Решение № 382 от 09.10.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 382 гр. Русе, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Й. Русева при участието на секретаря Мирослава Т. Пенева като разгледа докладваното от Ралица Й. Русева Административно наказателно дело № 20254520200806 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от С. И. Т. от гр.Русе, против Наказателно постановление № 25- 3393000273 от 15.04.2025 г. на Началник Сектор ОДМВ РУ 02 Русе, с което за административно нарушение по чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно поради неправилно приложение на закона и недоказаност на нарушението.

Наказващият орган поддържа становище за неоснователност на жалбата.

Районна прокуратура- Русе не изпраща представител.

От събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС.

На 30.03.2025 г., в 13.05 часа, в гр.Русе, по ул.“Чипровци“ до комплекс „Марисан“, управлявайки лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ****, собственост на К. Б., жалбоподателят бил спрян за проверка от полицейски патрул.В хода на тази проверка Т. бил поканен да бъде тестван с техническо средство „DRUG TEST 5000“ с фабричен № ARRD 0017 за употреба на наркотични вещества, от св.В. В.- старши полицай във Второ РУ ОДМВР Русе.Доколкото жалбоподателят отказал това такава проба, му бил съставен АУАН № 794475/30.03.2025 г., сочещ нарушение по чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП.При същата проверка 1 на лицето бил издаден и талон за медицинско изследване, връчен в 13.30 часа на 30.03.2025 г. В 14.12 часа на посочената дата лицето се явило в УМБАЛ „Медика“ гр.Русе и му е извършено изследване за наличие на наркотични вещества в урината.Изследването посочило отрицателен резултат, но не било извършено в съответствие с реда на Наредба № 1 от 19.07.2017 г., тъй като при същото от жалбоподателя е взета само проба урина, но не и кръв, а също- явяването на лицето не било отразено надлежно в подлежащата на водене за целта медицинска документация.

При тези обстоятелства е издадено наказателното постановление, като на жалб.Т. е вменено нарушение- отказ да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества, като възраженията по акта са отхвърлени като неоснователни.Спрямо Т. е издадена и ЗППАМ от 31.03.2025 г., като жалбата срещу същата е отхвърлена от АдСРусе като неоснователна.

В производството по обжалване на наказателното постановление жалбоподателят развива съображения за незаконосъобразност на същото, като твърди, че е изпълнил задължението си да се тества за употреба на наркотични вещества и не е извършил вмененото му административно нарушение.

Приетото за установено се доказва от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- АУАН № 794475 от 30.03.2025 г., ЗППАМ № 25- 3393- 000085 от 31.03.2025 г., справка за нарушител, справка за собственост на МПС, талон за медицинско изследване № 291279, възражения по АН, резултати от медицински изследвания, уведомително писмо от УМБАЛ „Медика“, извлечения от журнал за спешен прием, амбулаторен дневник, рапортна тетрадка, Решение № 1861/12.06.2025 г. на АдС- Русе, показанията на св.В. В.- актосъставител, които следва да се ценят изцяло, доколкото кореспондират на писмените доказателства и доказателствени средства в делото.

Анализът на доказателствата налага следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е допустима, но неоснователна.

В производството по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават АН и НП.Същите притежават всички изискуеми от закона реквизити и са постановени при спазване на процесуалните правила.

По същество извършването на нарушението е правилно установено и доказано.

По делото не се спори, че жалбоподателят има качеството на водач на МПС, като същият е спрян за полицейска проверка именно при управление на лек автомобил, индивидуализиран по- горе.При тази проверка лицето било поканено да бъде тествано за употреба на наркотични вещества с техническо средство, като видно от доказателствата в делото, Т. отказал.За осъществяване на нарушението по чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП е ирелевантно обстоятелството, дали водачът се е явил впоследствие в болнично заведение за извършване на медицинско изследване. Извършването на проверка за употреба на алкохол по отношение на водачите на МПС е правомощие на съответните полицейски 2 органи.Изключително и единствено тяхна е преценката, по какъв начин да осъществяват в рамките на закона тези правомощия.Възможността тестването за употреба на наркотични вещества от водачите да бъде извършено по различни начини и с различни способи /според ЗДвП и подзаконовите нормативни актове/ е предоставена от законодателя с оглед възможността да бъдат обхванати всички обективно съществуващи фактически обстоятелства при различни житейски хипотези, а не за удобство според субективната преценка на даден водач на МПС.В предмета на делото не е надлежното или ненадлежно установяване на наличието на наркотични вещества в кръвта на жалбоподателя.Фактически именно това обстоятелство не е и установявано, доколкото медицинското изследване на жалб.Т. е извършено в нарушение на реда по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества…., доколкото кръвна проба /единствено меродавна към доказването на това обстоятелство/ не е взета. Жалбоподателят е наказан за отказ да бъде тестван за употреба на наркотични вещества при управление на МПС, от оправомощени органи с утвърдено техническо средство след покана от тяхна страна, когато е установен да управлява МПС.Именно с този отказ лицето е довършило нарушението, вменено му с акта, за което е наказано с постановлението.

При посочените обстоятелства, съдът намира, че обжалваното постановление се явява законосъобразно и в частта на наложените наказания- глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Санкциите са определени в ЗДвП в абсолютен размер, правилно са индивидуализирани от наказващия орган, поради което не са налице основания за изменение на постановлението и в тази му част.

В производството от страна на наказващия орган са претендирани разноски- 190 лв.възнаграждение за юрисконсулт.Същите са дължими, предвид нормата на чл.63 д от ЗАНН и са в допустим размер с оглед разпоредбата на чл.27 е от НЗПП., поради което следва да бъдат присъдени изцяло.

Мотивиран така и на основание чл.63 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25- 3393- 000273 от 15.04.2025 г. на Началник СЕКТОР ОДМВР Русе, РУ 02 РУСЕ, с което на С. И. Т. с ЕГН **********, от гр.Русе, ул.“***, за нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП, са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.

ОСЪЖДА С. И. Т. с ЕГН **********, от гр.Русе, ул.“****, да заплати на ОДМВР Русе сумата от 190 /сто и деветдесет/ лева за направени в производството разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на страните, пред Русенски административен съд.

3

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4