Решение № 1623 от 15.05.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1623 гр. Варна, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20223110116055 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от А. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „Младост“, бл. 125, вх. 2, ет. 2, ап. 29, чрез процесуалния й представител – адв. М. И., срещу ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец”, бул. „Джеймс Баучер” № 87, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 6755 лв.

/след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения на ищцата лек автомобил „БМВ 530 Д“, с рег. № В 3291 НН , настъпили в резултат на реализирано на 09.05.2022 г.

ПТП в гр. Варна, на бул. „Владислав Варненчик“, причинено по вина на водача на лек автомобил „БМВ 330 Д”, ДК № В 0426 ТМ, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, изразяващи се в: увреждане на спойлер задна броня – степен едно и боя мат, облицовка задна броня с отвори за датчици – подмяна и боядисване, фолио облицовка задна броня – подмяна, капачка теглич – подмяна и фолио, капачка теглич задна броня – степен едно и боя, тампон ауспух десен – подмяна, ауспух десен – подмяна, кутия компресор въздух – подмяна, компресор за въздушно окачване – подмяна, основа за броня – подмяна, леген на под на багажник – степен три, водач среден PVC задна броня – подмяна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.12.2022 г. до окончателното й изплащане.

В исковата си молба ищцата А. Д. М. твърди, че притежава в собственост лек автомобил, марка „БМВ 530 Д“, с рег. № В 3291 НН. На 09.05.2022 г. управлявала автомобила в гр. Варна, по бул. „Владислав Варненчик“, когато, поради неспазване на дистанция, в спряло състояние била ударена в задната част на автомобила от движещия се зад нея лек автомобил „БМВ 330 Д“, с ДК № 0426 ТМ, управляван от водача Тиодор В.

Кънчев. Излага, че автомобилът на виновния водач има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. Предвид липсата на нематериални 1 щети, между нея и водача на този автомобил бил съставен двустранен констативен протокол. На 10.05.2022 г. регистрирала щета № 2210013025 при застрахователя. Извършен бил оглед на автомобила. Съставени били три броя описи на щетата. След демонтажа на задната броня на автомобила, на 11.05.2022 г. бил съставен опис-заключение на щетите по автомобила, които не са били видими при първичния външен оглед. Поддържа, че на автомобила са нанесени следните щети: спойлер задна броня – степен едно и боя мат, облицовка задна броня с отвори за датчици – подмяна и боядисване, фолио облицовка задна броня – подмяна, капачка теглич – подмяна и фолио, капачка теглич задна броня – степен едно и боя, тампон ауспух десен – подмяна, ауспух десен – подмяна, кутия компресор въздух – подмяна, компресор за въздушно окачване – подмяна, основа за броня – подмяна, леген на под на багажник – степен три, водач среден PVC задна броня – подмяна. Излага, че на 20.06.2022 г. застрахователят й заплатил обезщетение в размер на сумата 1624.98 лв.

Твърди, че след направена справка в магазини за продажба на авточасти и калкулации от нейна страна, установила, че размера на обезщетението не отговаря на нанесените щети.

Поддържа, че стойността на средствата, необходими за възстановяване на щетата, възлизат на 8000 лв. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЗД „БУЛ ИНС” АД, гр. София, чрез процесуалния му представител – адв. М. Г.. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка гражданска отговорност по отношение на лек автомобил „БМВ 330 Д“, ДК № В 0426 ТМ. Оспорва предявения иск по размер.

Твърди, че след представяне на всички необходими документи е съставил ликвидационен акт за изплащане на застрахователно обезщетение и такова е заплатено на ищеца в размер на 1624.98 лв. Счита, че тази сума покрива разходите за възстановяване на процесния автомобил. Оспорва претенцията като силно завишена и неотговаряща на действителния размер на щетите. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Претендира разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцата се представлява от адв.

М. И., който заявява, че поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен.

Ответникът не изпраща представител. В нарочна молба по хода на делото процесуалният му представител – адв. М. Г. поддържа становище за неоснователност на исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

За основателността на така предявения иск е необходимо ищцата при условията на пълно и главно доказване да установи, че на посочената дата 09.05.2022 г. е настъпило ПТП по вина на водача на лек автомобил „БМВ 330 Д”, ДК № В 0426 ТМ, в резултат на което е претърпяла твърдените имуществени вреди по вид и размер; наличието на причинноследствена връзка между събитието и вредоносния резултат; че автомобилът на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество, действаща към датата на настъпване на ПТП; че е уведомила застрахователя на виновния 2 водач за настъпилото застрахователно събитие, съответно, че е поискала заплащането на обезщетение за претърпените от нея щети.

По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” за лек автомобил „БМВ 330 Д”, ДК № В 0426 ТМ, при ответното дружество, валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие – 09.05.2022 г.; че на 09.05.2022 г. е настъпило процесното ПТП при описаните в исковата молба обстоятелства, по вина на водача на лек автомобил „БМВ 330 Д”, ДК № В 0426 ТМ; че при застрахователя е образувана преписка по щета № 2210013025/10.05.2022 г. , за което е подадено нарочно уведомление от ищцата за настъпило застрахователно събитие; че на 20.06.2022 г. ищцата е получила от ответника застрахователно обезщетение в размер на 1624.98 лв.

Видно от представения двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие, на 09.05.2022 г. в гр. Варна, е настъпило ПТП с участието на л. а. „БМВ 330Д“, с рег. № В 0426 ТМ, управляван от водача Тиодор В. Кънчев, и л. а. „БМВ 530 Д“, с рег. № В 3291 НН, управляван от ищцата А. Д. М.. Отбелязано е, че е настъпил удар в задната част на друго превозно средство при движение в една посока и в същата лента.

Водачът Тиодор Кънчев е признал вината си за настъпване на инцидента при подписването на процесния двустранен констативен протокол.

Съгласно заключението на вещото лице А. В. по приетата по делото съдебна автотехническа експертиза, механизмът на настъпване на процесното ПТП е следният: на 09.05.2022 г., около 12:45 часа, участник ІІ с лек автомобил „БМВ 530Д“, с рег. № В 3291 НН, управляван от А. Д. М., се е движил в гр. Варна, по бул. „Владислав Варненчик”.

Участник І с лек автомобил „БМВ 330Д“, с рег. № В 0426 ТМ, се е движил в гр. Варна, по бул. „Владислав Варненчик“ зад лекия автомобил, управляван от ищцата. Пред № 21 лек автомобил „БМВ 530Д“, с рег. № В 3291 НН е спрял и е бил застигнат и ударен отзад от движещия се зад него лек автомобил „БМВ 330Д“, с рег. № В 0426 ТМ, управляван от Тодор В. Кънчев. За произшествието от двамата водачи е съставен Двустранен констативен протокол за ПТП. За събитието е уведомен застрахователят и след оглед на автомобила от негов представител е съставен Опис-заключение по щета № 2210013025. За лек автомобил „БМВ 330Д“, с рег. № В 0426 ТМ, ударът е в предната част на автомобила. За лек автомобил „БМВ 530Д“, с рег. № В 3291 НН, ударът е в задна част на автомобила. След съпоставяне на уврежданията на лек автомобил „БМВ 530Д“, с рег. № В 3291 НН /описани от застрахователя в задна част на автомобила/ и схемата в Двустранен констативен протокол за ПТП вещото лице счита, че реалният и възможен механизъм на настъпване на застрахователното събитие е следният – пряк контакт между две превозни средства, движещи се в една и съща посока, като задното превозно средство застига и удря движещото се пред него превозно средство.

Според експертизата, уврежданията, установени при оглед на автомобила от представител на застрахователя, описани в Опис-заключение по щета № 2210013025, а именно: спойлер задна броня – ремонт на степен 1 и матиране, облицовка задна броня с отвори за датчици пактроник, фолио облицовка задна броня, капачка теглич фолио, капачка теглич задна броня, тампон ауспух десен, ауспух десен, компресор заден възд. окачване, кутия компресор въздух, основа задна броня, леген под на багажник и водач среден PVC задна броня, са в задната част на автомобила в зоната на удара и са вследствие на деформация и изместване на увредени детайли. При съпоставяне на механизма на произшествието, скицата в Двустранен КП за ПТП и установените увреждания, вещото лице посочва, че е налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди за лек автомобил „БМВ 530Д“, с рег. № В 3291 НН и е възможно същите да са причинени по степен и вид от настъпилото ПТП.

От съвкупния анализ на ангажирания в производството доказателствен материал съдът приема, че може да бъде направен обоснован извод, че процесното ПТП е настъпило именно по вина на водача, управлявал лек автомобил „БМВ 330Д“, с рег. № В 0426 ТМ, който е застигнал и блъснал движещия се пред него лек автомобил „БМВ 530Д“, с рег. № В 3

3291 НН, като по този начин е станал причина за инцидента. Още повече, че по делото, както бе посочено и по-горе в изложението, бе прието за безспорно установено, че процесното ПТП е настъпило при описаните в исковата молба обстоятелства, тоест по описания от ищцата начин, по вина на водача на лек автомобил „БМВ 330 Д”, ДК № В 0426 ТМ. Вследствие на това е настъпил удар с лекия автомобил на ищцата, като са му причинени и съответни щети. Установена е и причинно-следствената връзка между събитието и вредоносния резултат.

Следва да се отбележи още, че във връзка с коментираното ПТП и образуваната преписка по щета при застрахователя, последният е заплатил на ищеца обезщетение в размер на 1624.98 лв. Фактът на плащане на тази сума съдът приема, че представлява извънсъдебно признание на задължението на ответника да изплати съответно застрахователно обезщетение в полза на ищеца.

Основният спорен момент в производството е относно размера на дължимото застрахователно обезщетение.

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, какъвто е и настоящият случай.

По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и трайно установената практика на ВКС, обективирана в решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ.