Определение № 3506 от 03.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3506 гр. София, 03.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Елизабет Петрова като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Касационно гражданско дело № 20258002100118 по описа за 2025 година

Производството е реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. В. Б., представлявана от адвокат М., срещу решение №4255 от 12.07.2024 г., постановено по в.гр.д. № 6644/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20038000/25.05.2022 г., постановено по гр.д. № 17019/2019 г. по описа на СРС, 171 състав, с което са отхвърлени предявените от Б. В. Б. срещу И. С. В. и М. Д. Б.-Т. искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за солидарно заплащане на сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди от обида, нанесена от ответницата В. на 24.03.2016 г. на работното им място на адрес [населено място],[жк], [улица], „НЕТ1“ ЕООД, както и от клевети, разпространени в доклад до управителя на „НЕТ1“ ЕООД, в сведение до 8 РУ – СДВР от 31.03.2016 г. и в електронно писмо от ответницата Б.- Т. от 29.03.2016 г., както и на сумата от 13 839. 84 лв.- обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода от 29.03.2016 г. до 29.03.2017 г. под формата на разликата между трудовото възнаграждение от предходния месец и изплащаните болнични, както и под формата на разликата в получаваното възнаграждение в „Нетера“ ООД и „НЕТ1“ ЕООД.

Касационният жалбоподател Б. Б., представлявана от адв. М. , моли да бъде допуснато решението на Софийски градски съд до касация, да бъде отменено и предявените искове да бъдат уважени.

В изложението на основанията за касационно обжалване жалбоподателят сочи, че са налице основанията за допускане на обжалваното решение до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като СГС се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в 1 тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Формулира следните материално и процесуалноправни въпроси:

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност?

Касаторът твърди, че съдът е допуснал нарушение на процесуалния закон като не е обсъдил в мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи, твърдения и възражения на страните и се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, според която за съда съществува задължение да се произнесе по всички редовно заявени и поддържани от страните доводи и възражения и да обсъди в мотивите си правно релевантните твърдения на страните, от които зависи разрешаването на спора по делото, а именно: ППВС № 1/53 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г., ТР № 1от 4 януари 2001 г. по гр.д.№ 1/2000 г. на ОСГК и в множество решения на ВКС по чл.290 ГПК – решение № 212/1 февруари 2012 г. по т.д.№ 1106/2010 г. на II т.о., решение № 17/23.07.2014 г. по т.д.№ 811/2012 г. на II т.о., решение № 111/3 ноември 2015 г. по т.д.№ 1544/2014 г. на II т.о., решение № 136/6.11.2015 г. по т.д.№ 2483/2014 г. на II т.о., решение № 180/11.01.2016 г. по т.д.№ 1618/2014 г. на II т.о., решение № 94/13.09.2016 г. по т.д.№ 3768/2014 г. на II т.о., решение №161/4.10.2016 г. по т.д.№ 2220/2015 г. на II т.о. на ВКС и др. Според посочената практика непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Твърди наличие на противоречие на обжалваното решение и с решение №55/03.04.2014г. по т. д. №1245/2013г. на ВКС, І т. о., решение №263/24.06.2015г. по т. д. №3734/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение №111/03.11.2015г. по т. д. №1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. , съгласно които въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл.235 ал.2 и чл. 236 ал.2 от ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл.263 ал.1 от ГПК.

Според цитираната практика съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи. Според цитираната от касатора практика при осъществяването на тази своя решаваща дейност съдът следва да спазва правилата на формалната и правната логика. В тази насока според жалбоподателя са и решение № 157/08.11.2011 г. по търг. дело №823/2010г. на ІІ т. о. на ВКС, решение № 344/21.09.2012 г. по гр. дело №862/2011г. на ІV г. о. на ВКС, решение №127/05.04.2011г. по гр. д. №1321/2009г. на ІV г. о. на ВКС и решение №554/08.02.2012г. по гр. д. №1163/2010г. на ІV г. о. на ВКС.

Касаторът поддържа, че при постановяване на решението си, въззивният съд не е спазил изискването да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 2 от ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните. Касаторът поддържа, че по делото е установено, че И. В. е отправила обидни думи към ищцата, съдържащи се в имейл до управителя на НЕТ 1, в нейните признания , както и съдържащи се в сведение до полицията.

Поддържа, че думите са обидни и клеветнически, засягащи правната сфера. Оспорва кредитирането на показанията на свидетеля З. Щ., като сочи, че същата е заинтересована.

Поддържа, че й е причинена вреда, която следва да бъде обезщетена.

В писмени отговори на касационната жалба ответниците М. Б.-Т. и И. С. В. изразяват становище, че решението на въззивния съд е правилно. Възразяват, че поставените въпроси не са правни и обуславящи волята на съда и не е налице основание за допускане на решението на СГС до касация. Молят решението на СГС да не бъде допускано до касация.

Претендират да им бъдат присъдени направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищец по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.280, ал.3 от ГПК и е допустима .

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

С обжалваното решение вззивният съд се е произнесъл по предявени искове от Б. Б. против И. В. и М. Б.- Т. за заплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди от деликт, като обезщетенията се претендират да са солидарно дължими от двете ответници. При така предявения иск съдът е приел, че е в тежест на ищцата да докаже, че е претърпяла твърдените неимуществени и имуществени вреди, настъпили в причинна връзка с виновното и противоправно поведение на ответниците, изразяващо се в описани обиди и клевети, отправени на работното им място и в писмен доклад до управителя на дружеството, в сведение до органите на МВР и в служебни електронни писма. Съобразно твърденията в исковата молба и в уточнителни молби към нея от 09.07.2019 г., от 27.02.2020 г. и от 21.10.2020 г. съдът е посочил, че ищцата основава исковите си претенции на твърденията за извършени три противоправни деяния от ответниците- 1) отправено към нея обръщение „селянка“ от страна на ответницата И. В. на работното им място в присъствието на колеги на 24.03.2016 г., 2) отправени към нея от ответницата И. В. обвинения, изложени в сведение до органите на МВР от 31.03.2016 г. и в писмен доклад до управителя на „НЕТ1“ ЕООД, относно предприети противоправни действия от ищцата, изразяващи се в замеряне с бутилка и удар в устата и разпиляване на фирмено имущество (лаптоп и телефон) и 3) разпространение на неверни твърдения по неин адрес от страна на ответницата М. Б.-Т. посредством служебни електронни писма до клиенти с информация, че считано от 28.03.2016 г. ищцата не била служител на „НЕТ1“ ЕООД. Съдът е приел за установено от събраните по делото писмени доказателства – доклад до управителя на „НЕТ1“ ЕООД и сведение до 08 РУ-СДВР от 31.03.2016 г., че в посочените писмени документи авторът И. С.

3

В. е изложила твърдения, че на 24.03.2016 г. с Б. Б. са се намирали на работното си място в офиса на посоченото дружество, когато ищцата хвърлила служебния телефон на ответницата на земята, взела пластмасова бутилка от бюрото и ударила с нея ответницата по устата, както и затворила служебния лаптоп на ответницата и го хвърлила към левия ъгъл на бюрото. Съдът е приел, че действително ответницата е изложила твърдения за поведението на ищцата, като спорно по делото се явява обстоятелството дали това поведение на И. В. е противоправно. Съдът е приел, че описаните в доклада и сведението до МВР действия на ищцата я опозоряват и са от естество да засегнат доброто й име в обществото – ответницата изложила конкретни твърдения за извършени неправомерни действия от ищцата, засягащи имущество на дружеството-работодател, както и съставляващи престъпление (удар в устата на И. В., който представлява нанасяне на лека телесна повреда). Съставянето на тези писмени документи не представлявало клевета и не било противоправно, тъй като по делото се установявала верността на изложените от ответницата фактически твърдения. Този извод съдът приема на основание приети писмени обяснения на други служители на „НЕТ1“ ЕООД – М. Д. и З. Щ., които представлявали годни писмени доказателства в настоящия процес, тъй като не били съставени за целите на процеса, а преди завеждането му, в рамките на инициираната от работодателя проверка по случая. В същите служителите посочили, че на 24.03.2016 г. работели в съседната стая и след като са чули викове, отишли при И. и Б. и видели как ищцата взима телефона на ответницата и го хвърля на земята, затваря лаптопа й и го хвърля на бюрото, като хвърлила и пластмасова бутилка в лицето й. Изложеното се потвърждавало и от събраните гласни доказателства – М. К. Д. и З. Ч. Щ. били разпитани и като свидетели по делото и в показанията си излагали идентични твърдения – че Б. обиждала И., замерила я с бутилка вода в лицето, хвърлила телефона й на земята и затворила и бутнала със замах лаптопа на бюрото й. Съдът е приел, че по делото липсват данни за заинтересованост на свидетелката З.

Щ., доколкото към датата на разпита й тя вече не е работила в дружеството „НЕТ1“ ЕООД, а и изложените от нея твърдения се подкрепят от всички други събрани по делото доказателства. Съдът е разгледал в съвкупност събраните доказателства и е приел, че изложените от ответницата твърдения за извършени противоправни действия от ищцата в доклад до управителя на дружеството-работодател и в сведение до 8 РУ-СДВР от 31.03.2016 г. са верни, поради което същите не представляват клевета , не е доказано деликтно поведение от страна на И. В. и в полза на ищцата не е възникнало право на обезщетение за евентуално претърпени от това поведение имуществени или неимуществени вреди.

На следващо място съдът е приел, че по делото не се установява категорично твърдяното от ищцата изказване на ответницата И. В. на 24.03.2016 г., с което е нарекла Б. Б. „селянка“.

Посочил е, че такива свидетелски показания не са събрани. Доколкото в доклад на ответницата В. до управителя на „НЕТ1“ ЕООД г-н С. В. относно процесния случай, същата признавала неизгодния за нея факт – че нарекла ищцата „селянка“, съдът е приел, че това не е категорично доказателство. Дори и да е било направено, съдът е посочил, че изказването не е обидно , тъй като означавало жена, която живее на село. Като жаргонен израз се използвало като синоним на прост човек, но в конкретната хипотеза И. В. употребила това 4 обръщение, провокирана от поведението на ищцата, която проявила агресия към нея и започнала да я обижда и по този начин изразила отрицателното си мнение за ищцата, предвид нейните изказвания и действия по адрес на ответницата, като самата дума не била вулгарна или цинична, поради което в контекста на конкретната ситуация не можело да се приеме, че е обективно унизителна за честта и достойнството на ищцата и че съставлява обида.