Решение № 409 от 13.10.2022, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 533/2022
- Вид
- Решение № 409
- Подписан
- 13.10.2022
- В сила
- 13.10.2022
- Състав
- СТЕФАН АСЕНОВ ДАНЧЕВ, ТАТЯНА ГЕОРГИЕВА БЕТОВА, СВЕТЛА ЙОРДАНОВА ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 259,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 268 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 94 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 265 · Закон за задълженията и договорите
- чл.265,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 265,ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 409 гр. Плевен, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:
ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря ЦВЕТОМИР ОЛ. ЦЕНКОВ като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20224400500533 по описа за 2022 година
Въззивно обжалване.
С решение № 260032 /02.06.2022г. , постановено по гр.д.№ 6978/2020г.
Плевенски районен съд отхвърлил предявеният от Н. А. Б. против ЕТ“***************** „ – гр.Плевен иск с правно осн. чл.265,ал.2 от ЗЗД във вр. с чл. 55 от ЗЗД за сумата 560лв. за връщане на възнаграждение ,дадено на отпаднало основание- развален договор за изработка на зъбни протези от ноември 2020г. ,ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба -16.12.2020г. като неоснователен и недоказан.
Това решение е било съобщено на Н. А. Б., чрез назначения и служебен адвокат за оказване на безплатна правна помощ –адв.В. В. , на 06.06.2022г. с оглед на което срокът за неговото въззивно обжалване изтича на 20.06.2022г.
На 13.06.2022г. е постъпила в деловодството на ПлРС въззивна жалба от Н. А. Б., чрез назначения и на осн. чл. 94 от ГПК служебен адвокат за оказване на безплатна правна помощ –адв.В. В. срещу решението на ПлРС.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259,ал.1 от ГПК, тя е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт , от надлежен процесуален представител на страната по делото , може да се приеме ,че има необходимото съдържание по чл. 260 от ГПК , поради което като редовна и допустима следва да бъде разгледана в открито съдебно заседание.
С въззивната жалба не са представени нови доказателства и не са направени 1 искания за събиране на нови доказателства.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от противната страна – ЕТ“***************** „ – гр.Плевен,чрез пълномощника му адв.Н. Д. според когото въззивната жалба е неоснователна. С писмения отговор също така не се правят искания за събиране на нови доказателства и не се представят нови писмени доказателства.
Като разгледа въззивната жалба по реда на чл. 268 от ГПК и извърши проверка на обжалваното първоинстанционно решение на РС-Плевен в кръга на правомощията си по чл. 269 от ГПК , Плевенски окръжен съд намира ,че РС-Плевен е постановил едно валидно и допустимо , а по съществото на спора и правилно решение,макар и по съображения по съществото на спора ,които са различни от изложените от ПлРС ,поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
За да отхвърли предявеният иск ,РС-Плевен е приел всъщност ,че възражението си за некачествено изпълнение на възложената работа,възложителят Н. Б. е направила едва с исковата си молба,която пък е подадена извън шестмесечния срок по чл. 265,ал.3 от ЗЗД ,поради което са се преклудирали правата и по чл. 265,ал.1 т. 2 във вр. с ал. 3 от ЗЗД. От тези мотиви на РС - Плевен може да се направи извод ,че първоинстанционният съд е счел ,че претендираните от Н. Б. права са погасени по давност ,макар в диспозитива на решението да е посочено ,че искът се отхвърля като неоснователен и недоказан , а не като погасен по давност. По този начин,обаче , ПлРС е дал отговор само на един от приетите в доклада по делото като спорни между страните въпроси ,които съставляват предмета на спора , а именно дали е спазен шестмесечният срок по чл. 265 от ЗЗД ,без обаче , да е разгледал и да е дал отговор по същество на другите посъществени спорни въпроси – била ли е извършена възложената работа в съответствие с техническите изисквания и норми ,както и налице ли са скрити недостатъци на изработените зъбни протези? Възражението за погасителна давност ,обаче ,предполага съдът най-напред да се занимае с въпроса възникнало ли е и съществувало ли е претендираното от ищцата материално право ,едва след което подлежи на решаване и въпроса дали то е погасено по давност .
В конкретния случай ,Плевенски окръжен съд намира ,че изложената в исковата молба фактическа обстановка е доказана само по отношение на сключването между ищцата в качеството и на възложител , и ответника в качеството му на изпълнител на договор за изработка на зъбни протези за Н.
Б. на стойност 560 лв.,както и че зъбните протези са били изработени и предадени на ищцата, и че цената на изработените зъбни протези е била заплатена от възложителя на изпълнителя .
Напълно недоказани ,обаче , остават твърденията на ищцата ,че изработеното е имало толкова съществени недостатъци / и то скрити /,че работата се е оказала негодна за нейното договорно и обикновено предназначение.
В подкрепа на тези твърдения от исковата молба ,доказателствената тежест 2 за които правилно е възложена от РС-Плевен на ищцата ,всъщност не са ангажирани никакви доказателства. Вярно е ,че ПлРС не е допуснал разпит на свидетел за установяване на скритите недостатъци и негодността на изработеното да бъде ползвано по предназначение ,но следва да се отбележи и това ,че с въззивната жалба не се направени никакви искания за събиране на доказателства в хипотезата на чл. 266, ал. 3 от ГПК –поради допуснати от ПлРС процесуални нарушения
,които фактически са попречили на събирането на годни и относими към спора гласни доказателства,доколкото според въззивната инстанция не е налице никаква законова пречка по чл. 164 от ГПК за изслушване на свидетелски показания за изследване и установяване както на недостатъците на изработеното ,така и на твърденията за направени възражения пред изпълнителя за установени скрити недостатъци на зъбните протези.
Тъй като съдът не може да събира служебно доказателства в подкрепа на която и да било от страните в процеса, и при липса на възобновени с въззивната жалба искания за събиране на гласни доказателства пред въззивната инстанция ,този процесуален порок в исковия процес ,развил се пред РС-Плевен няма как да бъде служебно отстранен от ПлОС.
Сходни съображения важат и по отношение на другото останало несъбрано пред РС-Плевен доказателствено средство-съдебно-медицинска експертиза ,която да отговори на въпросите има ли недостатъци на изработените зъбни протези и в какво се изразяват те и доколко се отразяват на годността им да бъдат използвани по предназначение ,които са съществените въпроси за правилното решаване на спора. И в т.сл. , след като пред ПлРС не е било намерено подходящо вещо лице ,което да изготви тази експертиза , съдът е заличил същата и е приключил съдебното дирене без изслушване на такава експертиза , с което определение на съда страните по делото са се съгласили,като изрично е посочено в протокола от с.з.от 25.05.2022г. , че други доказателства няма да сочат.
Разбира се ,следва да се отбележи ,че не е налице и някакво признание на факти от страна на ответника по делото ,което да подкрепя дори косвено твърденията от исковата молба за некачествена изработка на зъбните протези.
Дори напротив , по делото са събрани писмени доказателства от които може да се прави извод ,че такива недостатъци на зъбните протези не са били налице -това е доклада от извършената от РЗИ-Плевен проверка по жалбата от Н. Б. ,изпратена до Министерство на здравеопазването ,според който „денталните дейности са извършени стандартно ,съгласно изискванията и в изпълнение на нормативната база от горепосочените регламентиращи документи .“Тази констатация от проверката на РЗИ по конкретния случай по никакъв начин не е опровергана от други писмени или гласни доказателства,тъй като такива всъщност не са ангажирани от ищцата по делото.
При това положение и след като и пред въззивната инстанция не са събрани други доказателства,то няма как да не бъде споделен крайният извод на РСПлевен ,че искът на Н. Б. срещу ЕТ“***************** „ – гр.Плевен
3 остава недоказан. Решението на ПлОС не подлежи на касационно обжалване ,тъй като цената на иска е под 5000лв.- чл. 280, ал. 3 т.1 от ГПК.
Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение № 260032 /02.06.2022г. , постановено по гр.д.№ 6978/2020г. на Плевенски районен съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 280, ал. 3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4