Решение № 84 от 04.09.2025, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Г., 04.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Г. Стоянова при участието на секретаря Белослава П. К.а като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело № 20245550100648 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, от Н. Т. К. срещу П. С. С. за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нанесена обида и излагане на клеветнически твърдения в разпространени клипове в социалните мрежи, ведно със законната лихва върху тази сума от 21.11.2024 г.

Производството е образувано по искова молба на Н. Т. К. срещу П. С. С., с която се предявява иск с правно основание чл. 45 ЗЗД във вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответникът направил три публични изяви в платформата „Youtube“ и в предаването на С.Д., както следва: 1/ Публикация в „Youtube“, озаглавена Безплатно за 50 години кметът на Г. дал 800 декара чернозем на фотоволтаици. Твърди, че въз основа на неверни твърдения, че кметът на община Г. бил дал безплатно около 3000 дка общински земеделски обработваеми земи за направата на фотоволтаици, ответникът направил заключения, че: „се ограбва българския народ като извършения подарък от кмета на Г. бил една малка част от тази кражба; навсякъде в клипа се говори за 800 и 500 дка общинска земя, която била дадена за ползване безплатно на дружество, собственик на фотоволтаична централа. Твърди, че 2/ в предаването на Канал 3 в тяхната платформа в Youtube, ответникът заявил: „В Г., в момента едни 3000 дка се трансформират, за да се откраднат. Там е Т., срещу когото се борим. Този дерибей“ „Кметът е отказал да помогне на човека от М., защото не му ходи по свирката“. Твърди, че в предаването на С.Д. и във връзка с извършвани проверки от държавни органи на бази на ответника заявил „но най- активни бяха в село М., община Г., тъй като там е този местния дерибей Т., срещу когото се бориме. Той е покровителстван от Ковачки.“ „той сега спечели за депутат и се отказа. Той така прави винаги. Живее във Виена.

Този е един дерибей“. Ищецът заявява, че горните изявления на ответника, представлявали директна обида към него, като същевременно съдържали и неверни обстоятелства, които уронвали авторитета, достойнството и доброто име на кмета на община Г. /ищеца/. Твърди, че ответникът на няколко пъти наричал кмета на община Г. /ищеца/ с обидната квалификация „деребей“. Счита че, чрез тези обиди, ответникът целял да го представи като 1 престъпна и безконтролна личност и лице, което злоупотребява с доверието на хората, като така се засягала честта и достойноството на ищеца. Излага съображения и за наличие на клеветнически твърдения, като сочи, че във връзка с поставен от журналиста в предаването на Канал 3 въпрос, касаещ случай в село М. следва да се посочи, че се касае за магазин в село М., който е съборен от РДНСК след постъпил сигнал на гражданин, че е изграден върху улична регулация. Наред с това, административният акт на контролния орган е бил предмет и на съдебен контрол, като ищецът по никакъв начин не е съдействал, поискал или подбуждал спиране на строителството и събаряне на магазина. В случая ответникът директно обвинява в репресия доверителят ми с финалното си изречение, че магазинът бил бутнат, защото собственикът му не ходел по свирката на кмета. Твърди, че Община Г. никога не е предоставяла за безплатно ползване и не е учредявала на дружество земеделски земи в размер на 3000 ДКА за изграждане на фотоволтаична централа. В този смисъл, използвайки неверни факти и обстоятелства, ответникът прави и обидни заключения за извършени кражби на общинска земя от доверителя ми. Сочи, че твърдението, че ищецът живее във Виена е крайно невярно. Ищецът твърди, че границата между правото на изразяване и подвеждането на общественото мнение чрез директни клевети и обиди била премината, като изложените в публикации и клипове факти от ответника били неверни, като наред с това използвал съзнателно обидни квалификации с единствената цел да засегне личното достойнство на ищеца и обществената оценка за него. Твърди, че с изнасянето на невярна информация от страна на ответника, съществувало риск от манипулиране на общественото мнение и намаляване на подкрепа за ищеца като кмет на Община Г.. Твърди, че изявленията на ответника му причинявали допълнителна ангажираност, усилия за оборване на неверните твърдения и личен ресурс, който кмета на община Г. можел да разходва за дейности от обществен интерес. Твърди, че е получил силно сърцебиене и повишено кръвно налягане.

Твърди, че многократно е разпитван от различни лица по повод атаките. Твърди, че му били причинени неимуществени вреди. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника П. С. С., в който взема становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Ответникът оспорва, че е изпълнен състава на престъпленията обида и клевета. Твърди, че в публикация в „Youtube“, озаглавена Безплатно за 50 години кметът на Г. дал 800декара чернозем за фотоволтаици, твърденията, че около 3000 дка земя в Г. са дадени за фотоволтаици, като една от тях, която е общинска, са я дали безплатно за 50г. ползване, били на друго лицекандидат- кмет на Г., а не на ответника. Изявлението, че се ограбва българският народ, също не било на ответника. Твърди, че ответникът направил оценъчното съждение, че три хиляди декара се дават от кмета на Г. безплатно. Твърди, че невярно било посоченото в исковата молба, че „навсякъде в клипа се говори за 800 и 500 дка общинска земя, която била дадена за ползване безплатно на дружество, собственик на фотоволтаична централа, а изявлението на ответника било за 500 дка, от които Държавата си е взимала по 40 000лв – 50 000лв. наем всяка година, като обръщението му е към друго лице, различно от кмета на Г.. За този наем ответникът разполагал с писмени доказателства. Счита, че е изразил обосновано мнение /насочено в цитираната публикация не към кмета на Г./, че тази земя няма да се възстанови никога, защото хумусът е взет. Счита, че в настоящия случай липсва деяние, което да изпълни състава на престъплението обида или клевета. Сочи, че в интервюто си /право на отговор/, дадено за телевизия „Канал 3”, публикувано в платформата „Youtube“ в канала на телевизията, озаглавено Н. Т., кмет на Г.: С.и са непостостоянни хора, нападат ме от завист, кметът на Г. заявява, че г-н С. говори небивалици. Освен това в същото интервю ищецът заявява, че Община Г. има 40% участие от намерения инвеститор, което оборва твърденията в исковата молба, че Община Г. не е сключвала договори с дружеството, собственик на изградените фотоволтаици. Кметът на Община Г. твърди: „Ние сме намерили инвеститор, който ще инвестира огромна сума.“ По отношение на втората публична изява на ответника, посочена в исковата молба – в предаването на „Канал 3“ в тяхната платформа в „Youtube“, 2 твърди, че е заявил: „В Г., в момента едни 3000 дка се трансформират, за да я откраднат. Там е Т., срещу когото се борим. Този дерибей.“, като конкретното изявление: „В Г., в момента едни 3000 дка се трансформират, за да я откраднат“ му не е насочено към кмета на Г.. Счита, че липсва обидна квалификация или клевета, които да засягат ищеца. Сочи, че Кметът на Г. в своето интервю /право на отговор/, дадено за телевизия „Канал 3“, публикувано в платформата „Youtube“ в канала на телевизията, озаглавено Н. Т., кмет на Г.: С.и са непостостоянни хора, нападат ме от завист, заявява: Вие /за предаването/ сте причината аз да обърна внимание. Аз иначе не обръщах внимание. Обикновено на такива хораа не обръщам внимание, защото това са еднодневки: минават и заминават. Но сега, след като повдигнахме въпроса и той се опитва на мои гръб да черпи дивиденти, няма как да не го засегна. По отношение на третата публикация, която е посочена в исковата молба - в предаването на С.Д., заявява, че ответникът изразява оценъчно съждение на базата на обстоятелствата, които наблюдава и представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. Счита, че посочените изявления на ответника не представляват директна обида към ищеца, нито съдържат неверни обстоятелства, които уронват авторитета, достойството и доброто име на кмета на община Г. Н. Т., лична оценка на ответника от възприятията му, в рамките на свободно изразената от него воля, съдържаща критика за действията на ищеца. Оспорва наличието на вина. Иска от съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

По делото се установява от изгледаните интервюта, че посочените в обстоятелствената част на исковата молба изказвания, са осъществени от ответника.

От съдържанието на тези интервюта се установява, че са използвани изразите, сравненията и оценките, посочени в обстоятелствената част на исковата молба, като спорен е въпроса дали е налице деликт или става въпрос за изразена оценка и отношение, в контекста на свободата на мнение.

Свободата на словото в различните й форми е един от основополагащите принципи на демократичното общество, прогласен и защитен от Конституцията на Република България. Тя обаче не е абсолютна, а ограничена до пределите предписани в чл. 39, ал. 2 и чл. 57, ал. 2 от Конституцията. Според първата норма правото на изразяване на мнение и разпространение чрез слово или друг начин не може да се използва за накърняване правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността, а с втората норма е въведена забрана за злоупотреба с права, както и упражняването им, ако се накърняват правата и законните интереси на други. От съдържанието на визираните норми е изводимо, че конституционно гарантираното право на всеки гражданин да изразява мнение чрез слово - писмено или устно търпи ограничение по изключение и само, за да се осигури защита на конкуриращ интерес и право и с цел охраната на други, също конституционно защитени права и интереси. Не се допуска ограничаването със закон на други, извън посочените в чл. 39, ал. 2 и чл. 57, ал. 2 КРБ основания. Ето защо, ако правото на мнение не се използва, за да се увреди доброто име на другиго, изразяването и разпространяването му не е противоправно и в този смисъл всякакви твърдения и мнения за дадена личност могат да се разпространяват свободно, ако не засягат честта и достойнството й. Константно в практиката на ВКС се приема, че негативните оценки по адрес на определено лице, не пораждат отговорност, освен ако не представляват обида, като оценъчните съждения не могат да се 3 проверяват за тяхната вярност, тъй като те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани само фактическите твърдения и са противоправни ако са клеветнически (в този смисъл и Решение № 204 от 12.06.2015 г., по гр.д.№ 7046/2014г., IV Г.О. на ВКС).

От събраните по делото доказателства, се установява, че в цитираните публикации и интервюта, посочени в обстоятелствената част на исковата молба, са използвани думи и изрази, които могат да се интерпретират в няколко насоки:

1 / В насока, създаваща внушения свързани с личността на ищеца, които са обидни и унизителни за него, като е използван израза „деребей“ . Използването на израза „деребей“ само по себи си не може да се определи като обидно твърдение, но в контекста, в който многократно е използван, създава асоциация за участие в дейност, която не е почтена или морална, както и за неправомерно натрупване на средства и липса на възпитание и култура. По същество обидата се изразява в изказвания, които са годни да накърнят честта и достойнството на пострадалия и според моралните норми, възприети от обществото, са неприлични, цинични, вулгарни, демонстриращи лично унизително отношение към определено лице. Визираният по-горе използван от ответника израз