Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 18439 от 01.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 18580/2026
Вид
Решение № 18439
Подписан
01.10.2026
Състав
КРАСЕН ПЛАМЕНОВ ВЪЛЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 18439 гр. София, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20261110118580 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на А. Г. А., ЕГН **********, с адрес:

********************** съдебен адрес: ********************** чрез адв. Б. М., срещу „ТС” ЕАД, ЕИК *************. с адрес на управление: *********************, с която се моли да бъде установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумите от 2125,46 лева / две хиляди сто двадесет и пет лева и 46ст./, главница за използвана топлинна енергия, ведно със законната лихва за забава от 06.04.2005г. до пълното й погасяване, сумата от 921,65лева /деветстотин двадесет и един лева и 65ст./ – мораторна лихва за забава до 19.01.2005г. и 60,94 лева/шестдесет лева и 94ст./ разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 31.05.2005г. изд.по гр.д.№ **************** по описа на СРС, 73-ти с-в, въз основа на който е образувано изпълнително дело изп.д.№ ****************** Сочи се, че при направена справка при ответника е установено, че при ответника се води задължение, заведено по негова преписка ID ************* с процесен период от м.04.1998г.до м.12.2004г., за сумата от 2125,46 лева, главница за използвана топлинна енергия ведно със законната лихва за забава от 06.04.2005г. до пълното й погасяване, сумата от 921,65лева – мораторна лихва за забава до 19.01.2005г. и 60,94 лева разноски по делото.

За случая е било образувано гр.д.№ **************** по описа на СРС, 73-ти с-в. и на основание влязло в сила определение на 11.04.2005г. по това дело е издаден изпълнителен лист от 31.05.2005г. ответникът образувал срещу ищеца изп.д.№ ****************г. по описа на ДСИ, което дело р прекратено поради настъпила перемция на 16.05.2011г. От тогава до сега делото заедно с оригиналният изпълнителен лист се намира в архива на ДСИ при СРС и ответникът не е предприемал каквито и да е действия за събиране на процесните суми т.е. налице е изтекла погасителна давност.

Представени са писмени доказателства.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с която предявения иск се оспорва като недопустим и неоснователен.

1

Сочи се, че когато изпълнителното производство е прекратено и не е висящо, липсва изпълнение, което да се оспорва, поради което липсва правен интерес от иска.

Поддържа се, че въз основа на изпълнителния титул е образувано изпълнително производство №*/***********5г. по описа на ДСИ, като взискателят е подавал регулярно молби за изпълнителни действия, които са прекъсвали давността.

По допустимостта: Длъжникът - ищец има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание /влязло в сила съдебно решение/, въз основа на което е издаден изпълнителен лист и при прекратено изпълнително производство /на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК/. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на ищеца да иска установяване, че вземането е погасено по давност./ Решение № 60282/19.01.2022 г. по гр.д. № 903/2021г. на ВКС, III г.о/

Като прецени събраните по делото доказателства, съдът намери от фактическа страна следното:

А. Г. А., ЕГН **********, от една страна и ТС“ ЕАД, ЕИК **********************, от друга страна с а били страни по гр.д. №*********** г. на Софийския районен съд и на 31.05.2005 г. въз основа на влязъл в сила съдебен акт е издаден изпълнителен лист, по силата на който А. Г. А., ЕГН **********, с адрес: ********************** да заплати на “ТС” АД, представлявано от ВД със седалище и адрес на управление: ******************** на основание чл.237, буква ”к” от ГПК, във връзка с чл.154, ал.1 от ЗЕ сумите 2 125.46 лева (две хиляди сто двадесет и пет лева и четиридесет и шест стотинки) - непогасено задължение за използвана топлинна енергия, ведно със законната лихва, считано от 06.04.2005 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 921.65 лева (деветстотин двадесет и един лева и шестдесет и пет стотинки) - лихва за забава върху главницата до 19.01.2005 г., а на основание чл.64, ал.1 от ГПК, сумата от 60.94 лева (шестдесет лева и деветдесет и четири стотинки) — направени по делото разноски.

По молба на взискателя „ТС“ ЕАД от 16.06.2005 г. е образувано изп.дело №**************** г. на ДСИ към СРС. С молбата взискателят е възложил на съдебния изпълнител да налага запори.

С молба от 05.12.2007 г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител да бъдат наложени запори върху трудовото възнаграждение/ пенсията на длъжника.

С постановление от 16.05.2011 г. съдебният изпълнител е прекратил производството на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

Съгласно чл.439 ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да оспори вземането, предмет на изпълнението, когато основава иска си само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години.

2

Към момента на депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело изп.дело №**************** г. на ДСИ към СРС - 16.06.2005 г. давността не е изтекла.

Изпълнителното дело е образувано при действието на Постановление № 3 от 18. XI. 1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС

Според Постановление № 3 от 18. XI. 1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС, погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.

С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, бе дадено различно тълкувание по отношение на погасителната давност – според касационната инстанция, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.

8 ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм./, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. С това решение бе обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд.

С Тълкувателно решение от 28.03.2023 г. по тълк д. №3/2020 г. на ОСГТК на ВКС бе прието, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС На основание нормата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е дадено тълкувание по отношение на погасителната давност – според касационната инстанция, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм./, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

На основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се прекратява ако взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.

С т. 3 от Тълкувателно решение №2/04.07.2024 г. по тълк. дело №2/2023 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.

В процесния случай по изпълнителното дело са извършвани изпълнителни действия и е поискано извършването на такива, годни да прекъснат давността на 16.06.2005 г. и 05.12.2007 г

Както бе посочено Изпълнителното дело е образувано при действието на Постановление № 3 от 18. XI. 1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС, според което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. В периода 05.12.2007 г.- 05.12.2009 г. не е предприето или поискано ново изпълнителни действие и делото е перемирало по силата на закона на 05.12.2009 г. От тази дата вече няма изпълнителен процес, респективно и при действието на Постановление № 3 от 18. XI. 1980 г, новата давност е започнала да тече на 05.12.2009 г. и е изтекла на 05.12.2014 г.

При посочените мотиви съдът намира, че по отношение на ответника не съществува правото на принудително изпълнение спрямо ищеца за сумите от 2125,46 лева / две хиляди сто двадесет и пет лева и 46ст./, главница за използвана топлинна енергия, ведно със законната лихва за забава от 06.04.2005г. до пълното й погасяване, сумата от 921,65лева /деветстотин двадесет и един лева и 65ст./ – мораторна лихва за забава до 19.01.2005г. и 3

60,94 лева/шестдесет лева и 94ст./ разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 31.05.2005г. изд.по гр.д.№ **************** по описа на СРС, 73-ти с-в, въз основа на който е образувано изпълнително дело изп.д.№ ****************** На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски за държавна такса в размер на 63.96 евро и 350 евро-адвокатско възнаграждение, редуцирано по направеното възражение за прекомерност, съобразно ниската фактическа и правна сложност на спора Такова възнаграждение съответства на принципите на разумност, пропорционалност и справедливост, прогласени в решения по дело C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС

Водим от изложеното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Софийският районен съд РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. Г. А., ЕГН **********, с адрес:

********************** съдебен адрес: ********************** чрез адв. Б. М., срещу „ТС” ЕАД, ЕИК *************. с адрес на управление: *********************, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 439 ГПК, че по отношение на „ТС“ ЕАД, с ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление: ********************, НЕ СЪЩЕСТВУВА ПРАВОТО НА ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ за сумите от 2125,46 лева /1086.73 евро/, главница за използвана топлинна енергия, ведно със законната лихва за забава от 06.04.2005г. до пълното й погасяване, сумата от 921,65лева /471.23 евро/ – мораторна лихва за забава до 19.01.2005г. и 60,94 лева/31.16 евро/ разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 31.05.2005г. изд.по гр.д.№ **************** по описа на СРС, 73-ти с-в, въз основа на който е образувано изпълнително дело изп.д.№ ******************

ОСЪЖДА „„ТС“ ЕАД, с ЕИК: *************, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на А. Г. А., ЕГН **********, съдебно-деловодни разноски в размер на 413.96 евро.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4