Решение № 117 от 20.05.2025, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Айтос, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Дж. Богданова при участието на секретаря Яна Анг. Петкова като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Гражданско дело № 20252110100223 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Щ. А. Щ., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и съдебен адресат: адв.Д.И. от БАК против М. Г. Щ., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***. Предявен е иск за развод, поради настъпило в брака дълбоко и непоправимо разстройство без обсъждане на въпроса за вината.

Към исковата молба се прилагат писмени доказателства, документ за внесена държавна такса, както и преписи за връчване на ответницата. Прави се искане за ангажиране на гласни доказателства – свидетел при режим на довеждане.

В съдебно заседание ищецът Щ. се явява лично лично и чрез процесуалния си представител адв.Д.И. от БАК поддържа иска за развод. Моли съда да прекрати брака, без да се обсъжда въпроса за вината. Ангажира гласни доказателства.

Исковата претенция намира правно основание в чл.49 от Семейния кодекс (СК).

В срока по чл.131 от ГПК ответницата М. Г. Щ., чрез пълномощник адв.С.К. БАК изпраща писмен отговор на исковата молба. Със същия излага, че не желае прекратяването на брака. Твърди, че ищецът от години живее друга жена в семейното жилище, поради което самата тя си е купила и заживяла в имот, находящ се в ***. Не представя писмени доказателства и не излага становище по доказателствените искания на 1 ищеца.

В съдебно заседание ответницата М. Щ., редовно призована се явява лично.

Признава, че семейният им живот с ищеца е бил изключително труден, но въпреки това твърди, че не желае развод, поради което и оспорва основателността на иска за развод.

Моли за отхвърляне на исковата претенция.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от правна и фактическа страна следното:

Страните са сключили граждански брак на 18.05.1978 година в ***, видно от представеното удостоверение, издадено въз основа акт № 0001/18.05.1978 г. съставен в ***.

От брачното съжителство имат родени три деца, които към настоящия момент са пълнолетни, поради което и не се обсъжда въпроса, досежно предоставяне на родителски права, издръжка и контакти.

Съдът намира за установено в хода на делото, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен, което обстоятелство се доказва по категоричен начин както и напълно кореспондиращите насрещни твърдения на двамата съпрузи, досежно продължителната над 20 -годишна фактическа раздяла и сериозни проблеми в хода на брака, така и от събраните гласни доказателства. Ищецът твърди, че първоначално със съпругата си живеели в разбирателство, но през 2001 година са се разделили. От тогава до сега живеели разделени, като ответницата по време на раздялата била в Германия, поради което и от години не поддържали контакт. Твърди, че брака им е изпразнен от съдържание и е загубил смисъл.

Ответницата макар да оспорва искането за развод също признава, че семейният им живот е бил труден, описвайки брака по следния начин: „… Един бял ден не видях, децата ми бяха по улиците. Тези 28 години аз бях все по улиците, докато децата пораснат….Той не заслужава развод.“. Твърди, че ищецът от години живее с друга жена в семейното жилище, докато самата тя била в Германия, като междувременно си купила и заживяла в имот, находящ се в ***.

В подкрепа на гореизложеното са ангажираните гласни доказателства, а именно показанията на св.Ф. Й. Н. (близка приятелка на ищеца). Според свидетеля Н., при пълно кореспондиране с твърденията на ищеца, последният не желаел продължаване на брачното съжителство, като раздялата между страните е трайна – над 20 години, продължителна и окончателна. Св.Н. сочи още, че през 2004 година след като се е запознала с ищеца Щ. Щ., посещава често дома му в село Просеник, но ответницата не живеела там и никога не идвала в жилището. През 2019г. когато същият имал здравословни проблеми /поставили са му 4 байпаса/ се наложило Н. да се грижи за него, тъй като нито съпругата, нито децата му го търсили. Ето защо при пълното дезинтересиране един от друг и при 2 създадения самостоятелен живот на всеки от двамата съпрузи, съдът намира, че бракът е разстроен в степен, че не може да бъде запазен, а негативната позиция на ответницата към искането за развод, е по-скоро резултат на емоционална реакция от подадената от ищеца искова молба, а не – опит и желание на отв.Щ. за заздравяване и запазване на брачната връзка.

Продължителната над 20 години раздяла сама по себе си следва да се възприеме като индиция за разрива в отношенията между съпрузите, поради което иска за прекратяване на брака се явява основателен и следва да бъде уважен.

Предвид установеното разстройство на брачните отношения и изчерпване на брака от съдържанието, което предвижда СК, а именно отношения на взаимно уважение, разбирателство, вярност и общи грижи за семейството, искът за прекратяването му, се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

Пред съда не е поставен за изследване от никой от съпрузите въпросът досежно вината за настъпилото брачно разстройство, поради което и не се дължи произнасяне в тази насока. Не е предявен от друг от брачните искове, включително относно ползване на семейно жилище, фимилно име след развода, издръжка между съпрузи.

Съдът служебно се занима с въпроса за определянето на окончателна държавна такса и като съобрази разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК, предвидения законов размер и материалните възможности на страните, намира че същата следва да бъде от 50,00 лв., от които: 25,00 лв. - внесени от ищеца при завеждане на иска, а останалите 25,00 лв. платими ответницата.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 18.05.1978 год. в ***, с акт № 0001/18.05.1978 год. на Кметство с.Просеник, обл.Бургас между Щ. А. Щ., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и съдебен адресат: адв.Д.И. от БАК и М. Г. Щ., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез развод, поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство, без произнасяне по въпроса за вината.

ОСЪЖДА М. Г. Щ., ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд Айтос окончателна държавна такса за прекратяване на брака в размер на 25,00 (двадесет и пет) лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в 2 седмичен срок от съобщаването и връчването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________

4