Решение № 378 от 27.06.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 378 гр. София, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело № 20221001000271 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Виста АВТ“ АД, подадена против Решение № 261597 от 15.12.2021 г., постановено по т. д. № 1915/2019 г. на СГС, ТО, VI – 17 –ти състав, с което съдът е отхвърлил предявените от въззивника против „Дейта плюс“ ООД искове както следва: 1) иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. III от ЗЗД за осъждане на „Дейта плюс” ООД да заплати на „Виста АВТ” АД сума в размер на 51 633, 91 лв. /петдесет и една хиляди шестстотин тридесет и три лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща сума, която е заплатена на четири плащания, извършени на 05.06.2018 г., на 06.07.2018 г., на 07.09.2018 г. и на 25.09.2018 г., в изпълнение на договор, сключен на 18.05.2018 г., между страните, развален поради неизпълнение от ответника и която сума с оглед на това подлежи на връщане; 2) иск с правно основание чл. 88, ал. 1, изр. II ЗЗД за осъждане на „Дейта плюс” ООД да заплати на „Виста АВТ” АД сума в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща частично заявена претенция от общо дължимата такава от 90 536, 02 лв. – обезщетение за вреди от развалянето на договора, сключен на 18.05.2018 г., изразяващи се в направени разходи за заплащане на трето лице на цена за предоставени абонаментни права за използване на програмен продукт с наименование „Мicrosoft Dynamics 365”; 3) иск с правно основание чл. 88, ал. 1, изр. II ЗЗД за осъждане на „Дeйта Плюс” ООД да заплати на „Виста АВТ” АД сума в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща частично заявена претенция от общо дължимата такава от 8 160 евро – обезщетение за вреди от развалянето на договора, сключен на 18.05.2018 г., изразяващи се в направени разходи за заплащане на трето лице на възнаграждение за изграждане и поддръжка на уеб услуги за осъществяване на двупосочна комуникация между ERP системата „Мicrosoft Dynamics 365” и софтуера „Търговец Мобилен А Pro”.

Сторени са оплаквания за оплаквания за неправилност на обжалваното Решение в отхвърлителната част, а в частта, в която съдът бил отказал да се произнесе по евентуално 1 предявения иск в размер от 25 100 лв. – за недопустимост. По отношение оплакванията за неправилност, твърди се, че решаващият състав на СГС правилно бил приел, че „Дейта плюс“ ООД е неизправна страна по договора и че носи отговорност за допуснатото от нея забавено изпълнение, но били сторени редица неправилни фактически и правни изводи, а именно, че въззивникът е приел част от изпълнението след одобряването на Блупринта на 28.01.2019 г., че неизпълнението е несъществено в оглед обема на договора и интересите на „Виста АВТ“ АД, както и че същото може да бъде компенсирано с някои от способите по чл.

265, ал. 1 от ЗЗД. За неправилен страната намира извода, че акционерното дружество носи вина за невъзможността на насрещната страна да изпълни задълженията си. На последно място, налице бил отделен иск, по който съдът не се бил произнесъл, тъй като ищецът можел да формулира една и съща претенция, произтичаща от едни и същи факти, която можела да бъде основателна на различни законови основания. В случая предявена била претенция за възстановяване на заплатена от „Виста АВТ“ АД, като дължимостта на тази сума произтичала от прекратяване правоотношението между страните, въз основа на което е заплатена сумата.

Моли се за постановяване на Решение, с което обжалваното такова да бъде отменено, а главните искове – уважени, респ. обезсилено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения и неразгледан иск.

Редовно уведомена, насрещната страна е депозирала в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор на така подадената въззивна жалба, с който оспорва същата като неоснователна и моли за оставянето й без уважение, респ. за потвърждаване на обжалваното Решение.

Съдът, като съобрази данните по делото, както и доводите на страните във връзка с обжалвания съдебен акт, намери следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в законовоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна – ищец, имаща право и интерес да обжалва, както и е насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество

За установено от фактическа и правна страна съдът намери следното:

За неоснователни настоящият състав намира оплакванията на въззивника за недопустимост на обжалваното Решение в частта, в която съдът не се е произнесъл по предявен от страната иск (евентуален иск с пр. основание чл.268 ЗЗД). Констатацията, че съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната е основание за допълване на решението по реда на чл.250 ГПК. Допълнителното решение подлежи на инстанционен контрол, както и основното.

Независимо от това следва да се поясни, че съдът, при съобразяване на фактите, на които ищецът основава предявеното вземане за сумата от 25 100 лв., явяващо се частично от това за 51 633, 91 лв., намира, че такъв иск не е предявен. Следва да се посочи, че, за да се приеме, че е налице отделен иск за присъждане на посочената парична сума, който е различен от заявения главен иск, следва да са налице твърдения от страна на ищеца за осъществяване на факти, от които е възникнало вземането за заплащане на тази сума, които да са различни от фактите, които се сочат като правопораждащи вземането за нейното получаване по главния осъдителен иск. От изложените в исковата молба обстоятелства и тези, посочени от процесуалния представител на ищеца в съдебно заседание по делото пред СГС, проведено на 11.11.2020 г., е видно, че по предявения главен иск за заплащане на сумата от 51 633, 91 лв. ищецът се позовава на допуснато от ответника неизпълнение на негови задължения по сключения между страните договор, като по иска, който той заявява, че предявява като евентуален, отново се позовава на неизпълнение от ответника на сключения договор и продиктувано от това неизпълнение желание на ищеца да прекрати действието на този договор. Казано по друг начин, в какъвто смисъл са и решаващите мотиви на СГС, към които съдът препраща на основание чл. 272 от ГПК, когато едно лице 2 твърди, че е налице неизпълнение на един договор и че в резултат на това по изявление на другата страна е прекратено неговото действие, то тези факти винаги се подвеждат под правната норма на чл. 87 от ЗЗД, с която е уредено правото на изправната страна да развали сключения договор. Разпоредбата на чл. 268 от ЗЗД, на която се позовава ищецът, предвижда специален случай на прекратяване на договор за изработка в хода на изпълнението му без вина на изпълнителя и урежда специфичните последици на това прекратяване. В нея е предвидено, че възложителят има право да се откаже от договора занапред и то в случай, че са налице основателни причини за прекратяване на договорното правоотношение. В практиката на ВКС се приема, че основателните причини по смисъла на чл. 268 от ЗЗД са обстоятелства, които са извън правоотношението между поръчващия и изпълнителя, но са във връзка с договора за изработка, тъй като мотивират възложителят да преустанови договорната връзка. В тази насока е произнасянето по реда на чл. 290 ГПК в Решение № 84 от 19.07.2011 г., постановено по т.д. № 494/2010 г. по описа на ВКС, II т.о. В случая ищецът не твърди действието на процесния договор да е преустановено по негова инициатива занапред, а напротив - позовава се на прекратяването му с обратно действие. Освен това той не твърди, че причината за прекратяването са обстоятелства, извън правоотношенията между страните по тази сделка, а напротив – заявява, че фактът, който е довел до възникване на правото му да прекрати действието на договора, е неизпълнението на поетите с него задължения от насрещната страна по тази сделка. Следователно ищецът не въвежда в предмета на делото като правопораждащи факти обстоятелства, различни от неизпълнението на сключения договор и породеното за него от това право да преустанови действието му с обратна сила, поради което трябва да се приеме, че съдът е сезиран с един - единствен осъдителен иск за заплащане на сума в размер 51 633, 91 лв.

С оглед изложеното, оплакванията на въззивника за недопустимост на обжалваното Решение се явяват неоснователни.

По оплакванията за неправилност:

Не се спори между страните, а и от представените писмени доказателства се установява, че между „Виста АВТ“ АД, от една страна, и „Дейта плюс” ООД, от друга, е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на сключен между тях договор от 18.05.2018 г. Съгласно съдържанието на същия, „Дейта плюс” ООД, в качеството му на автор на компютърна програма с наименование „Търговец Мобилен А Pro“, поема задължение да предостави за неограничено време на „Виста АВТ“ АД правото да използва компютърната програма за 55 бр. инсталации, както и модулите към нея „Синхронизация ERP – Търговец Мобилен А Pro“ за реализиране на информационна система за обслужване дейността на търговските агенти на дружеството по събиране на заявки от клиенти с преносими устройства. С подписването на договора, „Виста АВТ“ АД се е задължило да заплати на автора на компютърните програми възнаграждение за това. Така поетите насрещни задължения са такива, които са характерни за договора за използване на авторско произведение, чието сключване е регламентирано с разпоредбата на чл. 36 ЗАПСП.

Съгласно разпоредбите на чл. 1, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, чл. 2, ал. 6 и чл. 4, ал. 2 от горепосочения договор, освен посочените задължения, страните по него са постигнали съгласие и за това, че в тяхна тежест възникват задължения, които са характерни за договора за изработка. По силата на тази сделка „Виста АВТ“ АД е възложило на „Дейта плюс” ООД да извърши срещу получаване на възнаграждение за това действия по внедряване на програмния продукт „Търговец Мобилен А Pro” и неговите модули, на които последното дружество е автор. Съгласно чл. 2, ал. 6 и чл. 4, ал. 2 от договора, изпълнението на това задължение включва в себе си и следните отделни действия: проучване, разработване на 3 задание за допълнителна функционалност и задание за внедряване, разписване на документация, описваща използването на програмните продукти, настройки на програмните продукти за работа с периферен хардуер, настройки на програмните продукти за експлоатация от „Виста АВТ“ АД, изграждане на процеса по синхронизация ERP – Търговец Мобилен А Pro, тест на системата и обучение на персонала на „Виста АВТ“ АД за използване на програмите. В тежест на „Виста АВТ“ АД е възникнало задължение да заплати на „Дейта плюс” ООД възнаграждение за извършената работа, включваща изпълнение на описаните действия.

Няма спор, на следващо място, че в изпълнение на задълженията си за заплащане на възнаграждение за ползване на авторското произведение и за извършената работа по внедряване на този програмен продукт по договора от 18.05.2018 г. ищецът „Виста АВТ“ АД е заплатил на ответника сумата от общо 51 633, 92 лв. , като това е станало на четири плащания, извършени на 05.06.2018 г., на 06.07.2018 г., на 07.09.2018 г. и на 25.09.2018 г. Това се установява и от приетите като доказателства по делото четири броя платежни документи, които удостоверяват извършен превод на суми в размер на 32 271, 20 лв., 6 454, 24 лв., 6 454, 24 лв. и 6 454, 24 лв. от „Виста АВТ“ АД по сметка на „Дейта плюс” ООД.

Спорен, в настоящият случай, е въпросът дали за ищеца е възникнало потестативното право да развали сключения договор поради неизпълнение от страна на ответника и дали това право е упражнено надлежно.

Предпоставките, при които в полза на възложителя възниква потестативното право да развали договора за изработка, са регламентирани в специалната норма на чл. 262, ал. 2 от ЗЗД, в която е предвидено, че то възниква тогава, когато за страните по сделката стане явно, че изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата, т.е. при забавено изпълнение, или че няма да я изпълни по уговорения или надлежен начин, т.е. при некачествено изпълнение. Доколкото ищецът твърди неизпълнение на възложената работа в уговорения с договора срок, то в случая е налице позоваване на хипотезата на чл. 262, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД, поради което и съдът следва да отговори на въпроса дали по делото се установява, че ответникът не е престирал на падежа дължимия трудов резултат. За да бъде направен извод в тази насока, на първо място, трябва да се определи кога е договореният падеж на задължението на ответника за извършване на работата по внедряване на програмния продукт „Търговец Мобилен А Pro” и неговите модули в системата на ищеца. Следва да се посочи, че страните са се споразумели задължението за извършване на работа по внедряване на програмния продукта бъде изпълнено на няколко етапа, като в договора са уговорени срокове за извършване на отделните действия, които са част от всеки един етап и същевременно с това в чл. 4, ал. 9 от договора е уговорен краен срок, до който най – късно следва да бъде изпълнено това задължение, а именно 01.01.2019 г. По делото не се представят доказателства, от които да се установява, че съдържанието на тази договорна клауза е изменено по общо съгласие на страните по сделката - от събраните доказателства е видно, че в кореспонденцията, водена между ищеца и ответника, е обсъждан нов краен срок за изпълнение на задължението за внедряване на процесния софтуер, като от ищеца е отправяно искане до ответника да посочи нова дата, до която се задължава да изпълни това задължение, като от страна на ответника също са заявявани конкретни искания в тази насока. Липсват обаче доказателства, от които да се установява, че двете преговарящи страни са изразили съвпадащи насрещни волеизявления за определяне на конкретна нова дата, до която трябва да бъде изпълнено това задължение на изпълнителя по сделката – не се доказва такова съгласие да е постигнато нито писмено, включително чрез електронни изявления, нито устно. Следователно уговорката, постигната с чл. 4, ал. 9 от договора е запазила своето действие и тя е с такова съдържание, каквото е обективирано в текста на договора при неговото подписване. От нея е видно, че описаното задължение, което възниква в тежест на ответника, е срочно и с настъпването на падежа - 01.01.2019 г. - и непрестиране на дължимия резултат на него 4 изпълнителят изпада в забава и от този момент той носи отговорност за неточното във времево отношение изпълнение на това задължение.