Определение № 3880 от 12.09.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3880 гр. Варна, 12.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Гинка Т. И.ова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело № 20243100501582 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 39474/16.05.2024г. / вх. No на ВРС/, подадена от А. Т. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: *******, и Д. Т. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: *******, срещу Решение № 1360/ 09.04.2024г., постановено по гр.д. № 15739 / 2022г. по описа на РС – Варна, 40 –ти състав, с което всеки един от жалбоподателите е осъден да заплати на „Инвестиции и Строителство Инженеринг“ АД, ЕИК 204877059, със седалище и адрес на управление: гр. София, сумата от 10 000 евро, представляваща неустойка по чл. 29 от Предварителен договор от 23.10.2018г. за проектиране, учредяване на право на строеж на жилищна сграда и прехвърляне на идеални части от УПИ, поради неизпълнение на задължение за предоставяне на пълномощно в надлежна форма, ведно със законната лихва върху главниците от датата на предявяване на исковете – 28.11.2022г. до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 92 от ЗЗД.

В жалбата се излага, че решението е недопустимо, евентуално неправилно и незаконосъобразно. Считат, че първоинстанционният съд се е произнесъл по един непредявен иск, доколкото липсват твърдения, както в исковата молба, така и в самото производство за забавено изпълнение от страна на ответниците. В производството по делото ищецът твърдял пълно неизпълнение, чрез неоказване на съдействие за представяне на процесното пълномощно, а не забава при представянето му. Едва в писмената защита били релевирани твърдения за забавено представяне. В случай, че не се възприемат доводите за недопустимост, то поддържат твърденията си като ги съотнасят към неправилността на постановеното решение. ВРС бил допуснал и процесуално нарушение, тъй като не бил указал, че в тежест на ответниците е да установят датата на представяне на пълномощното / следвало отново да се има предвид, че твърденията на ищеца са че изобщо не е представено пълномощно/. Не били обсъдени и всички възражения на ответниците в решението и изводите на първата инстанция били погрешни. Видно от постъпилото по делото писмо от Община Варна, Заповедта по преписката била издадена на 21.09.2022 г., т.е. дори и пълномощното да било представено впоследствие, то било в рамките не по-късно 21 септември 2022г., а самото заявление за изменение в инвестиционния проект било подадено 1 на 07.09.2022 г., т.е. същия месец. От извлечението от регистъра на Нот. Шарабански се установявало, че нот. Завереното пълномощно от 01.06.2022г. било представено в деня на сделката по Нотариален акт за прехвърляне на идеални части от недвижим имот и учредяване право на строеж /делба/, №164, том 111, per. №6209, дело №558, от 2022г., на нотариус Огнян Шарабански, №147 в per. на НК, с район на действие PC - гр. Варна, вписан в Служба по вписванията с вх. per. № 16913/01.06.2022 г., дв.вх.№ 16712/2022 г., Акт №68, том XLIV, дело №9841/2022 г. или на същата дата: 01.06.2022г. Същото пълномощно било ползвано и впоследствие пред Електроразпределение Север ЕАД при сключване на допълнително споразумение на 08.02.2023г.

Поддържат възраженията за нищожност на процесния предварителен договор поради невъзможен предмет. Новото разрешение било издадено на „Резиденшъл пропърти Владислав“ ЕООД, представлявано от И. Н., като именно и това дружество било сключило и посочения по-горе договор за прехвърляне на идеални части от недвижим имот и учредяване право на строеж /делба/, като това дружество не би могло да встъпи в нищожния предварителен договор. Второто разрешение за строеж нямало нищо общо с процесния предварителен договор, който като нищожен не би могъл да се санира. Доколкото клаузата за неустойка се съдържала в нищожния договор, то и тя била нищожна.

Отделно, двамата жалбоподатели не се намирали в облигационно правоотношение нито с ищеца - Инвестиции и Строителство Инженеринг“ АД, , нито с „Резиденшъл пропърти Владислав“ ЕООД, като отношенията на практика възниквали след 01.06.2022г. по силата на наследствено правоотношение и придобИ.ето на ид.ч. от процесния имот, останал в наследство от бащата на жалбоподателите Т. К..

Съдът не бил приложил и потребителската закрила.

Спогодбата между "Резиденшъл пропърти Владислав"ЕООД и „Инвестиции и строителство инженеринг"АД, нямала достоверна дата и била съставена само и единствено за целите на процеса. Същата не можела да породи действие спрямо трети лица, които не били страна по договора. Поддържа, че "Резиденшъл пропърти Владислав"ЕООД никога не е било с управител Л. Сл., каквато предпоставка била уговорена в процесния предварителен договор.

Ответниците нямали задължение да упълномощят ищцовото дружество „Инвестиции и строителство инженеринг" АД за подписване на актове в строителството. На ищцовото дружество „Инвестиции и строителство инженеринг" АД нямало издадено разрешение за строеж, същото не реализирало строителство в процесния имот, съответно същото не можело да подписва строителни книжа за обект, в който нито било съсобственик, нито инвеститор.

Извън горното в условията на евентуалност сочат, че съобразно наследственото правоотношение, задължението за неустойка следвало да бъде разпределено спрямо всеки един от наследниците, съобразно наследствените им права в наследството. В този смисъл, същите, доколкото наследяват с преживявал съпруг, отговаряли до размер само на наследствените си права - 1/3 ид.ч. за всеки един от тях или до размера на 3334 евро за наследника А. Т. К. и до размера на 3334 евро за наследника Д. Т. К., но не и както съдът бил постановил в обжалваното решение за всеки един от въззивниците по 10 000 евро;

Съдът игнорирал и факта, че не се доказало, че ответниците били надлежно поканени да представят такова пълномощно, доколкото задължението за представяне на такова, ако изобщо било възникнало за тях (предвид поддържаното твърдение, че договорът е нищожен), а не от датата на настъпване на смъртта на наследодателя, както бил приел първоинстанционния съд.

Сочат, че неустойката била прекомерна и поддържат направеното с отговора на исковата молба евентуално искане за нейното намаляване.

2

Молят съда да обезсили или отмени решението, като постанови ново, с което да отхвърли исковете и да присъди разноските за двете инстанции. Позовават се на процесуално нарушение и отправят искане за допускане до разпит на свидетели при режим на призоваване.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се сочи, че решението е валидно, допустимо и правилно. Сочи, че едва в хода на производството е било представено процесното пълномощно. Към датата на завеждане на исковата молба това пълномощно не е било представено и в този случай, съобразно ГПК ищецът не следвало да изменя своето искане, ако същото е било основателно към датата на завеждане на делото. Предмет на делото е отгворността на ответниците за вреди от това неизпълнение, като размерът на вредите са били определени предварително в договора за тази форма на неизпълнение. Фактическият състав на отговорността е бил налице при депозиране на исковата молба в съда и не се заличава с последващо изпълнение на задължението. По отношение на промяната на обекта на обезщетението следвало да се посочи, че било формирано изрично съгласие на въззивниците да получат като обезщетение апартамент на друг етаж, който бил с идентична площ /0,1 кв. м. не можело да се приеме за съществена разлика/ и при същото вътрешно разположение. До завеждането на настоящото производство възражения за поставянето на въззивниците в по-неблагоприятно положение спрямо това по сключения предварителен договор, не са правени. Потребителска защита не се дължала. Не било налице и процесуално нарушение по отношение на недопускане на свидетеля. Ответната страна сама счела събирането на гласни доказателства за ненужно и при съобразяване с процесуалната позиция на въззивниците щяло да се стигне до ненужно отлагане на делото. По същество сочи, че от доказателствата по делото се установявало, че пълномощното, подписано и заверено от ответниците, било предадено след завеждането на настоящото дело. Датата 17.02.2023 г. представлявала единственият категорично доказан момент, към който ищцовото дружество било разполагало със спорното пълномощно.

„Резиденшъл пропъртис Владслав“ ЕООД било едно от дружествата, с които Л. Сл. изпълнявал търговските си проекти. Липсвали данни престацията да била уговорена с оглед личността на изпълнителя, за което свидетелствала и посочената разпоредба на предварителния договор. В този смисъл и ролята на „Резиденшъл пропъртис Владислав“ ЕООД в строителния процес била пределно ясна, като отделно и въззивниците проведели преговори и подписали лично от тях нотариалния акт. Приелите наследството отговаряли и за задълженията, с които същото било обременено.

В разрешението за строеж и протокола за открИ.е на строителна линия и ниво въззиваемото дружество било посочено в качеството си на строител, което ясно доказвало обвързаността между споразумението и предварителния договор, т.е. очевидно било, че действията, насочени към построяване на сграда в имота, били свързани с въззиваемото дружество, и ставало въпрос за изпълнение на процесния предварителен договор.

Оспорва възраженията за нищожност както на договора, така и на неустоечната клауза. Оспорва и възраженията за тълкуването на неустоечната клауза в насока, че цялата сума се дължи съразмерно от наследниците по квоти, както и че неустойката е прекомерна.

Моли съда да потвърди решението и да му бъдат присъдени разноските за въззивната инстанция. Сочи, че не следва да се допускат поисканите свидетели.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК.

Жалбоподателите не се позовават на процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, не е налице хипотеза, в която да се налага обезпечаване на правилното приложение на материална норма, но спорът е от естество, при което съдът има служебно задължение да 3 следи за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, който е сключен с потребител. Съобразно чл. 7 ал.3 изр. 2 от ГПК, съдът следва да осигури възможност на страните да изразят становище по тези въпроси, като им укаже изрично, като се констатира, че първоинстанционният съд е сторил това с доклада по делото.

По направените доказателствени искания:

Констатира се, че в рамките на проведеното на 21.03.2024г. осз, ответниците са поддържали искането за допускане на свидетел, независимо, че не са го водили за посоченото осз. Съдът е следвало да предостави възможност на страната да води свидетеля за следващо осз, като отложи разпита и на свидетеля, воден от ищеца вместо да го разпита.

Допуснато е процесуално нарушение като не е допуснат свидетел и на ответниците.

Доколкото в осз се поддържа искането от ответниците само за един свидетел, то и по отношение на този свидетел е допуснато процесуалното нарушение и следва по искането на въззивниците да се допусне един свидетел при режим на призоваване, а именно: И. Ц. Н. с адрес за призоваване: *******. Искането за допускане и на втория свидетел - А. М. е неоснователно, доколкото се прави и с оглед на едни хипотетични и необосновани твърдения за лъжесвидетелстване.

Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 39474/16.05.2024г. / вх. No на ВРС/, подадена от А. Т. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: *******, и Д. Т. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: *******, срещу Решение № 1360/ 09.04.2024г., постановено по гр.д. № 15739 / 2022г. по описа на РС – Варна, 40 –ти състав, с което всеки един от жалбоподателите е осъден да заплати на „Инвестиции и Строителство Инженеринг“ АД, ЕИК 204877059, със седалище и адрес на управление: гр. София, сумата от 10 000 евро, представляваща неустойка по чл. 29 от Предварителен договор от 23.10.2018г. за проектиране, учредяване на право на строеж на жилищна сграда и прехвърляне на идеални части от УПИ, поради неизпълнение на задължение за предоставяне на пълномощно в надлежна форма, ведно със законната лихва върху главниците от датата на предявяване на исковете – 28.11.2022г. до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 92 от ЗЗД.