Решение № 519 от 10.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 519 гр. Пловдив, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20245330201355 по описа за 2024 година Обжалвано е Наказателно постановление №23-0432-001031 от дата 28.06.2023г. Началник РУ -01 при ОДМВР-Пловдив , с което на Д. Г. Ч.

ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП ,както и глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл.100ал.1т.1 от ЗДВп.

В жалбата и в съдебно заседание от пълномощника на жалбоподателя - а д в . И . се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище по основателността на жалбата, като оспорва същата. Сочи, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно. Моли да бъде оставена жалбата без уважение като неоснователна и да се потвърди обжалваното наказателно постановление.

Прави възражение за прекомерност.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок ,от процесуално 1 легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление намери следното:

От фактическа страна се установява, че на 05.05.2023 г, в 14.20 ч.в Община Пловдив ,в гр.Пловдив на път отворен за обществено ползване,на кръстовището на ул.Дрин с ул.Пере Тошев ,с посока на движение от запад към изток , жалб.

Ч. управлявала лек автомобил марка Опел,модел

Астра,сив на цвят с рег.номер *** ,собственост на П. С. Г. ЕГН ********** ,което МПС в момента на проверката не е било регистрирано по надлежния ред ,съгласно Наредба №-І045 от 24.03.2000г. С прян бил за проверка от полицейски служители, сред които бил св.С. В.. При извършената проверка се установило, че лекия автомобил , управляван от жалбоподателя, е със служебно прекратена регистрация от 15.06.2022г. на основание чл. 143, ал. 15 от Закона за движението по пътищата. Съответно на второ място при проверката не представя и контролен талон към свидетелството за управление на МПС.

За така установеното, св. В . съставил АУАН.Била сезирана РППловдив, която с Постановление от 23.06.2023 г. отказала да образува досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК и изпратила преписката по компетентност на началника на РУ-№01 на МВР-Хисар за разрешаване на въпроса административнонаказателната отговорност.

След връщането на преписката, по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН било издадено обжалваното НП от дата 27.09.2023г.

Видно от постановлението за отказ да се образува досъдебно производство и от обясненията на Ч. се установява, че за лек автомобил Опел,модел Астра,сив на цвят с рег.номер *** е закупен през 2022г.Като липсват данни в двумесечен срок от придобиването на автомобила новият собственик , да го е регистрирал, поради което и след изтичане на законовия 2-месечен срок, на 15.06.2023г. регистрацията на автомобила на основание чл.

143, ал. 15 от ЗДвП е била прекратена служебно.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз 2 основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. В.. От тях се установяват обстоятелствата по извършената проверка и по съставянето на акта за установяване на нарушението. Свидетелят изяснява, че в хода на проверката е извършил справка, от която се е изяснил статусът на лекия автомобил .

При така изложеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че НП е издадено от надлежно оправомощено лице – т.

3. 7. от Заповедта. НП освен това е издадено по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН , след отказ на РП-Пловдив да образува наказателно производство и връщане на преписката на административно-наказващия орган.

При съставянето на НП ,обаче настоящия съд ,счита,че са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя,които ще обсъди по-долу.

Съдът счита,че е описано по максимално ясен начин мястото на нарушението- Община Пловдив ,в гр.Пловдив на път отворен за обществено ползване,на кръстовището на ул.“Дрин“ с ул.“Пере Тошев“ ,с посока на движение от запад към изток, а именно и същото не буди съмнение досежно компетентността на съда,съгласно разпоредбата на чл.59 от ЗАНН.

В същото време за пълнота следва да се обсъдят важни моменти , а именно управлението на автомобил от страна на жалбоподател я, липсата на надлежна регистрация съгласно условията на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, конкретното основание за ненадлежната регистрация – прекратяването й по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП , поради обстоятелството, че новият собственик в двумесечен срок от придобиването му не е изпълнил задължението си да го пререгистрира, датите на служебното прекратяване на регистрацията и на установеното управление на МПС-то.

3

Всички описани обстоятелства обхващат именно съставомерните факти на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и правят възможна проверката на тези факти, а оттам и на приложимото право.

При така приетото от фактическа страна, безспорно се установява от правна страна, че процесният автомобил при управлението му от жалбоподателя Ч. не е бил регистриран по реда на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, доколкото регистрацията на МПС-то е била прекратена към датата на процесното деяние.Изрично е посочено в НП какво е било правното основание за прекратяването на регистрацията. По смисъла на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

За разлика от други случаи на прекратяване на регистрация на автомобили, при които задължителен елемент от фактическия състав се явява уведомяването на собственика (какъвто е например случая при изтекла застраховка ГО и уведомяване от Гаранционния фонд при условията на чл.

143, ал. 10 от ЗДвП), в случая по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП , какъвто е и настоящият, законодателят не е предвидил прекратяването да се извършва след уведомяването на собственика, поради което и с изтичането на 2месечния срок от настъпване на юридическия факт – прехвърляне на собствеността, и липсата на осъществено регистриране, възниква и основанието за служебно прекратяване на регистрацията на автомобила, без да се изисква допълнително уведомяване на новия собственик – в този смисъл е и непротиворечивата практика на АС-Пловдив по сходни казуси .Тоест КАТ нямат задължения за уведомяване в тази хипотеза. Поради това и жалбоподателя, като водач и собственик на конкретното МПС, е бил длъжен и е могъл да се увери, че същото е годно за управление, респективно, че е било регистрирано надлежно. В този смисъл и доводите в жалбата и поддържани в съдебно заседание са неоснователни.

4

Като в конкретния случай водачът на процесното МПС е и неговия нов собственик,върху който се простира задължението за регистрация в посочения по-горе срок.

Обстоятелството, че Ч . е управлявал автомобила с поставени регистрационни табели не изключва вината му за управление на МПС с прекратена регистрация. ", Решение № 1106 от 14.06.2023 г. на АдмС Пловдив по к. а. н. д. № 949/2023 г., Решение № 1191 от 22.06.2023 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 888/2023 г. и др.

Досежно нарушението по пункт 2 от НП - касаещо –неносене на контролния талон от свидетелството за управление ,то в тази част е настъпила законодателна промяна,в ДВ бр.-67/2023г ,като неносенето на КТ ,вече не представлява нарушение,поради което и в тази част на НП е налице разпоредбата на чл.3 ал.2 от ЗАНН.

С оглед на горното, обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно, поради което и същото следва да бъде потвърдено по т.1 – досежно нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДП и да бъде отменено пот.2 – досежно нарушението по чл.100ал.1т.1 от ЗДВП.

По разноските:

С оглед изхода на спора, разноски са дължими на страните по съразмерност съобразно размера на защитения интерес.

Жалбоподателят е претендирал разноски в размер на 350 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед защитената част от интереса му, следва въззиваемата страна да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 16,66 лева. Съдът съобрази и стореното от въззиваемата страна възражение за прекомерност, като счете същото за неоснователно, доколкото уговореното възнаграждение е било в минимален размер съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Разноски не се претендирани от въззиваемата страна,поради което и съдът не дължи произнасяне .

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, ХVІІ н. с., 5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление№23-0432-001031 от дата 28.06.2023г. издадено от Началник РУ -01 при ОДМВР-Пловдив в частта ,с която на Д. Г. Ч. ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП , като ОТМЕНЯ наказателното постановление в останалата му част,с която му е наложена глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл.100ал.1т.1 от ЗДВп.

ОСЪЖДА ОД на МВР - Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. Ч. ЕГН ********** сумата в размер на 16,66 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред Районен съд - Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред

Пловдивски

Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6