Решение № 8119 от 04.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8119 гр. София, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20251110142210 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от М. Г.

П. срещу С, с която са предявени обективно, кумулативно съединени осъдителни искове, както следва:

1. с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата в размер на 19865,54 лева, равняваща се на 10157,09 евро, представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение за периода от м.10.2024 г. до м.01.2025 г., ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба – 31.07.2025 г. до окончателното плащане, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 245, ал. 2 КТ за заплащане на сумата в размер на 1790,31 лева, равняваща се на 915,37 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 26.10.2024 г. до 30.07.2025 г.;

2. с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за сумата в размер на 18238,27 лева, равняваща се на 9325,08 евро, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 58 работни дни, ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба – 31.07.2025 г. до окончателното плащане, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 1311,99 лева, равняваща се на 670,81 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 23.01.2025 г. до 30.07.2025 г.

Ищецът твърди, че се намирал в трудово правоотношение с ответника, възникнало въз основа на трудов договор № 2016/205 от 27.05.2016 г., по което заемал длъжността „специалист, тестване софтуер“ при ответника с размер на основното брутно трудово възнаграждение от 6334,40 лева, съгласно Допълнително споразумение от 10.09.2024 г.

Поддържа, че със Заповед № 05/13.01.2025 г. на изпълнителния директор на С трудовото 1 правоотношение било прекратено на основание на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 22.01.2025 г. Сочи, че работодателят не изплатил в пълен размер дължимото му за периода от м.10.2024 г. до м.01.2025 г. нетно трудово възнаграждение, което възлизало на сумата от 19865,54 лева, както и дължимото му обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 58 дни, което се равнявало на 18238,27 лева. Поддържа, че дължимостта на посочените вземания били признати от работодателя с подписването на Погасителен план за разсроченото им изплащане от 26.02.2025 г. Навежда доводи, че ответникът е изпаднал в забава по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, поради което в негова тежест е възникнало задължението за заплащане на мораторна лихва върху непогасените вземания. По така изложените доводи предявява разглежданите искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който признава по основание и размер исковите претенции за неплатени трудови възнаграждения за периода м.10.2024 г. – м.01.2025 г. в общ нетен размер от 19865,54 лева и за обезщетение по чл. 224 КТ в нетен размер от 18238,26 лева, като признава по основание исковите претенции за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатените трудови възнаграждения за периода м.10.2024 г. – м.01.2025 г. до размера от 1467,93 лева и върху обезщетението по чл. 224 КТ до размера от 993,95 лева.

По искане на ищеца, заявено в проведеното на 29.04.2025 г. открито съдебно заседание, и на основание чл. 214, ал. 1 ГПК съдът е допуснал изменение на размерите на предявените акцесорни искове, като същите са намалени, както следва: искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 245, ал. 2 от КТ до сумата в размер на 1467,93 лева, чиято еврова равностойност възлиза на 750,52 евро, представляващи обезщетение за забава за периода 26.10.2024 т.-30.07.2025 г., и искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД до сумата в размер на 993,95 лева, чиято еврова равностойност възлиза на 508,19 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 23.01.2025 г. до 30.07.2025 г. върху обезщетението по чл.

224, ал. 1 от КТ.

Във връзка с така направено изменение, в съдебното заседание процесуалният представител на ответника е заявил, че признава предявените от ищеца искови претенции.

Съдът, като взе предвид, че признанието не противоречи на закона или на добрите нрави, както и че не може да се приеме, че е признато право, с което страната не може да се разпорежда, на основание чл. 237 ГПК намира, че са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на исковете.

По разноските:

С оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени и направените от ищеца разноски, като е налице искане от негова страна в тази насока, респективно ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 3800 лева, равняваща се на 1942,91 евро, за адвокатско възнаграждение, като размерът на последното кореспондира с нормативно определения минимален размер, съобразно предмета на делото. На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ищцовата страна е освободена от заплащането на държавна такса, поради което на съобразно чл.78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски районен съд и 2 дължимата държавна такса в размер на 1622,63 лева, равняваща се на 829,64 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА С, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, да заплати на М. Г. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: **, на основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 245, ал. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите, както следва: 19865,54 лева, равняваща се на 10157,09 евро, представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение за периода от м.10.2024 г. до м.01.2025 г., ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба – 31.07.2025 г. до окончателното плащане, 1467,93 лева, равняваща се на 750,52 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 26.10.2024 г. до 30.07.2025 г. върху вземането по чл. 128, т. 2 КТ, 18238,27 лева, равняваща се на 9325,08 евро, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 58 работни дни, ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба – 31.07.2025 г. до окончателното плащане, и 993,95 лева, равняваща се на 508,19 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 23.01.2025 г. до 30.07.2025 г. върху обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ.

ОСЪЖДА С, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, да заплати на М. Г. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3800 лева, равняваща се на 1942,91 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА С, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, да заплати по сметка на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 1622,63 лева, равняваща се на 829,64 евро, представляваща държавна такса за разглеждане на делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3