Определение № 3348 от 16.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3348 гр. София, 16.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвия Б. Русева като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Частно наказателно дело № 20261100206378 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 213, ал. 4 НПК.

Образувано е въз основа на жалба, подадена от Б. Ф. чрез адв. В. П. - нейн повереник, против Постановление от 30.07.2026 г. по пр.пр. № 2255/2026г. на АП- София, с което е потвърдено Постановление от 17.06.2026 г. по пр.пр. № 11261/26г. на СГП, в която се сочи, че неправилно е отказано да се образува наказателно производство по подаден от нея сигнал. Счита, че съдиите А. и Д. от СГС са извършили престъпление по чл. 143, ал.2,вр. с ал. 1,пр.3 НК и чл.

282-283 НК, както и нарушение на чл.7,ал.1 от ЗСВ. Жалбоподателката твърди, че съдиите са злоупотребили с властта си, принуждавяйки я да заплати на другата страна по воденото от нея гражданско дело, висящо пред тях, недължими парични суми. Ф. акцентира, че съдиите, целейки набавяне на облага за ответната страна по делото, умишлено са й причинили имотна вреда. Тя й била причинена чрез постановения съдебен акт – Определение № 2900/26г. по гр.д. № 11926/2023г. на СГС и Разпореждане № 9903/3.04.2026г. за издаване на изпълнителен лист.

Жалбоподателката прави искане да се отменят цитираните Постановления, като се дадат указания на СГП да образува наказателно производство, като настоящият съдебен състав така приема искането, формулирано, като „нарочни указания за СГП за продължаване на съдопроизводствените действия“.

Настоящия съдебен съставзаявява, че макар да се касае за съдии от сезирания СГС, не поддържа отношения със съдиите А. /която само визуално познава/и Д. /когото не познава/, поради което и не счита, че следва да се самоотвежда.

Жалбата е подадена в срок, от активно легитимирано лице и има изискуемото от закона съдържание, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

1

Сигнала, инициирал предварителната проверка, изхожда от Б. Ф.-П. ищец по гр.д. № 11 926/23г., по описа на СГС, разглеждано от съдия А. и съдия Д., и в него се сочи, че съдия А. се е държала неуместно и недостойно за съдия от СГС– отправяла предупреждение, че ще наложи глоба на Ф.-П. и ще я отстрани от зала, без да има основание за това, като многократно в негативен план споменавала това, че жалбоподателката живее в чужбина, включително с израз „Това тук не Ви е Германия“. Освен това съдия А. дала възможност на ответната страна да попълни писмено искане за разноски, което отнело около 13-15 минути, дала възможност на ответната страна да се подготви за съдебно заседание, а направила и неуместен коментар: „Страните да си уреждат отношенията извън съда!“.

Жалбоподателката твърди и, че произнесения съдебен акт страдал от множество пороци и непълноти:

В решението по същество липсвали произнасяния по определени искания (но след това са постановени решения и определения за допълване), изложени са доводи относно определени елементи от произнасянията за лихви и разноски, като е посочено, че те са неправилни и в нейна вреда.

Жалбоподателката твърди и, че е понесла вреди поради необходимостта да обжалва считаните от нея за незаконосъобразни актове и от заплатените от нея адвокатски хонорар, съдебни такси и разноски за вещо лице.

Поради всичко гореизложено, Ф.-П. счита, че съдиите А. и Д., с умишленото си тенденциозно поведение, са ограничили гражданските й права.

Именно, след проверката по този сигнал, се е произнесла СГП, която, след запознаване с материалите по гражданското дело, с Постановление от 17.06.2026 г. по пр.пр. № 11261/26г. на СГП, е приела, че липсват каквито и да е данни за извършено престъпление от двамата съдии, който отказ е потвърден със сега атакуваното Постановление на САП от 30.07.2026 г. по пр.пр. № 2255/2026г.

Настоящият съдебен състав приема, че, както сигналът, така и жалбата, инициирала настоящето производство, са напълно неоснователни.

Твърденията на жалбоподателката за престъпни действия от страна на съдиите А. и Д., са неверни. Касае се за напълно законни и дължими процесуални действия, предприети от тях в рамките на висящо гражданско дело, както и за взети решения по съществото на делото и по определени, свързани с него материални и процесуални въпроси, като лихви, разноски и издаване на изпълнителен лист. Нищо от твърдяното за извършено от двамата съдии не навежда, те да се упражнили каквато и да е принуда по отношение на жалбоподателката. За да е налице принуда, е нужно да са упражнили такова въздействие върху волята й, че тя да предприеме определени действия или бездействия. В случая такова поведение от нейна страна няма и не се твърди от самата нея да е предприето, извън задължителната сила на съдебните актове, вкл. в аспекта на изпълнителна сила. Но тази задължителна сила е вътрешно присъща тяхна характеристика и техен естествен смисъл.

Жалбоподателката твърди, че е била принудена да направи разноски, за да 2 обжалва неправилните според нея съдебни актове – но това не е принуда по чл. 143 НК, доколкото е резултат от съзнателно взето от нея решение да предприеме такова обжалване в упражняване на законовите й и конституционно гарантирани права.

Относно твърденията на жалбоподателката за осъществен състав на престъпление по чл. 282 НК или 283 НК от съдиите, дори само от наведените твърдения, не се установява неправилно прилагане на закона от тези съдии с цел ощетяването на жалбоподателката.

В ГПК е предвиден последващ контрол на актовете, постановени от съдиите А. и Д., който точно законово би включил цитираните от жалбоподателката действия на двамата съдии - предупреждение за налагане на глоба и отстраняване от залата, предупреждение, че следва да спазва българския закон, а не немския, че председателят на състава е дал възможност на ответната страна писмено да състави списък на разноските и е изчакала съставянето му, коитго действия дори да са се случили, по никакъв начин не осъществяват състав на което и да било престъпление от НК.

Поради всичко гореизложено, правилно СГП е отказала образуване на наказателно производство, а САП е потвърдил отказа. Поради същото и настоящият състав ще потвърди атакуваните постановления и няма да уважи жалбата на Ф.-П..

Воден от горното, СГС, НО, 40 състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 30.07.2026 г. по пр.пр. № 2255/2026г. на АП- София, с което е потвърдено Постановление от 17.06.2026 г. по пр.пр. № 11261/26г. на СГП, с което е отказано да се образува наказателно производство по подаден от Б. Ф., чрез повереника й - адв. В. П., сигнал с вх.

№ 9058/27.03.2026 г., по описа на СГП.

Определението е окончателно.

Определението да се връчи на Б. Ф. и повереника й - адв. В. П..

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3