Решение № 102 от 10.05.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Велико Търново , 10.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно търговско дело № 20204001000336 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №171 от 21.07.2020г., постановено по т.д. №113/2019г., Окръжен съд-Габрово е осъдил Застрахователно дружество Евроинс АДгр.София да заплати на Н. И. П. от гр.Габрово сумата от 24 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 06.12.2015г. в гр.Габрово, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.12.2015г. до окончателното й изплащане. Отхвърлил е иска за неимуществени вреди в останалата част-до пълния предявен размер от 27 000 лева т.е. за разликата от 3 000 лева, като неоснователен. Осъдил е Застрахователно дружество Евроинс АД-гр.София да заплати на Н. И. П. от гр.Габрово сумата от 432,50 лева, обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на ПТП-то настъпило на 06.12.2015г. в гр.Габрово, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.12.2015г. до окончателното й изплащане. Осъдил е Застрахователно дружество Евроинс АД-гр.София да заплати на Държавата 1 държавна такса в размер на сумата 977,73 лева по сметката на Габровския окръжен съд, върху уважения иск, както и сумата 5,00 лева за служебното издаване на изпълнителен лист. Осъдил е Застрахователно дружество Евроинс АД-гр.София да заплати на Окръжен съд-Габрово сумата от 222,22 лева, направени разноски от касата на съда. Осъдил е Н. И. П. да заплати на ЗД Евроинс АД-гр.София сумата от 38,50 лева, направени разноски по делото по съразмерност. Осъдил е Н. И. П. да заплати на ЗД Евроинс АД-гр.София сумата от 200 лева, за юрисконсултско възнаграждение. Осъдил е на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата Застрахователно дружество Евроинс АД-гр.София да заплати на адвокат Г.И. Н., от Габровската адвокатска колегия, сумата 1 250 лева, адвокатско възнаграждение.

Против решението са постъпили две въззивни жалби, съответно от ищцата Н.П. и от ответника Застрахователно дружество Евроинс АДгр.София.

Въззивницата ищца моли

Апелативният съд да отмени първоинстанционното решение на Окръжен съд-Габрово в частта му, с която е отхвърлил предявения иск за неимуществени вреди за сумата над 24 000 лева до претендирания размер от 27 000 лева, като неправилно и вместо него да постанови друго решение по съществото на спора, с което да осъди ответника да й заплати още сумата от 3 000 лева, до пълния претендиран размер, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането.

Моли с оглед на това решение по съществото на спора, с което да бъде уважена въззивната й жалба, Апелативният съд да й присъди всички направени по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение за Първа и за Въззивната инстанция.

Прави оплакване, че първоинстанционното решение било неправилно само в частта в която Първоинстанционният съд бил приел, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата. От заключенията на СМЕ и на САТЕ се установявало, че при конкретния удар-в дясната странична част на купето-предпазният колан не е от съществено значение, както и че с оглед скоростта на движение на автомобила от 52 км/ч и наличието на поставен обезопасителен колан не би било от съществено значение, в смисъл че травматичното увреждане на дясната ръка на пътника, 2 возещ се на предната дясна седалка при преобръщането на автомобила в дясно, също ще се получи. Позовава се на конкретни съдебни решения, като счита че за аналогични случаи съдилищата са присъждали по-високо по размер обезщетение.

Въззивницата ищца, чрез процесуалния представител адвокат Г.Н., в съдебното заседание на Апелативния съд поддържа изцяло жалбата си.

В писмен отговор и в писмена защита, ответникът ЗД Евроинс АДгр.София, чрез юрисконсулт Б. Г., моли Апелативният съд да потвърди решението на Окръжен съд-Габрово в обжалваната от ищцата негова част, като правилно и да остави въззивната жалба на ищцата без уважение, като неоснователна.

От приетите по делото експертизи се установявало, че пострадалото лице е пътувало в лекия автомобил без поставен предпазен колан, което негово неправомерно поведение било в пряка причинна връзка с настъпилите травматични увреждания, които ако ищцата е била с предпазен колан, биха били по-малки. Правилно Първата инстанция била приела съпричиняване.

Втората въззивна жалба е подадена от ответника Застрахователно дружество Евроинс АД-гр.София, представлявано от изпълнителните директори Р. Б. и Е. И., чрез процесуалния представител юрисконсулт Б. Г..

Въззивникът ответник моли Апелативният съд да отмени първоинстанционното решение на Габровския окръжен съд в частта, с която са осъдени да заплатят на ищцата неимуществени вреди за сумата над 12 000 лева до присъдения размер от 24 000 лева, както и в частта, с която се присъжда обезщетение за имуществени вреди за сумата над 32,50 лева до присъдения размер от 432,50 лева.

Счита, че с показанията на майката на ищцата, разпитана като свидетел, се установявало грубо и непрофесионално отношение на персонала на лечебното заведение към същата, което й било причинило стрес, за който застрахователят не следвало да отговаря, поради липсата на причинна връзка между него и ПТП-то. Същата свидетелка установявала, че местната упойка била поставена на лявата ръка на ищцата, а манипулацията била извършвана 3 на дясната й ръка, поради което претърпяла болки и страдания, които също не са в причинна връзка с ПТП-то. Застрахователят твърди, че увреденото лице не било положило достатъчно усилия за възстановяване на собственото си здраве, тъй като не провело рехабилитация и физиотерапия, които според вещото лице били необходими. Окръжният съд неправилно бил приел, че увреждането пречело на професионалното развитие на Н.П., напротив то по никакъв начин не влияело на развитието на ищцата в професионален план.

Според жалбоподателя ответник освен че не били обсъдени правилно събраните по делото доказателства от Окръжния съд, същият не се съобразил със съдебната практика, съгласно която за аналогични случаи били присъждани по-ниски обезщетения. В случая справедливото обезщетение за неимуществени вреди било 15 000 лева при 20% съпричиняване от страна на пострадалата, поради което следвало да й се присъдят само 12 000 лева.

Неправилно Окръжният съд бил присъдил в полза на ищцата сумата 400 лева, която тя заплатила за избор на екип. Тъй като това е неин личен избор, този разход не е включен в пакета здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, поради което ищцата трябва да си го плати, без да й бъде възстановявана тази сума от застрахователя.

В писмена защита юрисконсулт Б. Г. отново поддържа въззивната жалба на ЗД Евроинс АД и оспорва въззивната жалба на ищцата.

Претендира за заплащане на направените разноски в тази инстанция, а именно за присъждане на сумата 248 лева-заплатена държавна такса, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 150 лева.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Въззивницата ищца, в писмен отговор и в открито съдебно заседание, оспорва изцяло жалбата на ЗД Евроинс АД-гр.София.

Като разгледа направените във въззивните жалби оплаквания, възраженията в отговорите, съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение в границите на правомощията си, Апелативният съд приема за 4 установено следното:

Въззивните жалби са допустими.

При обсъждане на тяхната основателност приема за установено следното.

Ищцата Н. И. П. от гр.Габрово твърди в исковата молба и по делото, че вследствие на ПТП, настъпило на 06.12.2015г. в гр.Габрово, й били причинени множество телесни повреди. Виновен за ПТП-то бил водачът И. Н.

Ч. на лекия автомобил Шевролет, с рег.№ ЕВ 52****, в който пътувала на предна дясна седалка, тъй като нарушил правилата за движение, поради което по непредпазливост й причинил средна телесна повреда – престъпление по чл.343 ал.1 б.Б от НК. Било образувано досъдебно производство, по което не бил изготвен обвинителен акт, а същото приключило с прекратяване с нарочно постановление на наблюдаващия прокурор, тъй като пострадалата заявила, че не желае виновното лице да бъде наказвано. Видно било от констативния протокол, че водачът на лекия автомобил го управлявал с несъобразена скорост от 57,5 км/ч, тъй като навлязъл в остър ляв завой, при мокра настилка на пътното платно, гъста мъгла и разрешена с пътен знак скорост от 50 км/ч, което поведение на управляващия съставлява нарушение на чл.20 от ЗДвП и вследствие на посоченото неправомерно поведение на Черневски, автомобилът напуснал пътното платно, ударил се в група храсти, пропаднал по скат, намиращ се 4,2 метра под нивото на асфалта, преобърнал се на дясната си страна и се установил на таван. Вследствие на инцидента ищцата получила следните телесни увреждания, а именно: охлузвания на главата и на дясната ръка, многофрагментно разместено счупване на костите на дясната предмишница. Веднага била приета в МБАЛ-гр.Габрово.

Извършена била хирургическа интервенция, при която й били поставени метални игли, била в болницата от 06.12. до 08.12.2015г., по-късно иглите били извадени, също оперативно. Травмите се отразили негативно и на психическото й състояние, тъй като мечтата й била да се занимава с дизайн на облекла и рисувала с дясната ръка-тя била активната й ръка. Отделно от това й били причинени и по-леки увреждания като натъртвания, отоци, охлузвания, болезненост. Получени били усложнения в следоперативния период и при възстановяването. Функциите на дясната й ръка и понастоящем 5 не били възстановени напълно. Имала трудности при служене с дясната ръка.

Бил останал козметичен дефект на същата. През целия възстановителен период била на обезболяващи лекарства. В началния възстановителен период имала нужда от чужда помощ в бита си – за приготвяне на храна, обличане.

Предвид изложеното ищцата моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответното Застрахователно дружество да й заплати сумата от 27 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за търпените от нея болки и страдания в резултат на процесното ПТП, както и сумата 432,50 лева, обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на същото ПТП, заедно със законната лихва върху тези две суми, считано от датата на деликта-06.12.2015г.- до окончателното им изплащане. Претендира за присъждане на направените разноски по делото, включително за определяне по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокатско възнаграждение на процесуалния й представител.

В допълнителна искова молба ищцата оспорва възражението, направено от ответника, че не е налице валидно застрахователно правоотношение.

Законодателят въвеждал забрана за прекратяване на застрахователен договор за гражданска отговорност, както и да откаже плащане на увредените лица, или да намали размера на застрахователното обезщетение, дори ако неточно обявеното или премълчано обстоятелство е оказало въздействие за настъпване на събитието или за увеличаване размера на вредата. В този смисъл било ТР №1/07.03.2019г. на ОСТК на ВКС. Неоснователно било възражението на застрахователя, че претендираният размер застрахователно обезщетение бил завишен. Нямало съпричиняване от страна на ищцата.

Неоснователно било възражението на ответника, че не й се дължала платената от нея сума за екип, тъй като същият бил в пряка връзка с травмата и необходимостта от оперативна интервенция.

Ответното Застрахователно дружество Евроинс АД-гр.София, в писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК и по делото, заявява, че счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Към датата на инцидента не било налице валидно застрахователно правоотношение, тъй като в процесната полица било посочено, че застрахованото МПС е без регистрация, като вероятно същото било ново придобито, подлежащо на постоянна регистрация, за чието 6 придвижване на собствен ход били необходими транзитни номера. В тези случаи и съгласно чл.262 ал.1 от КЗ /отм./ срокът на задължителната застраховка бил 30 дни, след което собственикът бил длъжен да регистрира автомобила с постоянна регистрация и да уведоми застрахователя в 7-дневен срок. Неизпълнението на това задължение водело автоматично до прекратяване на застрахователния договор и в случая застрахователят дължал застрахователно обезщетение до 18.10.2015. Ако съдът приеме, че застрахователният договор е валиден към 06.12.2015г., оспорва че съществува причинно следствена връзка между произшествието и увреждането. Оспорва наличието на вина у водача на същия. Оспорва изложените в исковата молба причини за настъпване на ПТП-то. Механизмът на ПТП-то не отговарял на ищцовите твърдения. Не била доказана причинна връзка между инцидента с лекия автомобил и травматичните увреждания, които ищцата твърди че е получила. Евентуално прави възражение за прекомерно и неоснователно завишена по размер претенция. Прави възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищцата, тъй като същата не била с поставен предпазен колан. Оспорва претенцията за имуществени вреди. Застрахователят не дължал на ищцата заплатената от нея сума за избор на екип. Не било задължително тя да си избере екип и поради това този неин разход следва да остане за нейна сметка. Не било доказано, че в случая е било необходимо ищцата да закупува ортези и бандажи.