Решение № 317 от 02.12.2025, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. Габрово, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Габриела Б. Илиева при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно гражданско дело № 20254200500544 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЗК "*****" АД против решение № 136 от 11.06.2025г. по гр.д. №758 на PC - Севлиево, с което предявения иск от З К „***** АД с правно основание чл. 500, ал. 1. т. 2 КЗ е отхвърлен като неоснователен.

Твърди се, че решението е неправилно, тъй като съдът не преценил представените и приети доказателства по делото, поради което достигнал до погрешни изводи и заключения.

За да отхвърли предявените искове първоинстанционния съд приел, че не е доказано по делото, че ответникът към момента на настъпване на ПТП, е съзнавал, че управлява неизправно МПС, като независимо от това не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на неизправността.

Първоинстанционният съд не взел предвид факта, че ответника управлявал личният си автомобил, за техническото състояние на който е носи отговорност. Също не съобразил и обсъдил Наредба № 39/29.01.2004г. за изискванията към водачите на МПС от различни категории и под категории, съгласно която, ответникът като водач и собственик на МПС е имал 1 множество задължения, сред които да установява техническите неизправности, които застрашават безопасността на движение и взема съответните за това мерки /чл. 2, т. 4/; да притежава знания за основните възли, агрегати и уредби на превозното средство, да знае най-често срещаните технически неизправности по гумите и др. /чл. 4, ал. 1, т. 12/; Водачите на МПС трябва да притежават умения за да подготвят автомобила за движение по пътя, като: проверяват състоянието на гумите, фаровете, светлоотразителите, уредбата за управление, спирачната уредба, устройството за звуков сигнал, пътепоказателите и другите устройства, които имат значение за безопасността на движението; /чл. 5, ал. 1, б. А/ Първоинстанционния съд не обсъдил и правилата нормативно уредени в ЗДвП и ППЗДвП, които ответника нарушил, а именно:

Чл. 9 ППЗДП:

„Разрешава се движението на пътно превозно средство по пътищата, ако то отговаря на определените от производителя изисквания за експлоатация, на този правилник и на наредбите по чл. 8, ал. 3 и чл. 36, ал. 3 от Закона за движението по пътищата",чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП: „Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни", във връзка с чл.10, ал.1, т.9, б.„г" от ППЗДП: „Моторно превозно средство е технически неизправно, ако има някоя от следните повреди или неизправности по гумите:г/ дълбочината на протекторния рисунък на гумите на автомобилите и на мотоциклетите е по-малка от 1,6 мм", чл.11 ал.1 ППЗДП: „При възникване по време на движение на някоя от техническите неизправности, посочени в чл.10, ал. 1, т. 9, б.„в",... през нощта и при намалена видимост, водачът е длъжен да спре моторното превозно средство или ремаркето до отстраняване на неизправността"

В жалбата се твърди още, че х ипотезата на чл. 500, ал. 1, т. 2 КЗ цели да санкционира водача за това, че съзнателно е допуснал настъпването на вредата или макар да не е предвиждал настъпването на определен резултат, е бил длъжен или е могъл да го предвиди, или е предвиждал вредата, но се е Н. да я предотврати.В случая, дори водачът Р. да не е съзнателно допуснал настъпването на вредите и не е предвиждал настъпваното на определен резултат, е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Настъпването на вредите е в резултат на неспазване на вменените законови задължения на водачите, уредени в ЗДвП, ППЗДвП и Наредба № 39/29.01.2004г. за изискванията към водачите на МПС, които не били обсъдени от първоинстанционния съд.

2

Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се уважи изцяло предявеният иск от ЗК ***** АД , като бъдат присъдени направените разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срок е постъпил писмен отговор от Р. Х., чрез проц. представител адв.

Н.Н.-Г., с който жалбата се оспорва, като се излагат подробни аргументи относно нейната неоснователност.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното:

Решението е валидно и допустимо, а разгледано по същество правилно.

Пред първоинстанционния съд е предявен регресен иск с правно основание чл.500 ал.1 т.2 КЗ.

Между страните не е било спорно, че на 20.10.2015 г. около 21:55 ч., в гр. Севлиево, по ул. „Никола Д. Петков", водач на МПС *****, модел 21074, с рег. № ЕВ ***** АВ, управлявано от Р. Х. Р. е претърпял ПТП, като МПС се е ударило в електрически стълб за улично осветление. Следствие на удара, ел. стълб се е наклонил и е затиснал купето на автомобила, при което е пострадал пътник, който се е возил на предната седалка до водача на МПС. Към датата на ПТП, МПС е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност" към ищцовото дружество. За обезщетение на понесените болки и страдания от получените травми при ПТП, пострадалият И.А.Й., предявил претенция към застрахователя по валидната застраховка „Гражданска отговорност" на МПС.

С решение № 4942 от 23.07.2018 г. на СГС по гр. д. № 11536/2017 г., потвърдено с решение № 940 от 1.04.2019 г. на САС по в. гр. д. № 6269/2018 г., влезли в сила на 14.06.2019 г., ищцовото дружество е осъдено да заплати на пострадалия при ПТП

И.А.Й., сумата от 20 000 лева - главница, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 20.10.2015 г., в гр. Севлиево, ведно със законната лихва, считано от 11.09.2017 г. до окончателното плащане.

Цитираните решения са постановени при участие на Р. Х. Р., в качеството му на трето лице помагач на „Застрахователна компания *****" АД.

Не се спори, че застрахователното дружество е заплатило присъденото обезщетение от 20 000 лева и законна лихва в размер на 3 433.33 лв. на 3 пострадалия. Тези суми в настоящото производство се претендират от ищцовото застрахователно дружество на основание чл.500 ал.1 т.2 КЗ.

Регресното право за застрахователя спрямо виновния водач, съгласно разпоредбата на чл.500 ал.1т.2 КЗ, възниква като възможност да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в превозното средство, която застрашава безопасността на движението, и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това.

Безспорно е установено виновно и противоправно поведение от страна на управляващия автомобила, предизвикал ПТП, както и причинени вреди на трето лице. Налице е и договорно правоотношение между делинквента и ищеца по договор за „Гражданска отговорност" и заплащане от страна на застрахователя по договор за застраховка „Гражданска отговорност" на застрахователно обезщетение на увреденото лице.

Спорен между страните е въпроса относно наличието на последният елемент от фактическия състав на регресното право - делинквентът да не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на движението, и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това.

Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 от ГПК това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. То не може да го оспорва под предлог, че страната зле е водила делото, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства.

Както е приел и първоинстанционният съд, между страните в настоящото производство, установеното с мотивите на влезлите в сила решения на СГС и на САС е задължително за тях.

В мотивите на решение № 4942 от 23.07.2018 г. на СГС по гр. д. № 11536/2017 г., потвърдено с Решение № 940 от 1.04.2019 г. на САС по в. гр. д.

№ 6269/2018 г., е прието за установено следното :“ Водачът Р. Х. Р. е действал противоправно, тъй като е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, 4 предвиждаща, че водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, както и на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, според която, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“.

Така изложените мотиви обвързват както страните, така и съда, разглеждащ предявения регресен иск. Никъде в мотивите на съдилищата, разглеждащи прекия иск на пострадалия против застрахователя, в който процес Р. Р. е участвал като трето лице, помагач на страната на застрахователя, не е прието, че по време на движение на МПС е възникнала повреда или неизправност в моторното превозно средство, която е застрашила безопасността на движението, и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това, а водачът не е спрял и не е взел мерки за отстраняването й.

Поради това решаващият съд не може да приема нова фактическа обстановка, а е обвързан от мотивите на решенията на СГС и САС. Доколко водачът е съзнавал, че управлява неизправен автомобил и въпреки това не спира за да отстрани повредата, е следвало да се обсъжда само в случай, че е установено по категоричен начин в мотивите на решението по чл26 ал.1 КЗ/отм./, че в хода на движение на автомобила е възникнала неизправност, която е застрашила безопасността на движението, ПТП е възникнало в резултат на тази повреда и водачът не е спрял да вземе мерки за отстраняването й. Както вече се посочи, такава фактическа обстановка в мотивите на решенията на СГС и САС не е установена. Обвързващите мотиви на тези решения сочат като причина за настъпване на ПТП нарушение от страна на управляващия автомобила на нормите на чл.20 ал.1 и ал.2 ЗДвП, при което нарушение, законът изключва регресната отговорност на извършителя на деликта.

Освен изложеното от първоинстанционния съд, въззивната инстанция намира, че следва да бъде добавено и следното с оглед възраженията във въззивната жалба:

Не е установено по делото да е осъществен фактическия състав на 5 чл.500 ал.1 т.2 КЗ с всички задължителни кумулативни елементи, тъй като не е установено наличие на техническа неизправност на автомобила в процеса по водения пряк иск, в който ответникът е участвал, като трето ответно лице на страната на застрахователя.

Както по-горе се посочи, в мотивите си СГС, разглеждащ последиците от настъпилото ПТП, изрично е приел, че е налице противоправно виновно поведение на водача на автомобила, което се изразява в допуснато нарушение на разпоредбите на чл.20 ал.1 и чл.20 ал.2 ЗДвП. В мотивите на решението няма установяване, че водачът, при настъпване на ПТП, е управлявал технически неизправен автомобил или че такава неизправност е възникнала по време на управлението и той не е спрял за да вземе мерки. В заключението на автотехническата експертиза, приета пред СГС, е споменато, че автомобилът е бил с износени гуми, като информация за това експертът е черпил от съставения протокол за ПТП. Никъде обаче в хода на това производство не е обсъждан факта, как е установено това износване, направено ли е измерване за установяване на необходимата дълбочина и отговаря ли грайфера на законовия стандарт. При налагане на административно наказание на виновния водач, видно от представеното по приложеното дело НП, също няма констатация за управление на технически неизправен автомобил или на такава неизправност, възникнала по време на движение, а наказанието е наложено за нарушение на чл.20 ал.2 ЗДвП. В мотивите на решението, постановено от СГС никъде не е прието, че виновното и противоправно поведение на водача се изразява и в управление на неизправен автомобил и тази неизправност да е възникнала по време на движение и да е станала причина за настъпилото ПТП. В този смисъл цитираните в жалбата текстове от ЗДвП, ППДвП и Наредба №39/29.01.2004 г. са неотносими към спора.