Решение № 1636 от 07.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1636 гр. Пловдив, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20255330103422 по описа за 2025 година

Производството е образувано е по предявени искове по член 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК, вр. член 79, ал.1, пр.1 ЗЗД от ДФ ЗЕМЕДЕЛИЕ, БУЛСТАТ 121100421 против К.

В. И., ЕГН ********** и В. Г. И., ЕГН **********, в качеството им на наследници на починалия длъжник Г. Д. И., ЕГН ********** за признаване за установено съществуването на парично вземане, обективирано в издадени Заповед №***** за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изп. лист № *****г., издадени по ч. гр.д. № 8949/206г. по описа на РС П. и в заповед №*****за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изп. лист №******., издадени по ч. гр.д. № 8949/2016г. по описа на РС П. въз основа на извлечение от задължение по партида на длъжника по договор № *****г. за предоставяне на кредити на животновъдите за отглеждане на селскостопански животни и анекс №*****. и анекс № ******г., което вземане е дължимо разделно и поравно от двамата длъжника.

В исковата молба се твърди, че между ДФ „Земеделие“ и Г. Д. И. са сключени Договор № *****2 г., а в последствие и два анекса, съответно от ****** г., по силата на който договор на И., в качеството му на земеделски производител, на основание чл.

12, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1, б. „б“ от Закона за подкрепа на земеделските производители (ЗПЗП) и решения на УС на ДФ „Земеделие“ от *****г. е предоставен кредит на животновъдите за отглеждане на селскостопански животни (*******) в размер на 3430 1 лева, предоставени по банковата му сметка, като длъжникът е поел задължението да я върне в срок до 29.11.2013 г., съгласно раздел 1, т. 1.4 и раздел III, т. 3.1.6. При неизпълнение на задълженията се дължала и лихва за забава съгласно раздел IV, т. 4.1., а годишната лихва върху главницата била предвидена да е в размер на 6%.

Твърди се условията по договора да са били предоговорени с Анекс № ******., според който страните са се съгласили срокът за връщане на кредита да бъде удължен до ***** г., а с нов анекс от №*** към Договор за кредит № *****г.. отново били променени сроковете за връщане на кредита и била предоговорена дължимата договорна лихва. посочено е, че крайния падеж на задължението бил определен на **** г., като за периода от 26.11.2014 до 25.11.2015 г. било предвидено задължение за лихва в размер на 4 %.

Излагат се твърдения за пълно неизпълнение на поетите задължения от страна на длъжника.

Излага се, че срещу длъжника били издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК с № ****г.. за сумите о т 3430.00 лева - главница по договора от 07.12.2012 г. и анексите към него, ведно с 487.40 лева представляващи общия размер на годишна лихва за периода 12.12.2012 25.11.2015 г., като в тази сума са калкулирани лихва 6 % съгласно договора, 4.5 % от Анекс №**** и 4% от Анекс № **** както и 165.16 лева - законна лихва за забава за периода 25.11.2015 - 16.05.2016 г., както и законна лихва върху главница от дата на подаване на заявление (18.05.2016 г.) до пълно погасяване и разноски по делото - 81.65 лева държавна такса и 515.78 лева юрисконсултско възнаграждение и изп. лист № **** г . за същите суми, както и били издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК с №**** г.. за законната лихва върху главницата от 3430 лева и изп. лист № *****г. за същата сума, които били издадени по ч. гр.д. № 8949/2016г. по описа на ІІ гр.с. на РС П. Посочва се, че въз основа на издадените документи били образувани изп. дело с № ******г. и изп. д № **** г. по описа на ******., с рег. №*** към КЧСИ и с район на действие - Окръжен съд гр. П., по които дела били предприемани принудителни действия, прекъсващи давността.

Твърди се, че на ищеца били дадени указания от заповедния съд за предявяване на уст. иск за установяване на паричното вземане след постъпили възражения от законните наследници на починалия длъжник, като в едномесечния срок бил предявен и настоящия уст. иск.

Ответниците са подали писмени отговори, с които са оспорили вземането, с твърдението, да е погасено по давност.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна 2 следното:

Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 422 ГПК.

В тежест на ищеца е да докаже, че обстоятелствата, от които произтича вземането му, което в настоящия случай е доказано от приложените документи Договор № ******., който договор не е оспорен от ответниците, поради което следва да се приеме, че между ищец и починалия наследодател на ответниците е възникнало валидно договорно правоотношение по силата на което наследодателят е поел задължението да върне представената му в кредит сума, ведно с уговорените договорни лихви и лихви за забава. В тежест на ответниците е да установят плащането на дължимите суми, което не е доказано от тях, а и такова възражение от тяхна страна не е било релевирано.

В доказ. тежест на ответниците е да установят, че паричното вземане е погасено по давност.

Страните по делото не спорят, че длъжникът по изп. лист е починал на ******г. и е оставил за негови законни наследници съпругата му К. И. и **** му В. И.. Няма спор и че срещу Г. И. въз основа на издадените в полза на ДФ Земеделие заповеди за изпълнение на парично задължение по реда на член 417 ГПК изп. листове е образувано изп. дело №****г. по описа на *****., както и че на основание издадените документи е образувано ново изп. д. № ****г. по описа на****** срещу К. И. и В. И..

Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, установяваща 5-годишен срок на новата давност, се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение, защото влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението, ето защо приложима в случая е 5-годишната погасителна давност.

Изяснено е по делото, че въз основа на издадените изп. листове и заповеди за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на член 417 ГПК, издадени по ч. гр.д.№ 8949/2016г. ДФ Земеделие е образувало изп. дело № *****г. с подаването на молба от 17.05.2017г. за образуване на изп. дело, в която молба взискателят е посочил конкретни изп. способи. В хода на започналото принуд. изпълнение до неговото перемиране на длъжника Г. И. не е била връчена покана за доброволно изпълнение, поради което и от същия не е постъпило възражение по реда на член 414 ГПК. Възражения по реда на член 414 ГПК са били подадени на 8.11.2024 г. от К. И. на 8.11.2024 г. и от В. И. на 11.12.2024 г., в качеството им на законни наследници на починалия на ******г. Г. И.. В дадения от заповедния съд на заявителя едномесечен срок е предявен настоящия положителен уст. иск срещу законните наследници на починалия длъжник по договора за кредит, с оглед на което така предявения иск се явява допустим.

3

Установява се от приложеното в заверен вид изп. дeло № ***** г., образувано на*****г. по молба на ДФ Земеделие с поискани и изрично посочени в молбата изп. способи, че спрямо длъжника са предприети изп. действия по присъединяване на държавата като взискател по делото на *****., налагане на възбрана върху недв. имот на длъжника на 27.06.2017г., налагане на запори върху банковите му сметки в Юробанк на 27.06.2017г., които действия са валидни и прекъсват давността.

Невръчването на покана за доброволно изпълнение до длъжника не е необходима предпоставка за налагането на запори и възбрана, доколкото съгласно член 428, ал. 2 ГПК в поканата за доброволно изпълнение се съобщават наложените запори и възбрани, което предполага те да се налагат едновременно с изпращане на поканата за доброволно изпълнение до длъжника, а не с връчването.

Видно от изготвеното на 14.05.2020 г. от *****. постановление за прекратяване на изп. дело, че същото е перемирано, като същото не е обжалвано и е влязло в законна сила, след което наложените по изп. дело запори и възбрани са били вдигнати служебно от ЧСИ. Перемирането е основание за прекратяване на процесуалното правоотношение по изпълнителното производство, но то не заличава ефекта от предприетите принудителни действия (резултатни или безрезултатни), с които е прекъсвана давността за изпълняемото право – този ефект се запазва и се отчита при възражение за изтекъл давностен срок.

По нататък с молба от 25.02.2021 г. ДФ Земеделие е подало молба по перемираното дело да бъдат извършени действия по опис, оценка и публична продан на недв. имот, а при наличие на открити от длъжника банкови сметки същите да се запорират, която молба също прекъсва давността, тъй като съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.

Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела. В решение № ******. по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., е посочено, че съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител и то прекъсва давността; но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от 4 поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла.

С молба от *****г. по молба на ДФ Земеделие е образувано изп. дело № ****г. по описа на***** в която са посочени няколко начини на изпълнение като налагане на запор върху банкови сметки, налагане на възбрана върху недв. имот, който е индивидуализиран. С тази молба също е прекъсната давността, тъй като със същата е поискано предприемане на изп. действия от съдебния изпълнител, който е длъжен да предприеме посочените способи. Видно е също така, че на ****г. е извършено присъединяването на държавата като взискател по делото, на 24.10-2024г. е наложен запор върху б. сметки на К. И., на 24.10.2024г. е наложена възбрана върху недв. имот на К. И. и В. И., на 24.10.2024г. е наложен запор върху МПС на К. И. и на 29.10.2024г. е наложена възбрана върху втори недв. имот на К. и В. И.и, с които предприети от съдебния изпълнител изп. действия също е прекъсвана давността. Според мотивите на ТР № 2/2023г. от 26 юни 2015 г. по т.д. № 2/2023 прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл.

Разпечатката съдържа 28 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aed5f3f5-7e23-4a07-a611-a69782376419