен и счупен бетонен капак на шахта и на 10-15 метра от шахтата деформиран пътен знак. Около час по-късно с лек автомобил на място пристигнала жалбоподателката и обяснила на полицаите, че тя е управлявала автомобила. В последователност била поканена в РУ – Стралджа, където св.

К., в присъствието на св. Р., й съставил АУАН серия АД, с бланков номер 474382/23.06.2024г. за това, че „ …управлява л.а. Хонда Акорд, с рег. №*** със скорост несъобразена с релефа на местността „наличие на ляв опасен завой“, като при навлизане в него излиза от ляво на пътното платно по посоката си на движение, вследствие на което последователно се блъска в пътен знак А1 и бетонна шахта извън платното за движение и преустановява движението си в отводнителна канавка. Настъпва ПТП с материални щети, след което водачът не остава на място за да установи какви са последиците от произшествието, а го напуска.“.

Посочени са за нарушени разпоредбите на чл.20, ал.2 и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателката отказала да подпише акта и отказът й бил удостоверен с подписа на свидетеля Я. К. К..

Поради отказа да се подпише акта, свидетелят К. не връчил препис от него на наказаното лице.

2

На 17.07.2024г. въз основа на акта и при идентично фактическо описание на нарушенията срещу жалбоподателката е издадено обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите М. К. и Д. Р., и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима - подадена е законовия срок и от лице, което има право да обжалва.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът счита, че НП е незаконосъобразно и следва да се отмени на процесуално основание, без да се разглеждат въпросите по същество.

Нарушена е разпоредбата на чл.43, ал.5 от ЗАНН, която задължава актосъставителя да връчи препис от подписания АУАН на нарушителя.

Задължението е императивно установено и по никакъв начин не зависи от това дали нарушителят ще подпише акта или не. От показанията на актосъставителя свидетеля К., се установява, че в случая е процедирано незаконосъобразно, като е прието, че отказът на нарушителя да подпише акта освобождава актосъставителя от задължението за връчване на препис от него.

Това задължение отпада единствено когато е направено необходимото да се връчи екземпляр от акта на нарушителя, но последният откаже да го получи, като отказът да се подпише акта не може да се тълкува или приравнява и на отказ да се получи екземпляр от него.

Отделно от горното, НП е издадено и в разрез с разпоредбата на чл. чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не съдържа описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението по т.1. В т.1 от НП на жалбоподателя е вменено извършването на нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Фактическия състав на посочената за нарушена норма задължава водачите на ППС при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред 3 всяко предвидимо препятствие, както и да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В настоящия случай описанието е непълно, тъй като липсват данни както за избраната скорост на движение, така и за наличие на видимо препятствие или възникнала опасност за движението. Наред с това, санкционната разпоредба на чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП изисква освен движение с несъобразена скорост, да е налице и ПТП. Констатациите в АУАН и в НП обаче, не съдържат и факти, от които да се направи извод, че е настъпило ПТП. В параграф 6, т.30 от ДР на ЗДвП е дадено легално определение на понятието пътнотранспортно произшествие. Същото е дефинирано като „събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети”. Т.е., ПТП по смисъла на закона ще е налице, ако е настъпила някоя от изброените вредни последици. Както в АУАН, така и в НП, не е посочено дали се касае за повреда на пътно съоръжение или за други материални щети, като не са описани конкретните повреди по съоръжението и в какво се изразяват другите материални щети.

Едва в показанията си по време на съдебното следствие свидетелите внасят конкретика по отношение на тези обстоятелства, което е недопустимо. Това са съставомерни обстоятелства и е следвало да бъдат посочени в АУАН и в НП, и не може липсата им да се санира по време на съдебното следствие със свидетелски показания.

Поради противоречие между факти и право, е налице неяснота и по отношение на нарушението по т.2 от НП. Същото е формулирано като такова по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Текстът установява задължение за водачите на МПС, които са участници в ПТП да спрат, за да установят какви са последиците от произшествието, без да създават опасност за движението по пътя. В АУАН и в НП обаче, от фактическа страна е посочено, че жалбоподателят е бездействал по отношение на друго задължение, за което не е санкциониран, а именно - по отношение на задължението по чл.123, ал.1, т.2, б) от ЗДвП да остане на място. Т.е., видно е, че обстоятелствата на описаното в АУАН и в НП деяние не кореспондират с правната формулировка на нарушението. При това положение, тъй като констатираното противоречие създава неяснота относно твърдяното изпълнително деяние и вмененото нарушение, то е довело и до ограничаване правото на защита на 4 жалбоподателя, поради което представлява основание за отмяна на НП и в частта му по т.2.

При този изход на делото основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. По въпроса за отговорността за разноски чл.143, ал.1 от АПК предвижда, че когато съдът отмени обжалвания акт, както е в случая, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат следва да се възстановяват от бюджета на органа, издал акта.

По въпроса за размера на претендираното адвокатско възнаграждение от 500 лева и доколкото насрещната страна е направила възражение за прекомерност на същото, съдът счита, че следва да съобрази Решението на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело С-438/22, постановено във връзка с преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, тъй като то е задължително за съдилищата. Според посоченото решение, размерите на договорените адвокатски възнаграждения, основани на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не съответстват на правото на ЕС и наредбата не следва да се прилага, а определените в нея размери следва да служат единствено като ориентир при определяне на възнаграждението, без да са обвързващи за съда. Т.е., тези размери подлежат на преценка от съда, с оглед цената на предоставените услуги в зависимост от вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа, и преди всичко от фактическата и правна сложност на делото. Съобразявайки изложеното, и като взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, съдът намери, че на адвоката следва да се присъди възнаграждение в размер на 200 лева.

Водим от изложеното, и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр. ал.3, т.2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО НП № 24-0814-000103/17.07.2024 г., издадено от Началника на РУ – Стралджа при ОД на МВР - Ямбол, с което на основание чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП, на Г. И. И., с ЕГН **********, и адрес:***, е 5 наложено административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, са й наложени административни наказания глоба в размер на 50 (петдесет) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 (един) месец за нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП

ОСЪЖДА ОД на МВР – Ямбол ДА ЗАПЛАТИ на Г. И. И., с посочени по-горе данни, сумата 200 (двеста) лева представляваща възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Ямбол в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________ 6