Решение № 216 от 21.11.2024, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Кюстендил, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мая Анд. Миленкова при участието на секретаря Д.а Й. Кирилова като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно наказателно дело № 20241520200711 по описа за 2024 година Г. Р. У., с ЛНЧ *********** , поданик на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, с адрес в Р България – с. *********, общ.Невестино, обл. Кюстендил, чрез адв. Г. Д. от АК Кюстендил , със съдебен адрес - гр.Кюстендил – бул. “*******“№*, ет.*, ст. обжалва наказателно постановление №24-1139-001546/18.06.2024 г. ,издадено от началник сектор Пътна полиция при ОДМВР Кюстендил, с което на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лева, за нарушение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП.

Иска се отмяна на наказателното постановление, като се сочат допуснати нарушения на процесуалните правила в производството по съставяне на АУАН и издаване на НП , които са ограничили значително правото на нарушителя да разбере в какво се изразява противоправното му поведение, според контролните органи.

Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален представител , оспорва жалбата и във връзка с основното възражение на жалбоподателя за лепса на превод по време на производството по съставяне на АУАН и издаване на НП се позовава на Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на 1

Съвета от 20.10.2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство.

По искане на процесуалния представител на жалбоподателя , в съдебното производство по делото е назначен заклет преводач на английски език.

Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

Жалбоподателят е граждани на

Кралство Великобритания, но притежава статут на постоянно пребиваващ гражданин на ЕС на адрес – Република България, обл. Кюстендил, общ. Невестино, с. ********.

Регистриран е на този адрес от 2015 година.

На На 10.06.2024 г. , около 20:20 ч. У. управлявал МПС лек автомобил м. „Опел“, модел „Астра“, с рег.№ **********, негова собственост, като се движел в град Кюстендил, по ул. „Ивайло“. На кръстовището , образувано от улиците „Цар Симеон“ и „Цар Асен“, поради движение с несъобразена с интензитета на движението , на ляв завой излязъл от пътното платно и се ударил в паркиран на ул.“Цар Асен“ ,пред дом№22А лик автомобил м.

„КИА“, модел „СИИД“, с ДК№*********, собственост на „ПОАД ЦКБ СИЛА“АД, гр. София. В резултат на това негово действие е реализирано ПТП , с материални щети.

Чувайки шума от удара, от дом 22А излязла свидетелката Р. В..

Жалбоподателят се върнал назад с автомобила си и слязъл до ударения автомобил. Впечатлението на св. В. от жалбоподателят било , че „ същият има неадекватно поведение“ , поради което и подала сигнал за ПТП на тел.

112. До пристигането на патрулния автомобил, св. В. разговаряла с У. на български език, като според нейните показания той говорел добре български език, като имал проблем само с правилното поставяне на думите в единствено и множествено число. Отново според нейните показания , до пристигане на полицаите жалбоподателят й разказал, че живее в с. ********, че отглежда прасета и че трябва да се прибира, защото няма кой да ги нахрани.

По повод подадения сигнал на тел. 112 , на място пристигнал патрул на сектор Пътна полиция, в състав – Д. В. и Д. В..

Свидетелите В. и В. , разговаряли с жалбоподателя на български език, доколкото според показанията им той разбирал и говорел български език, 2 макар и развалено и с акцент.

На място У. бил изпробван с техническо средство, за употреба на алкохол. Положителният резултат от този тест е предмет на друго дело.

Докато протичала проверката и се изготвяли документите, които я обективират, на мястото на проверката дошъл и съсед на св. В.- свидетелят И. И., който по негови данни е живял дълги години в англоговоряща страна и владее добре английски език. Въпреки, че и в негово присъствие У. говорел на развален български, все пак св. И. му обяснил и на английски език всичко, което му казали полицаите – за нарушението ,за последствията и за актовете, които ще бъдат съставени.

Срещу жалбоподателя били съставени няколко акта, като един от тях е процесния АУАН , с. GA, бл. №1269579, в който е описано като противоправно поведение движение с несъобразена с интензитета на движението скорост , в резултат, на което е реализирано ПТП с материални щети – нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП.

АУАН е предявен и връчен на нарушителя, по надлежния ред – срещу подпис.

Въз основа на АУАН, на 18.06.2024 г. е издадено атакуваното НП № 24-1139-001546, в което е възпроизведено описаното в АУАН, дадена е идентична правна квалификация на нарушението и противоправното поведение на У. е санкционирано на осн. Чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, като му е наложено административно наказание „ глоба“ в размер на 200 лева.

В хода на съдебното следствие свидетелите на наказващия орган поддържат изложеното в акта.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

В събрания доказателствен материал няма съществени противоречия, които следва да се обсъждат.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок срещу подлежащ на атакуване акт и от лице, което има право на такава.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображения:

АУАН е съставен от лице, притежаващо правомощия в тази посока по смисъла на ЗАП. НП е издадено от компетентен орган, съобразно 3 разпоредбата на чл.92, ал.2 ЗАП.

АУАН и НП притежават необходимите реквизити, сочени в чл.42 и чл.57 ЗАНН. Спазени са изискванията за предявяване на АУАН и връчване на същия, както и връчване на НП. В тази връзка доводите, изложени в жалбата, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила не се споделят.

Действително, жалбоподателят е чужд гражданин, но от събраните по делото гласни доказателствени средства, показанията на всички свидетели – се установи, че той е разбирал и е говорел български език, макар и развалено и с акцент. Дори това да не бе така, обаче в административнонаказателното производство, във фазата на установяване на нарушение, извършено от лице, което не владее български език, не е задължително участие на преводач. Това е изводимо от въведеното правило (изключение от общия принцип) с чл.1, т.3 от Директива 2010/64/ЕС на Европейският парламент и на съвета от 20.10.2010г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, според което „когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред такъв съд, настоящата директива се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд“.

Настоящият случай е именно такъв.

От писмените материали по делото и показанията на свидетелите е видно, че не е било нарушено правото на защита на наказаното лице, тъй като при установяване на нарушението жалбоподателят е разбрал в извършването на какво е обвинен, съответно наказан. Нарушителят лично е подписал акта без възражения. Правото на възражения е възможност, а не задължение.

Неупражняването на това право не може да се разглежда като процесуално нарушение.

Следва да се има предвид и че правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред съда. Освен това, следва да се съобрази и факта, че в две директиви, а именно Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 4

20.10.2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС относно правото на информация в наказателното производство, изрично е предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например пътнотранспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за производството по обжалване пред съд. т. е. преценката за нарушено право на защита в случая следва да се направи след задълбочен анализ на всички горепосочени компоненти на правото на справедлив съдебен процес.

Както вече бе посочено, в конкретния случай, с оглед събраните по делото доказателства може да се направи извод, че жалбоподателят макар и чужд гражданин, е разбрал в какво се изразява нарушението, за което му е съставен акта, както е разбрал и защо му е издадено наказателно постановление. Извод за това съдът прави, като взе предвид показанията на всички свидетели, които непротиворечиво заявяват че У. е разбирал и говорел български език, макари развалено и с акцент. В допълнение , съдът взе предвид и установеното по безспорен начин по делото , че жалбоподателят живее в Република България от 2015 година, което допълнително дава на съда основание да даде пълна вяра на свидетелските показания, в частта в кято твърдят, че той е разговарял с тях на български език. В тази връзка неоснователно е възражение, че като не е назначен преводач, АНО е накърнил правото на защита на нарушителя. Нарушението, което е извършил водачът жалбоподател по делото му е съвсем ясно още в момента на проверката и на съставяне на акта за нарушение. Нарушителят своевременно е упълномощил адвокат за защита на интересите му чрез обжалване на НП пред съда и е подал жалба срещу издаденото НП в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН . В пълнота е упражнено правото на жалба срещу НП.

Липса на връчен надлежен превод на двата акта – АУАН и НП, не е попречило на наказаното лице да реализира в пълна степен правото си на защита срещу НП, защото съгласно чл. 84, ал. 1 от ЗАНН вр. с чл. 314, ал. 1 НПК съдът проверява изцяло законосъобразността и правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, от една страна и от друга, в рамките на съдебното производство наказаното лице е могло да представя доказателства за оборване констатациите на проверяващите относно нарушението. Както се посочи вече по - горе, 5 настоящото производство не представлява същинско наказателно производство. В тази връзка следва да се има предвид и цитирания по-горе чл. 1 § 3 от Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателно-правни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред такъв съд, какъвто е настоящия случай, настоящата директива се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд.

В случая, жалбоподателят участва активно в съдебното производство по делото , като по негово искане в това производство е назначен и преводач, с което е защитено в пълен размер правото му на защита . Упълномощил е и адвокат, който надлежно да защитава интересите му.

Разгледан спора по същество, съдът намери че приетите за установени фактически обстоятелства в НП се потвърдиха по категоричен начин и в настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка съдът намери за безспорно установено, че при посочените в НП условия на време, място и обстановка жалбоподателят, в качеството му на водач на МПС, не е избрал скорост на движението, съобразно интензитета на движение и е реализирал ПТП , с материални щети, като по този начин виновно е осъществил административнонаказателния състав на нарушението по чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП.

Правилно е приложен материалния закон, като е наложено наказанието, кореспондиращо на посочената санкционна норма.

При това положение АНО е ангажирал законосъобразно административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което атакуваното НП следва да се потвърди.