Решение № 366 от 23.10.2023, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 366 гр. Видин, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ НО, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниел Ив. Цветков при участието на секретаря ТАНЯ Г. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно наказателно дело № 20231320200509 по описа за 2023 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от М. В.

В., ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. С., ж- к „З“ бл. 12, ........ против Наказателно постановление № 23 – 0953 – 000192/ 09.03.2023 г. на Началник група в ОДМВР Видин, Сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания на основание чл. 174,ал. 3, пр. 2 ЗДвП „глоба“в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, като на основание наредба № Iз - 2539 от 17.12.2012г. на МВР на водача се отнемат 12 точки.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призована, не се явява в зала и не изпраща процесуален представител. Постъпило е становище от същата, в което се развиват съображения, навеждащи за незаконосъобразност на процесното наказателно постановление. Твърди се още, че на жалбоподателката не бил предлаган тест за употреба на наркотични вещества, като освен това същата не била обърнала достатъчно внимание към момента на подписване на предявяване на АУАН.

Представител на ответната страна се явява в съдебно заседание. По същество моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното:

На 15.02.2023г. в 17:45 ч. в гр. Видин, на ул. „Ш.“ с посока на движение от кръстовище с ул. „Х. Б.“ към кръстовище с ул. „Цар Симеон Велики“, пред кафе „Трафик“ при управлението на лек автомобил марка „Ауди А4 АВАНТ“ с рег. Номер С......М, собственост на Велин Владов 1

Велинов с ЕГН: **********, жалбоподателката била спряна за проверка от служители на РУ-Видин. Бил извикан за съдействие свид. А. А. – служител на сектор ПП при ОДМВР-Видин. При извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер № ARDM – 0199, проба – 02120, уредът отчел 1,04 проМ. наличие на алкохол в издишания от водача въздух. В. отказала да й бъде извършена проверка с техническо средство DRUG TEST 500, с фабричен номер ARJM - 0041, за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. На жалбоподателя е бил издаден талон за медицинско изследване № 136114 от 15.02.23 г. , като в същия било отразено, че В. отказва да й бъде извършена проверка с техническо средство. В. е удостоверила с подписа си, че е получила екземпляр от талона в 18: 50 часа на 15.02.2023г. Същата не се е явила в Спешното отделение и не е дал кръвна проба. Съставен бил АУАН серия GA №853542 от 15.02.2023 г. за нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 2.

Актът бил предявен на водача, който го подписал с възражения и получил препис от него.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта във връзка с констатираното нарушение.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства административнонаказателната преписка, надлежно приобщена към доказателствения материал по делото, включително АУАН, ЗППАМ № 23 – 0953 – 000028/15.02.2023г.,докладна записка с рег.номер 953р – 1043/16.02.2023г., талон за изследване № 136114 и справка за нарушител/водач, гласни доказателства – разпита на актосъставителя А. Ц. и Е. Е. – служител на РУ – Видин, също така и свидетел при съставянето на АУАН и очевидец на нарушението. Показанията на актосъставителя следва да бъдат кредитирани като последователни и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Същият не се е намирал в някакви особени отношения с жалбоподателя и не извлича ползи от твърденията си, при което за съда не съществува основание за съмнение в достоверността на показания му. Разпитаният по делото свидетел полицейски служител и очевидец Е. Е., е категоричен в показанията си относно правно-релевантните факти по случая, а именно къде и кой е управлявал автомобила, реакциите на водача В.. Свидетелите Ц. и Е. са действали в рамките на служебните си правомощия, като вниманието им е било насочено към извършваната проверка. Двамата са категорични, че водачът В. е отказала да бъде тествана за евентуална употреба на наркотични вещества. Съдът кредитира тези показания на двамата свидетели като обективни и непротиворечиви, като дадени от лица, които са възприели обстоятелствата в рамките на служебните си правомощия.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушенията, визирани в ЗДвП, за което е санкциониран по административен 2 ред.

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Не се спори по делото, че преди извършването на проверката жалбоподателката е имала качеството на водач по смисъла на § 6, т. 25 от ДР н ЗДвП.

От обективна страна по безспорен начин се доказва отказът на М. В. да бъде изпробвана с тест за установяване употреба на наркотични вещества и техните аналози, DrugCheck 5000, с фабричен номер № ARJM - 0041. В тази насока са показанията на актосъставителя Ц. и свидетеля Е.. Същевременно в жалбата си В. сочи, че е била тествана за употребата на алкохол, като резултатът бил положителен. Същата обаче оспорва отказа да й бъде извършен тест за употреба на наркотични вещества, каквото е и основанието за ангажиране на отговорността й. Ирелевантни към правния спор са причините за това. Не се посочиха факти и не се ангажираха доказателства от страна на жалбоподателя, които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН или на различна фактическа обстановка. Затова съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.

По отношение на направеното възражение относно липсата на узнаване съдържанието на подписания АУАН, съдът счита същото за неоснователно, доколкото от една страна не е подкрепено с доказателства, а от друга страна законът предвижда налагането на санкция при всеки неоправдан отказ за даване на проба за употреба на наркотични вещества. По делото не са събрани доказателства В. да е бил поставена във фактическа невъзможност да даде такава проба. В издадения талон за медицинско изследване № 136114 от 15.02.2023г. обаче изрично е записано, че жалбоподателката отказва да даде кръв.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината - пряк умисъл. Санкционираното лице е съзнавало общественоопасния характер на деянието си, предвиждало е общественоопасните му последици и пряко е целяло настъпването им.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН, относно задължителното му 3 съдържание. НП отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН. Актът и постановлението са издадени от компетентни лица и в законоустановените срокове.

По аргумент от чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.) е тази, която определя реда, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. В същата са императивно предвидени условията/критериите, на които трябват да отговарят страните – както от страна на лицето, което взема пробата, така и проверяваното лице, а също и основанията, процедурите и средствата, които се ползват в зависимост от случая. На първо място напълно резонно, жалбоподателката е бил поканена да даде проба за употреба на наркотични вещества и техните аналози, тъй като в показанията си разпитаният свидетел заявява, че при извършената на жалбоподателката проверка, като водач на МПС, последната е имала видимо неадекватно състояние, като чл. 5, ал. 1 от Наредбата инициира предприемането на такива контролни действия.

Актосъставителят, наред с цитираните по-горе оправомощителни заповеди, отговаря и на критериите, които поставят законовите и подзаконовите нормативни актове – "длъжностно лице на службите за контрол" на основание чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, "контролен орган" по смисъла на чл. 2, ал. 1, чл. 3, ал.

1, чл. 4, ал. 1 от Наредбата. Ясното законодателно разграничение между понятията техническо средство и тест следва и от нормата на чл. 1, ал. 3 от Наредбата. Отличава се и друга хипотеза – тази по установяването на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища, посредством т. нар. доказателствен анализатор, въведен с ДВ, бр. 81 от 2018 г. Именно по отношение на т. нар. доказателствен анализатор разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата сочи за специализирано обучение, което следва служители на Министерството на вътрешните работи (МВР) да са преминали, но единствено и по повод установяването на концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух с доказателствен анализатор, засягащ случаите на чл. 3а и чл. 7, ал. 1 от Наредбата. Настоящият случай, обаче, засяга друга от последната хипотеза по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, отнасяща се до отказ на водач на МПС да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, доколкото В. е била тествана за употреба на алкохол. Установеното способства съдът да формира извод, че преминаването на обучение на служителите на МВР, специално за боравене с тест за установяване на наркотици, е единствено до вътрешни правила и преценка от страна на ръководителя на съответната институция, в това число и озаглавяването на едно такова обучение, било то правилно или не.

Предвид изложеното и неоснователността на горното възражение, съдът намира, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката за извършеното нарушение и правилно е приложена разпоредбата на чл. 174, ал. 3 пр. 2 от ЗДП, като са й наложени 4 административни наказания: глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Наложените наказания са предвидени от законодателя във фиксиран размер, който не подлежи на редуциране от съда.

Процесното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от типичните случаи на нарушенията от този вид, поради което не може да се определи като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Конкретно установеното нарушение, както и обстоятелствата по същото, разкриват една степен на обществена опасност на деянието, типична за общите случаи на нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

По отношение на контролните точки, съгласно НАРЕДБА № Iз-2539 на МВР за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, действаща към настоящият момент, в чл. 6, ал. 1, т. 3 от същата, за отказ на водач, който управлява МПС, трамвай или самоходна машина, да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му се предвижда отнемане на 12 к. т. Отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила НП. Според чл. 3, ал. 2 при налагане на наказания за нарушенията, посочени в Наредбата /чл. 6/ в НП се отбелязва броят на отнетите контролни точки. Следователно отнемането на контролните точки настъпва по силата на закона т. е екс леге и същото има контролно - отчетен характер. Съгласно практиката на ВАС отнемането на контролните точки няма санкционен характер - същото не представлява нито административно наказание, нито принудителна административна мярка, а само последица от извършеното нарушение, която настъпва по силата на закона. В този смисъл отбелязването в НП на контролните точки, които се отнемат има удостоверителна функция.