Решение № 24 от 26.02.2025, Районен съд - Разлог
- Съд
- Районен съд - Разлог
- Дело
- Административно наказателно дело 272/2024
- Вид
- Решение № 24
- Подписан
- 26.02.2025
- В сила
- 22.12.2025
- Състав
- Велина Иванова Полежанова
Цитирани разпоредби
- чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.83 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.210а · Закон за защита на потребителите
- чл.68в · Закон за защита на потребителите
- чл.68г, ал.4 · Закон за защита на потребителите
- чл.68д, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.68е, ал.2 · Закон за защита на потребителите
- §13, т.2 · Закон за защита на потребителите
- §13, т.23 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ 24 гр. Разлог, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря А. Р. Т., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Велина Полежанова, Адм. нак. дело №
20241240200272 по описа за 2024 г.
Производството по делото е образувано по жалба, подадена от „М.Г.“ООД, ЕИК*, с адрес: г.Д., о.Б., у.„Г.П.“№8, с управител Л.И.Г., ч/з адв. П.К., против НП №*/26.03.2024 г., издадено от Директора на РД за областите С., С., К., П. и Б. към ГД „КП“ при КЗП, с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание: „имуществена санкция" от 2`000.00 лева, за нарушение на чл.68в, вр. с чл.68д, ал.1, пр.1, вр. с чл.68г, ал.4 от ЗЗП.
В жалбата се иска съдът да отмени обжалваното НП като неправилно, необосновано незаконосъобразно и издадено при нарушение на процесуалните правила. Сочи се още, че липсат доказателства за материалната компетентност на издателя на АУАН.
В СЗ процесуалният предсатвител на жалбоподателя поддържа жалбата със същите съображения и искания.
НО - Директор на РД за областите С., С., К., П. и Б.,седалище г.С. към ГД„КП“ при КЗП редовно призован, не изпраща представител. Депозира писмено становище, с което оспорва подадената жалба.
РП-Б., ТО-Р., не изпраща представител и не изразява становище.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима, предвид обстоятелството, че е подадена от санкционираното лице в законоустановения срок от връчването му на оспореното НП.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът прие от фактическа страна следното:
На 01.02.2024 г. жалбоподателят „М.Г.“ООД, ЕИК*, извършвал търг. дейност като предоставял туристически услуги в място за настаняване Клас „Б“, в г.Д., о.Б., о.Б., у.„Т.“№2.
Проверяваният обект бил с утвърдена категория 3 звезди, съгласно издадено удостоверение от О.Б. №*/30.09.2022 г. за обект – семеен хотел „М.к.“ с капацитет 12 стаи, 32 легла, с отразени собственици М.Г.Г. и Л.И.Г. и лице, стопанисващо обекта „М.Г.“ООД, ЕИК*. Към датата на установяване на нарушението обектът е работил, като за него е представена справка временна заетост, от която било видно, че са настанени 9 гости в 3 стаи. По време на проверката свидетелите М.А., С.Е. и Ж.Д. установили, че на сградата е поставен голям рекламен надпис „М.К.Х.“, а на входа на обекта към вътрешната градина на ресторанта е поставен рекламен надпис със съдържание „Х.М.М.к.“. Длъжностните лица извършили проверка и ч/з мобилно у-во в интернeт сайта на търговския обект, където отново е 1 установено, че навсякъде е посочено „Х.М.к.“, както и че хотелът разполага със СПА център.
Като доказателство за резултатите от извършената проверка е съставен Констативен протокол №*/01.02.2024 г. и КП №*/01.02.2024 г. С връчването на протокола е връчена и покана, инкорпорирана в същия, за явяване на представител на дружеството на 21.02.2024 г. в г.Б., х.„К.К.“ за приключване на проверката.
На 21.02.2024 г. е съставен АУАН №* за нарушение на чл.68д, ал.1 от ЗЗП, във вр. с пр.1, във вр. с чл.68г, ал.4, във вр. с чл.68в от ЗЗП. Актът е надлежно предявен и връчен. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, е депозирано писмено възражение.
Въз основа на АУАН№*/21.02.2024 г. е издадено атакуваното НП №* от 26.03.2024 г. на Директора на РД за областите С., С., К., П. и Б. към ГД„КП“ при КЗП, с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание: „имуществена санкция" от 2`000.00 лева за нарушение на чл.68в, вр. с чл.68д, ал.1, пр.1, вр. с чл.68г, ал.4 от ЗЗП.
В хода на производството са разпитани свидетелите М.А. – актосъставител, С.Е. и Ж.Д. – свидетелите по акта. Свидетелите са установили нарушението като описват обстоятелствата, при които същото е установено. Съдът кредитира показанията на свидетелите, които отразяват преките им впечатления. Свидетелите са установили нарушението и са очевидци на същото. Показанията им са източник на пряка доказателствена информация за установеното. Не са противоречиви. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Оспореното НП и предхождащия го АУАН, формално са издадени от компетентни органи, в кръга на техните правомощия и съдържат необходимите изискуеми от закона реквизити, като неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя в тази насока. Горното се потвърждава от надлежно приложените Заповед №*/15.12.2023 г.; Заповед №*/10.11.2023 г., неразделна част от Заповед №*/07.11.2023 г. на Председателя на КЗП.
В хода на адм. нак. процедура не са нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и НП. Съдът при проверка на съдържанието на АУАН и НП констатира, че в обстоятелствените им части са описани всички елементи от състава на нарушението, състоящо се в липса на конкретна информация в ценоразписа.
Нарушението е конкретизирано по своето местоизвършване и дата, както и по своята правна квалификация. По адм. нак. преписка се съдържа категорично доказателство относно нарушението и това е копието от ценоразпис, установяващо именно, че обявените цени на услугите в обекта не са включвали всички дължими такси.
Разпоредбата на чл.68в от ЗЗП, императивно забранява използването на нелоялни търг. практики. Чл.68г, ал.4 от ЗЗП, предвижда че нелоялни са заблуждаващите и агресивните търг. практики по чл.68д-68к от ЗЗП. В случая АНО е приел, че е налице невярна информация /чл.68д, ал.1, пр.1/ по отношение на вида на обекта.
По делото безспорно е установено, че санкционираното лице има качеството търговец по смисъла на §13, т.2 от ДР на ЗЗП, предвид което от негова страна може да се осъществи визираното нарушение ,т. е. да е налице „търговска практика" по смисъла на §13, т.23 от ДР на ЗЗП. Не е спорно по делото и че дружеството стопанисва инкриминирания обект.
„Търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търг инициатива или търг съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. В ал.1 на чл.68е, ал.2 от ЗЗП, е дадено легално определение на „заблуждаваща търг. практика", според което „Търговска практика е заблуждаваща и когато от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, както и ограниченията на използваното средство за комуникация, следва, че 2 тя предоставя съществена информация, необходима на средния потребител в зависимост от ситуацията за вземането на търг. решение, след като се е запознал с тях, което води или може да доведе до вземането на търг. решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търг. практика".
Предлагането на услугите на обекта несъмнено представлява и „търговска практика" по смисъла на §13, т.23 от ДР от ЗЗП. От друга страна безспорно информацията, относно категорията на обекта е съществена характеристика, пряко касаеща вземането на решение за ползване услугите на същия. Обектът е рекламиран като „Хотел“, а всъщност притежава удостоверение с категовия „3 звезди“, тип семеен хотел „М.к.“. В случая търговецът е отправил търг. съобщение, въз основа на което предоставя на потребителя, на място в търг. обект и на интернет сайта www.*.*, инфомация, която въвежда в заблуждение.
Рекламирането на обекта като такъв с повече предлагани услуги от притежаваните и поголям брой от реално притежаваните 3 звезди, представлява отклонение от правилата за пазарно поведение и несъмнено противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност. Освен това използването на тази практика значително намалява способността на потребителя да вземе информирано решение, което води до вземане на търг. решение да наеме стая в обекта, което той не би взел без използването на тази практика. В настоящия случай е безспорно, че описаното пазарно поведение на дружеството представлява нелоялна търг. практика, забранена от закона (арг. от чл.68в от ЗЗП). Нарушено е изискването за добросъвестност при предоставянето на информация за категорията с която разполага обекта, която е невярна и в този смисъл подвеждаща. От рекламата на обекта средният потребител остава с впечатление, че обслужването в обекта отговаря за категория на обект с 4 звезди, който притежава „СПА“ център, без реално да има необходимите сертификати за предлаганите услуги и това има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търг. решение да наеме стая в обекта, което той не би взел без използването на тази търг. практика.
От друга страна за съставомерността на деянието не е необходимо да е налице реално увреждане на потребител/ли или въвеждането им в заблуждение, а е достатъчно от обективна страна това да е било възможно да стане. Преди всичко тук от значение е резултатът - наличието на невярна информация за обекта, а оттам и за качеството и обема на предлаганите услуги.
Тъй като се касае за реализиране на обективна отговорност на ЮЛ, субективните признаци на състава не следва да бъдат обсъждани. В случая е необходимо единствено да е налице извършено нарушение от обективна страна, за да се ангажира отговорността на дружеството-работодател. В конкретния случай санкционираното лице е ТД, което носи обективна, безвиновна отговорност съгласно чл.83 ЗАНН. Затова не следва да се изследва дали лично представляващият или друго, наето от него лице, е виновно за извършеното адм. нарушение.
Субектът на нарушението е правилно установен и съмнение за съда по това обстоятелство не съществува. „М.Г.“ООД, с управител Л.Г., е дружеството което е стопанисвало обекта.
Именно на това дружество е ангажирана и отговорността с издаденото НП.
Правилно е приложена и относимата към случая адм. нак. разпоредба.
Санкционната норма на чл.210а от ЗЗП, предвижда че за горното нарушение на ЕТ и ЮЛ се налага - имуществена санкция от 2`000.00 до 50`000.00 лв. Санкцията е наложена в законовия минимум, поради което не следва да бъде извършена корекция по отношена на размера.
Съдът намира, че в случая не следва да намери приложение и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Не са налице данни, които да характеризират деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите случаи на извършени адм. нарушения от този вид. Нарушението се явява типично за вида си и извършителят му следва да понесе адм. нак. отговорност.
3
По всички изложени съображения, съдът намира че обжалваното НП е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съд. производства по ал.1, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Процесуалният представител на жалбоподателя е направил искане за присъждане на адв. възнаграждание. Същото предвид изхода на спора не следва да бъде уважено. Неоснователността на жалбата обуславя и отхвърляна на искането за присъждане на направените от жалбоподателя разноски за адв. възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №*/26.03.2024 г., издадено от Директора на РД за областите С., С., К., П. и Б. към ГД „КП“ при КЗП, с което на „М.Г.“ООД, ЕИК*, с адрес: г.Д., о.Б., у.„Г.П.“№8, с управител Л.И.Г., е наложено адм. наказание: „имуществена санкция" от 2`000.00 лева за нарушение на чл.68в, вр. с чл.68д, ал.1, пр.1, вр. с чл.68г, ал.4 от ЗЗП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане на разноски заплатен хонорар за адв. защита и съдействие по настоящото дело.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
4