Решение № 2782 от 17.10.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2782 гр. София, 14.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Георгиева

Светослав Василев като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Въззивно гражданско дело № 20221100504753 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 437, вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, образувано по жалба на „О.П.“ ООД срещу разпореждане от 20.01.2022г. по изп.д. №20218380410974 на ЧСИ с рег. №838, с което съдебният изпълнител по възражение на жалбоподателя (длъжник по изпълнителното дело) е намалил определеният размер на дължимите такси по т. 26 ТТРЗЧСИ от сумата 4 893,34 лв. на сумата 4 768,54 лв., съразмерно на намаленият с предходно разпореждане от 14.12.2021г. размер на приетите за събиране разноски на взискателя „ДС Т. С. БГ“ ЕООД за адвокатско възнаграждение от сумата на 1 300,00 лв. на сумата 200,00 лв.

Възраженията в жалбата са, че определеният с предходните актове на съдебния изпълнител относно разноските размер на дължимите такси по т. 26 ТТРЗЧСИ е следвало да бъде отменен изцяло, тъй като изпълнителни способи не са провеждани, а вземанията по процесния изпълнителен лист са платени доброволно от длъжника на взискателя четири дни след образуване на изпълнителното дело и преди на длъжника да е връчена покана за доброволно изпълнение.

Жалбата е неоснователна.

Таксите по т. 26 ТТРЗЧСИ представляват разноски по изпълнението, които съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК са за сметка на длъжника, включително в случаите, при които изпълнителното производство подлежи на прекратяване поради плащане от длъжника, извършено след започване на изпълнителното производство.

Съгласно чл. 426 ГПК изпълнителното производство започва с молбата на взискателя за образуването му, която в случая е подадена на 14.10.2021г.

Плащането от длъжника на сумите по изпълнителния лист е извършено на 18.10.2021г., тоест след започване на изпълнителното производство, поради което и по аргумент от чл. 79, ал. 1, 1 т. 1 ГПК и независимо, че способи за принудително изпълнение не са реализирани, длъжникът дължи пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ върху размера на изпълнените вземания, за чието принудително събиране е образувано изпълнителното дело (изрично в този смисъл цитираните в обжалвания акт на съдебния изпълнител решение №82 от 08.05.2012г. по гр.д. №1891/2010г. на ВКС, решение №266 от 19.12.2013г. по гр.д. №1427/2012г. на ВКС и решение №640 от 04.10.2010г. по гр.д. №920/2009г.).

Различна би била хипотезата в случай, че изпълнителното дело не беше образувано пред частен съдебен изпълнител, а пред държавен съдебен изпълнител, тъй като по отношение на аналогичната пропорционална такса по чл. 53, ал. 1 ТДТКССГПК, разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ТДТКССГПК предвижда, че таксата не се дължи върху сумите, погасени от длъжника в срока за доброволно изпълнение.

С ПМС №215 от 24.07.2014г. разпоредба с идентично съдържание е предвидена като забележка 6 към т. 26 ТТРЗЧСИ, но тази подзаконова разпоредба е обявена за нищожна с решение №13014 от 02.12.2015г. по адм.д. №4389/2015г. на ВАС, като последица от което не е част от действащото право.

По изложените съображения Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „О.П.“ ООД срещу разпореждане от 20.01.2022г. по изп.д. №20218380410974 на ЧСИ с рег. №838.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2