Решение № 1008 от 23.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1008 гр. Пловдив, 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20245330203482 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0444-000191/16.05.2024г., издадено от Началник 05 РУ при ОД МВР – Пловдив, с което на Т. М. К., с ЕГН: **********, от гр.Пещера, ул.**** на осн. чл.175 ал.3 пр.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания:

ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 7 /седем/ месеца, за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП и на осн.

Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание,не се явява и упълномощен представител. В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, тъй като счита, че не е извършил нарушението, защото не е собственик на автомобила, който е бил служебен. Моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно, претендира и направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, Началник 05 РУ при ОД МВР – Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. В молба-становище, депозирана до съда, същият излага доводи и моли за потвърждаване на процесното наказателно постановление. Прави възражение за прекомерност при евентуално присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

1

Жалбата е подадена в предвидения законоустановен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

На 02.02.2024г. около 00:20ч., в гр.Пловдив, на бул.“Освобождение“ до блок № 26, жалбоподателят Т. К., ЕГН: **********, управлявал лек автомобил „Ауди А3“, рег.№ ****, собственост на П.В.П., ЕГН: **********.

Жалбоподателят бил спрян за проверка от св.М. Ю. М., на длъжност „старши полицай“ към 05 РУ при ОД МВР – Пловдив. В хода на проверката и след извършена служебна справка в ОДЧ 05 РУ, било установено, че водачът управлявал автомобил, който не бил прехвърлен в двумесечния срок след придобиването му и не било изпълнено задължението за прехвърляне на собствеността, във вр. с чл.143 ал.15 от ЗДвП. Процесното МПС е с прекратена регистрация на 22.11.2023г.

С оглед направените констатации, св.М. М. приел, че Т. К. е извършил нарушение на чл.140 ал.1, от ЗДвП затова, че управлява МПС, което не било регистрирано по надлежния ред. За това нарушение св.М. съставил срещу К.

АУАН GA № 1110670/02.02.2024г., като последният го подписал с изричното отбелязване,че няма възражения.

На основание чл. 54 ал.1 т.9 и чл.33, ал.2 от ЗАНН административнонаказателното производство било прекратено с мотивирана резолюция № 23-1030-М000013/02.02.2024г., тъй като е констатиран признак за извършено престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК.

На 01.04.2024г. прокурор при Районна прокуратура – Пловдив постановил отказ да се образува досъдебно производство по случая и на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, материалите са препратени на наказващия органа, за да вземе отношение по случая в посока административно нарушение.

Въз основа на горното, било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на Т. К. е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 7 месеца, на осн. чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на осн. Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

В хода на съдебното пр оизводство в качеството на свидетел беше разпитан актосъставителят М. Ю. М., който потвърждава авторството и направените в него констатации. Свидетелят сочи, че на процесната дата извършил проверка на автомобила, управляван от жалбоподателя, като установил, че автомобилът е с прекратена регистрация.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля като достоверни, логични, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, както и с приложените в административната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал, които съдът също кредитира.

В административната преписка са представени справки за промяна на 2 регистрация на МПС, от която се установява, че процесното МПС „Ауди А3“, рег.№ **** е с прекратена регистрация на 20.11.2023г., тъй като собственикът му П.В.П. в двумесечен срок от придобиването му, не е пререгистрирал процесното МПС.

Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП е в насока, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. В конкретния случай регистрацията по отношение на процесното МПС е била прекратена на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП, поради обстоятелството, че регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

По делото безспорно се установи, че жалбоподателят Т. М. К. не е собственик на процесното МПС.

Съгласно чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Според чл. 7 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.

Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Видно от чл. 11, ал. 3 НК, към която препраща чл. 11 ЗАНН деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. Съгласно трайната съдебна практика небрежността като форма на вина се характеризира с липса на представи в съзнанието на дееца за обществената опасност на деянието и за вредоносния резултат, при което той е бил задължен и във възможност да предвиди тези последици. Задължението за предвиждане на противоправния резултат се установява при съобразяване на изискванията, отразени в различни правила за внимателност, грижливост, обмисленост, изработени от практиката, науката и техниката, част от които формулирани в нормативни актове, а друга част възприети в прилагани добри практики. За да се направи преценка дали деецът е могъл да предвиди настъпването на общественоопасния резултат следва във всеки отделен случай да се изследват конкретните фактори от средата.

За да се извърши процесното нарушение е необходимо, деецът да е 3 съзнавал, че управляваното от него МПС не е регистрирано по надлежния ред, а в конкретния случай, че регистрацията му е била служебно прекратена, като в този случай би бил налице умисъл или макар и да не е знаел, да е могъл и да е бил длъжен да формира познание за служебно прекратената регистрация на МПС, в който случай нарушението би било извършено непредпазливо.

По делото не се спори между страните, а и изрично е посочено в АУАН и НП, че процесното МПС е било чужда собственост.

В тази смисъл е най-актуалната към момента на постановяване на решението практика на Административен съд – Пловдив, в която се сочи следното: "Правната постановка, че не е нужно да се доказва знание за служебно прекратената регистрация у водача е важима само в хипотезата, в която водачът е и собственик на превозното средство, защото именно собственикът е придобил МПС-то и е наясно кога е сторено това, както и че в нормативно определения срок не е предприел действия по регистрирането му на свое име. Дали собственикът познава законът и по-специално задължението да регистрира МПС-то в двумесечен срок е ирелевантно за ангажиране на административно-наказателната му отговорност. Незнанието на законово задължение не е извинително в случаите, в които на нарушителя са известни всички юридически факти, пораждащи задължението за регистрация, а именно, че МПС-то е променило собственика си по надлежния ред и че е изтекъл период надвишаващ двумесечния по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, както и че в този период не са предприети действия по регистрация на МПС-то от новия му собственик.

Когато обаче водачът не е собственик е необходимо да се докаже, че той знае за прекратената регистрация на автомобила. Не може да се изисква от всяко трето лице, което управлява един автомобил да знае кога е придобит от собственика му и дали в двумесечен срок от придобиването му последния го е регистрирал на свое име, като следва да се отбележи, че за разлики от задължителната застраховка гражданска отговорност не е налице публичен регистър. Налице е в случая хипотезата на чл. 14 от НК, съгласно която незнанието на фактически обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключват умисъла относно това престъпление, като съгласно ал. 2 на същия член тази разпоредба се отнася и за непредпазливите деяния, освен когато самото незнание не се дължи на непредпазливост. В този смисъл Решение № 1676/16.10.2023 г. на Административен съд Пловдив, ХХXI – касационен състав, по к. адм. дело № 1917 по описа на съда за 2023 г., Решение № 1673/16.10.2023 г. по к. адм. дело № 2106 по описа на съда за 2023 г., Решение № 715 от 20.04.2022 г. по к. адм. н. д. № 312/2022 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив.

Горното мотивира отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно и по същество – неправилно.

При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН право на разноски има жалбоподателя. Такава претенция е направена с жалбата и в 4 молба, депозирана преди насроченото съдебно заседание от пълномощника. С молбата е представен и списък с разноски. С жалбата е представен договор за п р а в н а защита и съдействие от 10.06.2024г. сключен за процесуално представителство и обжалване на процесното наказателно постановление между жалбоподателя и адв.С. П., като за наказанието глоба възнаграждението е 400лв., а за наказанието лишаване от право да управлява МПС е в размер на 200лв.. Наред с това е представен и списък с разноски, в който е посочено, че възнаграждението на адв.П. е в размер на 600лв. При определяне на възнаграждението на пълномощника съдът констатира, че делото не е с фактическа и правна сложност, жалбата е бланкова, не са ангажирани доказателства, като процесуалният представител не е се явил и в откритото съдебно заседание. Съдът не е обвързан с минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1 и може да прецени цената на предоставените услуги в зависимост от фактическата и правна сложност на делото. Предвид на това Съдът счита, че разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат определени на 300 лв., който размер е сходен с размера на наложеното административно наказание.

Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63, ал.3, т.1, вр. чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.1 от ЗАНН и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0444-000191/16.05.2024г., издадено от Началник 05 РУ при ОД МВР – Пловдив, с което на Т. М. К., с ЕГН: **********, от гр.Пещера, ул.**** на осн. чл.175 ал.3 пр.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания:

ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 7 /седем/ месеца, за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП и на осн.