Решение № 1082 от 21.08.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1082 гр. Пазарджик, 19.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20235220103068 по описа за 2023 година взе предвид:

Производството е образувано по иск, предявен от С. Г. Б. и С. М. Б., двамата от гр. П., срещу К. А. Г. и Р. А. Г. от гр. П. за определяне на начина на реално ползване на съсобствен между страните поземлен имот - дворно място в гр. П. с площ 414 кв.м., с идентификатор ***.

В исковата молба се сочат дяловете на страните и начините за придобиването им, както следва: С. и С. Б. притежават общо 1/2 ид. част, от които 1/4 лична собственост на С. и 1/4 в режим на СИО, а всеки от двамата ответници притежава по 1/4 ид. част, като Р. Г. е придобил своя дял по дарение от брат си А. Г. Твърди се, че с писмен договор с нотариално заверени подписи от 1992 г. съсобствениците са се съгласили К. Г. и тогавашният съсобственик А. Г. да ползват северната половина от имота - незастроената част, която е с площ 150 кв.м., а С. Б. да ползва южната незастроена част, също с площ 150 кв.м.

Договорено било и ползване на първия жилищен и избен етажи на сградата. Към момента на извършване на доброволното разпределение на ползването ищците са притежавали 1/2 идеална част от първия жилищен етаж. Била извършена обаче съдебна делба на този етаж обект ***, чрез изнасяне на публична продан, от която делът на ищците бил купен от Р. Г. В момента ищците притежават в този поземлен имот новопостроена жилищна сграда с идентификатор *** и гараж с идентификатор ***, построени изцяло в частта от дворното място, което се ползва от ищците. Те ползват само 150 кв.м., включително застроената вече част, което не съответства на правото им на собственост от общо 1/2 ид.част, при положение, че площта на имота е 414 кв.м. и всичко останало се ползва от ответниците 1 незастроена част и сгради. По тази причина искат ново разпределяне на ползването на поземления имот.

Искът е с правно основание чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността. Постъпил е отговор от двамата ответници, с който те не оспорват необходимостта от ново разпределяне на ползването предвид новопостроената сграда. Твърдят обаче, че гаражът е построен без строителни книжа, без да е давано съгласие на ответниците, без да е учредявано от тях право на строеж, самоволно от ищците и представлява незаконен строеж, а това, че е търпим, не променя изброените обстоятелства. Затова площта, върху която е построен гаражът, следва да се включи в площта, която ще се ползва от ищците. По-рано ответниците са премахнали друг, незаконно построен от тях гараж, и ако при разпределението площта на гаража се изключи от разпределяната за ползване площ, ищците биха получили полза от собственото си неправомерно поведение. Ответниците сочат още, че има и други обстоятелства, които да се вземат предвид. Масивната двуетажна сграда, тяхна собственост, има два входа - откъм улицата и откъм задния двор. Ето защо в реалния дял за ползване на ответниците следва да се включи пространството около двуетажната сграда, което са ползвали и досега. В началото на 2011 г. ответниците по повод извършеното от С. Б. строителство на гараж в южната част на съсобствения имот са подали жалби до Община П. и РДНСК, по които е направена проверка и не са открити строителни книжа за гаража, нито данни за отстъпено право на строеж.

В хода на делото и в писмени защити страните поддържат становищата си, като ищцовата страна държи на разпределение, при което всяка от страните да ползва такава част от незастроеното място, която заедно с площта на ползваните от нея сгради да е равна на половината площ на цялото дворно място, в противен случай другата страна би ползвала повече от правата си, както е фактически към момента. Ответниците наблягат на възможността си за достъп с автомобил до дворното място и считат, че поравно следва да се разпредели не цялата площ на дворното място, а поначало само свободната незастроена площ, но като в нея се включи и площта на гаража, изграден от ищците, тъй като той е незаконен - изграден без строителни книжа и учредено право на строеж. В писмената си защита заявяват също, че вариантите, при които се осуетява възможността им да паркират в двора лекия си автомобил, са неподходящи, тъй като от показанията на разпитаната свидетелка се установява, че автомобилът не може да бъде паркиран на улицата или на тротоара, още повече че съгласно наредбата на Община П. за организацията и безопасността на движението се забранява паркирането на МПС в района на пешеходни зони, тротоари и плочници.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

Страните са съсобственици на процесното дворно място, което е с актуална площ 414 кв.м. при дяловете, посочени по-горе - общо 1/2 ид. част се притежава от С. Б. лично и от него и С. Б. в режим на СИО, а другата 1/2 ид. част е собственост на К. Г. и нейния син Р. Дворното място с построена в него една сграда, намираща се в северната му част, е била собственост на родителите на К. Г. и нейната сестра Ж. Б., която е майка на С. Б., като след поредица от 2 сделки и наследявания се е стигнало до настоящото разпределение на собствеността.

Предходното разпределение на ползването на дворното място с договор между съсобствениците от 10.06.1992 г. е извършено в момент, когато все още в дворното място е имало само една жилищна сграда, с площ 126 кв.м., притежавана в различни части както от членове на сем. Г., така и от С. Б. (дял от първия етаж, представляващ самостоятелен обект), по данни на изслушаната в настоящото дело експертиза. Според този договор незастроената част от дворното място се ползва, както следва: южната част с площ около 150 кв.м. се ползва от С. Б., а северната, също с площ от около 150 кв.м. - от семейство Г. (К. и другия и син А.).

След това разпределяне, около 1994 г. по данни от приложеното дело 1314/2022 г. на съда, е построена жилищната сграда в южната част на сградата, която е собственост на С. и С. Б. по силата на право на строеж, отстъпено от останалите съсобственици на дворното място. По същото време е построен и долепеният до тази сграда гараж с площ 21,78 кв.м., който се ползва също от сем. Б.. не е спорно, че този гараж е построен без отстъпено право на строеж и без строителни книжа, но по отношение на него е отхвърлен по гр. дело 1314/2022 г. иск с правно основание чл. 109 от ЗС, като е прието, че той не пречи на упражняването на правото на собственост на сем. Г.и. По това дело е установено, че макар и представляващ незаконен строеж, гаражът отговаря на строителните правила и норми. Общата площ на тази жилищна сграда и гаража, отново по данни на експертизата, изслушана по настоящото дело, е около 67 кв.м.

През 1998 г. А. Г. е прехвърлил собствеността върху своя дял от мястото и обектите в жилищната сграда на брат си Р. След съдебна делба и публична продан, с постановление на съдебен изпълнител от 02.11.2015 г. делът на С. Б. в съсобствения етаж е възложен на Р. Г.

Така към настоящия момент в дворното място има две жилищни сгради и един гараж, като северната сграда с площ 126 кв.м. се притежава индивидуално от К. и Р. Г., а южната - от С. и С. Б., като само те ползват и гаража като собствен от самото му построяване.

Старата жилищна сграда, собственост на ответниците, намираща се в северната част на дворното място, има входове от юг и изток, достъпни откъм двора, но не и вход откъм улицата. Входът на другата жилищна сграда, тази на ищците, е разположен на запад, откъм улицата.

Разпределяне на ползването се иска между собствениците на сградите - сем. Г. от една страна, заедно при общо ползване, и сем. Б. от друга, също при общо ползване.

Налице са нови обстоятелства - построяването на новата сграда заедно с промяната в собствеността на обектите в старата, които правят допустимо ново разпределяне.

Вещото лице в две заключения е предложило 4 варианта за разпределяне на ползването. При два от тях (вариант 1 и вариант 3) то е разпределило само незастроената площ от 221 кв.м., като при тези два варианта всяка от групите съсобственици ще има достъп до дворното място и с автомобил и възможност да паркира в ползваната от нея част. При другите два варианта е разпределена цялата площ на дворното място, като на ответниците заради по3 голямата площ на тяхната сграда е отредена по-малка незастроена площ и при тези варианти само ищците имат достъп с автомобил до ползваната от тях част от дворното място, а за ответниците остава по-широка част от двора от източната страна на сградата, но тази част няма изход към улица, и тясна ивица за преминаване от улицата покрай сградата, по която автомобил не може да мине, без да навлезе в частта за ползване на ответниците. При варианти 1, 2 и 3 широчините на входовете на страните съвпадат със сегашното им положение - граница между вратите е табло за газовата инсталация, намиращо се на тротоара пред дворното място на 2,77 м. от сградата на Б. и 3,07 от сградата на Г. При вариант 4 входът на Г. е стеснен към север от таблото и е с широчина 1,20 м., достатъчна за преминаване на пешеходец, ръчна количка, инвалидна или детска количка и пр., но не и на лек автомобил. При вариант 3 проходът покрай сградата, по който Г.и да преминават към вътрешния си двор, се стеснява в дълбочина за сметка на прохода на Б. и към другия край на сградата е с ширина 1,54 м. - вещото лице обяснява, че е направило това с оглед постигане на равенство на площите. При останалите три варианта границата е приблизително успоредна на стените на сградите. Споменава се, че при вариант 4 би било уместно да се направи от страните "прекрояване" на входната врата, за да отговаря ширината на входа на ширината на определените за ползване проходи покрай сградата. И без смяна на вратите обаче при този вариант ползването е възможно.

Вариант 3 е предпочитаният от ответниците, а вариант 4 - от ищците.

Основният спорен между страните правен въпрос е дали ползването на незастроената част от двора следва да се разпределя само според площта на тази незастроена част, или следва да се вземат предвид и площите, заемани от индивидуално притежаваните от съсобствениците сгради. Първото становище се поддържа от ответниците, чиято индивидуална сграда заема по-голяма площ.

В съдебната практика и в частност тази на ВС и ВКС също няма пълно единодушие за това, но по-голямата част от съставите са приемали, че следва да се вземе предвид по-голямата площ, заемана от индивидуалната сграда, като за сметка на това се разпредели на съответния съсобственик по-малка част от незастроената площ. В този смисъл са решение № 467 от 05.12.2008 г. по гр. дело № 166/2010 г. на I ГО на ВКС, решение № 1344 от 05.12.2008 г. по гр.д. 4445/2007 г. на на IV ГО на ВКС, решение № 430/03.04.2012 г. по гр.д. 1565/2010 г. на I ГО на ВКС, решение № 13/11.02.2010 г. по гр.д. 4452/2008 г. на III ГО на ВКС, решение № 1739/30.09.1975 г. по гр.д. 1161/1975 г. на I ГО на ВС, определение № 126/25.03.2014 г. на II ГО на ВКС и др., както и специално по спор относно сградите, ползвани индивидуално без учредено право на строеж - решение № 139/23.03.2010 г. на I ГО на ВКС. Според други състави единствено индивидуално ползваните, построени без право на строеж сгради, следва да се вземат предвид при разпределянето на ползването на дворното място, докато при сграда с отстъпено право на строеж правомощието за ползване на застроената площ под сградата не произтича от съсобствеността върху парцела, а от самостоятелното право на строеж, притежавано от този съсобственик - решение № 252/25.11.2014 г. по гр.д. 933/2014 г. на I ГО на ВКС, решение № 2/18.03.2016 г. по гр.д. 3267/2015 г. на I ГО на ВКС и т.н., а в 4 определение № 421/29.04.2011 г. се сочи, че "Единственият критерий съобразяван винаги от съдилищата при дела по исковете по чл. 32 ал.2 ЗС е съотношение незастроена площ – права на съсобственици , а това кой как и защо ползва застроената част не винаги има значение в рамките на споровете по чл. 32 ал.2 ЗС".