Решение № 4717 от 31.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4717 гр. Пловдив, 31.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20235330112779 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Б. С. И. против Т. П.

Н., с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240, ал.

1 ЗЗД, с която се иска да бъде признато за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1265 английски лири по договор за заем ****** г., ведно със законната лихва от 30.05.2023 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7674/2023 г. по описа на ПРС.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника на ****** г. устен договор за заем, по силата на който ищецът предоставил в заем на ответника сумата от 1265 английски лири. Уговорили се сумата да се върне в срок до ****** г. Твърди се, че в изпълнение на така сключения договор ищецът е превел на ответника сумата по банков път по сметка в банка „******“, предоставена от ответника заемополучател. Посочва, че до настоящия момент, както и към датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение предоставената в заем сума не е върната. Моли да се уважи иска. Претендират се разноски. Претендират се разноските в заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба в срок, като в първото по делото съдебно заседание депозира становище, с което оспорва основанието за заплащане на сумата и твърди, че между страните са налице правоотношения по закупуване на автомобили, като в тези правоотношения ответникът е действал в качеството на управител на ******. Твърди се, че конкретната сума е заплатена за транспорт на автомобил 1

******, 600 паунда танспорт, 150 паунда пътна помощ в ******, 100 паунда минтически документи, 230 паунда мито и ДДС, 180 лв.- транспорт от *** до *** и други суми или общо 2446 паунда. Твърди се, че за процесната сума е пуснат сигнал до РП- Пловдив и е образувана преписка.

Предвид изложеното, моли така предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира сторените в процеса разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

От приетата по делото справка от банковата сметка на ищеца в ****** банк се установява, че на ****** г. от банковта сметка на името на Б. И. е преведена в полза на Т. Н. сумата от 1265 английски лири.

С оглед възраженията на ответника, че претендираната сума е заплатена за транспорт и други разходи за автомобил ******, като общата платена сума е в размер на 2446 английски лири, се представя и е приета като писмено доказателство извадка от банковата сметка на Б.

И. в ****** банк, от която е видно, че тази сума действително е преведена на ответника, но в по – ранен период, а именно на дата ****** г.

Предвид възраженията на ответника за образувана прокурорска преписка, то същата е изискана и приложена по делото.

Видно от приложената прокурорска преписка № 717/2024 г. по описа на РП- - Хасково не се изяснени търговските взаимоотношения между ищеца и представляваното от ответника търговско дружество, като липсва яснота относно основанието за превеждане на сумата от 1265 английски лири. Видно от изложеното в жалбата от ищеца Б. С., то същият е заявил, че сумата от 1265 паунда е предадена на ответника със задължение да се върне до няколко дни, като превеждането е само фиктивно за данъчни цели. Заявено е в дадените обяснения от ****** г., че сумата от 1265 лири е заплатена по сметка на ответника по негова молба като заем с обещание да се върне за два – три дни. Превеждането е било необходимо поради осъществяване на данъчна проверка. От момента на превеждане и след изтичане на посочените 2-3 дни заявява, че сумата не му е върната.

Приложените по преписката документи, касаещи транспорт на ППС не са относими по настоящия спор, който е между Б. И. и Т. Н.. Не се оспорва, че между ищеца и представляваното от ответника дружество е имало правоотношения по внос на автомобили, но се твърди, че процесната сума не е преведена по повод на тези правоотношения.

От обясненията на Т. Н., дадени в досъдебното производство на 08.03.2024 г. се установява, че същият не е оспорва, че е получил сумата от 1265 паунда.

Представени са разпечатки за други превеждани суми от Б. И., като това обстоятелство не се оспорва от ищеца.

От приложено към преписката писмо от А. В. Н. в качеството й на счетоводител на ****** 2 се установява, че Б. И. е закупил от дружеството два автомобила, за които е заплатило в брой, като сумите са отразени счетоводно в регистъра на фирмата. Представени са и митнически документи.

От събраните по делото гласни доказателства се потвърждават установените с писмени документи за наличие на взаимоотношения между Б. С. И. и дружеството, представлявано от ответника, като не се установява същите да не са уредени. Напротив от разпита на св. Х.

К. – счетоводител на „******“ ЕООД през ****** г. се потвърждава отразеното в писмен документ по образуваната преписка, че ищецът в счетоводството на дружество по отношение на доставка на автомобили няма задължения. Св. К. посочва, че е разговарял с ищеца по повод искане от негова страна за връщане на заем от ответника. Свидетелят не е запознат с отношенията между страните, като сочи, че всичко се осчетоводява за месеца.

Предоставя обща информация за отделните действия и документи при внос на автомобили, като не установява основателността на възраженията на ответника, че сумата от 1265 английски лири е заплатена за доставка на автомобил. Св. К. изрично сочи, че плащанията за автомобили се извършват по българската сметка на дружеството.

От разпита на св. А. Т. се установява, че се познават с ищеца от ****** г., тъй като той е идвал при него и при съседа му в ******. Т. Н. го познава от ****** по повод осъществяваното от него извозване на коли. Посочва, че е присъствал в момента, в който ответникът се обадил на ищеца и последният споделил с него, че ответникът иска пари.

Свидетелят посочва, че е видял на вайбъра колко пари му изпраща, като си спомня сумата 1260 паунда. Коментирали с ищеца, че дава парите на ответника в заем, който ще му бъде върнат. От разпита на св. Т. се установява, че има номера на ответника и е сигурен, че от този номер е изпратено съобщение до ищеца, че му благодари и до 2-3 дни ще му върне парите.

За да се уважи предявения иск ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за заем, въз основа на който е предоставил твърдяната парична сума, която е получена от ответницата със задължение да я върне на ищеца, настъпването на уговорения падеж за връщането й, т.е. да докаже по основание и размер дължимостта на процеснате сума.

В тежест на ответника е да установи твърденията и възраженията си в отговора, в това число, в случай на установяване на горното от ищеца да докаже, че предоставената му от ищеца сума е върната.

Заемът за потребление е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума. Когато такова реално предаване на сумата липсва, фактическият състав на сделката не е осъществен. В производството по иск с правно основание по чл. 240, ал. 1 ЗЗД върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, а при оспорване на иска, ответникът установява възраженията си: че средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на волята, че задължението е погасено и други факти съобразно наведените възражения. В случай, че предаването на парична сума е установено, 3 но липсват други данни на какво основание е сторено то, не може да се презумира, че задължението е възникнало от заемен договор, тъй като задължението може да произтича от друг източник и ищецът не е освободен от задължението да установи този източник с допустимите от закона доказателствени средства. При липсата на писмен документ за предоставяне на сумата по заема, то забраната за разпит на свидетелите е налице, ако се цели установяването на заемното правоотношение, което е над определената в закона стойност. Поради реалния характер на договора за заем, предоставената сума представлява съществен елемент на договора и установяването на предаването й със задължението за връщане от заемателя, е доказване на договора.

В настоящият случай при разпределената му доказателствена тежест за това, ищецът успя да докаже при условията на пълно и главно доказване, както предаването на конкретната сума на ответника, така и уговорката, че същата е предадена като заем и следва да се върне.

Не се установи от събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства, преценени в тяхната съвкупност, във връзка едно с друго и с оглед на твърденията на всяка от страните, да е налице соченото от ответника основание за превеждане на сумата от 1265 паунда за доставка на автомобил. От приетата като писмено доказателства извадка от банкова сметка се установява, че сочените от ответника разходи в размер на 2446 паунда са преведени от ищеца в доста по – ранен момент. Видно от справката от счетоводството на представляваното от отвеника дружество „******“ ЕООД задълженията на ищеца за доставка на автомобили са напълно погасени и са в размер, съотвестващ на посочената от ответника и преведена от ищеца по сметка на ответника сума на ****** г.

Ответникът не установи сумата от 1265 английски лири да е заплатена със соченото от него основание за това.

От събраните гласни доказателства чрез разпита на св. Т. и предвид липсата на установено друго основание за превеждане на сумата, съдът счита, че може да се направи обоснован извод за наличие на соченото от ищеца заемно правоотношение. Относно падежа за връщане на сумата, то същият се установи от събраните в хода на делото доказателства, че е настъпил няколко дни след превеждане на сумата, като след тази дата ответникът многократно е канен да върне сумата. Падежът се установява от разпита на свидетеля Т., че е настъпил на ****** г., както се твърди от ищеца. За претенциите на ищеца, ответникът е узнал и с образуваната прокурорска преписка.

На основание така изложените доводи предявеният иск установяване на дължимостта на предоставената в заем сума се явява основателен и доказан и следва да се уважи изцяло.

С оглед основателността на иска за главница, то основателна се явява и претенцията за законна лихва.

По отношение на разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски, както за настоящото исково производство, така и за заповедното производство. Ищецът претендира и представя списък с разноски по чл. 80 ГПК за сумата от 92 лв.- държавна такса в настоящото 4 производство и 25 лв. за призоваване на свидетел. Така заявеното искане е частично основателно, доколкото разноските за депозит за свидетел не са заплатени и са в размер на 15 лв., поради и което не следва да се уважа искането за присъждане на сумата от 25 лв. В случай, че ищецът желае да си възстанови депозита, то следва да депозира молба пред съда и да посочи банкова сметка. Не се доказва и заплащане на държавна такса в настоящото производство в размер от 92 лв., като същата е в размер на 57,72 лв.. В полза на ищеца следва да се присъдят разноски за настоящото исково производство в размер на 57,72 лв.платена държавна такса. Съдът счита за изцяло основателно искането за присъждане на разноски в заповедното производство в размер от 57 лв.- държавна такса.

По изложените мотиви съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т. П. Н., ЕГН **********, от село М., общ. Х., обл.

П., ул."****" № * дължи на Б. С. И., ЕГН **********, от гр. Х., бул."****" № **, офис * сумата от 1265 английски лири по договор за заем ****** г. с падеж ****** г., ведно със законната лихва от 30.05.2023 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7674/2023 г. по описа на ПРС.