Решение № 95 от 13.04.2022, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Момчилград, 13.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело № 20215150100543 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание по чл.318 вр.чл.чл.327 от ТЗ вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД вр.чл.86 от ЗЗД.

В исковата молба на ЕТ “********.“- с.Кирково, общ.Кирково, ЕИК*********, представляван от ВЛ. Б. ИВ., се твърди, че с ответника „*****“ ЕООД-Момчилград, ЕИК- *******, представляван от управителя АХМ. Ч., сключил търговски сделки- продажба на материали и стоки и е извършил транспортна услуга, за които сделки бил издал данъчни фактури, приети от ответника, както и му е предал стоките и материалите, както и е извършил услугата, а именно:

1/ Ha 13.01.2020г. е продал на ответника гипсокартон, различни видове и размери на ст-ст 17 781,24 лева с начислен ДДС . Предал му закупената стока и е издал данъчна фактура № 0000007039 от 13.01.2020г. , която той е приел. Стоките не били заплатени, въпреки отправените покани, като за забавеното плащане ответникът му дължи мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 13.01.2020г. до 01.11.2021 г. в размер на 3 245,08 лева.

2/ На 08.02.2020г. е продал на ответника гипсокартон, различни видове 1 и размери на ст-ст 6 886,65 лева с начислен ДДС . Предал му е закупената стока и е издал данъчна фактура № 0000007206 от 08.02.2020г., която той е приел. Стоките не са били заплатени, въпреки отправените покани, като за забавеното плащане ответникът дължал мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 08.02.2020г. до 01.11.2021г. в размер на 1 208,99 лева;

3/ На 10.02.2020г. е продал на ответника пелети на ст-ст 18 595,50 лева с начислен ДДС. Предал му закупената стока и издал данъчна фактура № 0000007157 от 10.02.2020г. , която той е приел. Стоката не била заплатена, въпреки отправените покани, като за забавеното плащане ответникът е дължал мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 10.02.2020 г. до 01.11.2021 г. в размер на 3 254,21 лева;

4/ На 12.03.2020г. е извърши на ответника по делото транспортна услуга по направление гр. Гоце Делчев - гр. Момчилград на стойност 240 лева с начислен ДДС, за която е издал данъчна фактура № 0000007296 от 12.03.2020г. която е била заплатена, въпреки отправените покани за плащане.

Ответникът е дължал, освен главницата и мораторна лихва за забавено плащане в размер на 39,93 лева за периода от 12.03.2020г. до 01.11.2021г.

Ищецът твърди, че общото задължение на ответника е в големи размери, задълженията са били възникнали преди повече от една година, поради което за него е бил налице правен интерес от предявяването на настоящите обективно съединени искове.

Предвид горното иска постановяване съдебно решение, с което да се осъди ответника да му заплати следните суми: 1/ сумата в размер на 17 781,24 лева с начислен ДДС за закупени строителни материали по данъчна фактура № 0000007039 от 13.01.2020г. и лихва за забавеното й плащане за периода от 13.01.2020г. до 01.11.2021г. в размер на 3 245,08 лева, както и законна лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане; 2/ сумата в размер на 6 886,65 лева с начислен ДДС за закупени строителни материали по данъчна фактура № 0000007206 от 08.02.2020г., и лихва за забавеното й плащане за периода от 08.02.2020г. д о 01.11.2021г. в размер на 1 208,99 лева , както и законна лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане;

3/ сумата в размер на 18 595,50 лева с начислен ДДС за закупени 2 отоплителни материали по данъчна фактура № 0000007157 от 10.02.2020г. и лихва за забавеното й плащане за периода от 10.02.2020 г. до 01.11.2021 г. в размер на 3 254,21 лева; както и законна лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане; 4/ сумата в размер на 240 лева с начислен ДДС за извършена транспортна услуга по данъчна фактура № 0000007296 от 12.03.2020г. и лихва за забавеното й плащане размер на 39,93 лева за периода от 12.03.2020г. до 01.11.2021г., както и законна лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане.

Претендира направените по делото съдебни и деловодни разноски. С исковата молба представя;Заверено копие от данъчна фактура № 0000007039 от 13.01.2020г.;Заверено копие от данъчна фактура № 0000007206 от 08.02.2020г.;Заверено копие от данъчна фактура № 0000007157 от 10.02.2020г. и Заверено копие от данъчна фактура № 0000007296 от 12.03.2020г.

С исковата молба се правят и доказателствени искания; Назначаване на съдебно- икономическа експертиза с вещо лице счетоводител, което след като се запознае с материалите по делото и извърши проверка в счетоводствата на ищеца и ответника да даде заключение заплатени ли са от ответника получените стоки и услуга по данъчни фактури № № 0000007039 от 13.01.2020 г.; № 0000007206 от 08.02.2020 г.; № 0000007157 от 10.02.2020 г.; и № 0000007296 от 12.03.2020 г., както и какъв е размера на мораторната лихва за забава по всяка една фактура поотделно, считано от датата на издаване на фактурата /датата на която е следвало да се извърши плащането/ до 01.11.2021г.

Ответникът, уведомен за постъпилата исковата молба, не е представил отговор в срока по чл.131 от ГПК.

В съдебно заседание не се явява и не се преставлява и не изразява становище по иска.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца- адв.Н.П. от АК-Кърджали поддържа предявената искова молба, и молии на осн. чл.238 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение. Моли ответника да бъде осъден да заплати исковата претенция така както е описана в молбата, както и да бъдат присъдени съдебните разноски и адвокатски хонорар.

3

Съдът счита, че доколкото съобщенията да ответника се смятат за редовно връчени, същият не е дал отговор по чл. 131 от ГПК, не се явява в съдебно заседание и не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, налице и хипотезата на чл.239 ал.1 т.2 предл.1 от ГПК, поради което и на основание разпоредбите на чл.239 ал.2 от ГПК, са налице предпоставките за произнасяне на съдебно решение по ред, и без да се мотивира по същество.

По делото със представените данъчни фактури, както и назначената и извършена съдебно-счетоводна експертиза се установи, че ищецът- ЕТ “********.“- с.Кирково, общ.Кирково, ЕИК- *********, представляван от ВЛ.

Б. ИВ., и ответника „*****“ ЕООД-Момчилград, ЕИК- *******, представляван от управителя АХМ. Ч., са сключили търговски сделкипродажба на материали и стоки и за извършване на транспортна услуга, за които сделки ищецът е издал данъчни фактури, приети от ответника, както и му е предал стоките и материалите, както и е извършил транспортната услуга, а именно:

1/ Ha 13.01.2020г. е продал на ответника гипсокартон, различни видове и размери на ст-ст 17 781,24 лева с начислен ДДС . Предал му закупената стока и е издал данъчна фактура № 0000007039 от 13.01.2020г. , която той е приел. Стоките не са били заплатени, въпреки отправените покани, като за забавеното плащане ответникът му дължи мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 13.01.2020г. до 01.11.2021 г. в размер на 3 245,08 лева./ в заключението на в.л. размерът е по-голям и е изчислен до датата на подаване на исковата молба, но няма изменение на иска в тази част/.

2/ На 08.02.2020г. е продал на ответника гипсокартон, различни видове и размери на ст-ст 6 886,65 лева с начислен ДДС . Предал му е закупената стока и е издал данъчна фактура № 0000007206 от 08.02.2020г., която той е приел. Стоките не са били заплатени, въпреки отправените покани, като за забавеното плащане ответникът дължал мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 08.02.2020г. до 01.11.2021г. в размер на 1 208,99 лева; /в заключението на в.л. размерът е по-голям и е изчислен до датата на подаване на исковата молба, но няма изменение на иска в тази част/.

3/ На 10.02.2020г. е продал на ответника пелети на ст-ст 18 595,50 лева 4 с начислен ДДС. Предал му закупената стока и издал данъчна фактура № 0000007157 от 10.02.2020г. , която той е приел. Стоката не била заплатена, въпреки отправените покани, като за забавеното плащане ответникът е дължал мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 10.02.2020 г. до 01.11.2021 г. в размер на 3 254,21 лева; /в заключението на в.л. размерът е по-голям и е изчислен до датата на подаване на исковата молба, но няма изменение на иска в тази част/.

4/ На 12.03.2020г. е извърши на ответника по делото транспортна услуга по направление гр. Гоце Делчев - гр. Момчилград на стойност 240 лева с начислен ДДС, за която е издал данъчна фактура № 0000007296 от 12.03.2020г. която е била заплатена, въпреки отправените покани за плащане.

Ответникът е дължал, освен главницата и мораторна лихва за забавено плащане в размер на 39,93 лева за периода от 12.03.2020г. до 01.11.2021г. /в заключението на в.л. размерът е по-голям и е изчислен до датата на подаване на исковата молба, но няма изменение на иска в тази част./ Предвид на това съдът приема, че искът е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи изцяло.

Предвид изложеното съдът приема, че са налице са процесуалните и материални предпоставки на чл. 239 ал. 1 т. 1 и т. 2 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. На ответника са изпратени преписи от исковата молба и всички представени с нея писмени доказателства. Съобразно правилата на ГПК, му е указан срок да депозира писмен отговор, който да съдържа становище по допустимостта и основателността на претенциите, предявени срещу него, указани са и последиците от неподаването на отговор и неявяването в съдебно заседание. Страната е редовно призована за открито съдебно заседание на посочения в исковата молба адрес, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК вр. чл.46 ал.1 от ГПК /лично на управителя на ответното дружество/. Всички фактически обстоятелства, описани в исковата молба и представените с нея писмени доказателства, сочат на вероятна основателност на претенциите. Представените писмени доказателства- описаните фактури и заключението на вещото лице, са годни и относими към предмета на делото.

Същите сочат на извода, че към датата на завеждане на исковата молба ответникът не е изплатил ищеца претендираната искова сума, описани по издадените фактури, и посочените размери в тях.

5

Извършената преценка на доказателствата като годни, относими и значими за установяване на наведените с исковата молба факти и обстоятелства, налагат извода на съда за доказаност по основание и размер на претенциите на ищеца за заплащане посочената по-горе сума в цитираните и претендираните размери.

Ето защо следва да се осъди ответника да заплати на ищеца следните суми: 1/ сумата в размер на 17 781,24 лева с начислен ДДС за закупени строителни материали по данъчна фактура № 0000007039 от 13.01.2020г. и лихва за забавеното й плащане за периода от 13.01.2020г. до 01.11.2021г. в размер на 3 245,08 лева, както и законна лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане; 2/ сумата в размер на 6 886,65 лева с начислен ДДС за закупени строителни материали по данъчна фактура № 0000007206 от 08.02.2020г., и лихва за забавеното й плащане за периода от 08.02.2020г. до 01.11.2021г. в размер на 1 208,99 лева , както и законна лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане; 3/ сумата в размер на 18 595,50 лева с начислен ДДС за закупени отоплителни материали по данъчна фактура № 0000007157 от 10.02.2020г. и лихва за забавеното й плащане за периода от 10.02.2020 г. до 01.11.2021 г. в размер на 3 254,21 лева; както и законна лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане; 4/ сумата в размер на 240 лева с начислен ДДС за извършена транспортна услуга по данъчна фактура № 0000007296 от 12.03.2020г. и лихва за забавеното й плащане размер на 39,93 лева за периода от 12.03.2020г. до 01.11.2021г., както и законна лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане.