Определение № 33370 от 18.08.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 47482/2023
- Вид
- Определение № 33370
- Подписан
- 18.08.2024
- В сила
- 18.08.2024
- Състав
- ИВЕТА ВЕНЦИСЛАВОВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 186 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 218, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 33370 гр. София, 18.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110147482 по описа за 2023 година намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото:
Предявени са от „................“ ЕАД срещу Е. И. К. и Н. П. К. субективно пасивно и обективно съединени установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищцовото дружество – при условията на разделна отговорност следните суми: 402,77 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: ................., с абонатен номер ............, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 27.01.2023 г. до окончателното изплащане, сумата от 75,79 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 11.01.2023 г. върху задължението за цена на топлинна енергия, сумата от 38,69 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 27.01.2023 г. до окончателното изплащане и сумата от 9,03 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.01.2020 г. до 11.01.2023 г., начислена върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия, за които суми по ч. гр. дело № 4401/2023 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.02.2023 г. и които суми се разпределят между ответниците, както следва:
- за ответницата Е. И. К. – 4/6 части от общо дължимите суми или: 322,22 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: ................., с абонатен номер ............, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 27.01.2023 г. до окончателното изплащане, сумата от 60,63 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 11.01.2023 г. върху задължението за цена на топлинна енергия, сумата от 30,95 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 27.01.2023 г. до окончателното изплащане и сумата от 7,23 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.01.2020 г. до 11.01.2023 г., начислена върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия;
1
- за ответницата Н. П. К. – 1/6 част от общо дължимите суми или: 80,55 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: ................., с абонатен номер ............, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 27.01.2023 г. до окончателното изплащане, сумата от 15,16 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 11.01.2023 г. върху задължението за цена на топлинна енергия, сумата от 7,74 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 27.01.2023 г. до окончателното изплащане и сумата от 1,81 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.01.2020 г. до 11.01.2023 г., начислена върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия.
Ищецът твърди, че през процесния период месец май 2019 г. – месец април 2021 г. между него, в качеството му на доставчик и ответниците Е. И. К. и Н. П. К. и лицето З.П.К, в качеството им на собственици на недвижим имот, находящ се в ....................., с абонатен номер ............, а с това и на потребители – клиенти за битови нужди, е съществувало облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния имот, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Посочва се, през релевантния период от страна на ищеца е доставена топлинна енергия до процесния имот, но ответниците не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая „............“ ООД в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение. Изяснява се, че съгласно приложимите към правоотношението Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Ищцовото дружество твърди че съгласно Общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., ответниците, като клиенти на топлинна енергия, е следвало да заплатят стойността на същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Поддържа се, че в срок не са погасени дължимите суми в общ размер от 631,55 лева, от която: 483,33 лева – цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., 90,95 лева - лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 11.01.2023 г. върху задължението за цена на топлинна енергия, 46,43 лева - цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г. и сумата от 10,84 лева - лихва за забава за периода от 31.01.2020 г. до 11.01.2023 г., начислена върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия. Посочва се, че от общо начислените суми ответницата Е. И. К. дължи 4/6 части, а ответницата Н. П. К. 1/6 част.
Ищцовото дружество излага, че за тези суми в хода на производството по ч. гр. дело № 4401/2023 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответниците Е. И. К. и Н. П. К. и лицето З.П.К, като след дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК предявява процесните установителни искови претенции. Намира за дължима и претендира и законната лихва за забава върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.01.2023 г. до окончателното им изплащане. С тези доводи „................“ ЕАД обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на исковете.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор от адв. Н. К. - особен представител на ответниците Е. И. К. и Н. П. К., назначена на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, с 2 който предявените искове се оспорват като неоснователни - недоказани по основание и размер. Намира за неясно в какво качество се предявяват претенции срещу двете ответници при посочените квоти, както и за какво конкретно са начислени процесните суми – за отопление, подгряване на топла вода или за друго. Не са изложени твърдения и дали се касае за суми на база на реално извършени отчети и за реално потребена топлоенергия или за начислена такава. Излагат се доводи, че претендираните от ищцовото дружество суми не отговарят на действително дължимите. Въвежда се възражение за погасяване по давност на всички начислени суми за периода до 27.01.2020 г., намирайки за приложим тригодишния давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, предвид характера им на периодични плащания. В този смисъл се позовава на разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. по описа на ВКС, ОСГТК. С отговора на исковата молба особеният представител на ответниците излага, че предвид акцесорния им характер погасени по давност са и лихвите за забава. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на исковете.
По искането с правно основание чл. 219, ал. 1 ГПК:
В исковата молба ищецът е направил искане за привличане на „............“ ООД като трето лице-помагач на негова страна, обосновавайки правния си интерес с обстоятелството, че за това лице съществува договорно задължение за извършване на дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение в полза на ищеца би възникнало вземане за обезвреда.
Съдът намира така отправеното искане за основателно, като направено в срока по чл.
219, ал. 1 ГПК, а с оглед изложените от ищеца твърдения, то следва да се приеме, че това лице има и правен интерес да помага на ищцовата страна за установяване основателността на исковите претенции - арг. чл. 218, ал. 1 ГПК, поради което искането следва да бъде уважено.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените установителни искове, както следва:
1). По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи – пълно и главно възникването и съществуването между него и ответниците (при съответните идеални части) на облигационно отношение през процесния период с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, обусловено от притежаването на правото на собственост/вещно право на ползване върху процесния имот, или ползване на договорно основание със заявена промяна на партидата, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, при което за ответниците е възникнало насрещно задължение за заплащане на цената в претендирания размер, както и, че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер. В тежест на ищеца е да установи настъпване на основания, довели до спиране/прекъсване на давностния срок за вземанията.
2). По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответниците в забава и размера на обезщетението за забава.
По доказателствените искания:
Представените от ищеца писмени материали съдът намира за относими към предмета на правния спор и необходими за неговото разрешаване, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
На основание чл. 190 ГПК подпомагащата страна следва да бъде задължена да 3 представи намиращите се у нея документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия в процесния имот, с абонатен номер ............, включително изравнителните сметки и документите за главен отчет на уредите за дялово разпределение и на водомерите за топла вода.
Като относими към предмета на спора и разпределената доказателствена тежест, следва да бъдат уважени доказателствените искания на ищеца по чл. 186 ГПК и чл. 192 ГПК.
С оглед проведеното оспорване с отговора на исковата молба, депозиран от особеният представител на ответниците, относно реално извършена доставка на топлинна енергия следва да бъде допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която да бъде допусната по въпросите, формулирани в т. 2 от доказателствените искания в исковата молба, като вещото лице отговори и на въпроса относно дължимите суми за времето от началото на исковия период до м. януари 2020 г.
С оглед липсата на проведено оспорване на размера на исковите претенции от страна на ответниците, искането на ищеца за допускане изслушването на съдебносчетоводна експертиза по въпроси, формулирани в исковата молба, следва да бъде оставено без уважение – като ненеобходимо.