Решение № 214 от 17.12.2020, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Велико Търново , 17.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седми октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Секретар:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно търговско дело № 20204001000244 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 39 от 22.01.2020г. по т.д. № 36/ 2019г. по описа на Великотърновски окръжен съд, е осъден "Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД-гр. София да заплати на Ж.С.С. от гр.П. сумата 200000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от смъртта на съпруга й Г.С.С., починал при пътно - транспортно произшествие на 13.09.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от момента на настъпване на ПТП - 13.09.2018г., до окончателното изплащане на сумата. Осъден е "Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД-гр. София да заплати на Ж.С.С. от гр.П., като майка и законен представител на малолетното дете В. Г. С. от гр.П. сумата 200000 лв.

- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от смъртта на баща му Г.С.С., починал при пътно - транспортно произшествие на 13.09.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от момента на настъпване на ПТП - 13.09.2018г., до 1 окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 17 400 лв. претърпени имуществени вреди, произтекли от смъртта на Г.С.С., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от момента на настъпване на ПТП 13.09.2018г., до окончателното изплащане. Осъден е "Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД-гр. София да заплати на адвокат Й.Й., ВТАК, личен номер от ЕРАРБ 1100009550, парична сума за адвокатско възнаграждение, за оказаната безплатна правна помощ на Ж.С.С.-лично, както и като майка и законен представител на малолетното дете В. Г. С., в размер на 9 878 лв. Осъден е "Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АДгр. София да заплати по сметка на Окръжен съд гр. В. Търново сумата 16 696 лв. – държавна такса, както и 500 лв. - разноски за вещи лица.Решението е постановено при участието на конституираното по делото трето лице помагач на страната на ответника - "ЗК ЛЕВ ИНС" АД-гр.София.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от "Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД-гр. София чрез юрисконсулт Св.М., срещу решението на ВТОС в частта, с която е осъдено дружеството да заплати на ищците обезщетение за неимуществени вреди-частично за сумата над 100000лв. до 200000лв. за всеки от ищците, ведно със законната лихва и разноските, както и в частта за присъденото обезщетение за имуществени вреди в размер на 17400лв. изцяло. Счита, че решението в обжалваните части е неправилно и незаконосъобразно по изложени за това доводи. Счита, че присъденият размер на обезщетенията за неимуществени вреди не отговаря на изискванията на справедливостта, установената съдебна практика по сродни дела, обществено-икономическите условия на живот, както и на доказателствата по делото. Счита, че обезщетенията са определени в прекомерен размер и надхвърлят в значителна степен обезщетенията, присъждани от съдилищата. Счита, че не са изложени съображения от първоинстанционния съд по какъв начин установените по делото факти обуславят определяне на неимуществени вреди в значително по-висок размер от обичайните при идентични хипотези на смъртта на близък човек.

Неправилно съдът при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди взел предвид само част от критериите без да бъдат обсъдени и останалите такива, за да се направи преценка дали обуславят сума в по-висок или нисък размер. Неправилно първоинстанционният съд не 2 подложил на подробен анализ действително установената фактическа обстановка, поради което неправилно бил определил размера на обезщетенията. Размерът на обезщетенията не бил съобразен с минималната работна заплата за страната към момента на ПТП, която била индиция за икономическото състояние на обществото.Не били обсъдени и други съществени обстоятелства от значение за размера на обезщетенията за неимуществени вреди като: личността на починалия, стандарта на живот в страната, лимитите на застрахователните обезщетения към датата на настъпване на застрахователното събитие. Неправилно съдът присъдил и обезщетение за имуществени вреди, тъй като видно от съдебноикономическата експертиза, пострадалият не е разполагал с нетен доход към датата на настъпване на събитието и по-рано. Необосновано бил уважен искът в пълния му размер без да са налице доказателства за доходите на починалия.

Неправилно първоинстанционният съд определил и началната дата, от която тече лихвата за забава, без да вземе предвид, че застрахователното събитие е настъпило при действието на КЗ, в сила от 01.01.2016г., без да съобрази разпоредбата на чл.497 ал.1 КЗ. Следвало да се вземе предвид, че увредените лица не били представили поисканата банкова сметка за изплащане на обезщетение, а предоставената не отговаряла на изискванията на чл.338 от КЗ.

Моли въззивният съд да отмени решението на ВТОС в обжалваните части и да отхвърли предявените искове за неимуществени вреди за разликата над 100000лв. до 200000лв. за всеки един от ищците, както и да отхвърли изцяло предявения иск за имуществени вреди. Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците по жалба Ж.С., действаща лично и като майка и законен представител на малолетното дете В.С., чрез адв.Й.Й.. Счита същата за неоснователна по изложени за това доводи и моли да бъде оставена без уважение, а решението на ВТОС в обжалваните части да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира разноски за адв.възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА.

Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становището на ответниците по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

3

След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо.

По същество решението в обжалваната част досежно предявените субективно съединени искове за обезщетение за неимуществени вреди е правилно и законосъобразно.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я възпроизвежда отново.

Правните изводи на първоинстанционния съд досежно обезщетенията за неимуществени вреди, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема мотивите на първоинстанционния съд в тази част, които са в съответствие със закона и константната практика.

На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявените субективно съединени искове за обезщетение за неимуществени вреди в размера на сумата от по 200000лв. за всеки един от ищците.

По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, касаещи тази обжалвана част, съдът намира същите за неоснователни.

Оплакването, че обжалваният съдебен акт е в противоречие с нормата на чл.236 ал.2 ГПК, като не са обсъдени събраните по делото доказателства, и е в противоречие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, е неоснователно.

Първоинстанционният съд в съответствие с разпоредбата на чл.236 ал.2 ГПК е изложил мотиви, като се е произнесъл по всички искания и възражения на страните, извършил е анализ на обсъдените поотделно и в тяхната съвкупност доказателства по делото, като е изложил и правилни правни изводи въз основа на правилно установената фактическа обстановка. При определяне размера на обезщетението съдът е спазил принципа на справедливост, 4 визиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като е взел предвид и обсъдил всички релевантни обстоятелства в тяхната конкретика-причинените морални страдания, тяхната продължителност и интензивност, възрастта и емоционалните преживявания на лицата, търсещи обезщетение от смъртта на техния близък, неговата възраст, общественото му положение, отношенията между починалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, съобразно указанията, дадени с Постановление № 4/ 68г. и Постаановление № 17/ 63 г. на Пленума на ВС, като се е съобразил и със съдебната практика в сходни случаи, размера на лимитите на застрахователно покритие по чл.492 КЗ и икономическите условия в страната към датата на определяне размера на обезщетението. Следва да се има предвид, че по отношение на последния критерий се взема предвид не минималната работна заплата, а средната за страната работна заплата, която за 2018г. по данни на НСИ е 1170 лв.Към датата на ПТП-13.09.2018г. починалият при процесното ПТП Г. С. е бил на 37 години- в разцвета на силите си и в най-плодотворната възраст за един човек. Неговата съпругаищцата Ж.С., с която видно от показанията на св.Д. и св.Ф., са имали прекрасно задружно и щастливо семейство, към датата на ПТП е на 35 години. Техният единствен син-ищецът В.С., отглеждан с много внимание, радост и любов от двамата /свидетелските показания/, към момента на ПТП е на 11 години, на прага на една от най-важните за изграждане на личността възраст-пубертета. И двамата ищци със смъртта на най-близкия човек са изгубили сериозна опора и подкрепа в живота си във всяко едно отношение, която са имали до момента на внезапната му смърт. След смъртта на техния съпруг и баща страдали много, настъпила голяма промяна в техния живот, тъй като загубили моралната и материалната му подкрепа. Той бил опората и стълбът в семейството си-бил изключително лъчезарен, отзивчив, грижовен, трудолюбив и всеотдаен. Бил пример за своя син, който искал да последва неговите стъпки /Г.С. е футболист/ като стане вратар във футболен отбор.

Обичал много сина си, купувал му футболни обувки, екипировка, ръкавици, водел го в парка, играели футбол заедно /св.Ф./. Работел допълнително, за да се грижи за семейството си, което било изпълнено с мир, любов и разбирателство, и предвид на това загубата му е още по-тежка. Св.Д. излага, че Ж.С. получила шок след смъртта на съпруга си, не можела да преодолее загубата, било й много тежко и трудно, детето загубило един прекрасен баща, 5 станало по-затворено и също не можело да преодолее смъртта на баща си, вече даже не ходело на футбол. Св.Д. излага и че Г. С. помагал много н а своята съпруга, грижели се и отглеждали детето с много любов. След смъртта н а своя баща то е лишено от неговите грижи, внимание и любов точно във възрастта на израстването и възмъжаването си, които е получавал от него докато е бил жив. Детето завинаги е лишено от възможността да получи всичко, което едно дете би могло да получи от баща си-неговата обич , пример и подкрепа. Смъртта на Г. С. нанесла тежък емоционален удар на неговите близки, с които преди това имал топли взаимоотношения и живеели задружно. Тези обстоятелства определят вида на засегната неимуществена ценност и степента на нейното засягане. Предвид възможно най-близката родствена връзка между починалия и ищците, ежедневната липса на грижи, обич и подкрепа, и свързаните с нея непоправими във времето промени в емоционалния мир на ищците, настоящата инстанция счита, че правилно първоинстанционният съд е определил справедливият размер на дължимото обезщетение на всеки един от тях по 200000лв., което обезщетение съдът счита, че ще възмезди понесените и понасяните и занапред дълго във времето страдания на ищците, свързани със смъртта на техния близък. С оглед изложеното, неоснователни са и останалите оплаквания на жалбоподателя досежно решението в частта за определянето на обезщетенията за неимуществени вреди.