Решение № 324 от 24.06.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. Велико Търново, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав С.ски

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Станислав С.ски Въззивно гражданско дело № 20254100500203 по описа за 2025 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 940 от 18.12.2024г. постановено по гр. д. № 20234120102058 по описа за 2023 година на Районен съд Горна Оряховица, съдът е отхвърлил предявените от А. В. П., ЕГН: **********, с. Мерданя, общ. Лясковец, ул.“Боаза“, № 16, чрез адвокат М. Д. против Д. С. Д., ЕГН:

**********, постоянен адрес: гр. Горна Оряховица, ул. „Ангел Кънчев“, № 10, ет.3, ап.5; С. Д. Д., постоянен адрес и настоящ адрес: гр. Горна Оряховица, ул. „Ангел Кънчев", № 10; А. А. Д., адрес за призоваване: гр. Горна Оряховица, ул. „Вичо Грънчаров", № 9А, ет.2; адвокат Р. Т. - САК, адрес на адвокатската кантора и адрес за призоваване: гр. Горна Оряховица, ул.

„Вичо Грънчаров", № 9А ет.2; адвокат Н. И. К. - ВТАК, адрес на адвокатската кантора и адрес за призоваване: гр. Горна Оряховица, ул.

„Вичо Грънчаров", № 9А, ет. 2 искове да се приеме за установен факт на 1 извършване на нарушение спрямо ищцата, дискриминация по признак „Имуществено състояние“, поради извършена измама; Да се осъдят ответниците да преустановят същото, да възстановят положението от преди дискриминацията и да се въздържат в бъдеще от такава; Да се осъдят солидарно ответниците да заплатят обезщетение на ищцата за имуществени и неимуществени вреди в съответните размери (80 000,00 лева за имуществени вреди и 200 000,00 лева за неимуществени вреди), ведно със законната лихва, считано от момента на извършване на нарушението до окончателното изплащане на сумите, като неоснователни. Със същото съдебно решение ГОРС е осъдил А. В. П., ЕГН: **********, с. Мерданя, общ.

Лясковец, ул. “Боаза“, № 16 да заплати на адвокат Н. И. К. - ВТАК, адрес на адвокатската кантора и адрес за призоваване: гр. Горна Оряховица, ул.

„Вичо Грънчаров", № 9А, ет. 2 сумата от 15 850,00 лева, на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата и на адвокат Р. Т. - САК, адрес на адвокатската кантора и адрес за призоваване: гр. Горна Оряховица, ул.

„Вичо Грънчаров", № 9А, ет.2 сумата от 15 850,00 лева, на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.

Съдебното решение е обжалвано в законоустановения срок от А. В.

П., ЕГН: **********, с. Мерданя. В жалбата се изтъкват съображения за незаконосъобразност на решението, като се посочва, че районният съд не е преценил правилно представените по делото доказателства. Моли въззивния съд да отмени решението на ГОРС и да уважи изцяло предявената искова молба.

Ответник жалба А. А. Д. оспорва жалбата изцяло. Заема позиция, че решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се потвърди.

Ответник жалба адвокат Р. Т. - САК оспорва жалбата изцяло. Заема позиция, че решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се потвърди.

Ответник жалба С. Д. Д. оспорва жалбата изцяло. Заема позиция, че решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се потвърди.

Ответник жалба адвокат Н. И. К. – ВТАК, чрез пълномощник в открито съдебно заседание оспорва жалбата изцяло. Заема позиция, че решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се потвърди.

Ответник жалба Д. С. Д. не се явява в съдебно заседание, не заема 2 становище по жалбата.

ВТОС, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната цялост, намира за установено следното:

По гр. д. № 20234120102058 по описа за 2023 година на ГОРС, съдът е постановил решение, с което е отхвърлил предявените от А. В. П., чрез адвокат М. Д. против Д. С. Д., С. Д. Д., А. А. Д., адвокат Р. Т. - САК, адвокат Н. И. К. – ВТАК искове да се приеме за установен факт на извършване на нарушение спрямо ищцата, дискриминация по признак „Имуществено състояние“, поради извършена измама; Да се осъдят ответниците да преустановят същото, да възстановят положението от преди дискриминацията и да се въздържат в бъдеще от такава; Да се осъдят солидарно ответниците да заплатят обезщетение на ищцата за имуществени и неимуществени вреди в съответните размери (80 000,00 лева за имуществени вреди и 200 000,00 лева за неимуществени вреди), ведно със законната лихва, считано от момента на извършване на нарушението до окончателното изплащане на сумите, като неоснователни.

Искова претенция е с правно основание чл.71 от Закона за защита от дискриминация.

За да отхвърли предявените искове първоинстанционният съд е приел, че изложените в исковата молба твърдения за измама с недвижими имоти и кражба на движими вещи, придобити права на собственост въз основа на давностно владение, и въз основа приетите по делото писмени доказателства /всички документи, свързани с изповядване на сделката, пред нотариус Боева, наличието или не на инкриминирано деяние или измама, в това число приети материали по досъдебно производство, съставените между П. и Матеев документи за предаване на владението , изготвената съдебно-графическа експертиза, за проверка на предварително съставените писмени документи за изповядване на сделката и документи, обективиращи сделката пред Нотариус Боева, проведените граждански дела пред ГОРС и ВТОС, висящо съдебно производство пред ВКС/ към настоящият процесуален момент, не установяват правно, конкретно с влязла в сила присъда, респективно с влязло в сила съдебно решение твърдяна измама от действия на ответниците; приел е също че твърденията на ищцата не са тя да е 3 дискриминирана от ответниците, защото е усетила дискриминация за разполаганите от нея имущество, да е поставена в по-неблагоприятно положение пред обществото от всички ответниците на база признак „имущество“. Определящ елемент на пряката дискриминация е различното третиране: трябва да се докаже, че предполагаемата жертва е била третирана по-неблагоприятно поради наличието на характеристика, попадаща в обхвата на „признак, предмет на защита“, в случая „имущество“. Наличието на по-неблагоприятно третиране се установява посредством сравнение между предполагаемата жертва и друго лице в сходно положение, което не притежава характеристиката, предмет на защита - защитения признак. За да се констатира наличието на дискриминация е необходимо коректно да бъде посочено лице сравнител, поставено в по-благоприятни условия от ищеца на базата на признаците по ал.1 на чл.4 от закона или „чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика“. В чл.4, ал.3 от ЗЗДискр. от ДВ, бр.105 от 30.12.2016г. са конкретизирани лицата, към които може да се приложи непряката дискриминация - лице или лица, носители на признак по чл.4, ал.1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение. Сравнението се приема като основен и задължителен елемент от фактическия състав на всеки един от двата вида дискриминация - пряка и непряка, като липсата му е основание да се приеме, че не е налице по-неблагоприятно третиране на ищеца по признак „ имущество“ спрямо „друго лице при сравними сходни обстоятелства “ или „чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан“. В случая, в съдебното производство не са изложени твърдения и събрани доказателства за по-неблагоприятно третиране на ищцата и липсват лица в сравнимо сходно положение, а се излагат твърдения за действия на ответниците пряко насочени към Цветан Матеев, респективно спрямо ищеца.

Твърденията за нарушена неприкосновеност на частната собственост на А.

П., твърдяно от ищеца извършителство от ответниците на кражбата на имота на А. П., на движими вещи на П., чрез извършване, според ищцата на пряка дискриминация спрямо номиналния собственик Цветан Матеев и непряка към П., не представляват нарушени права по смисъла на Закон за 4 защита от дискриминация, уреждащи равенство в третирането на П. по признак: „имущество“, „Имуществено състояние“. В производството не се твърдят и установяват факти, които да предполагат, че е налице дискриминация по смисъла на Закон за защита от дискриминация.

Т.е., по искът с правно основание чл.71, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ЗЗДискр. аргументацията на районния съд се изразява в това, че от събраните по делото доказателства не може да бъде направен извод, че спрямо ищцата са осъществени каквито и да е актове на дискриминация по признак:

„имущество“, „Имуществено състояние“.

Тази аргументация на районния съд е правилна.

По иска с правно основание чл.71, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ЗЗДискр.:

Съгласно чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Според ал.2 на същия член, пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал.1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, а съгласно ал.3 непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл.4, ал.1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. Съгласно чл.6, ал.1 от Конституцията на Република България, в сила от 13.07.1991г., всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права, а съгласно ал.2 всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, 5 политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. В чл.14 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи от 04.11.1950г., наименован “Забрана за дискриминация“ е провъзгласено, че „Упражняването на правата и свободите, изложени в тази конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, рождение и друг някакъв признак“. Цитираните правни норми по отделно и в своята съвкупност регламентират и дават една изключително сериозна, засилена и ефективна защита срещу всякаква форма на пряка и непряка дискриминация, както и предвиждат адекватен и бърз механизъм за защита срещу каквато и да било форма на дискриминация, с възможност за незабавно прекратяване на дискриминацията, забрана за в бъдеще такава да бъде осъществявана, както и санкциониране на извършителя на дискриминацията освен чрез заплащане на обезщетение за причинени вреди така и публично разгласяване на факта на осъществената дискриминация чрез публикации или по друг начин, както възможност и други засегнати от него лица да участват в производството (чл.72 ал.1 и ал.2 от ЗЗДискр.).

В конкретния случай ищцата основава исковите си претенции на твърдения, че е дискриминирана по признак: „имущество“, „Имуществено състояние“.

Дискриминацията по имуществен признак се изразява в неравнопоставено третиране на хора въз основа на тяхното материално състояние или собственост. Това може да включва различни форми, като например отказ от определени услуги, работа или възможности, поради ниския доход, липса на имущество или социален статус на лицето.