Решение № 5429 от 25.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5429 гр. София, 25.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело № 20221100504275 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 25146444/04.10.2021 г., подадена от ищеца в първоинстанционното производство „МД Рент А Кар“ ООД, представлявано от управителя Д. Т. Х., чрез адв. С. М., срещу Решение № 20177580/27.08.2021 г., постановено по гр.д.№ 25382/2019 г. по описа на СРС, 57 с-в, с което съдът е отхвърлил предявения от „МД Рент А Кар“ ООД срещу ЗЕАД „Виена Иншурънс Груп“ иск с правно основание чл.405 ал.1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 12 634,87 лв., представляваща неизплатено обезщетение, дължимо поради настъпване на застрахователно събитие по покрит риск по имуществена застраховка, а именно – пътнотранспортно произшествие на 04.12.2018 г. в гр. София, вследствие на което са причинени вреди на лек автомобил „Рено Меган“ с рег.

№ ********.

В жалбата се излага становище за неправилност и необоснованост на съдебния акт, както и за постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва се като противоречащ на събраните по делото доказателства изводът на първоинстанционния съд, че са налице предпоставки за отказ да се изплати застрахователно обезщетение на застрахования съгласно гл. III, т.7.1 от ОУ към застрахователния договор, а именно, че ищецът е представил неверни данни за застрахователното събитие и което е от значение за интереса на застрахователя, доколкото възпрепятства реалното 1 установяване на вредите, съответно тяхната стойност. Поддържа се, че от събраните пред Софийски районен съд доказателства се установявал както механизмът на процесното ПТП, така и настъпилите от него материални щети по застрахования автомобил, като счита, че няма правно значение за отговорността по чл. 405 КЗ кой от водачите е виновен за настъпилото ПТП.

Твърди, че не следва да се взема предвид откъде е закупено процесното МПС, както и състоянието му към този момент, доколкото от представените доказателства се установявало, че към момента на регистрацията си, респективно преди процесното ПТП, автомобилът е бил технически изправен и без повреди. Намира, че са налице всички предпоставки за основателност на предявения иск, а ответникът неправилно е отказал да изплати застрахователно обезщетение. С оглед на изложеното се отправя искане първоинстанционното решение да бъде отменено, а предявения иск – да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ЗЕАД „Виена Иншурънс Груп“, чрез юрк. Петров, е депозирала писмен отговор на въззивната жалба вх. № 25180951/31.12.2021 г., с който се изразява становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че от събраните пред първоинстанционния съд доказателства се установява, че е налице основание за дружеството да откаже изплащане на застрахователно обезщетение. С оглед на изложеното се отправя искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо, като по направените във въззивната жалба оплаквания относно неговата правилност, намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ за ангажиране на договорната отговорност на застрахователя по имуществена застраховка „Каско на МПС“ за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на настъпило застрахователно събитие, 2 представляващо покрит застрахователен риск.

Основателността на предявения иск по чл. 405, ал. 1 от КЗ е обусловена от наличието на следните предпоставки: възникване на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка, настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди, размер на вредите. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже възраженията си за неизпълнение на договорно задължение от застрахования, което е основание за отказ на застрахователя да заплати обезщетение; възражението си за наличие на изключен риск.

Не е спорно между страните, а и се установява от представените писмени доказателства, че към дата 04.12.2018 г. между ищеца и ответника е съществувало облигационно отношение по имуществена застраховка „Каско“ съгласно застрахователна полица№ 4704180260000299/02.02.2018 г., с период на валидност от 02.02.2018 г. до 02.02.2019 г. относно лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № ******** със съдържание, описано в застрахователната полица и общите условия към нея.

Ответното дружество е оспорило предявения иск с правоизключващо възражение - неизпълнение на задължения на застрахования, визирани в гл.

III, т.7.1 от Общите условия, а именно, че ищецът е представил неверни данни относно настъпване на застрахователното събитие, за което неизпълнение застрахователят има правото да откаже да заплати застрахователното обезщетение, съгласно горепосочения текст от ОУ. Ответникът оспорва уврежданията да са настъпили в причинно-следствена връзка със заявения в исковата молба механизъм на ПТП.

Основните спорни по делото обстоятелства са следните: дали е налице причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди, както и дали е налице основание за освобождаване на застрахователя от отговорност за заплащане на застрахователно обезщетение съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ. По така релевираното правоизключващо възражение в тежест на ответника е да докаже фактите, въз основа на които може да се изгради извод за неизпълнение от страна на ищеца на договорно задължение, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие.

За установяване основателността на предявения иск в хода на първоинстанционното производство са представени писмени доказателства, събрани са гласни такива чрез разпит на свидетелката И.Я. приети са заключения на съдебна-автотехническа и допълнителна експертизи.

По делото е приет двустранен констативен протокол за ПТП от 04.12.2018 г., съгласно който на 04.12.2018 г. около 19:50 ч. е настъпило пътнотранспортно произшествие между л.а. „Рено Меган“ рег. № ******** и л.а.

3

„Ауди 80“, рег. № ********. Описан е следният механизъм на ПТП, а именно, че л.а. „Ауди 80“ се движи по бул. „Монтевидео“ с посока към кв. Горна баня, като при ул. „Драгоман“ при предприемане на маневра ляв завой не пропуска насрещно движещия се л.а. „Рено Меган“ и реализира ПТП с него. В протокола са описани и материалните щети по автомобилите, като относно л.а. „Рено Меган“ е посочено, че са увредени предна част и въздушните възглавници. В протокола за ПТП е отбелязано, че л.а. „Ауди“ е извършил завой наляво, а за л.а. „Рено Меган“ нищо не е отбелязано – не е посочено в каква посока се е движел. В исковата молба също липсват конкретни твърдения.

Следва да бъде посочено, че двустранният констативен протокол от 04.12.2018 г. не представлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, тъй като не е съставен от длъжностно лице, в кръга на служебните му задължения. Следователно в случая същият не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, а отразените в него факти и обстоятелства подлежат на доказване съобразно правилата на чл. 154 ГПК.

Пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката И.Я. – водач на л.а. „Ауди 80“, участвало в процесното ПТП. Разпитана пред съда, същата заявява, че си спомня за процесното ПТП, като сочи, че се е движела по бул. „Монтевидео“ в посока от Овча Купел към кв. Горна баня. Допълва, че завивайки на ляво е отнела предимството на движещото се в противоположната посока и извършващо маневра завой на дясно по същата улица МПС „Рено Меган“. Свидетелката уточнява, че при произшествието не е валяло, а тя се е движела с не повече от 20 км/ч.

Изслушано е заключение на съдебна автотехническа експертиза, в което вещото лице е посочило, че съобразно представения протокол за ПТП и свидетелските показания механизма на процесното ПТП е следният: на 04.12.2018 г., около 19:00ч., л.а. „Ауди 80“, с рег. № ******** се движи по бул.

„Монтевидео“ с посока към кв. „Горна баня“ и на ул. „Драгоман“ при маневра ляв завой, водачът не пропуска и реализира ПТП с насрещно движещия се и предприемащ маневра завой на дясно по същата улица л.а. „Рено Меган“. В заключението е отбелязано, че всички увреждания по л.а. „Рено Меган“, отразени в описа на застрахователя, са в пряка причинно-следствена връзка с механизма на ПТП, като стойността, необходима за отстраняването им по средни пазарни цени възлиза на сумата от 12 213,56 лв. Изрично вещото лице е уточнило в т. 6 от заключението си, че към момента на изготвянето му по делото не са били приложени снимки на процесния автомобил от „Ауто Онлайн“, които да бъдат сравнени с изготвения от застрахователя снимков материал.

В приетото допълнително заключение на съдебната автотехническа експертиза след съпоставка на снимковия материал, снет при огледа по заявената претенция, както и този, предоставен от платформата за употребени автомобили „Ауто Онлайн“, вещото лице е достигнало до извод, че е налице 4 идентичност като вид, форма, характер, степен и разположение на уврежданията по процесното МПС, отразени в снимките. Изключение е констатирано единствено относно решетката на предната броня, която при изготвения от ответника-застраховател снимков материал е здрава, а при предоставения от „Ауто Онлайн“ – увредена. Посочено е, че налице пълно съвпадение като вид и степен на уврежданията, отразени в калкулацията от „Ауто Онлайн“ и тези, посочени в описа на щетите, изготвен от ответника.

При изслушването си в съдебно заседание вещото лице е уточнило, че първоначално депозираното заключение на съдебната автотехническа експертиза следва да претърпи корекция в частта, в която е изследвана еквивалентността на уврежданията. Посо чило е, че когато има удар в предната част на едно превозно средство следва да се увредят най-крехките и най-тънки детайли, в това число и регистрационният номер на автомобила, които в случая не са увредени. Отчетено е, че в процесния случай при описания в протокола механизъм на ПТП би следвало да бъдат увредени найиздадените и крехки детайли, а в случая те не са, като съгласно снимковия материал ударът следва да е високо горе, във високо превозно средство.

Според вещото лице тези увреждания биха се получили от удар в по-висока превозно средство от л.а. „Ауди“.

В приетото пред въззивния съд заключение на съдебната автотехническа експертиза вещото лице е посочило, че от техническа гледна точка част от уврежданията в предната габаритна част на процесното МПС по характеристика и посока отговарят да са причинени при удар в странична дясна част на л.а. „Ауди 80“, а именно – предна броня, решетка в предна броня, преден капак, два броя фарове (ляв и десен), предна декоративна решетка. Вещото лице е отразило, че отчитайки факта, че са сработили въздушните възглавници на водача и на пасажера на предна дясна седалка, както и са задействани пиропатроните и предпазните колани, следва извод, че ударът е бил със скорост не по-ниска от 40 км/ч. към момента на удара. В заключението вещото лице е установило, че от силата и дълбочината на уврежданията на процесното МПС следва, че същите са получени по друго време, място и начин, които не кореспондират с посоченото в двустранния констативен протокол. Отбелязана е и идентичност между деформацията на предния капак на автомобила, отразена в снимковия материал, предоставен от „Ауто Онлайн“ и в този, направен от застрахователя след заявяване на щетата.