Определение № 9420 от 25.02.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9420 гр. София, 25.02.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20241110118509 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от *****************, ЕИК:

************, със седалище и адрес на управление: *******************, срещу Е. П. П., ЕГН: **********, с адрес: ************************, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 19,62 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в имот, находящ се в *****************************, за периода от 01.09.2020 г. до 28.02.2022 г., ведно със законната лихва от 11.10.2023 г. до изплащане на вземането; сумата от 4,71 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.11.2020 г. до 02.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 01.11.2023 г. по ч. гр. д. № 56264/2023 г. по описа на СРС, 30 с-в.

Ищецът твърди, че е налице облигационно правоотношение между страните, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Ответницата използвала доставената от ищеца топлинна енергия до процесния имот през исковия период, но не е заплатила задълженията си. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.11.2023 г. по ч. гр. д. № 56264/2023 г. по описа на СРС, 30 с-в. Ответницата възразила в срока по чл.

414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца.

1

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответницата Е. П. П., която в срока по чл. 131 ГПК е подала писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Възразява, че за вземанията, предмет на настоящото производство, е осъдена в друго производство - гр.д.

№ 68775/2023 г. по описа на СРС, както и че е заплатила същите. Излага и други съображения за недължимост на претендираните суми.

Съдът извърши служебна проверка в ЕИСС относно предмета на посоченото от ответницата гр.д. № 68775/2023 г. по описа на СРС, в резултат на което се установи, че предявеният в настоящото производство иск е бил част от предмета на посоченото дело, както и че с решение от 01.10.2024 г. предявеният по другото дело иск на ***************** срещу Е. П. П. е бил отхвърлен поради извършено в хода на делото плащане. Няма данни решението да е било обжалвано, като към датата на служебната проверка от настоящия съдебен състав делото е архивирано.

При тези данни съдът намира, че искът, с който е сезиран, е недопустим, защото за претендираното от ищеца в настоящото производство вземане е налице влязло в законна сила съдебно решение и спорът не може да бъде пререшаван – чл. 299, ал. 1 ГПК. Ето защо производството по настоящото дело следва да бъде прекратено на основание чл. 299, ал. 2 ГПК.

С оглед разясненията, дадени в т. 13 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при прекратяване на на производството по иска, предявен по реда на чл.415, ал.1 ГПК, съдът в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване, е компетентен да обезсили заповедта за изпълнение по чл.

410 ГПК.

Така мотивиран и на основание чл. 299, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 18509/2024 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 30 състав.

ОБЕЗСИЛВА Заповед № 32831/01.11.2023 г. по ч.гр.д. № 56264/2023 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 30 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в 1-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2