Решение № 565 от 30.10.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 565 гр. Велико Търново, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Йовчева като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно частно гражданско дело № 20244100500939 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 274 и сл. вр. с чл. 419, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба от „ТЕРА АГРО 2013“ ЕООД, ЕИК 202404748, гр.

Свищов, представлявано от управителя Е. Г. Ц. – управител, „ТЕДИ СТИЛ 2007“ ЕООД, ЕИК 104688958, със седалище/адрес управление гр. Свищов, представлявано от управителя Теодора Петрова Неделчева и Е. Г. Ц. с ЕГН ********** от гр. С., против Разпореждане № 618/02.08.2021 по Ч. гр. д. № 579/2021 г. по описа на Районен съд Свищов, за издаване на Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 317/02.08.2021 г.

Считат обжалвания съдебен акт за неправилен, необоснован и постановен в нарушение на закона. Твърдят, че представеният от кредитора договор от 03.07.2020г. и споразумението от 20.11.2020г. не са годни да удостоверят подлежащо на изпълнение в вземане, за каквото е издадена заповедта за незабавно изпълнение, тъй като сумата се претендира като задатък – в двоен размер на заплатената продажна цена, а такава уговорка в нотариално заверените уговорки между страните няма. Излага, че тези документи не установяват и развалянето на договора, както и че за длъжника към момента на подаване на заявлението не е бил изтекъл срокът за изпълнение, за да има кредитора право да разваля договора. Оспорват възможността претенцията да се насочва към двамата поръчители, тъй като не са били информирана на волята на кредитора да разваля договора и да претендира задатък. Считат, че 1 заповедният съд не е следвало да постановява незабавно изпълнение на вземането. Молят да се отмени обжалваното разпореждане, а издадения изпълнителен лист да бъде обезсилен.

Преписи от жалбата са връчени на заявителя „ЕВРОАГРОИМПЕКС” ЕООД, ЕИК 200241843, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от управителя Г. М.Р. – управител, депозира писмен отговор.

Оспорва жалбата като неоснователна и обосновава искане за оставянето й без уважение. Счита за недоказани възраженията по въведените от жалбоподателя. Изтъква, че са налице всички предпоставки за издаване на заповед за незабавно изпълнение изпълнителен лист, тъй ката документът по чл. 417 от ГПК е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжниците, което е изискуемо. По възражението, че не е упражнено надлежното правото на кредитора да развали договора заема становище, че това е установено от изпратеното от кредитора до официалния мейл на длъжника електронно писмо.

Съдът, след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и против подлежащ на обжалване акт, е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Заповедното производство е образувано по заявление подадено "Евроагроимпекс " ЕОО, срещу тримата жалбоподатели като длъжници за солидарното им осъждане за сумата от 80 000 лв., представляваща част от двойния размер на заплатен задатък по договор за покупко-продажба на царевица, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 23.7.2021г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото – сумата 1600,00 лева за държавна такса и сумата 4800,00 лв. за адвокатско възнаграждение По подаденото заявление, заповедният съд се е произнесъл, като е издал обжалваното разпореждане, въз основа на което е издадена Заповед № 317/02.08.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с което е разпоредил длъжниците да заплатят на кредитора претендираните в заявлението суми.

За издадената заповед длъжниците „Тера Агро 2013“ ЕООД и „Теди Стил 2007“ЕООД и Е.Ц. са били уведомени с покани за доброволно изпълнение от ЧСИ Силвия Косева на 31.08.2021 г., издадена по изп.д. № 20214150100579.

Видно от съдържанието на ПДИ, с нея на длъжниците е връчен и препис от изпълнителния лист и ЗНИ, като е посочено и ЧГрД, по което са издадени.

Възражение против издадената заповед е постъпило общо от тримата длъжници, заведено в деловодството на Районен съд Свищов с вх. № 3048/29.09.2021 г., т.е. в едномесечния срок. С вх. № 3055/30.09.2021г. е постъпила настоящата жалба.

С разпореждане № 907 от 13.08.2024 г. заповедният съд е уведомил е заявителя за постъпилото възражение и е указал в едномесечен срок да бъде 2 предявен иск срещу длъжника, както и да бъде внесена дължимата държавна такса, какъвто видно от материалите по делото е предявен пред ВТОС.

Предмет на обжалване е разпореждането за незабавно изпълнение.

Съдът при въззивния контрол за правилност на разпореждането, съобрази следното:

Депозираната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 419 ГПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол акт на заповедния съд. Разгледана по същество жалбата е основателна.

В заявлението се сочи, че документът, от който произтича вземането е Споразумение с нотариална заверка на подписите от 20.11.2020г. peг.

№4800/20.11.2020 г. на нотариус Иванка Ангелова, peг. №295 на НК и др.

Според текста на споразумението, между заявителя и първия длъжник „Тера Агро 2013“ ЕООД са налице договорни отношения по договор от 03.07.2020г. за продажба на царевица, които се преуреждат със споразумението. С последното длъжникът като подавач по договор признава, че не е изпълнил задължението си по договора за доставка на царевица, както и че е получил от купувача – заявител, сумата от 80 500 лв. – пълната продажна цена. Страните се съгласяват, че ще се достави друга стока – 350 метрични тона царевица реколта 2021г., вместо 2020г. и 250 метрични тона пшеница реколта 2021г. със срок за доставката 5.09.2021г. за царевицата и 15.07.2021г. за пшеницата. Със споразумението другите двама длъжници встъпват като солидарни длъжници на страната на продавача, като декларират, че са запознати с всички негови задължения, вкл. че в случай на неизпълнение в уговорения срок за доставка, кредиторът има право да се откаже от договора и и да претендира сумата от 161 000 лв. – двойния размер на авансово платения зададък. Всички страни по споразумението са го подписали, като подписите им са заверени нотариално.

Договорът между заявителя и първия длъжник е представен, но същият не е документ по чл. 417, т.3 от ГПК.

С разпореждането заповедният съд е уважил заявлението като е издал заповед за изпълнение на парично задължение за претендираните суми, допуснал е незабавно изпълнение на заповедта. Издаден е изпълнителен лист.

Въз основа на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20214150100579 по описа на ЧСИ Силвия Косева, рег. № 809 на КЧСИ, с район на действие района на ОС-Велико Търново. На 30.08.2021 г. ЧСИ е уведомил длъжниците за процесната заповед за изпълнение при връчване на покана за доброволно изпълнение на задължението.

На 29.09.2021 г., т.е. в законоустановения срок, длъжниците са подали възражение по чл. 414 ГПК, с което са оспорили съществуването на вземането по заповедта за изпълнение, както и частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение. Към настоящия момент е образувано дело по предявения установителен иск за вземането.

От правна страна, съдът намира следното:

3

Съгласно чл. 419, ал. 3 ГПК преценката на съда относно законосъобразността на разпореждането за незабавно изпълнение обхваща предпоставките по чл.

418, ал. 2, изр.1 и, ал. 3 ГПК и преценката за наличие на неравноправна клауза.

Съгласно чл. 418, ал. 2, изр. 1 изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, а съгласно, ал. 3 на същия текст, когато според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат удостоверени с официален или с изходящ от длъжника документ.

Представеното от заявителя Споразумение по вид е документ с нотариална заверка на подписите на страните, поради което е сред документите по чл. 417 от ГПК.

Основателно е възражението на жалбоподателите, че споразумението не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане:

Вземането следва да е индивидуализирано по вид размер, кредитор и задължено лице, както и за да е изискуемо – да има падеж. В споразумението е индивидуализирано по този начин единствено задължението за доставка, което не е предмет на заявлението. Задължение за заплащане на неустойка като задатък в двоен размер е изброено при задълженията на доставчика, за които встъпващите в дълг декларират да са уведомени. Дори и там това задължение е поставено под условие – да е налице неизпълнение от страна на доставчика и кредиторът да е упражнил правото си да развали договора.

Сбъдването на тези две допълнителни условия не се установява от документа по чл. 417 от ГПК, а не са представени други документи по чл. 418, ал.3 от ГПК - официален или с изходящ от длъжника документ, който да ги установява. Неоснователни са доводите на заявителя, че уведомяването на първия длъжник на електронен адрес за упражняване правото на разваляне следва да се приравни на изходящ от длъжника документ, предвид липсата на каквото и да било волеизявление от страна на длъжника. Както бе посочено по-горе, в производството по чл. 419 ГПК съдът не се произнася относно съществуването на вземането, а само проверява дали документът, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение, е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

По изложените съображения настоящия въззивен съдебен състав намира, че приложеното към заявлението споразумение не удостоверява съществуващо и подлежащо на изпълнение вземане срещу жалбоподателите, поради което частната въззивна жалба се явява основателна, а атакуваното разпореждане следва да бъде отменено.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 618/02.08.2021 по Ч. гр. д. № 579/2021 г. по 4 описа на Районен съд Свищов, в частта с която е допуснато незабавно изпълнение на Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 317/02.08.2021 г., издадена в полза на „Е ВРОАГРОИМПЕКС” ЕООД, ЕИК 200241843, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от управителя Г. М. Р. – управител и е разпоредено издаване на ИЛ въз основа на нея, вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ инкорпорираната в Заявление по чл.417 ГПК вх. № 2294/23.07.2021г. при РС Свищов от „ЕВРОАГРОИМПЕКС” ЕООД, ЕИК 200241843, със седалище и адрес на управление гр. София, молба за допускане на незабавно изпълнение на заповед по чл.417 ГПК, по която е образувано ЧГр.д. № 579/2021 г. по описа на Районен съд Свищов, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист № 203/16.08.2021г, издаден въз основа на Заповед за незабавно изпълнение № 317/02.08.2021 г. по ЧГр.д. № 579/2021 г. по описа на РС Свищов.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5