Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 210 от 21.07.2020, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 248/2020
Вид
Решение № 210
Подписан
21.07.2020
Състав
ЕМИЛИЯ АТАНАСОВА БРУСЕВА, НЕСТОР СПАСОВ СПАСОВ, РАДКА ДИМОВА ЧОЛАКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.248 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл.498 ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.343 ал.2 · Наказателен кодекс

Р

Е Ш Е Н И Е № 210 гр. Пловдив, 21.07.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, IІ търговски състав, в открито заседание на десети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР

СПАСОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

РАДКА ЧОЛАКОВА при секретаря КАТЯ МИТЕВА като разгледа докладваното от съдия Емилия Брусева въззивно търг. дело № 248 по описа за 2020 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Д.С.Г.

ЕГН ********** *** – чрез неговия пълномощник адв. К.Г., със съдебен адрес:***, офис ** против решение №9/29.01.2020г., постановено по т.д.

№ 50/2019г. по описа на Окръжен съд – Х., в частта, с която е отхвърлен предявеният иск на Д.С.Г. ЕГН ********** *** против „Д.з.“ АД ***, ЕИК **** за осъждане на ответното дружество да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания от получени увреждания: фрактура на латералния край на дясна клавикула /ключица/, контузия на главата и натъртвания по цялото тяло, в резултат на претърпяното от него ПТП на 21.07.2018 г. до размер от 6000 лева, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 17.11.2018 г. - датата на която изтича срокът за произнасяне по заведената претенция пред ответника до окончателното изплащане на сумата.

В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението и за нарушение на материалния закон. Твърди се, че съдът неправилно е преценил тежестта на уврежданията и претърпените от пострадалия неимуществени вреди и неправилно е приложил принципа за справедливост при определяне на обезщетението. Моли съда да отмени решението в обжалваната му част като присъди допълнително 6000 лева - обезщетение за неимуществени вреди /над изплатения от застрахователя размер от 14 000 лева/. Претендира присъждане на разноските по делото.

Въззиваемата страна „Д.з.“ АД ***, ЕИК **** изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

Постъпила е частна жалба от „Д.з.“ АД ***, ЕИК **** против Определение №135 от 12.03.2020, постановено по т.д. №50/2019г. по описа на Окръжен съд – Х. в частта, с която е оставено без уважение искането на „Д.з." АД за присъждане на направените по делото разноски включително и за сумата до 277 леива. Твърди се, че за сумата до размер от 277 лева съдът се е произнесъл сввръхпетитум. Иска се определението да бъде обезсилено като недопустимо, респ. отменено като незаконосъобразно в посочената обжалвана част и на „Д.з.“ АД да бъдат присъдени 277 лева – разноски пред първата инстанция. Претендира се присъждане на разноски по частната жалба в размер на 65 лева.

Постъпил е отговор на частната жалба от Д.С.Г. – чрез адв. К.Г., с който се изразява становище за нейната основателност. Моли да не бъде осъждан за разноски по същата, тъй като не е дал повод за предяваване на частната жалба и изцяло признава основателността и.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Искът е предявен от Д.С.Г. ЕГН ********** ***. Той твърди, че на 21.07.2018 г. около

11.10 ч. на първокласен път

*** след изхода на гр. **** в посока гр. ****, е пострадал при автомобилна катастрофа, причинена от ****при управление на моторно превозно средство - л.а. „***", мод. ***като последният при извършване на маневра завой на ляво не е пропуснал насрещно движещия се мотоциклет ***с рег. ***, управляван от ищеца. Твърди, че вследствие на ПТП е получил телесни увреждания: фрактура на латералния край на дясна клавикула /ключица/, контузия на главата и натъртвания по цялото тяло, съпроводени сами по себе си с болки и страдания като такива е изпитал и при и вследствие на наложилото се лечение и рехабилитация. Твърди, че към датата на ПТП причинителят на вредите е бил застрахован по застраховка „***” при ответника „Д.з.“ АД ***. Претендира заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди от застрахователя.

Моли съда да осъди ответника „Д.з.“ АД ***, ЕИК **** да му заплати сумата 26 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания от получени увреждания: фрактура на латералния край на дясна клавикула /ключица/, контузия на главата и натъртвания по цялото тяло, в резултат на претърпяното от него ПТП на 21.07.2018 г., причинено по непредпазливост от ****при управление на моторно превозно средство - л.а. „***", мод. ***, рискът от настъпването на което застрахователно събитие е бил покрит със сключването на договор за задължителна застраховка „*** на автомобилистите”, сключен с „Д.з.“ АД, обективиран в застрахователна полица ***, валидна от 14.09.2017г. до 13.09.2018г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 17.11.2018 г. - датата на която изтича срокът за произнасяне по заведената претенция пред ответника до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото.

Ответникът ответника „Д.з.“ АД ***, ЕИК **** оспорва предявените искове. Признава качеството си на застраховател по застраховка «***» на водача л.а. „***", мод. ***. Не оспорва и обстоятелството, че на 21.07.2018г. е реализирано ПТП с участието на л.а. „***", мод. „***, управляван от ***и мотоциклет ***с рег. ***, управляван от ищеца. Твърди, че с поведението си самият ищец е допринесъл за настъпването на ПТП, тъй като е управлявал мотоциклета с несъобразена скорост, която не му е позволила адекватна реакция на пътната обстановка и която е допринесла и за вредоносните последици. Счита претендирания размер на неимуществените вреди за прекомерен и неотговарящ на критериите за справедливост, тъй като ищецът не е бил настанен изобщо в болнично заведение, провел е само консервативно лечение, възстановяването му е протекло нормално и в кратки срокове и не е налице изобщо твърдяната черепно-мозъчна травма. Посочва, че е разгледал претенцията на ищеца и на

19.04.2019г. му е заплатил сумата

14 000 лева – обезщетение за претендираните вреди.

Видно от съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и материалите по приложеното досъдебно производство № ***. по описа на РУ- **** на 21.07.2018 г. около 11.15 ч. на първокласен път *** след изхода на гр. **** в посока гр. ****, е настъпило ПТП между л.а. „***", мод. „***, управляван от ***и мотоциклет ***с рег. ***, управляван от ищеца Д.Г., при което на последния е причинена фрактура на дясна ключица. Като причина за ПТП в констативния протокол е посочено, че при извършване на маневра завой на ляво лекият автомобил навлиза в насрещната пътна луента и отнема предимството на движещия се по нея водач на мотоциклет. Установено е, че вследствие на ПТП на Д.С.Г. е причинена по непредпазливост телесна повреда, изразяваща се във фрактура на дясна ключица. С Постановление от 16.08.2018 г. досъдебното производство № ***. по описа на РУ- **** е прекратено, поради наличие на хипотезата на чл.343 ал.2 от НК – пострадалият и собственикът на увредения мотоциклет са заявили, че желаят образуваното наказателно производство да бъде прекратено.

Видно от представената справка от информационния регистър на ***/стр.23 от делото на ОС/ по застрахователна полица ***, валидна от 14.09.2017г. до 13.09.2018г, сключена между собственика на лекия автомобил ***и „Д.з.“ АД отговорността на причинителя на увреждането се явява застрахована при ответника по задължителната застраховка „***” на автомобилистите. Именно в периода на действие на застраховката е настъпило и увреждането при ПТП, представляващо застрахователно събитие. Не се спори, че към 21.07.2018г. е налице валидно застрахователно правоотношение по цитираната полица.

Съгласно чл.498 ал.3 от КЗ допустимостта на прекия иск против застрахователя е обвързана с наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "*** на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Не се спори, че на 17.08.2018г. ищецът е отправил до ответното дружество писмена застрахователна претенция /стр.24 от делото на ОС/ за изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, по която до предявяване на исковата молба, не е получил отговор.

С платежно нареждане от 19.04.2019г. ответникът „Д.з.“ АД е превел на ищеца сумата 14 000 лева – определена от застрахователя по образуваната при него щета за причинените на Г. телесни увреждания /стр.34 от делото на ОС/.

Видно от заключението на вещото лице инж. ***по допусната съдебна автотехническа експертиза /стр.95-110 от делото на ОС/ причина за ПТП са действията на водача на лекия автомобил „***", мод. „*** и по – специално изпълнението на маневра «завой на ляво», с тръгване от позиция в лентата за пристрояване в момент,у когато в лентата за насрещно движение се е движил мотоциклет ***с рег. ***, приближавал кръстовището и се е намирал в полезрението на водача на автомобила. Скоростта на движение на мотоциклета непосредствено преди произшествието, според експертизата, е 50 км/ч, а в момента на удара – 28.4 км/ч. Разстоянието, на което се е намирал мотоциклета от мястото на удара, е 57.17 м. Водачът е имал техническа възможност да предотврати настъпването на това ПТП чрез своевременно аварийно спиране.

От показанията на свидетеля ***, събрани по делегация, се установява, че в момента, в който водачът на „***а“ е тръгнал да завива наляво, на платното се е появил мотоциклета. Той се е движел бавно. Водачът на л.а. „***“ е натиснал спирачки, но след това е тръгнал отново. Мотоциклетистът се е опитал да го избегне, но „***а“ му е затворил лентата за движение и е последвал удар. Тези показания следва да бъдат кредитирани, тъй като свидетелят ***е непосредствен очевидец на ПТП и няма никаква заинтересованост от изхода на спора.

Съдът възприема и заключението на техническата експертиза като обективно и компетентно. Имайки и обясненията на вещото лице в съдебно заседание, както и цитираните свидетелски показания, не може да се възприеме становището на ответника, че Д.Г. е съпричинил вредоносния резултат, поради движение с несъобразена скорост. Същият и не би могъл да реагира чрез своевременно аварийно спиране, тъй като водачът на лекия автомобил след като е натиснал спирачките отново е предприел маневрата завой на ляво и е препречил пътя на мотоциклета, вместо да го пропусне. Следователно възражението за съпричиняване е неоснователно.

За вредите и техния размер: Видно от заключението на вещото лице д-р ***по допуснатата съдебно – медицинска експертиза /стр.112 – 113 от делото на ОС/ при ПТП на 21.07.2018г. Д.Г. е получил счупване на дясната ключица във външния и край. Това увреждане е в причинно-следствена връзка с ПТП и се дължи на падане и удар в терена в областта на дясното рамо, по директен механизъм. Липсва разместване на фрагментите, тъй като счупването е между двете сухожилни връзки. Причинено е трайно /за повече от 30 дни/ затруднение в движението на дясната ръка, което се дължи на счупването на ключицата. Поставена е мека поддържаща превръзка при режим на ранно раздвижване, поради липсата на разместване и здраво придържане на фрагментите от двете сухожилия, между които е и линията на счупването. Срокът за възстановяване е до два месеца.

От показанията на разпитания по делото в качеството на свидетел *** С.Г., се установява, че на брат му Д. в деня на ПТП в късния следобед, когато той го е видял, вече и била поставена превръзка на рамото. Той е имал и охлузвания по тялото. Още същия ден е бил изписан от болницата. С имобилизиращата превръзка е бил 30 дни. През този период не си е служил с дясната ръка. В ежедневието са му помагали неговата жена и самия свидетел. След това е започнал рехабилитация и раздвижване на ръката. Около 40 дни след ПТП е заминал за САЩ, където продължило възстановяването му. Целият период е продължил около три месеца.

Освен счупването на ключицата, е имал и охлузвания и синини по кръста и седалището.