Решение № 3657 от 31.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3657 гр. София, 31.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20261100503386 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. П. П. срещу решение № 2770 от 13.02.2026 г., постановено по гр. д. № 9218/2025 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 158- ми състав.

В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на първоинстанционното решение като постановено в противоречие с материалния закон и с основни принципи на закрилата на детето, закрепени в националното и международното право. Твърди се, че в хода на процеса безспорно е установено, че ответниците чрез своите действия и бездействия осъществяват психическо и емоционално насилие, насочено както към детето, така и към бащата, изразяващо се в системно възпрепятстване на личните контакти помежду им, въвличането на детето в родителския конфликт, формирането у детето на страх, тревожност и негативни нагласи спрямо бащата, както и целенасочена подмяна на родителските роли и авторитети. Посочва се, че по делото е доказано, че при детето вече са налице индикатори за родителско отчуждение, чиято отчетлива ескалация се наблюдава в хода на първоинстанционното производство. В тази връзка се навеждат доводи, че районният съд е игнорирал и омаловажил родителското отчуждение като акт на домашно насилие, толерирайки противоправното поведение на ответниците и 1 неглижирайки събраните по делото доказателства. Моли се съдът да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови ново, с което да издаде заповед за защита, като наложи мерки за защита на молителите срещу М. Н. Д., както и мерки за защита на детето Ж. Д. П. срещу И. П. Д.. Претендират се разноски.

В срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите страни М. Н. Д. и И. П. Д..

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от молителя в първоинстанционното производство, притежаващ правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на обжалване по силата на чл. 258 ГПК вр. чл. 17 ЗЗДН валиден и допустим съдебен акт, поради което е допустима.

Предмет на разглеждане в първоинстанционното производство са първоначалната сезираща молба и последващите две молби, приети за съвместно разглеждане на основание чл. 15, ал. 3 ЗЗДН, на Д. П. П. в лично качество и като баща и законен представител на малолетното дете Ж. Д. П. за защита от домашно насилие, извършено от М. Н. Д. и И. П. Д. в периода 24.12.2024 г. – 31.10.2025 г. под форма на пряка и непосредствена манипулация, както и редица отчуждителни стратегии, довели причиняването на родителско отчуждение у детето Ж. към бащата и представляващи физическо насилие /изразено в недопускане на контакта между този родител и малолетната/, психическо и емоционално насилие /живот в постоянен стрес/ и принудително ограничаване на правото на личен и семеен живот, личната свобода и личните права на молителите за изграждане и развИ.е на емоционална и лична връзка помежду им.

Ответниците са оспорили твърденията в подадените молби за извършено от тях насилие.

С решение № 2770 от 13.02.2026 г., постановено по гр. д. № 9218/2025 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 158- ми състав, са отхвърлени молбите на Д. П.

П. в лично качество и като баща и законен представител на детето Ж. Д. П. с правно основание по чл. 8, т. 1 и 2 ЗЗДН срещу М. Н. Д. и И. П. Д. и е отказано издаване на заповед за защита.

Молбата за защита до районния съд е депозирана в преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН от пострадало лице, поради което е налице валидно сезиране на Софийски районен съд от процесуално легитимирана страна.

Страните не спорят и въз основна на писмените доказателства по делото се установява, че въззиваемата М. Д. е бивша съпруга на въззивника Д. П. и двамата са 2 родители на малолетното дете Ж. Д. П., а въззиваемият И. Д. е лице, което е съпруг на родителя на Ж. – М. Д., поради което въззиваемите страни попадат в кръга на лицата по чл. 3 ЗЗДН, срещу които молителите могат да търсят защита по реда на ЗЗДН.

Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилна преценка на събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. за неправилни фактически и правни изводи въз основа на доказателствата по делото.

Въззивният съд, като прецени относимите доказателства, намира първоинстанционното решение за правилно, а наведените във въззивната жалба доводи в обратната насока – за неоснователни, поради следните съображения:

Настоящият съдебен състав споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря същите. Районният съд е обсъдил и преценил относимите по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност за установяване на релевантните за спора факти.

В практиката си Върховния касационен съд е имал възможността да посочи, че мерки за защита по реда на ЗЗДН могат да бъдат наложени при родителско отчуждение, когато то е резултат от физическо и психическо насилие /в този смисъл решение № 66 от 22.04.2021 г., постановено по гр. д. № 3214/2020 г. на ВКС, ІV г. о./.

В контекста на горното в разглеждания случай не се установява умишлено и целенасочено поведение на въззиваемите в насока негативно повлияване върху контакта на детето с бащата. Липсва основание да се приеме, че настъпилото отчуждение е резултат от манипулативни практики, упражнявани от майката и нейния съпруг върху детето, или за извод, че същите са предизвикали или допринесли за нарушаване на контакта между бащата и дъщерята.

От отразеното в социален доклад на АСП, Д „СП“ – Лозенец, закрепил констатациите от проведено за нуждите на производството социално проучване, се установява, че отдел „Закрила на детето“ при Д „СП“ – Лозенец е работил с родителите и детето по повод подавани от бащата сигнали относно отглеждането на детето Ж. от майката и нейния настоящ съпруг, както и по изготвянето на доклади за нуждите на съдебни производства и ДСИ, като предвид множеството подавани сигнали от бащата и установените факти и обстоятелства ОЗД при Д „СП“ – Лозенец е отворил работа по случай за детето Ж. Д. П.. В доклада е отразено още, че по отношение на детето е констатиран риск за психоемоционалното му състояние, произтичащ от факта, че то е въвлечено в родителския конфликт, като в процеса на работа е установено, че родителите нямат комуникация помежду си и допускат в отношенията между тях да се намесва настоящият съпруг на майката.

При проведената за нуждите на социалното проучване среща между родителите на Ж. е установено, че двамата взаимно се обвиняват и не могат да постигнат съгласие 3 помежду си дори и по отношение на детето, като единственото, в което и двамата са единодушни, е, че между тях липсва комуникация. В социалния доклад е изразено становище, че в интерес на детето Ж. е родителите да поемат своите отговорности и да постигнат споразумение относно отглеждането и възпитанието й, като й осигурят сигурна и спокойна среда. Посочено е още, че за цялостното развитие на детето е необходимо родителите да постигнат съгласие помежду си и да се съобразяват с възрастовите му специфики, като поведението им да не предизвиква у детето усещане за несигурност и невъзможност за изграждане на базово доверие и формиране на умения за социална адаптация и личностно утвърждаване. Препоръчано е с оглед защита на интересите на детето по най- добър начин същото да не бъде въвличано в конфликт на лоялност между родителите, както и да става обект и свидетел на насилие, както и да не се манипулира неговото мнение. Изложено е и че за правилното личностно развитие на детето е необходимо то да има контакти и с двамата си родители и останалите им близки, като нарушаването и драстичното прекъсване на връзката „родител – дете“ не е в интерес на Ж. и в бъдеще това би рефлектирало пряко на емоционалното й състояние и би се отразило негативно върху психическото й развитие.

В заключението на подробно обсъдената в първоинстанционното решение съдебнопсихологична експертиза /СПЕ/ са направени изводи, основани на проведени експертни изследвания, че има данни детето да се напасва и да говори неща спрямо очакванията на страните по делото, като е налице силно изразен стремеж у детето да прикрива факти, често разказва на родителите си неща за другия, които те очакват да чуят, и се отчитат начални белези на загуба на доверие на детето към родителите, тъй като Ж. не може да разбере кой от тях казва обективната истина и това силно я напряга. В експертното изследване е отразено още, че когато детето е при всеки един от родителите си, после разказва на другия своите „оплаквания“ от престоя и така родителите придобиват представа, че пребиваването му при другия е свързано с негативи за отглеждането и възпитанието на детето.

Според вещото лице родителският конфликт и постановеното съдебно решение за режим на лични отношения на детето с бащата също са източник на силно напрежение, особено при предаване на детето, както за него, така и за страните, а ниската възраст и липсата на социален опит възпрепятстват Ж. да заяви и защити личната си позиция, да обясни на родителите си актуалното състояние и вместо това тя споделя истории, които са силно пречупени през нейните възприятия и съобразени с очакванията на майката, нейния съпруг и бащата. Експертът посочва още, че детето все още не може да контролира поведението на родителите си, не може да напасне своето спрямо родителския конфликт и това рефлектира в прояви на конфликт на лоялност, като защитава майка си и пастрока си, а баща си – предимно отхвърля.

Според експерта вследствие на нарушената комуникация, липсата на доверие и 4 изградената мнителност и подозрителност детето става част от процесите на неразбирателство между родителите си и това го напряга, като то счита, че трябва да избира между родителите си, а не че има правото на свободни отношения както с майка си, така и с баща си.

В заключителната част на експертизата вещото лице при отговора на поставените задачи изрично е заявило, че не се констатират преки действия на манипулация на детето, но ако все пак трябва да се говори за манипулация, то тя се състои в това, че бащата, от една страна, и майката, и нейният съпруг, от друга, имат изградена силно негативна представа един за друг и тази представа е предадена на детето, като това допълнително се засилва от разказите на детето, които не са напълно обективни, а са тенденциозни /доколкото има данни детето да се напасва и да говори неща спрямо очакванията на страните/. Според вещото лице няма данни майката и съпругът й да провеждат кампания за отблъскване и омаловажаване на ролята на бащата в живота на детето. В заключението е отразено още, че Ж. не взима страна в конфликта, но се стреми да отговаря на очакванията както на баща си, така и на майката си, и на съпруга й, като това я напряга и тя стига до състояние, в което се опитва да избира какво да направи, а няма достатъчно опит и не знае как е правилно да постъпва.

Досежно емоционалната връзка между детето и бащата експертът е посочил, че такава е налична, като същевременно Ж. има амбивалентност към баща си, но не изтъква квалификационни характеристики за него, а споделя, че го обича, но се страхува от него и не й харесва, че той й вика, без да обяснява в какво се е провинила.

В заключителната част на експертизата вещото лице е посочило още, че в конкретния случай се наблюдават начални белези на родителско отчуждение у детето спрямо баща му, като последиците от такъв процес биха имали силно негативен ефект върху психиката на детето и на бащата. Подчертано е изрично и че не е за подценяване фактът, че Ж. има и първоначални белези на загуба на доверие към родителите, тъй като не може да установи кой казва истината.