Решение № 110 от 14.04.2025, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Радомир, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА П. ТАКОВА при участието на секретаря Е. Т. З. като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Гражданско дело № 20241730101337 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 143 от Закона за защита на потребителите.

В исковата молба се твърди, че ищецът е страна по договор за паричен заем №./14.01.2022 г. подписан с ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт" АД, по силата на който е получил в заем сумата в размер на 1250 лева. Във връзка с чл. 4 от договора за кредит ищецът сключил с ответника „Файненшъл България“ ЕООД договор за предоставяне на гаранция № 4370670, с който да бъде обезпечен сключеният договор за заем.

Възнаграждението, което следвало да заплати по сключения договор за гаранция, възлизало на сумата в размер на 505,78 лева.

Ищецът счита, че договор за паричен заем № 4370670, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД е нищожен, както и договор за предоставяне на гаранция № 4370670 на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл. 4 от договор за паричен заем № 4370670, сключен с ,,Изи Aceт Мениджмънт АД, и на чл.3 от Договора за предоставяне на гаранция №. ,сключен с „Файненшъл България“ ЕООД е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. чл. 143 ал. 1 от ЗЗП и чл. 146, ал.1 от ЗЗП по следните съображения:

На първо място ищеца сочи, че договора е нищожен поради изначалната недействителност на съществен елемент от договорното съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорната лихва, която не е породила валидни правни последици на основание на нейното противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/, на основание чл. 21 ЗПК във вр.с чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК и на основание на нейната неравноправност, което е довело до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на потребителя на финансовите услуги на ответника с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Кредиторът не е изпълнил и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК да разпише в съдържанието на договора условията за прилагане на възнаградителната лихва.

1

На второ място, се сочи, че договорът за потребителски кредит не е породил валидни права и задължения и поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, тъй като в съдържанието на договора не са разписани всички права на потребителя по чл. 29, ал.

4 и ал. 6 ЗПК.

Твърди се, че договорът се явява нищожен освен като сключен в нарушение на изискванията на разпоредбата на чл. 11, т. 9 ЗПК и при неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 21 и с чл. 22 от ЗПК, разписаният в договора ГПР е неточен и подвеждащ, тъй като в него не е включена скритата под формата на възнаграждение договорна лихва. Кредиторът не е изпълнил и изискването да посочи действителната обща сума за плащане.

Сочи се, че по силата на чл. 22 във вр. с чл. 21 ЗПК, неизпълнението на изискванията в договорното съдържание да бъдат включени точни, верни и действителни съществени елементи на договора за потребителски кредит води до изначална недействителност на кредитната сделка с произтичащите от това последици по чл. 23 от ЗПК, а именно потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължи лихва и други разходи по заема.

Освен това се твърди, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна, тъй като с договорения лихвен процент в размер на 35% се нарушават добрите нрави, нарушават се и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и се внася се неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността.

Касателно договора за гаранция се твърди от ищеца, че с нарочно създадения Договор за предоставяне на гаранция сключен с паралелно юридическо лице, което се явява - „гарант" на практика се създава задължение за потребителите от по-силната икономически страна по заемния договор да сключват неизгодни и допълнително икономически обременяващи за тях клаузи като изпълнят поставеното им задължение както е по чл. 4 от процесния договор и така да дължат трансформирана неустойка във вече - „Възнаграждение на гаранта" по чл. 3 от сключения Договор за предоставяне на гаранция, с което се накърняват добрите нрави.

Сочи се, че в случая трансформираната неустойка във „възнаграждение на гаранта" за неизпълнението на задължението за осигуряване на обезпечение е загубила присъщата на неустойката обезпечителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили евентуално при възникнала неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този случай няма да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които биха учредили лично обезпечение. Сочи се, че преценката за обоснования размер на трансформираната неустойка следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди тъй като съгласно чл. 92 от ЗЗД неустойката представлява предварително определено обезпечение за вреди от неизпълнението.

Максимално тежките вреди, които един кредитор може да претърпи, са от виновното пълно неизпълнение. Чл. 33 от ЗПК предвижда, че при забавено изпълнение на задълженията по договор за потребителски кредит размерът на обезщетението е законната лихва върху непогасената част от дълга. Следователно размерът на законната лихва е максималното обезщетение за пълното неизпълнение на паричните задължения по кредитното правоотношение. Предвидената трансформирана неустойка във „възнаграждение на гаранта" в размер на 505,78 лв. се твърди, че е излязла извън присъщата за неустойката обезщетителна функция и е в прекомерен размер спрямо получената заемна сума от 1 250 лв. и по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението.

Твърди се от ищеца,че „възнаграждение на гаранта" е скрита лихва, кредиторът не е изпълнил условията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не е разписал в съдържанието на 2 договора действително приложените в правоотношението договорна лихва. Съгласно чл. 21 ЗПК, договорна клауза, която има за цел или за резултат заобикаляне на изискванията на ЗПК, е нищожна.

Сочи се, че непредоставянето на релевантната за потребителя информация относно основен елемент стойността на финансовата услуга е увреждащо за потребителя, поради което законодателят е предвидил тежката правна последица по чл. 22 ЗПК - нищожност на договора за потребителски кредит на основание неизпълнение на изискването по чл. 11, ал.

1, т. 9 ЗПК.

Освен това, се сочи, че в процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 41,44%/, което от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин /чл. 10, ал.1 ЗПК/. Сочи се, че в конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно обстоятелствата по чл. 19, ал. 1 липсват. Посочен е лихвен процент по заема - 35%, /който е годишен/, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора.

Моли се съда да постанови решение и прогласи нищожността на договора за паричен заем № . от 14.01.2022 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД и договорът за предоставяне на гаранция № . сключен с „Файненшъл България" ЕООД, в условията на евентуалност се моли съда, да прогласи нищожността на клаузите на чл. 4 от Договор за паричен заем № 4370670 от 14.01.2022 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД и на чл. 3 от Договор за предоставяне на гаранция № .от 14.01.2022 г., сключен с „Файненшъл България" ЕООД на основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, като противоречащи на добрите нрави и поради това, че са сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е подал отговор на исковата молба, с който е изразено становище за неоснователност на предявените искове, като сочи, че договорът за паричен заем отговаря на съдържателните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като законът не предвиждал в договора да бъдат изброени всички разходи, вкл. в ГПР, а да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Нямало и изискване в договора да се посочи математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР.

В разглеждания договор за кредит в ГПР била включена само лихвата, тъй като това бил единственият разход по кредита за кредитополучателя.

Предвидените в чл. 4 от договора обезпечения не целели заобикаляне на нормата на чл.

19, ал. 4 ЗПК, тъй като от тези обезпечения не възниквали разноски по кредита, които да бъдат включени в ГПР.

Твърденията на ищеца, че за да бъде отпуснат кредит, е необходимо да бъде сключен договор за поръчителство с избрано от заемодателя дружество, били неверни, същият бил сключен с цел удобство на потребителя.

С оглед изложеното, моли предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Файненшъл България“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, в който се сочи, че ответното дружество е вписано като финансова институция в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл. 3 а ЗКИ, с основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Именно в качеството си на търговец, дружеството сключвало гаранционни сделки (поръчителство), като обезпечавало изпълнението по договори за кредит срещу възнаграждение.

3

По силата на договора за поръчителство, „Файненшъл България“ ЕООД се задължавало да отговаря солидарно с кредитополучателя пред кредитната институция за изпълнение на задълженията му по договор за паричен заем, както и да търпи последиците от неизпълнението на тези задължения.

Възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство не представлявало разход по кредита, а било насрещна престация срещу задължение за обезпечаване на кредит.

Твърдението, че договорът за предоставяне на гаранция бил сключен в противоречие с добрите нрави било неоснователно поради това, че в българското действащо право в отношенията между правните субекти действал принципът на свободно договаряне.

Наред с това, дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство било определено след извършена преценка на риска. Ако насрещната страна го считала за несправедливо високо, то тя изобщо не би сключила договора.

Видно било от чл. 4 от договора за кредит, че заемодателят не поставял изискване към заемателя да обезпечи вземането по договора единствено чрез сключване на договор с дружество-гарант, каквито твърдения се навеждали в исковата молба, като на заемателя се предоставяла възможност да избере един от три възможни начина за обезпечаване на договора, а ако прецени да не изпълни задълженията си, отговорността му би била реализирана по общия ред.

Наред с това, при сключване на договора ответното дружество действало добросъвестно, като клаузите в договора за поръчителство били формулирани достатъчно ясно и разбираемо.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

С писмена молба поддържа предявения иск и моли съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожни договор за паричен заем № 4370670/14.01.2022 г., сключен с ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД, при условията на евентуалност - клаузата на чл. 4 от договора, както и договор за предоставяне на гаранция №./14.01.2022 г., сключен с ответника „Файненшъл България“ ЕООД.

Ответните дружества „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, редовно призовани, не изпращат представител в съдебно заседание.