Определение № 260390 от 18.12.2020, Районен съд - Дупница

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

2020

Дупница

Номер Година Град

ГО,

V-ти

Районен съд – Дупница състав

18.12.

2020 на Година закрито

Мирослав Саневски

В заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

1.

2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Като разгледа докладваното от гражданско

1841

2020 дело № по описа за година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, депозирана от

„АВС КО“ ЕООД, ЕИК: *********, с адрес: гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър”, бл. 67, вх. Б, ет. 3, ап. 42, представлявано от управителя Десислава Василева Спасова, чрез упълномощения адвокат Д.С.П., с адрес за призоваване и съобщения: гр. София, ул. „Рикардо Вакарини“ №10А, ет. 4, ап. 9, срещу Л.Л.П., ЕГН: **********, с адрес:

***, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

Процедурата по размяна на книжа е спазена. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата. Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Съдът, на основание чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК, обявява на страните следния проект за доклад по делото, съобразно разпоредбата на чл. 146 ГПК:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и направените възражения:

Ищецът твърди, че с ответницата били в трудово правоотношение, като тя изпълнявала длъжността „Главен редактор“ на издавания от дружеството вестник „ВЯРА“ и получавала месечно трудово възнаграждение в размер на 1200.00 лв. Със заповед № 14/11.09.2018г. трудовият договор с ответницата бил прекратен, на основание чл.

325, ал. 1, т. 1 от КТ, след което била извършена пълна проверка на дейността й и било установено, че тя е получавала от дружеството суми, многократно надвишаващи полагащото й се трудово възнаграждение, като е принуждавала касиерката на дружеството да оформя РКО за различни суми, като вписва в тях основание „заплата“, въпреки, че вече е получила възнаграждение за съответния месец.

Ищецът твърди, че по този начин ответницата е получила за 2017г. и 2018г. без основание суми в размер на общо 14 731.86 лв., както следва:

За 2017г.:

1/ с РКО №

6867/21.07.2017г.-сума в размер на 2100.00 лв. и с посочено основание – „за м.VI 2017г.“;

2/ с РКО №

7039/30.09.2017г.-сума в размер на 1075.23 лв. и с посочено основание – „заплата м.08 2017г.“;

3/ с РКО №

7142/15.11.2017г.-сума в размер на 1086.38 лв. и с посочено основание – „заплата за м.09 2017г.“;

4/ с РКО №

7169/30.11.2017г.-сума в размер на 1025.77 лв. и с посочено основание – „заплата за м.10.2017г.“;

5/ с РКО №

7182/30.11.2017г.-сума в размер на 1086.38 лв. и с посочено основание – „заплата за м.10.2017г.“;

6/ с РКО 7252/29.12.2017г.-сума в размер на 2098.00 лв. и с посочено основание – „заплата за м. 11. 2017 г.“.

За 2018 г.:

1/ с РКО №

7337/31.01.2018г.-сума в размер на 1086.00 лв. и с посочено основание – „заплата за м. 12.2017г.“;

2/ с РКО №

7376/01.03.2018г.-сума в размер на 1142.02 лв. и с посочено основание – „заплата за м.01.2018г.“;

3/ с РКО №

7418/22.03.2018г.-сума в размер на 1020.00 лв. и с посочено основание – „заплата за м.02.2018г.“;

4/ с РКО №

7556/18.05.2018г.-сума в размер на 900.00 лв. и с посочено основание – „залп. м.02.2018 г.“;

5/ с РКО №

7632/29.06.2018г.-сума в размер на 1091.51 лв. и с посочено основание – „за м.03.2018г.“ и

6/ с РКО №

7725/31.08.2018г.-сума в размер на 1020.57 лв. и с посочено основание – „м.05.2018 г.“.

Поради изложеното, ищецът иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати получените без основание суми, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, както и да му заплати сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който същата оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Не оспорва обстоятелствата, че са били в трудово правоотношение с ищеца, като тя изпълнявала длъжността „Главен редактор“ на издавания от дружеството вестник „ВЯРА“ и получавала месечно трудово възнаграждение в размер на 1200.00 лв., както и че със заповед № 14/11.09.2018г. трудовият й договор бил прекратен, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ (по взаимно съгласие).

Оспорва да е получавала суми чрез РКО, без да има основание за това, както и твърденията на ищеца, че била принуждавала касиерката на дружеството да оформя РКО за различни суми, като вписва в тях основание „заплата“. Твърди, че представените с исковата молба РКО са за суми, получени като хонорари, за публикуване на нейни лични статии. Оспорва автентичността на представените документи, като твърди, че подписът, положен в тях, не е неин. Моли съда да открие производство по оспорването им. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Излага пространни, неотносими към спора обстоятелства.

2. Правна квалификация на претендираните права и възражения:

Разпечатката съдържа 60 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aed2a88e-4405-4a4d-ad2e-f015ff51d653