Определение № 670 от 18.12.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 670 гр. София, 18.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П. Д. Петков

Членове:

Кристина Ив. Т.а

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря М. Д. Абаджиева Господинова в присъствието на прокурора Л. Т. М. като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно частно наказателно дело № 20251800600810 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 318 и следващите , във вр. с чл. 306 ал.

3, вр. ал. 1, т. 1 от НПК.

С протоколно определение от 13.10.2025 г. на Районен съд – И., постановено по н.о.х.д. № 507/2025 г. по описа на същия съд, на основание чл.

343б ал. 5 НК, първоинстанционният състав е осъдил обвиняемия П. Я. Я. да заплати сумата от 8 700,00 лева, представляваща равностойността на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъпленията по чл. 343б, ал. 1 НК, за което е признат за виновен.

Срещу така постановеното определение е постъпила въззивна жалба от обвиняемия П. Я. Я., чрез защитника му – адв. М. З., с молба същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон. В жалбата се излагат подробни доводи за липса на пропорционалност между тежестта на осъщественото от обвиняемия престъпно деяние и осъждането му да заплати равностойността на автомобила, а именно 8 700,00 лева, който размер се явявал прекомерен.

Посочва се, че мярката предвидена в закона – отнемане на превозното средство или присъждане на равностойността му, по своята същност представлявала наказание „конфискация на имуществото“ на осъденото лице.

Районният съд не бил обосновал обжалваното определение, като не е обсъдил дали са нарушени принципите на пропорционалност, справедливост и равенство на гражданите. Оспорва се и стойността на автомобила, която според жалбоподателя е определена произволно от съда, без да се съобрази обстоятелството, че същия е многогодишен, стар и овехтял товарен автомобил, със значителни амортизации и дефекти.

1

В съдебното заседание пред настоящата инстанция, защитникът на обвиняемия П. Я. Я. - адв. М. З., поддържа въззивната си жалба, на изложените в нея съображения. Поддържа и основното си оплакване за несъразмерност на наказанието. Посочва също, че вещото лице неправилно е определило стойността на автомобила, като не е извършил оглед на същия и не е отчетена амортизацията му.

Представителят на Софийска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и пледира за потвърждаване на обжалваното определение.

Обвиняемият П. Я. Я., редовно призован за въззивното съдебно заседание, не се явява и не се възползва от правото си на становище по същество и правото на последна дума.

Софийският окръжен съд, като съобрази изложеното в жалбата, доводите на страните в съдебно заседание и данните по делото, намира следното:

Първоинстанционното производство е било образувано по повод внесено от Районна прокуратура – гр. С., ТО – И. споразумение за решаване на делото в досъдебното производство, изготвено на основание чл. 381 ал.1 от НПК, между прокурор от РП С. – ТО И., обвиняемия П. Я. Я. и неговия защитник – адв. М. З..

С определение от 13.10.2025 г., състав на РС И. е одобрил по реда на чл.

382 от НПК, така внесеното споразумение за решаване на делото, като с него е признал обвиняемия П. Я. Я. за виновен в извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което му е наложил наказание – лишаване от свобода за срок от 4 месеца, отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години, както и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 1 година и 4 месеца.

С определение от същата дата в процедура по реда на чл. 306 ал. 1, т. 1 от НПК, първостепенният съд се е произнесъл по въпроса, касаещ приложението на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5, вр. ал. 3 от НК, относно лек автомобил марка „Форд”, модел „Транзит”, с рег. № *******, послужил за извършването на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, като е присъдил неговата равностойност. Приел е, че доколкото се касае за мярка по чл. 53 НК, съдът няма право на преценка относно приложението на закона и съобразявайки експертното заключение по допуснатата в хода на досъдебното производство експертиза е присъдил заплащането на сумата от 8 700,00 лева.

Според настоящият състав на въззивния съд, този съдебен акт на първата инстанция е правилен и законосъобразен, т.е. напълно правилно и законосъобразно първият съд е намерил наличието на основанията за приложение на разпоредбата на чл. 343б ал. 5 НК, във връзка с осъждането на подсъдимия П. Я. за престъпление по чл. 343б ал. 1 НК. Правилно също така, първият съд е сторил това в производство по чл. 306 ал.1, т. 1 НПК, доколкото регламента на чл. 383 ал. 2 НПК предвижда, че съдебното произнасяне по прилагането на чл. 53 НК, следва да се извърши именно по този ред.

Известно е, че разпоредба на чл. 343б, ал. 5 НК предвижда отнемане в полза на държавата на моторното превозно средство, послужило за 2 извършване на престъплението по ал. 1-4, когато е собственост на дееца, и присъждането на неговата равностойност - когато деецът не е изключителен собственик. Без съмнение тази имуществена санкция на дееца е вид принудителна мярка по чл. 53 НК и като такава същата несъмнено не представлява наказание по смисъла на НК. Същата следва да бъде приложена императивно от решаващият съд във всички случаи на осъждане за престъпление по чл. 343б ал. 1-4 от НК.

Обстоятелството, че лекият автомобил е използван за извършване на престъплението не е достатъчно, за да бъде постановено отнемането му в полза на държавата, на основание чл. 343б ал. 5 НК. Законодателят е предвидил кумулативно и следващото изискване – вещта да е изключителна собственост на подсъдимия. Тъкмо тази предпоставка в случая не е налице.

От събраните по делото доказателства, се установява, че процесният лек автомобил, послужил за извършването на транспортното престъпление, за което е бил признат за виновен и съответно осъден П. Я., е собственост на друго лице – „Е. - Г.” АД. Предвид това, законосъобразно първият съд е приел, че приложение следва да намери втората алтернативна хипотеза на чл. 343б ал. 5 от НК, като е присъдил пълната равностойност на процесното превозно средство.

Не могат да бъдат възприети доводите на защитата за непропорционалност и несъразмерност на нормата на чл. 343б ал. 5 от НК с осъщественото от обвиняемия престъпно деяние. отнемането по чл.343б, ал.5 от НК е една принудителна мярка от вида на мерките по чл. 53 от НК, различна от видовете наказания по чл. 37 от НК, поради което за нея не се прилагат правилата за наказанието, включително същата не следва да се съобразява с тежестта на извършеното престъпление. Това означава, че в тези случаи правата на дееца могат да бъдат засегнати в значително по-висока степен. Следва да се отбележи също така, че нормата на чл. 343б ал. 5 НК е приета с оглед динамиката на разпространение на престъпленията от този вид, като се явява необходима за постигане на легитимна цел – опазване на живота и здравето на участниците в движението и намаляване на пътния травматизъм в държавата.

Погрешно защитата изтъква, че нормата на чл. 53 НК е наказание.

Правната доктрина и съдебната практика са безпротиворечиви, че тази мярка притежава санкционен, превантивен характер, но не е наказание, въпреки репресивния си елемент. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че разпоредбата на чл. 53 НК се прилага независимо и отделно от наказателната отговорност, но винаги само при извършено престъпление. В този смисъл юридически ирелевантно е и защитното възражение, че прилагането на въпросната мярка, не е било подчинено от първостепенния съд на правилата за индивидуализация на наказанието в НК и не е съобразена с тежестта на процесното деяние. Този въпрос при мерките по чл. 53 НК е решен дефинитивно, тъй като те са отговор, държавна реакция с елемент на държавна принуда при регулиране на определени обществени отношения, каквито са процесните – безопасността на транспорта. В тази връзка настоящият състав на въззивния съд счита, че принципът за 3 пропорционалност, залегнал в мотивите на решение № 8 от 15.11.2019 г. на КС на РБ, е спазен.

На следващо място, както правилно е посочил и районният съд, разпоредбата на чл. 343б ал.5 от НК е въведена от законодателят императивно.

Поради това неприлагането й, обосновано с принципа на съразмерност или пропорционалност, би означавало отказ да се приложи действащ закон и би поставило в неравнопоставено положение извършителите на едно и също престъпление.

Противно на доводите на защитата равностойността на лекия автомобил е определена по експертен път след оглед от вещото лице и при съобразяване на вида, състоянието и амортизацията му. Настоящият състав на СОС не констатира порок в експертното заключение, който да води до неправилност или необоснованост на същото, поради което с основание е било кредитирано от контролирания съд. Поради това неоснователно се явява поддържаното възражение, че определената равностойност на процесния автомобил е прекомерна и определена произволно.

Гореизложеното от своя страна обуславя и заключителният извод на въззивната инстанция, че атакуваното определение на районния съд е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 13.10.2025 г. на Районен съд – И., постановено по н.о.х.д. № 507/2025 г. по описа на същия съд, с което на основание чл. 343б ал. 5 НК, обвиняемият П. Я. Я. е осъден да заплати сумата от 8 700,00 лева, представляваща равностойността на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъпленията по чл. 343б, ал. 1 НК, за което е признат за виновен.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 670 гр. София, 18.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П. Д. Петков

Членове:

Кристина Ив. Т.а

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря М. Д. Абаджиева Господинова в присъствието на прокурора Л. Т. М. като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно частно наказателно дело № 20251800600810 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 318 и следващите , във вр. с чл. 306 ал.

3, вр. ал. 1, т. 1 от НПК.

С протоколно определение от 13.10.2025 г. на Районен съд – И., постановено по н.о.х.д. № 507/2025 г. по описа на същия съд, на основание чл.

343б ал. 5 НК, първоинстанционният състав е осъдил обвиняемия П. Я. Я. да заплати сумата от 8 700,00 лева, представляваща равностойността на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъпленията по чл. 343б, ал. 1 НК, за което е признат за виновен.

Срещу така постановеното определение е постъпила въззивна жалба от обвиняемия П. Я. Я., чрез защитника му – адв. М. З., с молба същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон. В жалбата се излагат подробни доводи за липса на пропорционалност между тежестта на осъщественото от обвиняемия престъпно деяние и осъждането му да заплати равностойността на автомобила, а именно 8 700,00 лева, който размер се явявал прекомерен.

Посочва се, че мярката предвидена в закона – отнемане на превозното средство или присъждане на равностойността му, по своята същност представлявала наказание „конфискация на имуществото“ на осъденото лице.

Районният съд не бил обосновал обжалваното определение, като не е обсъдил дали са нарушени принципите на пропорционалност, справедливост и равенство на гражданите. Оспорва се и стойността на автомобила, която според жалбоподателя е определена произволно от съда, без да се съобрази обстоятелството, че същия е многогодишен, стар и овехтял товарен автомобил, със значителни амортизации и дефекти.

1

В съдебното заседание пред настоящата инстанция, защитникът на обвиняемия П. Я. Я. - адв. М. З., поддържа въззивната си жалба, на изложените в нея съображения. Поддържа и основното си оплакване за несъразмерност на наказанието. Посочва също, че вещото лице неправилно е определило стойността на автомобила, като не е извършил оглед на същия и не е отчетена амортизацията му.