Решение № 390 от 18.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 390

****, 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Г. Костадинова при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева като разгледа докладваното от Галя Г. Костадинова Търговско дело № 20235300900264 по описа за 2023 година

Предявени са искове по чл.45 от ЗЗД във вр. с чл. 432 КЗ.

Конституираните в хода на процеса ищци С. М. Ш. ЕГН **********, С. Д.

Ш. ЕГН **********, И. Д.В Ш. ЕГН ********** и Д. Д.В Ш. ЕГН **********, всички от *****, чрез адвокат К. Ш. – Ш., в качеството си на наследници по закон на първоначалния ищец Д. А. Ш. ЕГН **********, бив жител на ****, починал в хода на делото на 28.01.2024г. в **** съгласно препис – извлечение от Акт за смърт № 0101 от 29.01.2024г. на **** искат осъждане на ответника ЗД „БУЛИНС“ АД ЕИК 831830482 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, със съдебен адрес ****, ****, чрез адв. С. М., да плати сумите от 50 000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 1112.20лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, настъпило на 09.10.2022г. около 20.30 часа в **** на ****, причинено от Н. Т. Т. при управление на МПС лека кола марка Мерцедес, модел 250Д, с рег. № ****, ведно с обезщетение за забава в размер на законна лихва върху главницата от сезиране на съда на 16.05.2023г. до изплащане на сумата.

Твърди, че на 09.10.2022г., около 20.30 часа, в **** на ****, слиза от лек автомобил Мерцедес, модел 250Д, с рег. № ****, управляван от Н. Т. Т., при 1 което водачът предприема движение на заден ход и премазва изцяло десния му крак, от което изкрещява от болка. Водачът Т. слиза от колата и след като вижда заклещения крак на ищеца между колата и задната гума, се опитва да освободи крака с нова маневра, при което кракът е притиснат още повече, причинява се осезателна силна болка и нараняване, чува се внезапно изпукване на крайника. Ищецът се обажда на децата си и с тяхна помощ е качен в дома си, но поради премазване на крака и нетърпими болки е отведен и приет в УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД, където е опериран под обща анестезия с извършване на открито намествана на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула, поставена е заключваща тубуларна плака и шест броя самонарезни заключващи винтове. Изписан е няколко дни по - късно и продължава амбулаторно лечение в домашни условия.

На 05.12.2022г. отново постъпва в същата болница за изваждане на имплантираната остеосинтеза от костта. След сваляне на винта болките продължават, има ограничени движения на глезена, накуцва, движи се с патерица.

От октомври за ищеца грижи полагат близки и роднини, обслужват го поради влошено здравословно състояние. От това се чувства непълноценен, притеснен, тревожен, смущава се, че е в тежест. До инцидента е бил активен физически, помагал е на децата си с работа, на съпругата си в домакинството, грижил се е за жилището, извършвал е текущи ремонти сам. Още не може да се възстанови, очаква нови изследвания, от които ще се определи необходимостта от нова операция.

Твърди, че вина за ПТП има водачът на лекия автомобил Т., който не е бил предпазлив и внимателен към пътната обстановка и пешеходеца, поради което настъпва ПТП, в пряка причинно – следствена връзка с което е телесното увреждане на ищеца. МПС е застраховано при ответника по застраховка Гражданска отговорност на автомобилисти с полица № 392, валидна от 11.01.2022г. до 10.01.2023г. На 03.01.2023г. предявява към ответника претенция, по която е образувана щета № 2310000053, но е отказано определяне и плащане на обезщетение.

Уточнява, че е слизал от МПС. Возил се е на задна дясна седалка, отворил е дясна задна врата на автомобила, предприел е слизане чрез стъпване с десния крак на платното за движение, близо до бордюра. В този момент 2 лекият автомобил тръгва напреде и за това дясното му ходило е притиснато между задната дясна гума и бордюра. Не е имал възможност да се отдръпне, защото автомобилът е спрял на място, нито е можел да предвиди потеглянето му. Водачът на МПС не е задействал спирачната система и не е изключил двигателя, а е имало надлъжен наклон на пътния участък. При спиране за престой водачът не е взел мерки да не се допусне самоволно потегляне на ППС в момент, в който е спрян и се намира в покой, докато ищецът е предприел слизане.

Кракът му не е бил наранен преди това, нито е имал поставени импланти преди инцидента. Поставените метални планки са платени от ищеца, съгласно фактурата и фискалния бон, и тяхната стойност се претендира като имуществена вреда.

Водачът на лекия автомобил е нарушил чл.5, чл.96, чл.116, чл.123 от ЗДвП. Твърди, че Т. не е подал сигнал към органите на МВР за настъпилото ПТП, не е останал на мястото на произшествието, не е изчакал пристигане на органите на МВР, не е оказал помощ на пострадалия, а е преместил МПС като предприетата маневра не е съобразена с възникналата ситуация.

Не признава настъпване на случайно деяние за водача на лекия автомобил, защото има нарушаване от негова страна на правилата за движение по пътищата и това нарушение се намира в пряка причинна връзка с настъпилите вреди.

Позовава се на икономическото състояние в страната, инфлацията, вида и характера на уврежданията, изживени болки и страдания, и съдебна практика, относно заявения размер на обезщетение.

Не признава съпричиняване на настъпване на деликта и на вредоносния резултат, защото поведението му обективно не може да допринесе за това. Не е нарушил правилата за движение по пътищата.

Уточнява, че има наложено административно наказание на водача на МПС като наказателното производство е прекратено.

Пояснява, че първоначално МПС е спряно, но без дръпната ръчна спирачка и/или изключен двигател, а скоростният лост не е поставен в неутрален режим, поради което ищецът не е можел да предвиди потеглянето му от покой. Водачът е задължен да задейства спирачната система и/или да 3 изключи двигателя, а не да поставя скоростния лост на първа предавка, когато пътният участък е наклонен. Спреният за престой лек автомобил е без взети от водача адекватни и навременни мерки, за да не потегли. Твърди, че МПС е потеглило при слизането му.

Ищецът е пострадал от ПТП, за което е без значение дали е пешеходец или пътник.

Твърди, че има силно влошено здравословно състояние към момента поради онкологично заболяване – Аденокарцином на бял дроб, развива вторични злокачествени новообразувания на кости, костен мозък и надбъбречна жлеза.

Възразява, че помагачът Т. е знаел и е видял видимо нетрезвото състояние на ищеца, поради което е следвало да има по – засилено внимание и бдителност към пътниците, които превозва, но не е предприел действия да обезопаси живота и здравето им.

Не признава възраженията за съпричиняване на вредоносния резултат.

Причина за ПТП са действията на водача на ППС. Ищецът не е нарушил законови правила, не е имал физическа възможност да предприеме действия по предотвратяване на инцидента.

Ангажира доказателства, претендира разноски, представя справка по чл.80 от ГПК.

Ответникът не признава исковете по основание и размер. Не признава настъпване на деликт. Презумпцията за вина е оборена, защото за водача Т. има случайно събитие, невиновно деяние.

Не признава заявените факти и обстоятелства по настъпване на ПТП и неговия причинител. Твърди, че вина за инцидента и за настъпване на вреди от него е само на ищеца, защото в този момент е бил под въздействие на употребен алкохол, в резултат на което е бил неадекватен и действията му са причина за настъпване на вредата. Това е посочено в представената Епикриза при придружаващите заболявани като Т51.9 по МКБ – „Алкохол, неуточнен“.

Раздел 51 от МКБ е за „Токсично въздействие на алкохол“. Вина за настъпване на инцидента и травматичните увреждания, както и неимуществените вреди, има само и единствено ищецът, защото е предприел слизане от автомобила в 4 движение и преди спиране на движението му, не се е съобразил и не е предупредил водача, че ще слиза. Водачът не е можел и не е имал причина да предполага, че ищецът ще слиза без да го предупреди и информира, както и без да се съобрази, че се извършва маневра за паркиране.

Не признава, че вина има Н. Т., както и че той е управлявал МПС.

Твърди невиновно деяние, защото водачът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди общественоопасните последици, нито е имал техническа възможност да предотврати настъпване на вредоносния резултат. Вината е изцяло на ищеца и за това обезщетение не му се дължи.

Не признава посочения от ищеца механизъм на ПТП. Обективно невъзможно е от техническа гледна точка ищецът да слиза от автомобила и при движение на заден ход десният му крак да бъде премазан от задна дясна груба. Не е възможно да слиза и в същото време да е зад автомобила.

Не признава изживените болки и страдания. Не признава, че липсва подобрение до момента, че все още има нужда от чужда помощ, че интензитетът на болките се е запазил в същата степен, че приема още обезболяващи. Това противоречи на нормалното лечение и възстановяване на такива травми, не отговарят на действителността и има преувеличаване. съгласието на ищеца е свързано с личностовите му особености, с тези на организма му, със здравословното му състояние и възрастта му. То е резултат от неспазено лечение, предписани медикаменти и възстановителен режим.

Твърди, че ищецът е получил обезщетение за трудова злополука или медицински разноски от работодателя си или от застрахователя на този вид отговорност.

Възразява, че ищецът с поведението си е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Наличието на алкохол в кръвта му е довело до допускане на множество грешки при движението и действията по платното за движение като пешеходец. Количеството алкохол е понижило активното внимание, забавило е рефлексите, стеснило е периферното зрение, намалило е възможността за определяне на разликата в интензитета на светлината, на усещането за допир, на различаване на цветовете, намалило е способността да реагира на писмени знаци. Установената концентрация на алкохол в кръвта на ищеца е повишила времето за реакция на шум и светлина, намалила е зрителната острота, довела е до тунелно виждане при стеснено периферно 5 зрение, забавило е мускулния тонус, влошила се е координацията, намалена е способността за преценка на скорост, размери, разС.ие, за правилно реагиране на неочаквано препятствие и събитие. По – високата концентрация на алкохол в кръвта повишава риска от произшествие.

Твърди, че времето за реакция, наблюдателността, бдителността и концентрацията на внимание, разделното внимание, обработката на информация, зрителната функция, възприятията, психомоторните навици, фактическите навици на ищеца са били чувствително повлияни с най – висока стойност на нарушения. Поведението му, под въздействие на алкохолното опИ.е, е в причинна връзка с настъпилото ПТП. Ищецът не е реагирал правилно на пътната обстановка и с поведението си е допринесъл за настъпване на инцидента, съответно за причиняване на вредите.

Възразява, че ищецът е допринесъл за ПТП чрез слизане от автомобила преди да е спрял напълно движението си. Предприел е слизане без да предупреди и да информира водача Т. и за това действията му са били непредвидими, а резултатът – непредотвратим. Ищецът слиза по начин и в момент, когато това не е безопасно, крие риск за живота и здравето му.

Ищецът е допринесъл/съпричинил вредите, защото е стоял на платното за движение, което е забранено, не се е съобразил с движението на МПС, не е предприел действия за предотвратяване на съприкосновението с автомобила, със задната дясна гума.

Ищецът е стоял, респективно движел се е в тъмната част на денонощието, когато има ограничена видимост.

Не е подал сигнал за пресичане на пътното платно с цел предупреждение на Т..

Нарушил е чл.32 ал.1 ЗДвП, чл.113 ал.1 т.1, т.2, т.4 ЗДвП, чл.114 ЗДвП.

Твърди неадекватно поведение на ищеца на платното за движение, което е причинило ПТП, защото е стоял на място, положение на тялото спрямо МПС и траектория, при които водачът не е имал възможност да го види.

Допринасянето на ищеца е не по – малко от 85 %.