Решение № 2496 от 21.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2496 гр. Пловдив, 21.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20245330120652 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от И. Н. С., ЕГН **********, гр. П., ул.*** № **, ет.*, ап.** срещу „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК: 20734343548, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Джавахарлал Неру №28, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1, т. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лв. – платена без основание сума в периода от *** до *** г. за такса експресно разглеждане на заявката за отпускане на договор за паричен заем № ****** г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 28.11.2024г. до окончателното й изплащане.

Ищецът посочва, че между И. С. като заемател и ответното дружество е сключено договор за паричен заем. По силата на така сключения договор ищецът получила сумата от 1500 лв.

Вместо договор й бил връчен стандартен европейски формуляр. От него се установява, че срокът на договора е 28 седмици – 14 броя, като размерът на вноската бил 120,02 лева. В нея се сочи, че е включвала освен заемната сума, но и договорна лихва от 180,28 лв. (40,32 %).

Освен нея се сочи, че е следвало да се заплати и 592,62 лв. – такса експресно разглеждане на кредита. Твърди се, че ГПР е 49,36 % . Твърди се, че са заплатени на ищеца всички описани суми.

Твърди се недействителността на договор за кредит, тъй като не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК. Оспорва се клаузата за такса експресно разглеждане за недействителна на основание чл.10а ЗПК.

Посочва се, че изискването на чл.11, ал.1 т. 10 от ЗПК не е спазено поради това, че от така посоченото ГПР в договора не става ясно кои разходи се заплащат и как е формиран ГПР.

1

Сочи, че в чл.2, ал.1, т.7 от договора посоченият общ размер на всички плащания е - 1980,88 лв., а в чл.4, ал.3 от договора задължението е с размер от 2413,68лв., по този начин потребителят не знае колко точно се оскъпява кредита. Счита, че предвидената неустойка и такса за експресно разглеждане на документи е следвало да добавени към ГПР, излага доводи в тази насока.

С оглед изложеното се моли предявеният иск да се уважи. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност и недоказаност.

Оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че в тежест на ищеца е да установи, че е сключен договор за кредит, като счита исковата молба за нередовна поради липса на конкретни обстоятелства, касаещи сключения договор за кредит.

Твърди се, че чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК не изисква в договора да се посочи алгоритъмът, по който се изчислява ГПР. Излага подробни съображения в тази насока.

Посочва, че в чл.19, ал.3 от ЗПК се предвиждало при изчисляването на ГПР да не се прибавят разходите, които се заплащат при неизпълнение на задължение по договора.

Сочи, че таксата за експресно разглеждане на документи е допълнителна и потребителят доброволно е избрал да я ползва, излага мотиви в тази насока.

Оспорва твърденията за недействителност на сключения договор.

Счита за неоснователни и твърденията, че таксата за експресно разглеждане на документи противоречи на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Сочи, че таксата се дължала при експресно разглеждане на документи, а не при стандартния срок от 10 дни. Услугата се извършвала преди сключване на договора и затова таксата не била такава по управление или усвояване на кредита, излага аргументи в тази насока.

С оглед на изложените доводи моли да се постанови решение, с което да се отхвърли предявеният иск. Претендират се разноски.

С протоколно определение от 28.04.2025 г. е допуснато изменение на размера на предявения иск по чл. 214 ГПК, като същият е увеличен до размера от 482,33 лв.

Районен съд – Пловдив е сезиран кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

От събраните по делото доказателства се установява, като това обстоятелство е безспорно, че между ищеца И. Н. С. и „Вива Кредит“ ООД е сключен договор за паричен заем „******“ № ****** г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 1500 лв. срещу насрещното задължение на последния – кредитополучател, да върне сумата от 2272,90 лв. на 14 двуседмични вноски, всяка в размер от 162,35 лв., с падеж на първата вноска на 01.02.2023 г. и падеж на последната вноска – на 02.08.2023г.

С подписване на договора, заемополучателят е удостоверил получаването на заемната сума.

Съгласно клаузата на чл.1, ал. 3 от договора заемателят дължи и такса за експресно 2 разглеждане в размер от 592,62 лв.

В клаузата на чл.5 от Договора страните са уговорили, че заемателят поема задължение в тридневен срок от сключване на договора да представи обезпечение от две физически лица – поръчители, които да отговарят на посочените в договора условия за платежоспособност или банкова гаранция в размер на дължимата сума със срок на действие – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора.

В клаузата на чл. 5, ал. 2 от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение на това задължение в размер на сумата от 395,08 лв., която се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като в този случай размерът на вноската е 190,57 лв., а размерът на задължението по договора е в размер от 2667,98 лв.

Договорът между страните не е сключен при отнапред установени от кредитодателя Общи условия.

От представената с молба от ответника справка за извършени плащания от страна на потребителя по договора за кредит се установява, че ищецът е заплатил сумата от 2523,79 лв., с която е погасена главница в размер от 1500 лв., договорна лихва в размер от 180,28 лв., неустойка в размер от 361,18 лв. и 482,33 лв.- платена по клауза – такса за експресно разглеждане.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.

4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, вт. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на 3 прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано, в ГПР не е включено дължимото възнаграждение за допълнителни услуги.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Несъответното в случая е че заемната сума по договора за кредит възлиза на 400 лева, а сумата, която е следвало да върне кредитополучателя е почти два пъти по-голяма – 711,48 лева.

Така уговорената клауза за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем противоречи и на нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съобразно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК дава възможност на страните по договор за потребителски кредит да договорят допълнителни услуги, но за да са валидни и за да породят правно действие, същите следва да са уговорени в съответствие с чл. 10а, ал. 2 и 3 от ЗПК, забраняващ на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие. Необходимо е също така видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено в договора, както изисква разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК.

Клаузата за заплащане на еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем вменяват в тежест на заемополучателя да заплати на заемодателя едновременно с дължимата договорна (възнаградителна) лихва за ползване на предоставената в заем сума, още и възнаграждение за услуги, които по естеството си представляват действия по усвояване и управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 4 от ЗПК.

Клаузата също така е формулирана неясно и в противоречие с повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, съгласно която видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

От съдържанието на договора за паричен заем не става ясно как тези допълнителни услуги са остойностени, по каква методика е формирана цената за ползването им и какви конкретни действия от страна на заемодателя се включват във всяка от тези услуги.

Услугата е пряко свързана с договора за паричен заем, доколкото касае оценката на риска за заемодателя и свързаната с нея преценка за кредитоспособността на заемополучателя.

Известна е на кредитора към момента на сключване на договора за паричен заем, тъй като се съдържат в искането за отпускане на заем и е уговорени в договора за паричен заем.