Определение № 1402 от 20.08.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1402 гр. Варна, 20.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Каменова като разгледа докладваното от Ралица Каменова Търговско дело № 20253100900578 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 22982/14.07.2026 г. ответника „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД за допълване на Определение № 1087/29.06.2026 г., постановено по делото, в частта за разноските чрез присъждането на адвокатско възнаграждение от 7 740 евро с вкл. ДДС на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, вследствие прекратяването на производството по предявения от Ж. К. Ж., в лично качество, иск поради оттеглянето му на основание чл. 232 ГПК. Застрахователят пояснява, че доколкото предявени са били общо два субективно съединени иска за заплащане на обезщетение на всяка от ищците от по 200 000 лв., то за процесуалното представителството по тях дружеството е заплатило общо 15 480 евро с ДДС за адвокатско възнаграждение, поради което счита за нему дължима половината от тази сума с оглед предприетото оттегляне.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК отговор по молбата не е депозиран от насрещната страна.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Молбата изхожда от лице, разполагащо с правен интерес от отправяне на искане за допълване на конкретния акт в частта за разноските и е депозирана в законоустановения срок, поради което се явява допустима. Разгледана по същество същата се явява основателна.

Вследствие депозирана лично от Ж. К. Ж. молба, приложена към допълнителна искова молба с вх. № 20778/25.06.2026 г., за оттегляне на основание чл. 232 ГПК на предявения лично от нея осъдителен иск срещу „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от 200 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 13.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, производството по иска е прекратено с Определение № 1087/29.06.2026 г., постановено по делото.

Така производството е останало висящо единствено по предявения от Я. Е. Д., действаща чрез своя законен представител Ж. Ж., иск за заплащане също на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от 200 000 лв.

Към настоящата молба е представен договор за възлагане на правна защита и съдействие от 28.05.2026 г., фактура № 1000000216/28.05.2026 г. и извлечение от банкова сметка, от съвкупния анализ на които се установява, че между ответното дружество и процесуалния му представител – адвокат Ш. е възникнала облигационна връзка, предмет на която е представителство по настоящото дело, за което е уговорено 1 и заплатено на 01.06.2026 г. възнаграждение от 15 480 евро с ДДС.

Отговорността за съдебни разноски законодателят е уредил с нормата на чл. 78 ГПК. Съгласно ал. 4 на цитираната разпоредба, ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски при прекратяване на делото, освен когато прекратяването е поради постигнато между страните споразумение. Данни за сключено такова в настоящия случай липсват. В практиката си ВКС приема, че отговорността по чл. 78, ал. 4 ГПК не възниква когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и ищецът се е отказал от иска поради обстоятелства, настъпили след предявяването му (в този смисъл – Определение № 2995/13.06.2024 г. по ч. гр. дело № 991/2024 г. на ВКС, IV г.о.). В конкретния случай, дори да бъде прието, че с отказа си да изплати обезщетение на ищцата, ответникът е дал повод за предявяване на иска, то не са изложени твърдения и представени доказателства, че решението за оттеглянето е взето на база обстоятелства, настъпили след образуване на производството. Напротив, изрично ищцата е заявила в допълнителната искова молба, че възражението на ответника досежно предявения от нея иск е основателно, доколкото към датата на настъпване на ПТП вече не е живяла на съпружески начала с пострадалия. Ищцовата страна, макар и освободена по силата на самия закон от задължение за внасяне на държавна такса и разноски в производството пред Окръжен съд – Варна на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, остава задължена за направените от противната страна съдебни разноски. По тази причина, Ж. Ж. дължи заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение във връзка с предявения лично от нея иск, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.

Както и самият ответник отбелязва заплатеният от него хонорар е уговорен глобално, а не поотделно за всеки един от исковете, поради което му се дължи половината от заплатената сума – 7 740 евро. Доколкото от ищцата не е депозиран отговор на молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, възнаграждението не може да бъде служебно редуцирано поради прекомерност, имайки предвид, че намаляването му по тази причина може да бъде сторено единствено въз основа на мотивирано възражение – арг, чл. 78, ал. 5 ГПК.

Воден от горното, съдът на основание чл. 248, ал. 1 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Определение № 1087/29.06.2026 г., постановено по т. д. № 578/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна, като:

ОСЪЖДА Ж. К. Ж., ЕГН **********, с адрес г.В.,у.М.с.****, да заплати на „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, сумата от 7 740 евро (седем хиляди седемстотин и четиридесет евро) с ДДС, представляваща сторени съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по предявения от нея срещу застрахователя иск с правно основание чл. 432 КЗ, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок от получаването му от страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

2