Решение № 420 от 04.12.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 420 гр. София, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Величка Цанова

Атанас Ст. Атанасов при участието на секретаря Мариела П. Миланова в присъствието на прокурора П. Ем. П. като разгледа докладваното от Камен Иванов Наказателно дело за възобновяване № 20241000601317 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.424 ал.1 вр.чл.422 ал.1 НПК,като е образувано по искане за възобновяване на наказателно производство по реда на чл.421 ал.3,изр.2-ро вр.чл.419 вр.чл.420 ал.2 НПК,подадено от С. Г. К.,с установена самоличност и посочен съдебен адрес, понастоящем в Затвор гр.***,ЕГН ********** за възобновяване на наказателното производство по внохд №3728/2021 година на Софийски градски съд и нохд №20034/2019 година на Районен съд гр.София.

В подаденото искане по същество сочи наличие на основания,разписани в чл.422 ал.1,т.5 НПК,като анализ на сторените оплаквания,релевирани в искането обобщаващо препращат към оплакване по чл.422 ал.1,т.5 НПК вр.с касационните основания по чл.348 ал.1,т.1 и т.2 НПК–нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.

Анализът на изложеното,с изводими конкретни оплаквания са развити в две насоки:

1.Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила,доколкото наказателното производство срещу осъдената К. се е развило без участието и,по реда на чл.269 НПК,без да са налице основания за това,като по този начин е нарушено правото и на защита,вкл.лично да се защити по повдигнатото и обвинение.

2.Твърди се,че материалният закон е нарушен,защото данните по делото са неточни и по същество не се касае за лице с установена самоличност,осъдено с окончателно влязъл в 1 сила съдебен акт.

На основа на горното се иска възобновяване на производството по внохд № 3728/2021 година на Софийски градски съд и нохд№20034/2019 година на Районен съд гр.София.

Пред настоящия съд защитникът на осъдената поддържа доводите,изложени в искането. Излага лаконични съображения,свързани с направените в искането оплаквания за нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон,като акцентира сторените вече оплаквания.

Осъдената С. Г. К. е представена пред състава на настоящия съд от мястото,където изтърпява наложеното и наказание „лишаване от свобода“.

Поддържа стореното искане за възобновяване на наказателното производство по изложените в него съображения.

Поддържа искането си и в предоставената и последна дума.

Представителят на САП изразява становище за неоснователност на направените искания.Намира,че не са налице предпоставките на Закона за възобновяване на производството по цитираното наказателно дело по описа,нито за отмяна на постановеното въззивно решение и присъда.

След като прецени изложените доводи в стореното искане от осъдената К. и поддържаните доводи на защитника и пред настоящия съд,като съобрази наведените за възобновяване основания и прецени изразеното становище на представителя на държавното обвинение,Софийският апелативен съд намери,че разгледано по същество стореното искане не е основателно.

Съображенията са следни:

Следва да се подчертае,че настоящата извънредна инстанция няма правомощие при проверката си да изменя проверяваните и приети от съдилищата по делото фактически положения,включително да изгради своя самостоятелно възприета фактическа обстановка.

Предметът на извънредната проверка е изрично очертан в нормата на чл.422 ал.1,т.5 вр. чл.348 ал.1,т.1-3 НПК,както по основанията за проверка,така и касателно подлежащите на такава проверка съдебни актове.Изрично е посочено,че предмет на тази проверка е наличието или не на допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.1-3 НПК,като включва проверка за нарушение на материалния закон-ако законът е приложен неправилно или не е приложен закон,който е трябвало да се приложи,ако е допуснато нарушение на процесуалните правила,довело до ограничаване на процесуалните права на страните и не е отстранено,ако липсват мотиви на проверяваните съдебни актове или протокол от съответно съдебно заседание,ако съдебните актове са постановени от незаконен състав или тайната на съвещанието е била нарушена. Предметът на проверка ясно е очертан с оглед разписаното в чл.422 ал.1,т.5 вр. чл.348 ал.1,т.3 вр. ал.5 НПК,касателно преценката за явна несправедливост на наложено наказание. Предметът на проверка е свързан и с начина,по който е изградено вътрешното убеждение на решаващия съд и преценка дали то е основано на 2 обективно,всестранно и пълно изследване на всички правно-релевантни факти и обстоятелства по делото.В този смисъл право на конкретната съдебна инстанция по същество е да кредитира едни доказателствени източници за сметка на други, поставяйки ги в основата на фактическите си констатации,като съществено нарушение на процесуалните правила ще е налице тогава,когато не са изложени съображения,относно оценката на доказателствените материали,когато те са оценени едностранчиво и тенденциозно или са сторени изводи на основата на негодна или несъществуваща доказателствена основа.

По оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения.

Във връзка със сторените оплаквания от страна на осъдената К.,на първо място, съдът следва да даде отговор на поставените от нея въпроси и възражения,свързани с твърденията за нарушеното и право на защита,като следствие от допуснати съществени процесуални нарушения.

Неоснователно е оплакването на осъдената К. и защитата и,че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,доколкото наказателното производство срещу осъдената К. се е развило без нейно участие и в нарушение на Закона,по реда на чл.269 НПК,без да са налице основания за това.

Неоснователно е свързаното с горното твърдение оплакване,че по този начин е нарушено правото и на защита,включително лично да се защити по повдигнатото и обвинение.

За да даде отговор на това оплакване следва да се провери процесуалното движение на наказателното дело пред първия съд и пред въззивния съд.

В Софийски Районен съд е внесен обвинителен акт против А. М. за престъпление по чл.195 ал.1,т.4 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 НК вр.чл.63 ал.1,т.3НК,както и обвинение против С. Г. К. за престъпление по чл.195 ал.1,т.4 и т.7 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.28 ал.1 НК.

Пред първия съд съдебното производство по отношение на С. К. се е развило по реда на чл.269 ал.3,т.1 и т.4 НПК.

Видно е,че за съдебните заседание,включително за провеждане на разпоредително с.з. и за съдебно следствие,С. К. е надлежно призовавана от известните по делото постоянен и настоящ адрес в с.***,ул.“***“,община ***,обл.***,вж.л.37,л.66,л.80 и л.104 от делото,като е отбелязано в съответните съдебни книжа,че лицето не пребивава на посочения адрес.

Призовавана е и от адрес в гр.***,ул.“***“30,обл.***,като призовката е получена от брат и-пълнолетен,със задължение да я уведоми,вж.л.36 от делото.

Поради това,че подсъдимата тогава С. К. не е открита на известните по делото постоянен и настоящ адрес в с.***,ул.“***“,община ***,обл.***,нито на адреса в гр.***,ул.“***“30,обл.***,същата,с оглед справка от МВР,че е напуснала Република България на 05.02.2020 година и не са налице данни да се е завръщала в страната,е обявена 3 на издирване с телеграма №6206/09.03.2020 год. на ГД“НП“,и с Бюлетин №49/19.02.2021 година,вж.л.105,л.133 и л.134 от делото.

Не е установена,въпреки опитите за откриване и призоваване по наказателното дело.

Назначен и е служебен защитник.

В разпоредително съдебно заседание този защитник е заявил,че са налице условията на Закона за провеждане на т.н.“задочно производство“по отношение на С. К.,а след изслушване на страните съдът е дал ход на делото.

При изложените факти настоящият съд намира,че оплакването на осъдената К. и защитата за това,че незаконосъобразно осъдената е лишена от възможността да участва в наказателното производство,е неоснователно.Правилно при установените обективни факти първият съд е провел съдебното следствие при условията на чл.269 ал.3,т.1 и т.4 НПК.

Обосновано първият съд е намерил,че след като подсъдимата С. К. е издирвана и не е открита на постоянен и настоящ адрес,и не е уведомила за промяна на пребиваването си /чл.269,ал.3 т.1 НПК/,то разглеждането на делото в отсъствие на подсъдимата С. К. няма да попречи на обективната истина.Още повече,тази констатация се явява обоснована, доколкото се установява от посочени писмени доказателства-справки от МВР,че лицето е напуснало Р.България,а местоживеенето му е неизвестно.

Няма спор,че С. К. е надлежно привлечена към наказателна отговорност и е знаела за воденото срещу нея,и А. М. наказателно производство.Укрила се е без да уведоми съответните органи /нито държавното обвинение,нито съда/,но е имала тази възможност ,след като съдебните книжа са получени от пълнолетния и брат,и е търсена на известните по делото настоящ и постоянен адрес.

С присъда,постановена на 14.06.2021 година по н.о.х.д.№20034/2019 година по описа на Софийски районен съд подсъдимата А. М.,на основание чл.304 НПК е призната за невиновна по повдигнатото и обвинение по чл.195 ал.1,т.4 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК,а подсъдимата С. Г. К. е призната за виновна в това,че на 17.11.2018 година,в магазин,намиращ се в МОЛ„Сердика“,гр.София,бул.„Ситняково“№48,чрез използване на специален начин-особена ловкост,е отнела чужди движими вещи на обща стойност 75 лева от владението на М. П. без нейното съгласие,с намерение противозаконно да ги присвои,като случаят не е маловажен и деянието е извършено повторно,поради което на основание чл.195 ал.1,т.4 и т.7 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.28 ал.1 НК е осъдена на 1/една/ година „лишаване от свобода“ при първоначален „общ“ режим за изтърпяване.Подсъдимата К. е оправдана по обвинението да е извършила това престъплението в съучастие с подс.М. като съизвършители по чл.20 ал.2 НПК.

Неоснователно е оплакването на осъдената К. и защитата и,че отново е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,доколкото и въззивното наказателно производство срещу осъдената К. се е развило без нейно участие,в нарушение на Закона,по реда на чл.269 НПК,без да са налице основания за това.

4

Неоснователно е твърдението,че така и въззивният съд е нарушил правото и на защита.

Установава се,че с въззивна присъда №13/31.01.2022 година,постановена по в.н.о.х.д.№ 3728/2021 година на Софийски градски съд,първоинстанционната присъда е отменена в оправдателната й част,като подс.А. М. е призната за виновна в това,че на 17.11.2018 година,в магазин LC WAIKIKI,МОЛ„Сердика“,находящ се в гр.София,бул.

„Ситняково“№ 48 ,като непълнолетна,но можеща да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител със С. Г. К.,чрез използване на специален начин-особена ловкост,е отнела чужди движими вещи на обща стойност 75 лева от владението на М. П. без нейното съгласие,с намерение противозаконно да ги присвои,като на основание чл.195 ал.1,т.4 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр. чл.63 ал.1,т.3 вр.чл.54 НК е осъдена на една година „лишаване от свобода“,изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 НК е отложено за изпитателен срок от три години,считано от влизане на присъдата в сила.

С въззивната присъда първоинстанционната присъда,постановена по отношение на С. Г. Н. /К./ е отменена в оправдателната й част,като К. е призната за виновна в това,че е осъществила деянието по 195 ал.1,т.4 и т.7 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл. 28 ал.1 НК в съучастие с А. М.,като съизвършители.

По отношение на С. Г. Н. /К./ съдебното производство пред въззивната инстанция се е развило по реда на чл.269 НПК,отново поради невъзможност осъденото лице да бъде установено и призовано пред въззивния съдебен състав.

Още с определението си за насрочване,л.л.16-18 от делото,въззивния съд е постановил да се изискат отново всички справки за подс.К. за да се призове надлежно за участие във въззивно производство,като я е обявил за общодържавно и международно издирване.Стореното е с оглед пълното охраняване правата на подс.тогава К. и осигуряване възможност да участва във въззивното производство.