Решение № 818 от 05.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 818 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Виктория В. Грънчарска Въззивно гражданско дело № 20231100511907 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 11526/03.07.2023 г. на СРС, 180 с-в по гр. д. № 49529/22 г. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД К. Н. С., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 831609046 сумите както следва: 106,46 лева – доставена топлинна енергия за периода м. 07.2019 г. – м.

04.2020 г., до обект с абонатен № 305819, представляващ ап. 17, находящ се в гр.

София, ж.к. „******** 6, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 12.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, 20,78 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 18.08.2022 г. и 25.00 лева – стойността на услугата за дялово разпределение за периода от м. 07.2019 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 12.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за доставена топлинна енергия, в частта за сумата от 140,45 лева за периода м. 10.2018 г. – м.06.2019 г., иска за моратовна лихва върху доставената топлинна енергия, в частта, за сумата от 40.64 лева и иска за сумата от 6,16 лева – мораторна лихва за периода от 31.08.2019 г. до 18.08.2022 г. върху главницата за услугата дялово разпределение, една част като погасени по давност, друга част като неоснователни.

Въззивната жалба е подадена от „Топлофикация София“ ЕАД. В нея се излагат оплаквания за неправилност на решението, в частта, в която исковите претенции са 1 отхвърлени като неоснователни. Излага съображения за допуснати от съда нарушения на материалния закон, а именно, че СРС неправилно приложил пар. 13 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение в Република България. Не е съобразил, че в периода от 13.03.2020 г . до 22.05.2020 г. погасителна давност не е текла, което довело до неправилен извод за погасяване на вземанията му по давност.

Моли се решението да бъде отменено в обжалваната част, като вместо него бъде постановено друго, с което исковите претренции бъдат уважени. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна К. Н. С. оспорва изцяло като неоснователна въззивната жалба. Излага, че твърдението на ищеца, че исковите претенции не били погасени по давност е неоснователно.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение правилността на решението в обжалваната част на въведените с въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира следното:

Единственият въведен от жалбоподателя довод е основателен, по следните мотиви:

По делото са представени Общи условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ1/27.06.2016г. на КЕВР. Ищецът (чиято е и доказателствената тежест) е представил доказателства, че същите ОУ са публикувани на 11.07.2016г., предвид на което и с оглед нормата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ съдът приема, че ОУ от 2016г. са влезли в сила от 11.08.2016г. Нормата на чл. 33 от ОУ на ищеца от 2016г. предвижда задължение на клиентите да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят.

Настоящият състав на съда намира, че независимо от практиката на ищеца след издаването на месечните фактури по прогнозна консумация и на изравнителната сметка да издава кредитни и дебитни известия и накрая обща фактура, давността за отделните месечни прогнозни задължения във връзка с нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. Ето защо, давността за фактурираните месечни вноски по прогнозна консумация започва да тече след изтичане на 45 дни от месеца, за който се отнася задължението.

При съблюдаване чл. 33 ОУ, в сила от 2016г., месечната фактура за задължения за ТЕ за м.05.2019г. е с падеж 45 дни след изтичането на м.05.2018г., т.е. 15.07.2019г.

Принципно тригодишният давностен срок за същото вземане би изтекъл на 2

15.07.2021г., но в случая обаче тригодишният период обхваща и периодът на обявено извънредно положение в РБ със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ДВ, бр. 28/28.03.2020г., в сила от 13.03.2020г.). Съгласно чл.

3, т. 2 от посочения закон, считано от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН.

Съгласно § 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. в ДВ, бр. 44 от 13.05.2020г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в Държавен вестник. Ето защо давностният срок в периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. спрял да тече и продължил да тече, считано от 21.05.2020г., като периодът от 69 дни следва да се добави след датата 15.07.2022г. При това положение давността за вземането за цена на доставена топлинна енергия за м.05.2019г. изтекла на 22.09.2022г., т.е. след завеждането на исковата молба в съда на 12.09.2022г.

В случая претендираните с исковата молба на ищеца вземания за месеците май и юни 2019г. също се явяват необхванати от погасителна давност, предвид на което вземанията на ищеца за цена на топлинна енергия за същите два месеца е дължимо.

Същите задължения обаче, видно от съдържанието на съобщение към фактура № 1005483778/31.07.2020г. и от неоспореното заключение на изслушаната ССчЕ са в размер на 0 /нула/ лева. Ето защо, макар и неправилно да е приложил пар. 13 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г., и за преодоляване на последиците и да не е съобразил, че в периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. давност не е текла, като краен резултат първоинстанционното съдебно решение, в частта, в която искът за цена на топлинна енергия е отхвърлен за месеците май и юни 2019г. като неосноветелен е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено от въззивния съд. За исковия период от м.10.2018г. до м.04.2019г. вземанията на ищеца за цена на доставена топлинна енергия са обхванати от погасителна давност. Поради това и първоинстанционното решение в обжалваната част, в която СРС е отхвърлил иска за цена на топлинна енергия, доставена през същия период и за акцесорната претенция за мораторни лихви по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Осъдителният иск за таксите за извършваната услуга за дялово разпределение изцяло е уважен от първоинстанционния съд в пълния претендиран от ищеца размер.

Отхвърлена е акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за същото вземане. И в същата тази отхвърлителна част, обжалвана от въззивника с въззивната жалба 3 решението е правилно, тъй като нормата на чл. 36, ал. 2 ОУ на ищеца от 2016г. предвижда обявяване по подходящ начин на клиентите на реда и начина на заплащане на услугата дялово разпределение. По делото не са ангажирани никакви доказателства за извършено от търговеца оповестяване на задълженията, предвид на което при дължимото от ищеца пълно и главно доказване по делото не се установява изпадането на ответника в забава. Ето защо, ищецът следва да понесе неблагоприятните последици на недоказването, като предявения иск за обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение бъде отхвърлен като неоснователен. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено и в частта по отхвърления иск за обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение.

В обобщение въззивната жалба се явява неоснователна. Първоинстанционното решение, в частта, в която СРС е отхвърлил исковете на ищеца е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Право на разноски има въззиваемият ответник, представляван от адв. Н. и претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. По делото обаче не са представени доказателства за реално направен разход за такова, предвид на което с решението си настоящият съдебен състав не присъжда разноски.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 381/09.01.2023г., в частта, в която са отхвърлени исковете на „Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 831609046 по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени срещу К. Н. С., ЕГН **********, за доставена топлинна енергия за сумата от 140,45 лева за периода м. 10.2018 г. – м.06.2019 г., иска за мораторна лихва върху доставената топлинна енергия, в частта, за сумата от 40.64 лева и иска за сумата от 6,16 лева – мораторна лихва за периода от 31.08.2019 г. до 18.08.2022 г. върху главницата за услугата дялово разпределение.

В частта в която исковете са уважени като необжалвано първоинстанционното решение е влязло в законна сила.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца Техем Сървисис ЕООД.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.

3 ГПК.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5